Message #7052

[Atilla Blazhev]

Въстанието е в ход, като в него участват затворници, от поне тридесет и седем националности. Водещи са западно-украински националисти – над 46%. Следват литовците с 13%, чак тогава са руснаците, с почти 13%, латвийци – 5,2%, белоруси, естонци, поляци, германци, казахи, арменци, евреи, грузинци, татари, чеченци, тюркмени, китайци, корейци, японци, гърци, иранци, афганистанци, турци, монголци и прочее. Сред най-екзотичните народности са, американката Норма Шикман. Унгарецът Ференц Варкони, и хирургът-испанец, Хулиан Фустер.

На 19 май 1954-та година, е избрана „Комисия от затворници”, за водене на преговори, с пристигналата правителствена комисия и участие в разследването на разстрела на затворниците, на 17 и 18 май 1954-та година. В нея влизат по двама представители от всеки лагерен пункт.

През същият ден, от Караганда пристига подкрепление на стотина войника от НКВД. Пристигат и висши началници: Заместник-началникът на ГУЛАГ Бочков. Представителят на Прокуратурата на СССР Самсонов. Министърът на вътрешните работи, на Казахската ССР Губин.

На 20 май 1954-та година, акцията на неподчинение е продължена. След преговорите с високопоставените лица, лагеристите обещават, че през още същия следобед, да прекратят акцията си, и да спазват пълен ред, и на следващия ден да излязат на работа.

На 23 май 1954-та година, от степния лагер са изведени 426 криминални престъпници, с цел успокояване на обстановката. Разрушените стени са напълно възстановени. Вечерта обаче затворниците разбиват отново преградите на проходите между лагерните пунктове, включително и към женската зона на лагера.

При дискусиите в „Комисията”, украинците и литовците настояват за предявяване на твърди искания по време на преговорите. Капитон Кузнецов, държи да се спазват постигнатите договорености. На 24 май 1954-та година, въстанието се възобновява, и „Комисията” връща пълномощията си. На 25 май 1954-та година, цялото трето лагерно отделение – от 4200 човека – отказва да излезе на работа. Надзирателите и лагерната администрация напускат зоната.

Лагеристите издигат твърде смели искания. Изселените техни роднини, да бъдат върнати по родните им места. Разрешаване на лагеристите, да преминат в порядък на колонизация, и да живеят заедно със семействата си. Да им се разреши свободното общуване с женската зона на лагера. Лагеристите да бъдат пускани по сами в града. И да им се намалят 25-годишните им присъди.

Междувременно, затворниците са започнали да изграждат система за самоуправление, съдържаща се от над тридесет организационни субекта. Комендант и полицейски участък. Затвор. Отдел за пропаганда. Радио-възел. Нагледна агитация. Свещеници. Отговорни дежурни. Санитарна група. Командири и началник-щабове на пунктове на съпротивата. Командири на корпуси, на бараки, на бригади. Ударни отряди от чеченци. Работилници за изработване на хладно и огнестрелно оръжие. Лаборатория за изготвяне на взривни вещества. Химическа лаборатория за добив на водород.

В лагера е имало около осемдесетина вярващи от "Свидетели на Йехова", които са отказали да се присъединят към въстанието, поради религиозни подбуди. Те са били настанени в крайна барака, до входа и изхода на лагера.

На 27 май 1954-та година, са започнали преговори с делегацията изпратена от Москва. Като от името на лагеристите, председателят на Комисията, излага десетина молби, от които основните са.

А) Привличане към отговорност на виновните за разстрела, на 17-18 май 1954-та година.

Б) Да не се предприемат репресии, към членовете на Комитета. И да бъдат ликвидирани, следственият изолатор, и наказателната барака.

В) Да бъде намалено наказанието, на 25-годишните присъди. И да не се репресират семействата на осъдените по член 58.

Г) Отмяна на интернирането на лица, освободени вече от лагери.

Д) Трудът на затворниците да се заплаща, както на волнонаемните работници.

Е) Разрешаване на свободно общуване по между мъжете и жените в лагера

Ж) Да се ограничи правото на администрацията по въпросите засягащи трудовите дисциплинарни наказания.

З) В следствения изолатор да се въдворяват затворници, само със санкция на прокурора.

На 28 май 1954-та година. Началникът на ГУЛАГ И. Долгих, издава заповед за отстраняване на виновните за разстрела, от вратите и решетките от прозорците на жилищните бараки, премахване на следствения изолатор. Оборудване на стаи за свиждане и преразглеждане на присъдите.

На 4 юни 1954-та година, по време на преговорите, е прието и да се постави врата между мъжките и женски зони на лагера, която врата да е отворена, само неделен ден, в светлата част на деня.

Лагеристите обаче продължават да не излизат на работа не подчинявайки се на лагерната администрация. Отношенията на Комисията с представителите от Москва се усложняват. Лагерниците започват да изграждат барикади и да приготвят хладни оръжия за само отбрана.

Потушаване на въстанието

На 24 юни 1954-та година, в района на степният лагер, пристига ешелон от пет танка Т-34 и вътрешни НКВД войски.

В 3:30 часа на 26 юни 1954-та година, войска с численост от 1600 души, навлиза в лагера, предвождана от танкове и деветдесет и осем войскови кучета. Тъй като за лагеристите това е неочаквано. Съпротива почти не е оказвана. Танковете прегазват в тъмното всички, които им се оказват на пътя им. Операцията по овладяване на лагера, приключва след час и половина, на безогледни убийства на лагеристи.

По официални данни са загинали тридесет и седем човека. Ранените са шестдесет и един (като от тях умират девет човека). Но според лагеристите, загиналите наброяват, от петстотин, до седемстотин човека.

Арестувани са тридесет и шест лагериста. като хиляда са изпратени в лагерите от системата ГУЛАГ Берлаг и Озерлаг. На лагерен режим е и преведена цялата предишна лагерна охрана от надзиратели на лагера и служители от органите за сигурност – общо четиристотин души.

На 29 юни 1954-та година, с цената на много човешки жертви, редът в лагера Кенгира е възстановен.