Serbest Forum
February 27, 2024, 09:58:24 pm
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

В Памет на кенгирското въстание 16.05.1954 г.

Pages: [1]   Go Down
  Print  
Author Topic: В Памет на кенгирското въстание 16.05.1954 г.  (Read 358 times)
Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« on: May 19, 2015, 08:17:48 am »



На 16 май 1954-та година, избухва кенгирското въстание, на политически затворници, в трето лагерно отделение, от степния лагер, в селището Кенгир, в централната част на Казахстан.

Въстанието

Въстанието продължава четиридесет дни – чак до 26-и юни, на 1954-та година. Това въстание не е от най-продължителните лагерни въстания, и не е най-масовото въстание в съветските лагери. Но това е едно от най-трагичните въстания, в след историята на Сталин, и на лагерната система в СССР наречена ГУЛАГ.

В Кенгир, въстаниците не само стачкуват, вземайки лагера под свой контрол и искайки от администрацията да спазва техните права, и да накаже виновните за незаконните разстрели. Но и успяват да се възползват от придобитата временно свобода. По време на въстанието в лагера се е водил, нормален, културен живот.

Жени са участвали и в други въстания в ГУЛАГ (например в Норилск). Но само в Кенгир, мъжките и женските зони се сливат в едно цяло, образувайки за четиридесет дни, своеобразна „република”. Като във въстанието са участвали около пет хиляди и двеста лагериста, от които 43% са били жени.

Трето лагерно отделение се е състояло от три лагерни пункта. Първи женски. Втори и трети мъжки. Всичките са обкръжени от единна огнева зона. А отделните лагерни пунктове са разделени с високи паянтови стени. Като между женските и мъжките лагерни пунктове се е разполагал стопански двор. Причината за въстанието е разстрелът в стопанския двор, през нощта на 18 май 1954-та година, на група лагеристи, опитващи се да проникнат в женската зона на лагера.

Лагерната администрация е обещала на лагеристите, че виновните за разстрела ще бъдели наказани, и няма да бъдат премествани в други лагери на никой от лагеристите. И занапред ще им бъде разрешено общуването между мъжката и женската зона на лагера.

Работата на лагеристите по добива на медна руда, по открит способ, в джезказганския рудник, е възобновена, но обещанията не са изпълнени, и неподчинението прераства от открит бунт, на въстание.

Въстаниците искат среща с член на Президиума на ЦК на КПСС. Преговорите със Заместник-министъра на вътрешните работи на СССР тогава се затягат и проточват. Накрая в ранното утро на 26 юни 1954-та година, лагерът е превзет от НКВД войска, усилена с пет танка Т-34.

Предпоставки за въстанието.

След смъртта на Сталин през месец март на 1953-та година, повечето затворници, напразно са се надявали, че новите власти в Москва, ще облекчат каторжния им лагерен живот. Но не им става по-леко, и недоволството на затворниците накрая прераства в открит бунт.

Администрациите на лагерите реагират различно на настъпилите политически промени в тогавашната СССР държава. Понякога се е либерализирал вътрешният режим, в определени граници с вече регламентирано използването на труда. В други лагерни управления обаче се опитват да култивират старите традиции от времената на Сталин. Като даже по пътя на затягане изпълнението на предписанията, идващи в ГУЛАГ от Москва (например да не се заключват бараките нощем. Отмяна на лагерните номера, по дрехите и прочие).

Управлението на степния лагер в Джезказган, се отличавало с особена не хуманност. Обичайни са издевателствата над лагеристите. Побойте, убийствата, не мотивираните саморазправи и разправи от страна на лагерната администрация и криминални затворници над политически лагеристи. През зимата на 1953/1954-та година. Надзирателите на лагера, на няколко пъти самоволно са откривали стрелба по лагеристите, и са убивали по няколко човека на веднъж.

Ниската производителност на труда на лагеристите. И липсата на здрава дисциплина се отразяват крайно неблагоприятно на строителството и производствената дейност, на джезказганските предприятия. За първите пет месеца на 1954-та година, планът по строителство е изпълнен едва на 59%, а по добива на медна руда! изоставането е с 408 000 тона.

За усилването на темповете на работа, на джезказганските предприятия. Министерският съвет на СССР с разпореждане №3206 е задължил, през месеците на март и април на 1954-та година, контингентът на лагера Кенгира, да бъде увеличен с още четири хиляди човека. Фактически пристигат само хиляда и четиристотин човека, които обаче са отказници. Тоест, отказващи да работят криминални престъпници, които още повече разлагат дисциплината в лагера. След карантинния период, в продължение на две седмици, крадците и убийците, са като на курорт. Излизат на работа, за да се пекат на пролетното слънце, и не работят.

За да обуздаят бунтарският дух в лагера, зараждащ се сред политическите лагерници. На 22 април, 1954-та година, от новосибирския изправителен, трудов лагер. И от лагерите като Колима, в Кенгир са закарани още четиристотин деветдесет и четирима криминални престъпника. Те са настанени в трето лагерно отделение, където са се намирали осъдените за контрареволюционна дейност. Тоест предимно националисти и анти-комунисти. Криминалните е трябвало да помагат на лагерната администрация, за да се разправи с политическите затворници.

На 15 май 1954-та година. Часовият Калимулин, е изстрелял автоматичен откос по лагеристите, при което на място са убити тринадесет човека, тридесет и трима са ранени, като петима от тях умират от раните си малко по късно. Документално е доказано, че от 16 до 18 май на 1954-та година, при възникналите вълнения, са пребити тридесет и пет лагериста. А са пострадали леко, само двама лагерни служителя.

Още в първите два, три месеца след потушаване на кенгирското въстание, следствието е установило, че е нямало необходимост от употреба на оръжие.

Начало на въстанието

На 16 май 1954-та година, на територията на целият степен лагер, е обявена заповед от МВР №00305 за разпространение сред затворниците на промени в инструкцията по режима. Отменя се специалният режим и ограниченията за писма и колети. Разрешени са свижданията.

Затворниците считат, че идва краят на лагерният им живот. През нощта на 17 май 1954-та година, част от тях разбиват паянтовата стена, и нахлуват в женската зона на лагера. При опит да бъдат изведени от там, те оказват съпротива. Започват разходки, надзорният състав напуска женския лагерен пункт.

На 17 май 1954-та година, затворниците от мъжките и женски лагерни пунктове излизат на работа. След връщането им четат заповед, че между лагерните пунктове се обявяват огневи зони, тъй като са извършени изнасилвания и грабежи.

През нощта на 18 май 1954-та година, в трето лагерно отделение, около четиристотин човека, организирано се опитват да нахлуят в женската зона на лагера, като събарят двете каменни стени, отделящи зоните в лагера. Те не реагират на предупрежденията и на изстрелите във въздуха. В резултат по тях е употребено огнестрелно оръжие. Разстреляните са над тринадесет човека. Като тежко ранените са тридесет и двама, а леко ранените са – двадесет и седем затворника.

На 18 май 1954-та година, три хиляди и двеста човека човека, отказват да излязат на работа, и установяват пълен контрол върху зоната. Те освобождават двеста петдесет и двама затворника в следствения изолатор, и в наказателната барака. Овладяват вещевите, и продоволствените складове, работилниците и ковачницата.

От следствения изолатор е освободен, бъдещият лидер на „лагерната комисия”. Подполковник от царската руска армия, Капитон Кузнецов. Той произнася две речи, в които формулира минималните искания на лагеристите към администрацията. При опита им да бъдат овладени, са ранени с камъни двама войника, и началникът на политическият отдел на лагера в Кенгира.
Report Spam   Logged

Share on Facebook Share on Twitter

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #1 on: May 19, 2015, 08:37:26 am »

Въстанието е в ход, като в него участват затворници, от поне тридесет и седем националности. Водещи са западно-украински националисти – над 46%. Следват литовците с 13%, чак тогава са руснаците, с почти 13%, латвийци – 5,2%, белоруси, естонци, поляци, германци, казахи, арменци, евреи, грузинци, татари, чеченци, тюркмени, китайци, корейци, японци, гърци, иранци, афганистанци, турци, монголци и прочее. Сред най-екзотичните народности са, американката Норма Шикман. Унгарецът Ференц Варкони, и хирургът-испанец, Хулиан Фустер.

На 19 май 1954-та година, е избрана „Комисия от затворници”, за водене на преговори, с пристигналата правителствена комисия и участие в разследването на разстрела на затворниците, на 17 и 18 май 1954-та година. В нея влизат по двама представители от всеки лагерен пункт.

През същият ден, от Караганда пристига подкрепление на стотина войника от НКВД. Пристигат и висши началници: Заместник-началникът на ГУЛАГ Бочков. Представителят на Прокуратурата на СССР Самсонов. Министърът на вътрешните работи, на Казахската ССР Губин.

На 20 май 1954-та година, акцията на неподчинение е продължена. След преговорите с високопоставените лица, лагеристите обещават, че през още същия следобед, да прекратят акцията си, и да спазват пълен ред, и на следващия ден да излязат на работа.

На 23 май 1954-та година, от степния лагер са изведени 426 криминални престъпници, с цел успокояване на обстановката. Разрушените стени са напълно възстановени. Вечерта обаче затворниците разбиват отново преградите на проходите между лагерните пунктове, включително и към женската зона на лагера.

При дискусиите в „Комисията”, украинците и литовците настояват за предявяване на твърди искания по време на преговорите. Капитон Кузнецов, държи да се спазват постигнатите договорености. На 24 май 1954-та година, въстанието се възобновява, и „Комисията” връща пълномощията си. На 25 май 1954-та година, цялото трето лагерно отделение – от 4200 човека – отказва да излезе на работа. Надзирателите и лагерната администрация напускат зоната.

Лагеристите издигат твърде смели искания. Изселените техни роднини, да бъдат върнати по родните им места. Разрешаване на лагеристите, да преминат в порядък на колонизация, и да живеят заедно със семействата си. Да им се разреши свободното общуване с женската зона на лагера. Лагеристите да бъдат пускани по сами в града. И да им се намалят 25-годишните им присъди.

Междувременно, затворниците са започнали да изграждат система за самоуправление, съдържаща се от над тридесет организационни субекта. Комендант и полицейски участък. Затвор. Отдел за пропаганда. Радио-възел. Нагледна агитация. Свещеници. Отговорни дежурни. Санитарна група. Командири и началник-щабове на пунктове на съпротивата. Командири на корпуси, на бараки, на бригади. Ударни отряди от чеченци. Работилници за изработване на хладно и огнестрелно оръжие. Лаборатория за изготвяне на взривни вещества. Химическа лаборатория за добив на водород.

В лагера е имало около осемдесетина вярващи от "Свидетели на Йехова", които са отказали да се присъединят към въстанието, поради религиозни подбуди. Те са били настанени в крайна барака, до входа и изхода на лагера.

На 27 май 1954-та година, са започнали преговори с делегацията изпратена от Москва. Като от името на лагеристите, председателят на Комисията, излага десетина молби, от които основните са.

А) Привличане към отговорност на виновните за разстрела, на 17-18 май 1954-та година.

Б) Да не се предприемат репресии, към членовете на Комитета. И да бъдат ликвидирани, следственият изолатор, и наказателната барака.

В) Да бъде намалено наказанието, на 25-годишните присъди. И да не се репресират семействата на осъдените по член 58.

Г) Отмяна на интернирането на лица, освободени вече от лагери.

Д) Трудът на затворниците да се заплаща, както на волнонаемните работници.

Е) Разрешаване на свободно общуване по между мъжете и жените в лагера

Ж) Да се ограничи правото на администрацията по въпросите засягащи трудовите дисциплинарни наказания.

З) В следствения изолатор да се въдворяват затворници, само със санкция на прокурора.


На 28 май 1954-та година. Началникът на ГУЛАГ И. Долгих, издава заповед за отстраняване на виновните за разстрела, от вратите и решетките от прозорците на жилищните бараки, премахване на следствения изолатор. Оборудване на стаи за свиждане и преразглеждане на присъдите.

На 4 юни 1954-та година, по време на преговорите, е прието и да се постави врата между мъжките и женски зони на лагера, която врата да е отворена, само неделен ден, в светлата част на деня.

Лагеристите обаче продължават да не излизат на работа не подчинявайки се на лагерната администрация. Отношенията на Комисията с представителите от Москва се усложняват. Лагерниците започват да изграждат барикади и да приготвят хладни оръжия за само отбрана.

Потушаване на въстанието

На 24 юни 1954-та година, в района на степният лагер, пристига ешелон от пет танка Т-34 и вътрешни НКВД войски.

В 3:30 часа на 26 юни 1954-та година, войска с численост от 1600 души, навлиза в лагера, предвождана от танкове и деветдесет и осем войскови кучета. Тъй като за лагеристите това е неочаквано. Съпротива почти не е оказвана. Танковете прегазват в тъмното всички, които им се оказват на пътя им. Операцията по овладяване на лагера, приключва след час и половина, на безогледни убийства на лагеристи.

По официални данни са загинали тридесет и седем човека. Ранените са шестдесет и един (като от тях умират девет човека). Но според лагеристите, загиналите наброяват, от петстотин, до седемстотин човека.

Арестувани са тридесет и шест лагериста. като хиляда са изпратени в лагерите от системата ГУЛАГ Берлаг и Озерлаг. На лагерен режим е и преведена цялата предишна лагерна охрана от надзиратели на лагера и служители от органите за сигурност – общо четиристотин души.

На 29 юни 1954-та година, с цената на много човешки жертви, редът в лагера Кенгира е възстановен.
Report Spam   Logged

Pages: [1]   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy