До края на XV век османските султани се женели за принцеси от Византия, също и за жени от анадолските и балканските бейлици-държави, образували се от разпадането на Конийският султанат, феодална държава от XI-XIV векове. Един от тези бейлици по това време е била и Османската държава. Сключването на такива бракове винаги е било съпровождано от установяване на добри съюзнически отношения между държавите. Това е продължило до управлението на Баязид II, до образуването на Османската империя, в състава на която са влезли всички тези държави. С което са загубили актуалността си и монархическите бракове. Христианските монархи, освен византийските не са искали да дават своите дъщери на мюсюлмани. И затова османските султани и принцове са започнали да се женят за наложници. (Изключение са направили само Осман II и Абдул-Меджид.)
