Думата «харем» е дошла в арабският език от аккадския. То означава «свещенно, защитено място» - така са наричали тази част на дома където в пълна изолация от мъже е минавал животът на жените. Ранните години на съществуването на турският харем са забулени с мрака на тайната. Всичко е започнало с идването на власт на вторият управител на Османската държава, Орхан Гази: той е бил женен за две византийски принцеси. По време на управлението на Мехмет Завоевателя харем-и хумаюн е станал част от двореца, неговата структура се е развивала и усложнявала с развитието на дворцовите служби и държавният аппарат. При Мурат III населението на харема е станало още повече – в същото време се е увеличило и съответната част на дворцовите постройки.