Serbest Forum

Харемът на управителя на Османската държава – харем-и хумаюн - се е наричал златна клетка. Зад глухите високи стени, в раскошни покои най-красивите жени на света си съперничили за благосклонноста на султана: оплитали са интриги, поставяли помежду си капани и скроявали коварни уловки. Така си представяли харема европейците – но е никога не са го видели със своите очи: харем-и хумаюн е бил недостъпен даже за високопоставени османски чиновници.

Тук искам да споделя с Вас истинската поне такава каквато е достигнала до общественноста история за тази златна клетка.
Ще погледнем с очите на известни майстори на платното и разказа на лейди Монтегю.

В същото време за харема са били измисляни много истории. В XVII век секретарят на британското посолство в Османската империя Райкот, е разказвал, как султанът е избирал измежду наложниците си една за да прекара нощта: уж той разхождайки се между красавиците «случайно» е изпускал кърпичка в нозете на тази която е бил избирал  този път.

Как е? Разбира се всичко това са измислици. Както и това, че момичето е било длъжно да пълзи на колене от прага на спалнята до леглото на което я е чакал повелителят.

Тези «сведения» леко е поправила лейди Монтегю, жената на британският посланник в Истанбул. Благодарение на познатите си жени на чиновници от висшо ниво, тя е била сред немногото на брой европейци, които са успели да надзърнат в харем-и хюмаун. В писмото си от 10 март 1718 година те е преразказала думите на едната от жените на султан Мустафа:  «Избирайки си наложница, султанът казваше името и на главният евнух на харема. Момичето се съпровождаше към банята където я изкъпваха и мажеха тялото и с всевъзможни благоухания и я обличаха в най изискани копринени дрехи. Султанът и изпращаше подарък и след това отиваше в нейните покои. А това че тя е била длъжна да пълзи към неговата постеля на колене са само измислици.»

Думата «харем» е дошла в арабският език от аккадския. То означава «свещенно, защитено място» - така са наричали тази част на дома където в пълна изолация от мъже е минавал  животът на жените. Ранните години на съществуването на турският харем са забулени с мрака на тайната. Всичко е започнало с идването на власт на вторият управител на Османската държава, Орхан Гази: той е бил женен за две византийски принцеси. По време на управлението на Мехмет Завоевателя харем-и хумаюн е станал част от двореца, неговата структура се е развивала и усложнявала с развитието на дворцовите служби и държавният аппарат. При Мурат III населението на харема е станало още повече – в същото време се е увеличило и съответната част на дворцовите постройки.

До края на XV век османските султани се женели за принцеси от Византия, също и за жени от анадолските и балканските бейлици-държави, образували се от разпадането на Конийският  султанат, феодална държава от XI-XIV векове. Един от тези бейлици по това време е била и Османската държава. Сключването на такива бракове винаги е било съпровождано от установяване на добри съюзнически отношения между държавите. Това е продължило до управлението на Баязид  II, до образуването на Османската империя, в състава на която са влезли всички тези държави. С което са загубили актуалността си и монархическите бракове. Христианските монархи, освен византийските не са искали да дават своите дъщери на мюсюлмани. И затова османските султани и принцове са започнали да се женят за наложници. (Изключение са направили само Осман II и Абдул-Меджид.)

Дворецът на султана се е състоял от две части: бирун – където султанът е решавал държавните въпроси, и ендерун – където били личните покои на султана, включващи и харем-и хумаюн. Освен султана и неговите жени тук са живеели и наложници-робини и евнуците.  Днес когато говорим за харема ние имаме впредвид преди всичко сексуалната част от живота на човека. Но харем-и хумаюн е бил още и образователно учреждение: в ендеруна са подготвяли и бъдещите чиновници на държавата мъже, които се женели за момичета които са получили образование в харема – държавни жени.   

Как жените са попадали в харем-и хумаюн? Най-красивите от пленничките от войните, се избирали за султана: високопоставените чиновници са изпращали на своя повелител момичета като подаръци и накрая, наложниците се купували от многобройните пазари. Чести са били случаите когато бедни семейства са продавали дъщерите си. Впрочем много жени са били отвличани – султаните не са се спирали пред нищо за да имат загледалата се в тях красавица. Например знаменитата Сафийе-султан, произлизаща от знатно венецианско семейство е била пленена по време на морско пътуване.

Оказалото се в харема момиче е можела да направи «кариера» - да стане жена или майка на велик султан -  валиде-султан. Затова, когато са избирали наложници са обръщали внимание не само на външният вид, но и на зарактера и умствения багаж. Измежду момичетата, възпитани в духа на исляма, обучени на танци, на песни и тайните на съблазняването, султанът е избирал само тези четири официални жени които се разделяли на главната и другите. Техните синове са имали право да наследят бащиният престол.

Друг е въпросът, че пътят към престола е бил доста трънлив, и не всички наследници са можели да го минат докрай. Много са примерите за внезапно починали претенденти. И тъй като патологоанатомията е била все още в зародиш не е бтло лесно да се доказват улики за внезапната смърт на някого.

«Не-жените», малко странно но също се разделяли на главна и други. Те са били любимки-наложници, и техният брой е можело да бъде и пет и петнадесет. Децата на тези жени нямали право да претендират за трона, но не им се забранявало да участват в дворцовите интриги, в резултат на които султанът можел да стане вдовец от някоя от официалните си жени.

По отделно стъпало са вървели прислужничките, които са били избирании между девици и са ги поднасяли като подарък на султана който ги приемал милосърдно за прислужнички на жените си. Трябва да се отбележи в този случай «от калта към султаната» напълно е можело да бъде реално, и красива прислужничка, която фактически е била от обслужващият персонал и сексуална робиня да стане султанка. Имало е такива случаи.

Заедно с тази многостъпкова йерархия в харема е имало цял щат учителки ( за танци, песни, козметика, основи на физиологията – списъка на тези дисциплини е доста голям…) детска градина за малките момиченца дъщери, момичета «за всеки случай», излезли от оборот остарели наложници, прислужнички на прислужничките…

За цялата тази система е трябвало постоянната грижа на стопанина, армията от евнуци и баби които контролират евнуците. Страстите и интригите растящи с пъстри цветове не са позволявали на тогавашните управители наивно да си мислят че харема е райска градина за удоволствия. Може би затова те с радост са отивали на лов, на войни и дипломатически преговори, приемайки ги за истинска мъжка работа пред интимни нощи, наяждане с всякакви сладки или слушане на приказки за принцове.

Daaa takav e bil jivotat v tazi robska strana. Takav e bil jivotat na "otvlechenite" momicheta.

Ellerine saglik Kardesim

Все известно е че в Харемите на нашите пра-пра дядовци Османлиите е имало млади момичета,моми или жени от много националности и държави.Макар че на нашите "братя" Българи националисти може да не им хареса това е самата истина,и това включва и много Българки,които не са били взимани насила(да допуснем че може би е имало единични случни  на насилие, както има и е имало винаги и навсякъде) както пишат в изопачените лъжливи Български книги и История, но Турци богаташи ги купували от Българи, или са  дадени в натура в заменяни за земи,райони и по някога за цели вилаейти и градове, по някога за престой,власт или добре платена  служба.
Между другото това е една от мнoгoто причини за разадането на Османската Империя

Който не ми вярва нека прочете не Анти-Турска  литература на Български а независима исторически чуждестранна  литература
 

http://www.youtube.com/watch?v=pC83SXuoAo4

Стана ми ясно каква е ролята на харема :
1. Всички царе в древността са били потомци на "боговете" т.е. на оцелелите по-така от предишната цивилизация ...
2. Спираме се на Османидите като най-известни с тази традиция
- те са потомци на богинята Умаи (жената на Тенгри ) я Тя е лебед и е снесла яйцето от , което се е излюпила земята , та затова Османидите са от рода Кайъ (IVI)
3. Много ясно , че са знаели , че генетиката е сложно нещо и за това за да създадат себеподобен син-заместник е трябвало да родят повече деца от повече жени т.е. да има по-голяма възможност от ДНК-набори
4.Намирайки истинският богоподобен е следвало останалите да бъдат унищожени заради опасността , те да унищожат Истинския ... е това все пак се е случило