На 16 май 1954-та година, избухва кенгирското въстание, на политически затворници, в трето лагерно отделение, от степния лагер, в селището Кенгир, в централната част на Казахстан.
ВъстаниетоВъстанието продължава четиридесет дни – чак до 26-и юни, на 1954-та година. Това въстание не е от най-продължителните лагерни въстания, и не е най-масовото въстание в съветските лагери. Но това е едно от най-трагичните въстания, в след историята на Сталин, и на лагерната система в СССР наречена ГУЛАГ.
В Кенгир, въстаниците не само стачкуват, вземайки лагера под свой контрол и искайки от администрацията да спазва техните права, и да накаже виновните за незаконните разстрели. Но и успяват да се възползват от придобитата временно свобода. По време на въстанието в лагера се е водил, нормален, културен живот.
Жени са участвали и в други въстания в ГУЛАГ (например в Норилск). Но само в Кенгир, мъжките и женските зони се сливат в едно цяло, образувайки за четиридесет дни, своеобразна „република”. Като във въстанието са участвали около пет хиляди и двеста лагериста, от които 43% са били жени.
Трето лагерно отделение се е състояло от три лагерни пункта. Първи женски. Втори и трети мъжки. Всичките са обкръжени от единна огнева зона. А отделните лагерни пунктове са разделени с високи паянтови стени. Като между женските и мъжките лагерни пунктове се е разполагал стопански двор. Причината за въстанието е разстрелът в стопанския двор, през нощта на 18 май 1954-та година, на група лагеристи, опитващи се да проникнат в женската зона на лагера.
Лагерната администрация е обещала на лагеристите, че виновните за разстрела ще бъдели наказани, и няма да бъдат премествани в други лагери на никой от лагеристите. И занапред ще им бъде разрешено общуването между мъжката и женската зона на лагера.
Работата на лагеристите по добива на медна руда, по открит способ, в джезказганския рудник, е възобновена, но обещанията не са изпълнени, и неподчинението прераства от открит бунт, на въстание.
Въстаниците искат среща с член на Президиума на ЦК на КПСС. Преговорите със Заместник-министъра на вътрешните работи на СССР тогава се затягат и проточват. Накрая в ранното утро на 26 юни 1954-та година, лагерът е превзет от НКВД войска, усилена с пет танка Т-34.
Предпоставки за въстанието.След смъртта на Сталин през месец март на 1953-та година, повечето затворници, напразно са се надявали, че новите власти в Москва, ще облекчат каторжния им лагерен живот. Но не им става по-леко, и недоволството на затворниците накрая прераства в открит бунт.
Администрациите на лагерите реагират различно на настъпилите политически промени в тогавашната СССР държава. Понякога се е либерализирал вътрешният режим, в определени граници с вече регламентирано използването на труда. В други лагерни управления обаче се опитват да култивират старите традиции от времената на Сталин. Като даже по пътя на затягане изпълнението на предписанията, идващи в ГУЛАГ от Москва (например да не се заключват бараките нощем. Отмяна на лагерните номера, по дрехите и прочие).
Управлението на степния лагер в Джезказган, се отличавало с особена не хуманност. Обичайни са издевателствата над лагеристите. Побойте, убийствата, не мотивираните саморазправи и разправи от страна на лагерната администрация и криминални затворници над политически лагеристи. През зимата на 1953/1954-та година. Надзирателите на лагера, на няколко пъти самоволно са откривали стрелба по лагеристите, и са убивали по няколко човека на веднъж.
Ниската производителност на труда на лагеристите. И липсата на здрава дисциплина се отразяват крайно неблагоприятно на строителството и производствената дейност, на джезказганските предприятия. За първите пет месеца на 1954-та година, планът по строителство е изпълнен едва на 59%, а по добива на медна руда! изоставането е с 408 000 тона.
За усилването на темповете на работа, на джезказганските предприятия. Министерският съвет на СССР с разпореждане №3206 е задължил, през месеците на март и април на 1954-та година, контингентът на лагера Кенгира, да бъде увеличен с още четири хиляди човека. Фактически пристигат само хиляда и четиристотин човека, които обаче са отказници. Тоест, отказващи да работят криминални престъпници, които още повече разлагат дисциплината в лагера. След карантинния период, в продължение на две седмици, крадците и убийците, са като на курорт. Излизат на работа, за да се пекат на пролетното слънце, и не работят.
За да обуздаят бунтарският дух в лагера, зараждащ се сред политическите лагерници. На 22 април, 1954-та година, от новосибирския изправителен, трудов лагер. И от лагерите като Колима, в Кенгир са закарани още четиристотин деветдесет и четирима криминални престъпника. Те са настанени в трето лагерно отделение, където са се намирали осъдените за контрареволюционна дейност. Тоест предимно националисти и анти-комунисти. Криминалните е трябвало да помагат на лагерната администрация, за да се разправи с политическите затворници.
На 15 май 1954-та година. Часовият Калимулин, е изстрелял автоматичен откос по лагеристите, при което на място са убити тринадесет човека, тридесет и трима са ранени, като петима от тях умират от раните си малко по късно. Документално е доказано, че от 16 до 18 май на 1954-та година, при възникналите вълнения, са пребити тридесет и пет лагериста. А са пострадали леко, само двама лагерни служителя.
Още в първите два, три месеца след потушаване на кенгирското въстание, следствието е установило, че е нямало необходимост от употреба на оръжие.
Начало на въстаниетоНа 16 май 1954-та година, на територията на целият степен лагер, е обявена заповед от МВР №00305 за разпространение сред затворниците на промени в инструкцията по режима. Отменя се специалният режим и ограниченията за писма и колети. Разрешени са свижданията.
Затворниците считат, че идва краят на лагерният им живот. През нощта на 17 май 1954-та година, част от тях разбиват паянтовата стена, и нахлуват в женската зона на лагера. При опит да бъдат изведени от там, те оказват съпротива. Започват разходки, надзорният състав напуска женския лагерен пункт.
На 17 май 1954-та година, затворниците от мъжките и женски лагерни пунктове излизат на работа. След връщането им четат заповед, че между лагерните пунктове се обявяват огневи зони, тъй като са извършени изнасилвания и грабежи.
През нощта на 18 май 1954-та година, в трето лагерно отделение, около четиристотин човека, организирано се опитват да нахлуят в женската зона на лагера, като събарят двете каменни стени, отделящи зоните в лагера. Те не реагират на предупрежденията и на изстрелите във въздуха. В резултат по тях е употребено огнестрелно оръжие. Разстреляните са над тринадесет човека. Като тежко ранените са тридесет и двама, а леко ранените са – двадесет и седем затворника.
На 18 май 1954-та година, три хиляди и двеста човека човека, отказват да излязат на работа, и установяват пълен контрол върху зоната. Те освобождават двеста петдесет и двама затворника в следствения изолатор, и в наказателната барака. Овладяват вещевите, и продоволствените складове, работилниците и ковачницата.
От следствения изолатор е освободен, бъдещият лидер на „лагерната комисия”. Подполковник от царската руска армия, Капитон Кузнецов. Той произнася две речи, в които формулира минималните искания на лагеристите към администрацията. При опита им да бъдат овладени, са ранени с камъни двама войника, и началникът на политическият отдел на лагера в Кенгира.
