Тези «сведения» леко е поправила лейди Монтегю, жената на британският посланник в Истанбул. Благодарение на познатите си жени на чиновници от висшо ниво, тя е била сред немногото на брой европейци, които са успели да надзърнат в харем-и хюмаун. В писмото си от 10 март 1718 година те е преразказала думите на едната от жените на султан Мустафа: «Избирайки си наложница, султанът казваше името и на главният евнух на харема. Момичето се съпровождаше към банята където я изкъпваха и мажеха тялото и с всевъзможни благоухания и я обличаха в най изискани копринени дрехи. Султанът и изпращаше подарък и след това отиваше в нейните покои. А това че тя е била длъжна да пълзи към неговата постеля на колене са само измислици.»
