Речник на турските думи в българския език

[asker]

За тези които не знаят значението на доста Турски думи във Българският език или ги тълкуват погрешно, публикувам Речник на повечето или доста Турски думи в Българският език

Турските думи в Българският език


 Използвани съкращения
вкл.    — включителнo
вм.    — вместо
диал.    — диалектно
др.    — други
ед.    — единствено число
ж.р.    — женски род
жарг.    — жаргон
знач.    — значение
ирон.    — иронично
истор.    — историческо
м.р.    — мъжки род
междум.    — междуметие
мн.ч.


|| — множествено число
нареч.    — наречие
неизм.    — неизменяемо по форма
обик.    — обикновено
под.    — подобно
прен.    — преносно
пр.    — пример
прил.    — прилагателно
против.    — противоположно
разг.    — разговорно
собств.    — собствено име
спец.    — специализиран термин
ср.    — среден род
срв.    — за сравнение
съкр.    — съкратено
същ.    — съществително име
умал.    — умалително
част.    — частица
числ.    — числително име
А
Аба    ж.    1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат    aba    арабски произход
Абдал    м. разг.    Глупак    aptal    арабски произход
Аванта    ж. разг.    Облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път    avanta    италиански произход - avanti
Авджия    м.разг.    Ловец    avcı    тур. av - лов
Авер    м. разг.    Другар; приятел    havari    арабски произход
Ага    м. истор.    1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (по време на турското робство)3. господин, господар, ага    аğа    турски
Адаш    м. разг.    Съименник    adaş    тур. от ad - име и daş - другар
Айран    м.    Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (и подсолено)    ayran    турски
Айде (хайде)
Акран    м. разг. остар.    Връстник    akran    арабски
Ак    бял, бяло    
Акъл    м. разг.    Ум; разум    akıl    арабски
Ангария    истор.; остар.нареч.    1.  Принудителна, неплатена работа по време на турското робство; 2. Безплатно, по принуда    angarya    гръцки - angarye
Антерия    ж. истор.    Широка горна дреха (може подплатена); кафтан    entari    арабски
Апап    м. разг.    Приятел; другар    ahbap    турски
Апаш    Разбойник
Арабия (понякога Харабия)    м. разг.    Добър човек; добряк    harabî    арабски
Аркадаш    м.разг. остар.    Другар; побратим    arkadaş    тур. от arka - опора
Армаган    м.разг. остар.    Подарък    armağan    турски
Аршин    м. остар.    1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2.  Линия за измерване с тази дължина    arşın    арабски arş - лакът
Аскер    м. разг. остар.    Войник (войска)    asker    арабски
Аслан    м. остар.    Лъв    aslan или arslan    турски
Ат    м. разг.    Добре гледан кон; жребец    at    турски at-кон
Ата    м. разг.    баща; прародител;прадядо    ata    турски
Аферим    междум.    Браво,бе!    Aferin!    
Ахмак    м.разг.    Груб израз за глупак    ahmak    арабски
Àшколсун    междум.    Браво; отлично    aşkolsun    турски
 Б
Бабаит    м. разг.    Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа човек    babayiğit    турски-арабски произход
Бадева    нареч.    Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра    bâd âver    персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра"
Байгън    нареч.    дотяга ми; става ми прекалено сладко    baygın    турски - капнал , безсвестен, припаднал
Байрàк    м. разг.    Знаме    bayrak    турски-арабски произход
Байрактар    м.; прен.    Знаменосец; Водач    bayraktar    турски
Бакии    мн. разг.    Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи    bakiye    арабски, "нещо останало (за връщане)"
Бактисвам    гл. несв.    Омръзва ми; изморил съм се    bıkmak    турски
Бакшиш    м.разг.    Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък    bahşiş    персийки - "подарък"
Бакър    м.    1. Металът мед; 2.  Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед    bakır    турски
Балтия    ж.диал.    Брадва; секира    balta    турски
Барабар    нареч.    Заедно; редом    beraber    персийски
Бардак       На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е fincan)       
Барут    м.    Взривно вещество    barut    турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)
Бастисвам    гл. несв.    Нападам неочаквано и ограбвам    bastı    турски, basmak - настъпвам
Батак    м.разг.    Блато; Кално, заблатено място; тиня; безизходица, затруднено положение (преносно)    batak    турски
Бахча    ж. остар.    Зеленчукова градина    bahçe    персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"
Баш    прил. неизм.    1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2.  Точно    baş    турски
Башибозук    м. истор.    Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век, свирепи и произволни жестокости    başıbozuk    турски от baş-глава и bozuk-развален
Бая    нареч. разг.    Доста; немалко    baya    турски
Беглик    м. истор.    Данък в натура за феодалния владетел, след освобождението - данък за овце и кози    beylik    турски
Безистен    м.    Голяма сграда със сводове и магазини    bezesten    турски
Бей'    м. истор.    Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя    bey '    турски
Бекяр/Бекярин    м. разг.    Неженен мъж, който живее сам    bekâr    арабски
Беля    ж.    Пакост, неприятност, беда    belâ    ар.
Берберин    м. остар.    Бръснар    berber    италиански, barbiere - бръснар, barba - брада
Берекет    м. разг.    Плодородие, изобилие    bereket    арабски о baraha - божия благословия
Бин    ж.    хиляда    bin    тур.
Бир    м.    един    bir    тур.
Битпазар    м.    Пазар за стари вещи    bitpazarı    тур. bit - въшка
Бичкия    ж.    Ръчен трион       тур.
Биз       ние    biz    тур.
Биз бизе       между нас    biz bize    тур.
Боаз    м. диал.    Планински проход; дефиле;теснина; гърло    boğaz    тур.
Боздуган    м.    Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка)    bozdoğan    тур.
Бой    м.разг.    Ръст; височина    boy    тур.
Борса    ж.    Специален пазар за сделки (ценни книжа, стоки и др.)По името на холандския търговец Ван дер Борсе    borsa    италиански
Борч    м. разг.    Паричен дълг    borç    тур.
Бостан    м.    Място засято с дини и пъпеши    bostan    перс. от bp-stan — градинка
Бостанджия    м.    1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция    bostancı    тур.
Бохча    ж. разг. диал.    Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка    bohça    тур.
Бошлаф    м. разг.    Празни приказки    boş lâf    тур.
Бракма    ж. разг.    Раздрънкан предмет, пред счупване    bırakma    тур.
Будала    ж. м. разг.    Глупак    budala    ар.
Буламач    м.разг.    Безвкусно ястие    bulamaç    тур. (тесто)
B
Вакъф    м. истор.    Недвижим имот на религиозна институциа в Османска империя; Фондация.    vâkıf    ар.
Валия    м.    Управител на вилает в Турция    vali    ар.
Везир    м.    Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави    vezir    ар.
Вересия    ж. разг.    Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане)    veresi    тур.
Вилает    м.    Административно-териториална единица в Османската империя    vilâyet    ар
 Г

Гьонсуратнахален човек
Гавазин    м.остар.    Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия    kavas    ар.
Гайтан    м.    Изплетен от конци шнур за украса на народна носия    gaytan    тур.
Геврек    м.    Закуска от варено и изпечено тесто    gevrek,simit    тур.
Гемия    ж.    Вид кораб с платна    gemi    тур.
Герен    м. диал.    1. Ниско място край река; 2. Поляна край село    geren    тур.
Гидия    м.разг.    Момък с буен нрав    gidi    тур. - сводник
Гьобек    м.    Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема)    göbek    тур. - пъп
Гьол    м. разг.    Голяма локва    göl    тур. - езеро
Гюл    м. диал.    Роза; трендафил    gül    перс. - цвете
Гюле/Гюлле    ср.    1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред    gülle    перс. - топка
Гюме    ср.    Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода    güme    тур.
Гюрук    м.    Сгъваем покрив на кола; файтон    körük    тур.
Гюрултия    ж. разг.    Врява, глъчка    gürültü    тур.
Гяур    м.    Неверник при мюсюлманите    gâvur    ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин
Д
Далавера    ж. разг.    Непочтена сделка; измама    dalavere    тур.
Дангалак    м. разг.    Високо и слабо момче (мъж)    dangalak    тур.
Дàра (тара)    ж.    Отстъпка    dara    ит. - tara
Дарàк    м.    Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук    tarak    тур.
Даул    м. диал.    Тъпан    davul    тур.
Дели    прил.    Луд (добавя се към собствени имена)    deli    тур.
Денк    м.    Голям стегнат вързоп/багаж    denk    перс.
Дервиш    м.    Мюсюлмански странстващ монах    derviş    перс.
Дередже    ср. разг.    Състояние в момента (обикновено лошо)    derece    ар.
Дерт    м. разг.    Тревога; грижа; неприятност    dert    перс от dart - мъка
Джам    м. разг. остар.    Стъкло; прозорец    cam    перс. от ğam - чаша
Джамал    м.    Вид зидана, стайна печка    camal    тур.
Джамал    м.    Игра с маски, подобна на карнавал    camala    тур.
Джамбазин    м. разг.    1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия    cambaz    перс.
Джамия    ж.    Мюсюлмански храм    cami    ар. от ğami
Джелатин    м.    Палач; жесток човек    cellât    ар.
Джелепин    м. истор.    Търговец на животни за клане    celep    ар.
Джендем    м.    Затънтено място    cehennem    ар.
Джибри    мн.    Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия)    cibre    тур.
Джин    м. диал.    Демон; дух    cin    ар.
Джинс    м.    Род; потекло    cins    ар.
Джудже
Диарбекир    м. собств. прен.    1. Град в Турция; 2.  Далечно, затънтено и мрачно място    diyarbakır    тур.
Диван    м.    1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2.  Канапе    divan    перс
Дирек    м. разг.    Подпорна греда    direk    тур.
Доган    м. диал.    ястреб    doğan    тур.
Думан    м. диал.    Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха    duman    тур.
Душманин    м.разг.    Враг; неприятел    duşman    перс.
Дюкян    м. разг. остар.    1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница    dükkân    ар.
Дюлгер    м. разг.    Строител; зидар    dülger    перс.
Дюс    прил. неизм. разг.    Равен; еднакъв    düz    тур.
Дюстабан    м. разг.    Плоско стъпало    düztaban    тур. taban - ходило
Дюшек
 Е
Ербап    прил. неизм. разг.    Способен; оправен    erbap    ар.
Еснаф    м.    1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек    esnaf    ар.
Ефенди    м. истор.    Обръщение подобно на господин в Османска империя    efendi    тур.
Еш    м. разг. остар.    Всяка от частите на един чифт    eş    тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт

djansel

евала браво
 З
Занаят    м.    Професионално осъществявана дейност за ръчно изработване на изделия; професия    zanaat    ар.
Зандан    м. остар. преносно    1. Затвор; тъмница; 2. Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда    zından    перс.
Запт, Озаптявам усмирявам; вземам под контрол
Заптие    ср. истор.    Турски стражар преди Освобождението    zaptiye    ар.
Зарар    м. разг.    Загуба; вреда; щета    zarar    ар.
Зарзават    м.    зеленчук       турски
Зевзек    м. разг.    Човек, който се шегува и развлича на гърба на другите    zevzek    тур.
Зехтин    м.    Маслина; Мазнина, добивана от маслини    zeytin    тур.
Зор    м. разг.    Труден
Зулум    м. разг.    Пакост; обир; безчинство    zulüm    ар.
Зурна    ж.    Дървен духов инструмент    zurna    перс.
Зян, Зиян    м. разг.    Загуба, съсипване    ziyan    перс.

зорлем насила
 и
имамбаялдъ       Ястие от патладжани и чушки    imambayidi    тур.
иширет       таен знак, предварително уговорен; парола    isaret    тур.
[редактиране] й

йок няма
К

кале - крепост, укрепление, форт, футболна врата

каръшък - смесено, размесено karışık

калабалък - тълпа, блъсканица, множество

курдисвам - слагам, нагласям, настройвам, (навивам (за часовник))

кач - колко

къз - момиче

кара - черен, черно

кърмъзъ - червен, червено

катил - убиец

кая - скала

келепир - полза, изгода

кючюк - малък

kяр - печалба

кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям

курназ - хитър

кайнак-извор,източник KAYNAK

кюфте - кюфте, ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка

 Л

лакардия - забавна история (по-скоро думата е лакЪрдия) kuyruk - opashka
 М

масраф разходи Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари

Мекере протеже Тоя е мекере на кмета.

муфта без пари

муфтаджия
 Н

натаманявам намествам, оправям турски произход - tamam, tamamlamak
 Р

Рахат - спокоен, безгрижен

рушвет - подкуп

резил - срам, позор
С

сабах сутрин, утро

севда обич

сайде, сааде само Тука има сайде куфари!

сакъз дъвка
 Т

Тапигьоз безогледен, нечувствителен човек

таман тъкмо, точно

Тамам Добре,ок

таушан заек. В топоними като "Таушан тепе"
 У

узун - дълъг

Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам

Уйдурма - измислица, нагласена работа

Уйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска
 Ф

фукара беден човек, бедняк, мизерник, нещастник

филджан, финджан чаша без дръжка за пиене на кафе (fincan)
Х
Хабер    м.    вест    haber    тур. - известие, новина

хава - Как е bremeto? Как е?, Havallar - небе (gökyüzü), въздушно пространство

хал положение Виж на какъв хал сме

ханъм жена, госпожа,

халал Халал да му е -от мен да мине, давам му го

хептен (ептен) съвсем Тоя ептен се оля!

хич въобще, изобщо Хич не си и помисляй!

хисар - крепост
 Ц
 Ч

чай çay
чакмак запалка
чаршаф çarşaf
чадър semsie
чекмедже çekmece
чешма çesme
чорап çorap

чам иглолистно дърво,,çam

черчеве рамка на прозорец,,

чорба супа, çorba

чорбаджия едър селски собственик; военен ранг на командир в еничарски корпус в Отоманската империя, приблизително равен на полковник, командир на Орта.

чок еша много добре

чалъм умението да на

[tana68]

А според мен думата "армаган" е дума с тракийски произход
Има един съд за носене на храна със кобилица . Казва се армага  - представлява гърне с дръжка . В шоплука му викат рокатка . В него се е носила готвена  храна . И от това произлиза , че армаган е подарък за ядене . За разлика от хедие и подарък , които може и да не са за ядене

Друга дума с тракийски произход , която се смята за турска е " баир"
Също така и думата " зер " е тракийска

А това са думи с прабългарски произход смятани за турски : антерия , бай , въздечъ , гаджалъ , гюбре , деде , джамалъ , джамаче , джангалозъ , джанта , джезве , джопъ , джудже , джука , чифт , елмаз , заманъ , зарзала , захире , зейре  , зенгия , каба , калемъ , катунъ , катъ , кенаръ , контошъ , кория , кочъ , кушия , къшла , лафъ , лафя , мартакъ , маса , масуръ , мегданъ , мера , мешин , катър , нал , нишанъ , ошавъ , папуръ , паракенде , партакеши , паспалъ , перчемъ , пешкиръ , пишлеме , пишманъ , резе , ренде , сапъ , сая , сопа , суври , търла , уруки , фъстъкъ , халище , халка , чанъ , чапа , чеверме , чемберъ , чиликъ ,  чимширъ , чорчукъ  , шеваръ , шубе ,
Тези думи са набедени за турски не по вина на турския етнос , а защото Русия е   набедила българите за славяни , друг е въпроса , че "славяните " ги е измислил някакъв си харватин в петнадесети век , а имперетрица Екатерина Велика се е възползвала от неговата теория

За думата "ата" тъй като имаме от прабългарски " баш_ата" /баща . Следва да прибавим и тези две думи

Друго : иска ми се да споделя с Вас какво си мислих за думата " орман"
На тракийски "гор" било "дърво" и от там "гора" / "място с дървета "
/На кюрдски " дар" е "дърво" /
 На прото тюркски частицата "-ман" се използва като местоположение и принадлежност на дадено място ... горман и при едно отпадане на първата буква > орман

[tana68]

"чай" всъщност произлиза от " чайна " така англичаните произнаят името " Китай " , което всъщност се признася " Хина" т.е. чай = китайски

[tana68]

"бая" в смисъл " много" също е  тракийска дума
"Занаят " - изобщо не е турска по-скоро е една от малкото славянски думи " занят "

[tana68]

Така още "новини"  :
1. В превод думата "Катай" - Северен Китай от която , както обясних по-горе произлиза думата "чай" означавало "Страната на Дракона"
2. Думата "тамам" е монголска
3. Думата "чунки" от която произлиза турската дума "чюнкю" е санскритска
4.Думата "исим" е арабска

[tana68]

 
За супата и чорбата :
суп е френска дума
чорба е арабска дума .
За да имаме българска или турска дума за яденето трябва да си ги измислим  , а не да ги заемаме .

[tana68]

Bijan Mortazavi - Baanooye Setareh Chin

А това е една много мелодична иранска песен / на персийски / чува се нали ?
хем
хуб
тай
хош
вюджут
мен
моля го
боше

[tana68]

Rajma Curry Recipe Video - Rajma Curry Recipe in Hindi

А това е на пенджаби , също се чува :
саат

[tana68]

Bijan Mortazavi-Kash Mishod(Official Music Video)
Пак персийски
кош
саф
чизи
аз
комшу
сонийе

[tana68]

 توی دنیا/Tooye Donya/ в света

[tana68]

पनीर / панир (хинди)/ = сирене = peynir

[tana68]

सोया /соя - хинди

[tana68]

хинди / санскрит
भाई ( Bhā'ī /бай ) - брат

[tana68]

хинди / санскрит
अखरोट (Akharōṭa/акхарот) - орех (орех прочетено на абратно    )
अंजीर (An̄jīra/инджир) - смокиня

[tana68]

Публичные лекции. Аннa Дыбо

Аннa Дыбо е професор лингвист с чувашки произход
Тази лекция се отнася за това едно и също ли е хуни , гун-ну и и хун-ну . Какви са били по произход и на кои народи са предци .
Много сложна задача , тъй като единствените владеещи писменост в района са били китайците , а те са обърнали внимание на "северните варвари " които всъщност се явяват западни едва в I в. пр.н.е.
И така който може да издържи до 41-минута ще научи , че : Да , хун-ну са предци на така наречените тюрки , че българската езикова група се е откъснала първа , много преди I в. пр.н.е.и от тази езикова група единствено чувашкият език се е съхранил до някъде . После се е отделила иранската езикова група ...
1.Запазени думи открити чрез анализи на китайски , корейски , японски и виетнамски езици :
танръ - небе
мул - катър
хитен>хатун - госпожа
пиран - кумис / айрян
йа-масло
догру - вярно
нот -не (по-близко до руското нет)
бат- господин
алтун/алтън
гюмюл/гюмюш
темюр/темир
бек - старши в родът

И всичко това е много ранно пред тюркско състояние на племето хун-ну .
Окончателното разпадане на българска и стандартно тюркска езикови групи е завършило през I в. от н.е.
Доказателство , че прототюрките са били в контакт с древен Китай се явяват голямото количество заемки от езика в царство Западен Хан , особено термини в животновъдството , военни и философски термини , придмети , метали и философски понятия
Източно ирански взаимствания :
ечкю / кечи
аза / коза
дана /теле - дюню/ крава
арба/арпа - ечемик
грда / град ,сграда -къща
дам / дом-глинена къща
тархана / съд , съдина
Съществува хипотезата , че управляващата върхушка на хун-ну чрез която постъпва информацията в Китай е говорила някакъв вид тюркски и при това са имали добри контакти и с племето саки , които са в основата на млечното животновъдство и от сакски през хун-ну са навлезли в царство Хан
Хун-ну са имали данъчни отношения с племената населявали Алтай и Иртишски район още през II в. пр.н.е.
2.Много взаимствания от пратюркския език има и в прасамодийския език : ненци , енци , асани , селкупи и изчезналите вече камасинци и моторци
Тюркски думи в прасамодийския език
палъ /балък
дал
чалъ
бат - потъва
ке / къш
кан - управляващ
дьорт
юр/юс -100
Търговски термини , шамански термини , строителни термини . Като цяло не са много
3. Взаимствания в праенисейският език :
калук/кашък
кьоп / кьопюк
палг /балък
4. Монголизми в тюркските езици
алтън
темюр
турма/ торпу
Монголците и хун-ну имат общ произход в дълбока древност , което означава , че взаимстванията са много стари .
Но друга хипотеза казва , че тахната обща лексика се дължи на единствено на контакти , а не на общо произхождение . Взаимни взаимствания  Главно в държавните служебни постове .
Светохуна / бели хуни/ са предци на бактрийците , живеещи в днешен Иран
Името Атила азначава - Бащица
Унгарците считали , че са произлезли от хуните но имат само 500 тюркски и 400 славянски думи .Те са фино-угори .
Вече в 1:14:00 има за българският език
ковчег
тояга
калпак
Боян
капук / врата
сам
книг
шаран
шатра
парче
хуругва
верига
тъма
шара /шарка
карагуй /сокол
белег
чигот/ дворянин
бир / бирник
дахтор/възглавница
Ако тюрска дума започва с буква "Х" това означава , че е с алтайски произход
халикан -длан на прабългарски
Думата паламарка произхожда от гръцки - паламас /длан
Именникът на българските ханове е един от най-известните източници на хунски думи и имена
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Лекцията е много интересна