Serbest Forum
July 14, 2024, 06:44:52 am
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

Лагерите на смъртта, ужасяващата истина

Pages: [1]   Go Down
  Print  
Author Topic: Лагерите на смъртта, ужасяващата истина  (Read 400 times)
Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« on: December 09, 2019, 02:30:50 pm »

(2) Спомням си и Данчо от Пловдивско. Останали му две банкноти по 25 лева – тогава имаше такива – и той решил на 19 януари, Йордановден, да почерпи за рожденен и имен ден, правеше 24 години. Помолил един старшина да купи с парите бонбони лукчета, но милиционерът го предаде. Газдов го извика пред строя. Вързаха го за кол с вдигнати ръце. Беше в ученическа гимнастьорка, дрехата се вдигна една педя нагоре и оголи тялото му. Беше много студено, 15° под нулата. Газдов нареди на всеки два часа да го заливат с вода. При всяка кофа му казваха: „Знаеш ли, че за имен и рожден ден се полива за здраве?“ Два дена остана на кола и не спряха да го поливат. На третия Газдов дойде като рицар на кон в кариерата и влачеше Данчо, завързан с въже за седлото. Беше още жив, покрит с лед. Събраха ни да го видим. „Има ли други желаещи да празнуват?“ Данчо изстена само: „Братя…аз …си… отивааам…“. И издъхна.

Докараха едно момче от Габрово, родителите му били "големи партийци". Пратили сина си в "лагера" за малко, та да го сплашат, защото го хванали да слуша "западна музика" по радиото на няколко пъти.

Имаше самочувствие, гледаше отвисоко и още на третия ден го убиха. След няколко дни родителите му дойдоха да си го вземат. Първо казали, че го няма, после че тръгнал да бяга. Накараха няколко души да съберат пръст и да сложат кръст от две клечки. Но майката усети с инстинкта си, че я лъжат. Разрови пръстта и разбра, че няма гроб. Ние не знаехме тогава, че телата на убитите са откарвани в Белене и са служели за храна на свикналите с човешка мърша прасета.

Предатели между нас нямаше, сигурен съм, тъй като ние не говорехме помежду си – нямахме право. Имаше заповед да говорим високо. Когато говориш с някого, трябва да викаш и то така, че да се чува поне на 25-30 м. Ако поискаш нещо – чук, инструмент – и охраната прецени, че не е чула, това означава, че след секунди говорещият и тези, които слушат, ще са мъртви. Това е закон. Научавахме само по едно име и откъде е – Стефан от Враца, Сашо Сладура. Помня го, не видях как го убиха. Казаха, че бил голям музикант. Там имаше само високообразовани и културни хора – заплахата за „мирния комунизъм“

Имаше адвокати, народни представители и други. Никола от София го изпратили, защото говорил с чужденци в хотел „България“. Имаше хора на 40, 50 дори и на 60 години. Никой от тях не издържа

В съзнанието ми се е запечатала датата 19 юли. Бяха сложили взривове и накараха двадесетина души да палят фитилите. Фитилите били много къси. В един момент цялата група се взриви. Тела, глави, крака и скали се разхвърчаха навсякъде. Две-три минути след това се издаде заповед „да се събере мършата в газката“. И ни накараха да „почистим“. Касапница. Хващаш ръка, тя още трепери, вземаш крак, той топъл. На друго място – черва. Лошо ми става и сега, като се сетя за 19 юли 1959 г. Някои тръгнаха да бягат, но милицонерите стреляха от скалите. Застреляха няколко души. Средно в лагера имаше по 240-250 души. Много новопристигнали не издържаха първия побой, припадаха или пък ги убиваха. Полуживи ги захвърляха в „моргата“
и като издъхнат – заедно с с другите убити ги товареха в камиона за храна на прасетата в Белене. На тяхно място веднага докарваха други "лагерници" без съд и присъда от всички краища на България.

Дажбата за 24 часа беше 260 грама стар черен хляб. Корав и чер като тухла. Даваха някакво подобие на чай сутрин и вечер. Организмът има нужда от течности. Понякога даваха супа от рибени глави, но вече почнали да се разлагат, смърдяха. Виждал съм хора да ядат трева и листя от растенията които растяха около бараките Вода пиехме от бурета, които никога не се миеха, а само доливаха. На дъното им имаше тиня, мръсотия. Вода на кариерата нямаше. Ходехме по нужда в дървена тоалетна, но никой не смееше да се заседи много. Застреляха или заклаха няколко, така както са клекнали.

Вагонетките се бутаха по релси на 150-200 м. Гледаш да свършиш нито първи, нито последен. Защото група, която три пъти стане първа, се разформирова. Включваха в нея болен или осакатен. Ще го кажа открито – той не е полезен. Той е в тежест на другите, които карат нормата, а при неизпълнение – следва смърт. Докато бях там, убиха може би 1000 души. Средно по трима на ден. И това е само за една година.

Веднъж началника Мирчо Спасов държа реч в която ни обясняваше защо сме докарани в лагера.
Тогава Васко от Струмяни се обади: „Другарю полковник (той беше полковник тогава), защо сме тук без съд и присъда, защо нямаме право да пишем и получаваме писма?“ Мирчо Спасов каза:

„Вие сте събрани не за да изтърпявате наказание, не да оцелявате, а за физическо и стерилно унищожаване, защото сте зародишът на гнилия американски капитализъм.“ И ако някой мислел, че може да стане птичка и прехвръкне през телените мрежи, той тутакси щял да стане герак, който нямало да позволи и перушинка да излети. След една седмица Васко от Струмяни вече го нямаше, съобщиха, че се е самоубил.

И до днес ми тежи, че няколко души загинаха заради мен. Преди да вляза, тренирах борба в най-леката категория. Когато Ловеч стана окръг, нямало състезател в категорията ми и ме потърсиха за състезания. Надзирателите разбрали, че ще вземат някакъв борец, и убиха няколко по-едри и здрави мъже. Не знаели кой е, аз бях четиридесет и няколко килограма.

Една сутрин видях, че идват за мен, и се разтреперах. Казах на Божидар, че се свърши, днес ще ме убият. Той прошепна да не се боя, сигурно ще ме пуснат да си ходя. После Газдов ме извика. Отидох, той замахна с тоягата. Като паднах, стъпи на главата ми и ухото ми се разпра в камъните. И тогава чух вик: „Стигааа!“ Той отпусна тоягата и ми каза: „Ако се върнеш, няма да осъмнеш, ако осъмнеш, няма да замръкнеш.“ Изчезвай, махай се оттук. Излязох, паднах край шосето което водеше към града, взех две шепи пръст и я целунах. Пазя я и сега.

Гледах по-късно поне 20 пъти филма „Спартак“, който започва с робски труд в кариера. Той не се доближава и малко до ужаса в нашия лагер, но все плачех. Като отидох на първото честване на 12 април 1990, направих няколко крачки и припаднах. Така припадаха всички оцелели. Там видях Божидар и Надя Дункин, тя ми беше като сестричка. Само ридахме на раменете си.

За мен най-виновни са Мирчо Спасов и Българската Комунистическа Партия. Казваше ни, че било повеля на партията и той изпълнявал стриктно своя патриотичен дълг. Понякога с просташко намигане добавяше, че работата му била като всяка работа и той като всички трябвало да си храни децата.
Изроди, жадни за власт, бяха намерили удовлетворение на садистичният си нагон тук, в "лагера на смъртта - Ловеч"

И когато днес ме карат да кажа или напиша нещо, то е само едно: „Никога, никога повече комунизъм и човешко насилие!“

През 1959 година, след гафа на Антон Югов и решението на Комунистическата Партия - да се закрие лагерът на островите срещу Белене, е създаден най-жестокият лагер – “Слънчев бряг”, край каменните кариери на Ловеч. Първоначално там са изпратени 166 лица от закритото ТВО в Белене, определени като “непоправими рецидивисти”. Той е секретен и по много сведения е най-страшният лагер в България. В кариерата на лагера концлагеристите работят при нечовешки условия. През този лагер са минали около 2400 души, от които около половината са убити там без съд и присъда. Закрит е през 1962 г., след скандалните разкрития на централната власт за извършените убийства и престъпления там.
Report Spam   Logged



Pages: [1]   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy