Serbest Forum

За тези които не знаят значението на доста Турски думи във Българският език или ги тълкуват погрешно, публикувам Речник на повечето или доста Турски думи в Българският език

Турските думи в Българският език


 Използвани съкращения
вкл.    — включителнo
вм.    — вместо
диал.    — диалектно
др.    — други
ед.    — единствено число
ж.р.    — женски род
жарг.    — жаргон
знач.    — значение
ирон.    — иронично
истор.    — историческо
м.р.    — мъжки род
междум.    — междуметие
мн.ч.


|| — множествено число
нареч.    — наречие
неизм.    — неизменяемо по форма
обик.    — обикновено
под.    — подобно
прен.    — преносно
пр.    — пример
прил.    — прилагателно
против.    — противоположно
разг.    — разговорно
собств.    — собствено име
спец.    — специализиран термин
ср.    — среден род
срв.    — за сравнение
съкр.    — съкратено
същ.    — съществително име
умал.    — умалително
част.    — частица
числ.    — числително име
А
Аба    ж.    1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат    aba    арабски произход
Абдал    м. разг.    Глупак    aptal    арабски произход
Аванта    ж. разг.    Облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път    avanta    италиански произход - avanti
Авджия    м.разг.    Ловец    avcı    тур. av - лов
Авер    м. разг.    Другар; приятел    havari    арабски произход
Ага    м. истор.    1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (по време на турското робство)3. господин, господар, ага    аğа    турски
Адаш    м. разг.    Съименник    adaş    тур. от ad - име и daş - другар
Айран    м.    Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (и подсолено)    ayran    турски
Айде (хайде)
Акран    м. разг. остар.    Връстник    akran    арабски
Ак    бял, бяло    
Акъл    м. разг.    Ум; разум    akıl    арабски
Ангария    истор.; остар.нареч.    1.  Принудителна, неплатена работа по време на турското робство; 2. Безплатно, по принуда    angarya    гръцки - angarye
Антерия    ж. истор.    Широка горна дреха (може подплатена); кафтан    entari    арабски
Апап    м. разг.    Приятел; другар    ahbap    турски
Апаш    Разбойник
Арабия (понякога Харабия)    м. разг.    Добър човек; добряк    harabî    арабски
Аркадаш    м.разг. остар.    Другар; побратим    arkadaş    тур. от arka - опора
Армаган    м.разг. остар.    Подарък    armağan    турски
Аршин    м. остар.    1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2.  Линия за измерване с тази дължина    arşın    арабски arş - лакът
Аскер    м. разг. остар.    Войник (войска)    asker    арабски
Аслан    м. остар.    Лъв    aslan или arslan    турски
Ат    м. разг.    Добре гледан кон; жребец    at    турски at-кон
Ата    м. разг.    баща; прародител;прадядо    ata    турски
Аферим    междум.    Браво,бе!    Aferin!    
Ахмак    м.разг.    Груб израз за глупак    ahmak    арабски
Àшколсун    междум.    Браво; отлично    aşkolsun    турски
 Б
Бабаит    м. разг.    Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа човек    babayiğit    турски-арабски произход
Бадева    нареч.    Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра    bâd âver    персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра"
Байгън    нареч.    дотяга ми; става ми прекалено сладко    baygın    турски - капнал , безсвестен, припаднал
Байрàк    м. разг.    Знаме    bayrak    турски-арабски произход
Байрактар    м.; прен.    Знаменосец; Водач    bayraktar    турски
Бакии    мн. разг.    Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи    bakiye    арабски, "нещо останало (за връщане)"
Бактисвам    гл. несв.    Омръзва ми; изморил съм се    bıkmak    турски
Бакшиш    м.разг.    Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък    bahşiş    персийки - "подарък"
Бакър    м.    1. Металът мед; 2.  Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед    bakır    турски
Балтия    ж.диал.    Брадва; секира    balta    турски
Барабар    нареч.    Заедно; редом    beraber    персийски
Бардак       На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е fincan)       
Барут    м.    Взривно вещество    barut    турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)
Бастисвам    гл. несв.    Нападам неочаквано и ограбвам    bastı    турски, basmak - настъпвам
Батак    м.разг.    Блато; Кално, заблатено място; тиня; безизходица, затруднено положение (преносно)    batak    турски
Бахча    ж. остар.    Зеленчукова градина    bahçe    персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"
Баш    прил. неизм.    1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2.  Точно    baş    турски
Башибозук    м. истор.    Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век, свирепи и произволни жестокости    başıbozuk    турски от baş-глава и bozuk-развален
Бая    нареч. разг.    Доста; немалко    baya    турски
Беглик    м. истор.    Данък в натура за феодалния владетел, след освобождението - данък за овце и кози    beylik    турски
Безистен    м.    Голяма сграда със сводове и магазини    bezesten    турски
Бей'    м. истор.    Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя    bey '    турски
Бекяр/Бекярин    м. разг.    Неженен мъж, който живее сам    bekâr    арабски
Беля    ж.    Пакост, неприятност, беда    belâ    ар.
Берберин    м. остар.    Бръснар    berber    италиански, barbiere - бръснар, barba - брада
Берекет    м. разг.    Плодородие, изобилие    bereket    арабски о baraha - божия благословия
Бин    ж.    хиляда    bin    тур.
Бир    м.    един    bir    тур.
Битпазар    м.    Пазар за стари вещи    bitpazarı    тур. bit - въшка
Бичкия    ж.    Ръчен трион       тур.
Биз       ние    biz    тур.
Биз бизе       между нас    biz bize    тур.
Боаз    м. диал.    Планински проход; дефиле;теснина; гърло    boğaz    тур.
Боздуган    м.    Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка)    bozdoğan    тур.
Бой    м.разг.    Ръст; височина    boy    тур.
Борса    ж.    Специален пазар за сделки (ценни книжа, стоки и др.)По името на холандския търговец Ван дер Борсе    borsa    италиански
Борч    м. разг.    Паричен дълг    borç    тур.
Бостан    м.    Място засято с дини и пъпеши    bostan    перс. от bp-stan — градинка
Бостанджия    м.    1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция    bostancı    тур.
Бохча    ж. разг. диал.    Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка    bohça    тур.
Бошлаф    м. разг.    Празни приказки    boş lâf    тур.
Бракма    ж. разг.    Раздрънкан предмет, пред счупване    bırakma    тур.
Будала    ж. м. разг.    Глупак    budala    ар.
Буламач    м.разг.    Безвкусно ястие    bulamaç    тур. (тесто)
B
Вакъф    м. истор.    Недвижим имот на религиозна институциа в Османска империя; Фондация.    vâkıf    ар.
Валия    м.    Управител на вилает в Турция    vali    ар.
Везир    м.    Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави    vezir    ар.
Вересия    ж. разг.    Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане)    veresi    тур.
Вилает    м.    Административно-териториална единица в Османската империя    vilâyet    ар
 Г

Гьонсуратнахален човек
Гавазин    м.остар.    Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия    kavas    ар.
Гайтан    м.    Изплетен от конци шнур за украса на народна носия    gaytan    тур.
Геврек    м.    Закуска от варено и изпечено тесто    gevrek,simit    тур.
Гемия    ж.    Вид кораб с платна    gemi    тур.
Герен    м. диал.    1. Ниско място край река; 2. Поляна край село    geren    тур.
Гидия    м.разг.    Момък с буен нрав    gidi    тур. - сводник
Гьобек    м.    Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема)    göbek    тур. - пъп
Гьол    м. разг.    Голяма локва    göl    тур. - езеро
Гюл    м. диал.    Роза; трендафил    gül    перс. - цвете
Гюле/Гюлле    ср.    1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред    gülle    перс. - топка
Гюме    ср.    Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода    güme    тур.
Гюрук    м.    Сгъваем покрив на кола; файтон    körük    тур.
Гюрултия    ж. разг.    Врява, глъчка    gürültü    тур.
Гяур    м.    Неверник при мюсюлманите    gâvur    ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин
Д
Далавера    ж. разг.    Непочтена сделка; измама    dalavere    тур.
Дангалак    м. разг.    Високо и слабо момче (мъж)    dangalak    тур.
Дàра (тара)    ж.    Отстъпка    dara    ит. - tara
Дарàк    м.    Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук    tarak    тур.
Даул    м. диал.    Тъпан    davul    тур.
Дели    прил.    Луд (добавя се към собствени имена)    deli    тур.
Денк    м.    Голям стегнат вързоп/багаж    denk    перс.
Дервиш    м.    Мюсюлмански странстващ монах    derviş    перс.
Дередже    ср. разг.    Състояние в момента (обикновено лошо)    derece    ар.
Дерт    м. разг.    Тревога; грижа; неприятност    dert    перс от dart - мъка
Джам    м. разг. остар.    Стъкло; прозорец    cam    перс. от ğam - чаша
Джамал    м.    Вид зидана, стайна печка    camal    тур.
Джамал    м.    Игра с маски, подобна на карнавал    camala    тур.
Джамбазин    м. разг.    1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия    cambaz    перс.
Джамия    ж.    Мюсюлмански храм    cami    ар. от ğami
Джелатин    м.    Палач; жесток човек    cellât    ар.
Джелепин    м. истор.    Търговец на животни за клане    celep    ар.
Джендем    м.    Затънтено място    cehennem    ар.
Джибри    мн.    Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия)    cibre    тур.
Джин    м. диал.    Демон; дух    cin    ар.
Джинс    м.    Род; потекло    cins    ар.
Джудже
Диарбекир    м. собств. прен.    1. Град в Турция; 2.  Далечно, затънтено и мрачно място    diyarbakır    тур.
Диван    м.    1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2.  Канапе    divan    перс
Дирек    м. разг.    Подпорна греда    direk    тур.
Доган    м. диал.    ястреб    doğan    тур.
Думан    м. диал.    Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха    duman    тур.
Душманин    м.разг.    Враг; неприятел    duşman    перс.
Дюкян    м. разг. остар.    1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница    dükkân    ар.
Дюлгер    м. разг.    Строител; зидар    dülger    перс.
Дюс    прил. неизм. разг.    Равен; еднакъв    düz    тур.
Дюстабан    м. разг.    Плоско стъпало    düztaban    тур. taban - ходило
Дюшек
 Е
Ербап    прил. неизм. разг.    Способен; оправен    erbap    ар.
Еснаф    м.    1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек    esnaf    ар.
Ефенди    м. истор.    Обръщение подобно на господин в Османска империя    efendi    тур.
Еш    м. разг. остар.    Всяка от частите на един чифт    eş    тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт

djansel

евала браво
 З
Занаят    м.    Професионално осъществявана дейност за ръчно изработване на изделия; професия    zanaat    ар.
Зандан    м. остар. преносно    1. Затвор; тъмница; 2. Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда    zından    перс.
Запт, Озаптявам усмирявам; вземам под контрол
Заптие    ср. истор.    Турски стражар преди Освобождението    zaptiye    ар.
Зарар    м. разг.    Загуба; вреда; щета    zarar    ар.
Зарзават    м.    зеленчук       турски
Зевзек    м. разг.    Човек, който се шегува и развлича на гърба на другите    zevzek    тур.
Зехтин    м.    Маслина; Мазнина, добивана от маслини    zeytin    тур.
Зор    м. разг.    Труден
Зулум    м. разг.    Пакост; обир; безчинство    zulüm    ар.
Зурна    ж.    Дървен духов инструмент    zurna    перс.
Зян, Зиян    м. разг.    Загуба, съсипване    ziyan    перс.

зорлем насила
 и
имамбаялдъ       Ястие от патладжани и чушки    imambayidi    тур.
иширет       таен знак, предварително уговорен; парола    isaret    тур.
[редактиране] й

йок няма
К

кале - крепост, укрепление, форт, футболна врата

каръшък - смесено, размесено karışık

калабалък - тълпа, блъсканица, множество

курдисвам - слагам, нагласям, настройвам, (навивам (за часовник))

кач - колко

къз - момиче

кара - черен, черно

кърмъзъ - червен, червено

катил - убиец

кая - скала

келепир - полза, изгода

кючюк - малък

kяр - печалба

кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям

курназ - хитър

кайнак-извор,източник KAYNAK

кюфте - кюфте, ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка

 Л

лакардия - забавна история (по-скоро думата е лакЪрдия) kuyruk - opashka
 М

масраф разходи Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари

Мекере протеже Тоя е мекере на кмета.

муфта без пари

муфтаджия
 Н

натаманявам намествам, оправям турски произход - tamam, tamamlamak
 Р

Рахат - спокоен, безгрижен

рушвет - подкуп

резил - срам, позор
С

сабах сутрин, утро

севда обич

сайде, сааде само Тука има сайде куфари!

сакъз дъвка
 Т

Тапигьоз безогледен, нечувствителен човек

таман тъкмо, точно

Тамам Добре,ок

таушан заек. В топоними като "Таушан тепе"
 У

узун - дълъг

Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам

Уйдурма - измислица, нагласена работа

Уйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска
 Ф

фукара беден човек, бедняк, мизерник, нещастник

филджан, финджан чаша без дръжка за пиене на кафе (fincan)
Х
Хабер    м.    вест    haber    тур. - известие, новина

хава - Как е bremeto? Как е?, Havallar - небе (gökyüzü), въздушно пространство

хал положение Виж на какъв хал сме

ханъм жена, госпожа,

халал Халал да му е -от мен да мине, давам му го

хептен (ептен) съвсем Тоя ептен се оля!

хич въобще, изобщо Хич не си и помисляй!

хисар - крепост
 Ц
 Ч

чай çay
чакмак запалка
чаршаф çarşaf
чадър semsie
чекмедже çekmece
чешма çesme
чорап çorap

чам иглолистно дърво,,çam

черчеве рамка на прозорец,,

чорба супа, çorba

чорбаджия едър селски собственик; военен ранг на командир в еничарски корпус в Отоманската империя, приблизително равен на полковник, командир на Орта.

чок еша много добре

чалъм умението да на

А според мен думата "армаган" е дума с тракийски произход
Има един съд за носене на храна със кобилица . Казва се армага  - представлява гърне с дръжка . В шоплука му викат рокатка . В него се е носила готвена  храна . И от това произлиза , че армаган е подарък за ядене . За разлика от хедие и подарък , които може и да не са за ядене

Друга дума с тракийски произход , която се смята за турска е " баир"
Също така и думата " зер " е тракийска

А това са думи с прабългарски произход смятани за турски : антерия , бай , въздечъ , гаджалъ , гюбре , деде , джамалъ , джамаче , джангалозъ , джанта , джезве , джопъ , джудже , джука , чифт , елмаз , заманъ , зарзала , захире , зейре  , зенгия , каба , калемъ , катунъ , катъ , кенаръ , контошъ , кория , кочъ , кушия , къшла , лафъ , лафя , мартакъ , маса , масуръ , мегданъ , мера , мешин , катър , нал , нишанъ , ошавъ , папуръ , паракенде , партакеши , паспалъ , перчемъ , пешкиръ , пишлеме , пишманъ , резе , ренде , сапъ , сая , сопа , суври , търла , уруки , фъстъкъ , халище , халка , чанъ , чапа , чеверме , чемберъ , чиликъ ,  чимширъ , чорчукъ  , шеваръ , шубе ,
Тези думи са набедени за турски не по вина на турския етнос , а защото Русия е   набедила българите за славяни , друг е въпроса , че "славяните " ги е измислил някакъв си харватин в петнадесети век , а имперетрица Екатерина Велика се е възползвала от неговата теория

За думата "ата" тъй като имаме от прабългарски " баш_ата" /баща . Следва да прибавим и тези две думи

Друго : иска ми се да споделя с Вас какво си мислих за думата " орман"
На тракийски "гор" било "дърво" и от там "гора" / "място с дървета "
/На кюрдски " дар" е "дърво" /
 На прото тюркски частицата "-ман" се използва като местоположение и принадлежност на дадено място ... горман и при едно отпадане на първата буква > орман

"чай" всъщност произлиза от " чайна " така англичаните произнаят името " Китай " , което всъщност се признася " Хина" т.е. чай = китайски

"бая" в смисъл " много" също е  тракийска дума
"Занаят " - изобщо не е турска по-скоро е една от малкото славянски думи " занят "

Така още "новини"  ;D :
1. В превод думата "Катай" - Северен Китай от която , както обясних по-горе произлиза думата "чай" означавало "Страната на Дракона"
2. Думата "тамам" е монголска
3. Думата "чунки" от която произлиза турската дума "чюнкю" е санскритска
4.Думата "исим" е арабска

 ;D
За супата и чорбата :
суп е френска дума
чорба е арабска дума .
За да имаме българска или турска дума за яденето трябва да си ги измислим  , а не да ги заемаме .

http://www.youtube.com/watch?v=yppwt3CZhyQ

Bijan Mortazavi - Baanooye Setareh Chin

А това е една много мелодична иранска песен / на персийски / чува се нали ?
хем
хуб
тай
хош
вюджут
мен
моля го
боше

http://www.youtube.com/watch?v=DqiNf7U5JpM

Rajma Curry Recipe Video - Rajma Curry Recipe in Hindi

А това е на пенджаби , също се чува :
саат

http://www.youtube.com/watch?v=0CF2nubwmIA

Bijan Mortazavi-Kash Mishod(Official Music Video)
Пак персийски
кош
саф
чизи
аз
комшу
сонийе

 توی دنیا/Tooye Donya/ в света

पनीर / панир (хинди)/ = сирене = peynir

सोया /соя - хинди

хинди / санскрит
भाई ( Bhā'ī /бай ) - брат

хинди / санскрит
अखरोट (Akharōṭa/акхарот) - орех (орех прочетено на абратно   ;) )
अंजीर (An̄jīra/инджир) - смокиня

http://www.youtube.com/watch?v=8nHKBHooPk0

Публичные лекции. Аннa Дыбо

Аннa Дыбо е професор лингвист с чувашки произход
Тази лекция се отнася за това едно и също ли е хуни , гун-ну и и хун-ну . Какви са били по произход и на кои народи са предци .
Много сложна задача , тъй като единствените владеещи писменост в района са били китайците , а те са обърнали внимание на "северните варвари " ;D които всъщност се явяват западни едва в I в. пр.н.е.
И така който може да издържи до 41-минута ще научи , че : Да , хун-ну са предци на така наречените тюрки , че българската езикова група се е откъснала първа , много преди I в. пр.н.е.и от тази езикова група единствено чувашкият език се е съхранил до някъде . После се е отделила иранската езикова група ...
1.Запазени думи открити чрез анализи на китайски , корейски , японски и виетнамски езици :
танръ - небе
мул - катър
хитен>хатун - госпожа
пиран - кумис / айрян
йа-масло
догру - вярно
нот -не (по-близко до руското нет)
бат- господин
алтун/алтън
гюмюл/гюмюш
темюр/темир
бек - старши в родът

И всичко това е много ранно пред тюркско състояние на племето хун-ну .
Окончателното разпадане на българска и стандартно тюркска езикови групи е завършило през I в. от н.е.
Доказателство , че прототюрките са били в контакт с древен Китай се явяват голямото количество заемки от езика в царство Западен Хан , особено термини в животновъдството , военни и философски термини , придмети , метали и философски понятия
Източно ирански взаимствания :
ечкю / кечи
аза / коза
дана /теле - дюню/ крава
арба/арпа - ечемик
грда / град ,сграда -къща
дам / дом-глинена къща
тархана / съд , съдина
Съществува хипотезата , че управляващата върхушка на хун-ну чрез която постъпва информацията в Китай е говорила някакъв вид тюркски и при това са имали добри контакти и с племето саки , които са в основата на млечното животновъдство и от сакски през хун-ну са навлезли в царство Хан
Хун-ну са имали данъчни отношения с племената населявали Алтай и Иртишски район още през II в. пр.н.е.
2.Много взаимствания от пратюркския език има и в прасамодийския език : ненци , енци , асани , селкупи и изчезналите вече камасинци и моторци
Тюркски думи в прасамодийския език
палъ /балък
дал
чалъ
бат - потъва
ке / къш
кан - управляващ
дьорт
юр/юс -100
Търговски термини , шамански термини , строителни термини . Като цяло не са много
3. Взаимствания в праенисейският език :
калук/кашък
кьоп / кьопюк
палг /балък
4. Монголизми в тюркските езици
алтън
темюр
турма/ торпу
Монголците и хун-ну имат общ произход в дълбока древност , което означава , че взаимстванията са много стари .
Но друга хипотеза казва , че тахната обща лексика се дължи на единствено на контакти , а не на общо произхождение . Взаимни взаимствания  ;D Главно в държавните служебни постове .
Светохуна / бели хуни/ са предци на бактрийците , живеещи в днешен Иран
Името Атила азначава - Бащица
Унгарците считали , че са произлезли от хуните но имат само 500 тюркски и 400 славянски думи .Те са фино-угори .
Вече в 1:14:00 има за българският език
ковчег
тояга
калпак
Боян
капук / врата
сам
книг
шаран
шатра
парче
хуругва
верига
тъма
шара /шарка
карагуй /сокол
белег
чигот/ дворянин
бир / бирник
дахтор/възглавница
Ако тюрска дума започва с буква "Х" това означава , че е с алтайски произход
халикан -длан на прабългарски
Думата паламарка произхожда от гръцки - паламас /длан
Именникът на българските ханове е един от най-известните източници на хунски думи и имена
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Лекцията е много интересна

"пазар" било дума със персийски произход

Днес се сетих да се поровя за думата "бунар" . Тъй като всички я смятат за турска дума , защото има дума " pınar " . Излиза обаче , че на турски "кладенец" е "kıyı" , тъй като в азербайджански е "qıyı" което го потвръждава . И нито във хинди , нито в арабски , нито в персийски , освен в турския няма дума за кладенец , която да е сходна с "бунар" . Но в румънски е "bine" .
От това следва да се заключи , че тази дума има тракийски произход и съответно населението на Балканският полуостров като наследници на траките я използва .

 ;D Шок ! Шок ! Шок !
Вертеп - старославянска дума означаваща : скрито тъмно място ; гробница

доказателството в 31-ва минута

http://www.youtube.com/watch?v=wJNdkvRPcL8&list=PLX94qsyzswKSR9ba5FhFv8Mf3tWcidx9P

История: наука или вымысел? Фильм 11 Московский Кремль

Думата "орда" произлиза от славянската дума "рать" и означава "конна войска"

 ;D Гледам си аз този  филм

http://www.youtube.com/watch?v=gEIN86CXABQ

Х/ф Когда Cолнце было богом

Сигам до накъде и се споменава думата "амбар" / "хамбар" на бг. / и си викам : бе това не беше ли турска дума ?
anbar - турски , азербайджански , харватски , македонски и сръбски
barn - английски
खलिहान / Khalihāna - хинди
stodola -полски , украински и чешки

На пръв поглед между хинди и английски нищо общо , но кали-хана+барн и  премахването на "х" ... според мен това е тракийска дума . Тъй като нуждата от помещението хамбар се е появила там където се гледало жито , и после е разпространена

Много интересен факт ! Думата "баница" не произхожда от думата "баня" /която е фреска/ , а произхожда от думата "сгибаница" = "сгъваница"

Много интересна информация за произходът на думата " мать/-и" в славянските езици , "мутта/мадар/ в англо-саксонските , " ама/ анна" арабските и тюркските , "мата" в хинди и пенджаби и подобни ...
Богинята на женското начало се е казвала Матор и от там произлиза

Я , на какво попаднах :

cet  is. дядо, прадядо, праотец, прародител.

А това "джет " много напомня за руското " дед "

Открих , че костура произлиза от ustura  ??? или пък обратно ...Май по скоро е обратното , защото е характерно за чужденцините да "изяждат или недочуват първата буква .
ξυράφι /гръцки / - нищо общо
ülgüc / азербайджански / - нищо общо
бријач /сръбски / - по близко до руски
brici /румънски/ -пак версия на руски
उस्तरा [Ustarā ] /хинди / - е те това е първоизточникът  ;D - сансркит
И така думата костура е прабългарска и е взаимствана в турският , както е видно от разминаването между турски и азербайджански .

Както си гледам филма за етруските 

http://www.youtube.com/watch?v=Ew0k_mKTQ4s&list=PLX94qsyzswKSR9ba5FhFv8Mf3tWcidx9P

История: наука или вымысел? Фильм 23 Этруски - это русские

...и си викам дай да хвърля едно око на уикипедията и откривам следните съвпадения
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
cesu    бе погребан
celuca    погребение(?)

Откривам следното съвпадение :
plaçka - is. грабеж
Обарнах всички езици - няма съвпадение т.е. това си е жаргон някакъв ползван на европейската територия на Турция и България  ...на всички други езици превода на думата е в смисъл "добив , добиване " / което ме навежда на мисълта , че щом кражбата я имат за работа ....../

боя = रंग / Raṅga - хинди т.е. rernk ще да произлиза от ранга , а боя след много проверки се оказа , че само но Балканите се среща и в Азербайджан . От това заключавам , че думата е тракийска , а в Азербайджан е преминала през турски .

tana68, interesnatema si otkril no zashto parvo ne utochnish koy turski ezik imash vpredvid? Sled tova da utochnish koy balgarski imash vpredvid.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA

http://pravoslavieto.com/rechnik/cs/index.htm

Ezikat na Asparuhovite Balgari e tozi

http://bolgarradio.com/habarlar.html

Turania , аз нямам предвид кой от кого е взаимствал . Търся истинският произход на думата . На пример и българският  език е бил не пълен и когато са имали контакт с гърците са навлезли гръцки  думи , после турски ,  арабски , френски , руски , английски ...и турският е така , но поради исторически причини при него е санскрит , монголски , арабски , гръцки , славянски , френски , английски .
Няма виновни : спечелил е по-точният термин  :)

От езика на древните май произлизат думите  :
шоколад - чоколател
какао - кака о
домати - томател

........................
 А думата портокал / донесен от пристанището /са я измислили испанската кралска двойка Филип Наварски и Мария Каталонска - така си се развличали : носят им нещо ново  , те му измислят име
/ ;D преди известно време се наложи да разстроя един азербайджанец . Беше си внушил , че портокал е турска дума /

tana68
Fakt e che nay stariyat ezik e tyurkskiyat.Otkriti sa koloni na tozi ezik v Mongoliya i datirat ot predi 7500 godini.  Vsichki izbroeni ot teb narodi predi da se nauchat tezi ezitsi sa govoreli TURSKI ezik.
Naprimniteer t.n. RUSNATSI ruskiyat ezik sa zapochnali da go izuchavat predi 300 godini. Makedonskiyat ezik e na 70 godini. Angliyskiyat e na 400 godini i t.n. Slavyanskiyat ezik za koyto spomenavash e tsarkoven ezik t.e. ezikat na tsarkovnite knigi koyto se e izpolzval samo ot Monasite ili Popovete.

Най-старият език е санскирит . Славяно-тракийският език е първичен санскрит , а англо-саксонския и хинди е вторичен санскрит . Най-основните думи като "ден " например под формата на : ден , дан , дун , дюн , дей ...ги има тъй като това е много ранно понятие , но думи , като "ковач"  например които не са на повече от 6 000 години ще са различни и ще са по групи , защото имаме първо разделяне преди 28 000 години , второ преди 10 000 , преди  8 500 , преди 6000 и преди 3 000 и т.н.
ТЮркският език , но говорим за първичната му форма може да се нарече " език на небесната хармония " . Защото : Появяват се в древен Шумер /шумери на санскрит е хора със свръх способности - казано но кратко екстрасенси / два бога Енил и Енки те научават населението , което ги е признало за богове  / дали е било доброволно или чрез насилие , или чрез хипноза ние не можем да знаем/ та научават ги на своя език . Предполага се , че това не са били извънземни , а са били оцелели представители на старата цивилизация преди Катастрофата , която в Библията се нарича Потоп / което произхожда от думата "потопяване" и си е истина , защото при изместването на земните полюси една час от сушата се е потопила , а друга е изплувала / ...
Кое му е небесното на шумерският/тюркски език ? :
Човека се състои от 70 % вода . Водата притежава така наречената способност " памет на водата " т.е. В зависимост от звуковите вълни , които използваме при общуване - реч , ние предаваме чувства и информация . Това кара , човека в последствие да се чувства по определен начин : един е оптимист , други е песимист със всичките последствия от това ...
Турският език е част от тази група езици , но след приемането на Исляма в него навлизат много арабски думи , тогава той губи част от свойствата си и после други и други сега да е станал  20 % ефективен
Подобно се отнася и за прабългарският език  и той е останал на към 20 %
И ако продължаваме зорлам да се правим на англичани тези 20% можем съвсем да ги загубим ...Между другото турският език най-много е загубил през деветнадесети век , тъй като последният султан е бил върл франкофил , а по-късно Ататюрк въвеждайки езиковата реформа уж да махне арабския е въвел доста английски ... и изобщо да си знаете най-вреден е английският и английската музика - особено стилът рок
Най-полезен е езика , който се говори в Иран , най-полезна е " Пета симфония " на Моцарт , следвана от северно индийската музика  като стил . И много е полезно слушането на мантрата " Ом наме " във до мажор .
Иначе , на всеки човек му е най полезен езика на мама , манджите на мама и фолклорната музика характерна за неговата етническа общност ...обаче ако някоя музика ви дразни , ако и да е фолклор не я слушайте ....

Сега не му е тука мястото , но едно кратко обяснение за македонците . Македонците не са никакви българи , славяни или траки . Те са печенеги . Много са се трепали с руснаците и към осми век княз Игор е успял , да ги избие ...той така си мислил . Те се съюзили с византийците и византийският император ги е заселил в сегашната област , където живеят . По него време след епидемия от коремен тиф там е било почти безлюдно . Имало е малко гърци , малко славяни , дошли и малко българи , а по-късно и албанци ....предполагам , че черковно славянският език се е наложил там около девети -десети век и те са започнали да си викат македонци , защото живеят в Македония ...обаче са си паченеги и ни се падат "първи братовчеди" ;D Македонският не е на 70 години , на 70 години е сръбско-английската лъжа , че има македонци
Сега за абанците . Албанците не са никакви илири . Илирите са били гръцко племе , както и истинските македонци . Сегашните албанци са всъщност авари . Пак " първи братовчеди ". Защото са се съюзили с византийците и са нападнали българите от север хан Крум ги е избил . Това е една от причините да бъде наричан Крум / което е на прабългарски "страшен" / . Но всъщност той не ги е избил всичките , а само тези които са участвали във битката . После те са се заселили по  далечко . За това албанският не можеш да го разбереш каква "попара" е ...

Още две ирански думи : явош ....и хоремаг  ;D . А аз до сега да си мисля ,  че "хоре" е "хора " , а "маг" е съкратено от " магазин " .

Я какво открих  ;D само от едната обща култура мога да преведа първият куплет 

http://www.youtube.com/watch?v=Qg88CknV1zY

"Jai Ganesh Jai Ganesh Jai Ganesh Deva" - Lord Ganesh Aarti

Джей Ганеши , джей Ганеши дива
Хей Ганеш , хей Ганеш боже
Мата джаки Парвати кита маха дива
Майка ти е Парвати китната велика богиня

 ;D
За днес :
шиши /монголски/ = шишарка
........................................
санскритският глагол манати-мисля > старобългарския  мьнети- мисля > мнение
санскритската дума рада- успех , благополучие > старобългарската дума радъ- радост
хетската дума сарпа – сърп (крив предмет), санскритската сарпа – влечуго (криволичещо, виещо се) и нашата дума сърп
санскритската дума суба – хубаво > първоначално е звучала хув, хуу, хуб>  хубаво, убаво
хуташта – добре
санскритската и авестийска дума рупа, рупия – форма > тракийските думи рупия, руфия, ромфея – меч ( нещо, с което се сече, оформя, дълбае) > образ и режа, ряз
Твастр > творя – създавам, правя
авестийската таста – оформен > тесто

Имало една турска салата , която се казвала " Пияз" , "пияз" било "лук" на персийски .
Думата пияз много прилича на думата праз ... ??? ах, защо ли ?
 ;D ;D ;D

Я какво открих :
meğer/meğerse bağ. но, ако е, само, случайно, дали, нима.
 А да ви прилича на думата " макар" ?
А  думата rağmem се оказва арабска رغم أن

За радост на някой открих един турцизъм .
Чувам това и пускам проверка : baltalama - саботаж
От което излиза , че буквалният превод на
Какво ми се балтаеш = Какво ме съботираш
 ;D

Гореща новина от преди 2500 години : гит , себеп , дост , тарих , ондже /önce/ , амо/ama/, оянде ... все персийски думи ;D

Набарах някакъв сериал и ще го гледам  , той е повече от 150 серии така , че накрая на филма ще можем да говорим като чисти багдадци и багдадки  ;D ;D ;D

http://www.youtube.com/watch?v=uP44lxgkRoc

кунефè/кюнефе , бормà/бурма , тàтла/татлъ , сѝрап/шюроп и мòмкин/мюмкюн- арабски думи

http://www.youtube.com/watch?v=ewcDS0i6ItE

كنافة بورمة تقديم شيف حسن كمال

http://doktora757.blog.bg/history/2009/12/21/ritualni-chashi-cherepi-pri-drevnite-bylgari.459319
Ритуални чаши - черепи при древните българи.

"Вероятно от пиенето с ритуална чаша-череп идват и българските думи: "черпак", "чебур", "черпя", "почерпка", "изчерпвам"; свързани с черпене (като източник) и ритуална гощавка свързана с общо пиене от съд, приобщаваща или посвещаваща участниците в дадената духовна традиция10."

И "рахат" било персийска дума
......................................
Чата в една кнега , че санскритската дума "майа" означава : илюзия ; нещо не действително ; създаване на измислен свят
От там значи произлизат думите : омая , омайни , мая се
т.е.
тъна в омая
еди кое си е омайно
какво се маеш
И от там си мисля , че когато се казва , че нещо омайва то трябва да е не материално : разказ , мечта , лудост  ;D , любов
Но когато нещо е реално трябва да се каже : според мен е хубаво/красиво

От това се сещам и за думата чар > цяр , което е "магия" и по всяка вероятност е тракийска дума .

Сещам се още за думите "оман" и "омана" . По смисъл сигурно ще е "наркотик" . Конабисът е омана  ;D особено , че второто му име е индийски коноп  ;)

.......................

"авидиа"-невежество , незнание
/отново санскрит/

А да прилича на "видя/виждам" ?
От там си мисля , че в първоначален смисъл "видя" ще да е в смисъл свидетел съм на това което става /стана , не го научавам от друг някой . И тогава въпросът : Видя ли ? и отговорът : Видях /Не видях . - имат съвсем друг смисъл .

бьозгеш/бозулду ; нокта ; зор; хабер ; тарих ; кой ; гир ; ун месле/меселя; кетаб ; каръ; коджа ; факат ; чикармот/чикарма ; бу кону ;тобло/табло /всъщност това е френски ;D/ ; шекле/шекилде ; мюдюр ;шага/шака; хъзъри ; зендан/зандан ; не / бг. не!; ресми/ресмен ; фикер/фикир ; не/ тр. не ; мантар ; менем / на мен ; себебо/себеб ; мемнун ; джедди ми/ джидди ми ; мемкюн ми/мюмкюн ми
И това от филма за 10 мин. като не са написани думите за които вече споменах и чуждиците с френско-латинско-гръцко-английски произход ;)

Оказа се , че " ез пиша " на персийски си е бг." аз пиша " , което и мен ме учуди тъй като във всички славянски езици го има . От там е много ясно , че е дошло от прабългарски . Аз/съзнание , книгхе/книга , пиша , чръта/черта,чертая ... все итнтелектуални работи  ;D
Сега се чудя има ли връзка между "чизим" и "черта" , защото думата "чизи" все пак я чух няколко пъти  ???

http://www.tatforum.info/forum/index.php?s=e49e6a2042cb7765908416e0cec7ff33&showtopic=9717&st=0&p=191567&#entry191567
Живко Войников «Булоцзы - кто они? Сведения о народе булгар из китайских источников», О древних предках булгар

И български думи в българският език  ;)

багатур, багатар – войн, в тох.(а) wak.atar –боец, войн-героя
балванъ – идол, место для молитвы, в тох.(б)
pдlw, palwam – молиться, рālwālсe –призыв, молитва
бисеръ – жемчужина, драгоценный камень, в осет. puzыr/puzur – жемчужина (только в состтавное
слово cжppuzur – жемчужинная пуговица), в тох.(б) wāsar – блеск, диамант, алмазь, wajrasam –
находище алмазов
блехъ – сталь, в тохарский pilko – медь, металл
боцки, бозки – женские груди и соски, в тох. pisāpik – тоже
ватах – предводитель, в тох.(а) wotak, тох.(б)
yatka – водитель, тох.(б) wayauka – лидер, тох.(б)
yaitkor – командовать, приказывать, тох.(б) yotkolau –старший мастер, руководитель, тох.(а) watk –
приказываю.
верига – цепь, в тох.(б) warke – цепь
вик – сильный голос, крик, викам –говорить, в тох.(а) wak, тох.(б) wek – голос.
витязь – богатырь, воин, в тох. (б) weta – сражение, wetāu – воин, богатырь
врът – сад, в тох. (а,б) warto – сад
гътна – приведу в движения, падать, свалить на земле, в тох.(б) gat, хотано-сакский gatа - приведу в движения, свалить на землю
дзипам – прыгать, танцевать неловко, в тох.(а) tsipдm, тох.(б) tsip – танцевать
едър –большой, сильный, тох.(а) atar, тох.(б)
etru – сильный, герой, осет. иронский еаtыr, жtыr –смелый
епа, па – но, так, тоже, в тох.(а) epe, тох.(б) pе, осетински fж/жfж – так, тоже.
жупа – область, жупан – областной управитель, в тох.(а) ype, тох.(б) yapoy – государство, область (тохарское слово у аваров и протобългаров)
jато – пища, в тох.(б) yot –пища
крамар(ин) – боярин, аристократ, в тох.(б) krāmar, kramartstse – вес, тяжелый, большой,
kamartke – управлять, kamartane – суверинитет.
краса – змея, в тох.(б) arsāklo, в тох.(а)
ārśal`id – змея, производное от пратохарского *krāsā – двигатьсь, ползти (Хилмарсон).
каня – призывать, в тох.(б) kāuaiсe - призыв, приглашение
калина – невестка, молодая супруга, в тох. (б) klāye, klaina – жена, супруга
калпак – высокая шляпа из меха, тох.(б) kalapak – головный убор
келеш – дитя, парень, в тох.(б) kālisāke – дитя, парень
килнат – упал на земле, быть под наклоном,в тох.(б) kāl –падать
киша, кишав – слякоть, мокрый, грязь, таяние снега, в тох.(б) kāsā, kasay, тох.(а,б) kus –
слякоть, грязь, грязная вода
кишинии – селища, в тох.(а) kisain, тох.(б) kisaim – селище
клатя – качать, в тох.(б) klautk, klutk –вертеть, качать, движение маятника
клуп – петля, в тох.(б) klup – свивать, натяивгать
корем – внутрености, живот, в тох.(а) krim, тох.(б) k.ryān – сердце, внутрености
косер, костура – нож, в тох.(б) ks.ur, санскрит ksurā - нож
крак – нога, в тох.(б) karak, тох.(а) karke – отрасль, член
кръжа – телесная грязь, в тох.(б) krāke, хотано-сакский khārgga – телесная грязь
кэма – прийди сюда (болг.диал.слово), в тох.(б) kwām, kwā –прийди сюда, kum, kamem – иду
кънти – звучить, тох.(а) kдntu, тох.(б) kantvo – говор
къща – дом, в тох. (б) koskye, в осет. kъoes, qжs – дом
лагиръ – топор, в осет. иронски lыg,
дигорски luх – отрезанный, разсеченный, тох.(а) lok, тох.(б) lauke, прототохарское *leuke, имели
первоначальное значения кусок, отрезанный, щель, позже приобрело значения удален, отдельный
лакоть, лакань – большая глиненная миска, в тох.(б) lwāke – чаша, сосъд, lwaksā – горшок
ламъ, ломъ – болото, в тох.(б) lyam, тох.(а) ly.m – водной бассейн, озеро, болото
лелея – желать, стремитясь к что-нибудь, в тох.(б) lalye, lāl – боротяся, стремиться к что-нибудь
лик – лицо, образ, видно, в тох. (а,б) lдk – видить,
ликъ - в староцерковнославянский (староболгарский) - игра, танец, в тох.(б) lek –
движения, жесты
лукав – коврный, обманчивы, в тох.(б) lykuссe – вороватый, обманчивый, lyak - вор
май – если, в тох.(б) mai – если
Маньо – имя, манатарка – вид большой гриб, в основе значение большой, в тох.(б) mān,
mкnt – большой, много
млака – болото, омут, в тох.(б) mālkant – влажный, сирый, осетински mal – болото
миткам – скитать, в тох.(б) mit, mitatsi – иду, куда-нибудь
модръ – синий, серо-голубой, тох. (б)
motartstse, motarcce, тох.(а) motarci – зеленый
мома, момък – молодая женщина, молодой человек, парень, в тох.(б) māme, в тох.(а) māmak –
молодой
мразя, омраза – ненависть, в тох.(б) mrausk – отвръщения, ненависть
Мрака – болгарский топоним со значение граница, граничный, в тох.(б) mrāke – предел
муша – скрывать, мошеник – вор, обманщик, староболг. мъшелъ – обман, в тох.(б) mus, musnā,
musnāutar – скрывать, ирландский mosanach – воровской
мушкам – уколить, пронизать, в тох. (а,б) musk – скрывать, изчезать
Муртаг, Омуртаг, Муртагон – болгарское языческое царское имя, в тох.(б) murtas.s.e –
высокий, величественный (горный верх)
нана – матери, бабушка, в тох. (б) nani – матери
нека – надо, тох.(б) сake – надо
оръ – жребец, тох.(а) urs, тох.(б) ursе – самец
отава – трава, луг, в тох.(б) atiyo – трава,
otatstse – травный, зеленый, осет. tau – трава, луг
печат – клеймо, знак, письмо, в тох.(б) pekat – рисувать, piks•anma* - нарисаванный, цветный,
pekesi, peke – картина, рисунок, paikalсe – письмо, письмености
Плиска – имя первая болгарская столица (в „Анонимная болгарская хроника” названный
„Солнечный город”), в тох. (б) plyskem – блестящ, в тох.(а) palsk – светлый, белый
пуряк – грубый, простой человек, крестиянин, мужик, в тох.(б) bruka – грубый
пърча – издигать к верх, в тох.(б) park, parki, parku – высокий
пършив – короста, вошливый, в тох.(б) pдrśeri – блоха, вошь
ратувам, – сильно желать что-нибудь, стремление, в тох.(б)rita, ritan – искать, хотеть, в осет. rаtu kжnыn – создавать, хотеть,
рота – клятва, в тох.(б) wrat – клятва, осет. ard – клятва
сакам – хочу, хотеть, в тох.(б) sak – хочу, хотеть, в осет. sаkkаg – желать
сима – род, поколение, потомки, в тох.(б) sāaumo – человек, sāmaske – дитя, потомок
слон – вид южное животное, в тох.(а) klon – слон
соула, сулица – дротик, копье для бросание, изсуля, сулна – повалить на землю, в тох.(б) s.l,
sāllatsi – 1.повалить на землю 2. salamo – полет, падание, тох.(б) sāle – ниско, по земята, в осетински
иронски suilыn, дигорски isuеlun, isеlun – подхвърлям ниско.
сполин, исполин – великан, гигант, в тох.(а) sāpāl - голова, верх голове, макушка, тох.(б) sāpālu –
более высокий, очень большой, sāpālmдссe –превозходство
съна – башня (в староболг), в тох.(б) sim, saim, simne –крыша, жилие
таркан – титуль, аристократ, в тох.(б) tarkāсe – проявление независимое, безпристнарстное
поведения, tдr – защита в суда, tдrkauca – прощение грехов, в осетинский tжrxon -
обсъждать, tжrxni-lжg - судия, lжg – чоловек (согласно Абаева первопроисхождения слова тохарский и первоначальное значение было судья, а потом эволюиционировало до аристократа)
телега – повозка, в тох. (а,б) tдl, прототох.*tдl, из протоиндоевропейского *telha –
тащить, вдигать, передвигать, в осет. дигорский tоlgж, tоlжg, иронский tulжg- повозка, (как в
болгарский) В.Абаев считает это слово осетинским, производным глагола tulыn/tulun – вертеть, двигаться на колесах. Слово встречается в алтайских языках, и, вероятно тохарского происхождения.
тилилейски, гори тилилейски - лесы тилилейские, специф. болг.выражение в народные
сказки, тилилейские – дальные, темные опастные,
Тилмаса – дальная, неизвестная страна (диал.слово из г.Прилеп в Македонии), в тох.(а) tālo, тох.(б)
tallāw – нещастие, бедное, опасное, нещастное место
тиня – грязь, ил, в тох.(б) tin – грязь, ил, в осет. иронски cыna, дигорский cina –грязь, ил
тищя – жарить на костере, в тох.(а) twās – разгорять костер, осет. жntжf – огонь, костер, пожар
уем – долг, налог, в тох.(а,б) yām – придобить пользу, тох.(а) yom, тох.(б) yдm – получать,
достигать
ук – висший (багаин, в титуле ук-багаин), в тох.(б) auki, auks, тох.(а) ok, yuk – рост, развитие,
старшинство, сильный, победоносный
усоен – северный склон горы, холодное место, в тох.(б) osāonal – враждебный, холодный,
ossaile – север
харо – старый, дряхлый, хъркъ – старый (человек), в тох.(б) k.wr, kur – старый, дряхлый, в
осет. kar – возрасть, хжrrжgъ – старый, дряхлый
цапъ –молот, цапна – удрить, молотить, в тох.(б) tsap, tsapanaiie, tsāpna – размазывать,
сокрушать, ударить
цака – метода, прием работы, в тох.(б) tsaika – мастер, скулптор, гснчар, ваятель
цацко – дявол, черт, в тох.(б) tsatsku – грех, обман
цъкна – пробивать, тох.(б) tsāk – пробить (?) дырf, укус, осетински cъыkk/cъink – пробивать
цапвам, цопвам – ударить, в тох.(а) tsaw, tsop, тох.(б) tsap, tsop – удрить, в осетинский cжf – удар
цикам, цикало – производить звук,
цигуливо (место) – открытое, просторное место где хорошо слышится, цигу-мигу – играть на
инструменте, производить звук, музыку, в тох. (а,б)
tsik – производить звук, в осетинский cigu-migu – играть на инструменте, производить звук, музыку
цигулка –скрипка, tsilougu – вид барабана из Куче (тохарское государство Куча), tsigu - вид
барабана, заимствован китайцами из „народов Западного Края”
цукам, цокам – пить шумно, смукать, в тох.(б) tsuk – смукать
цункам – целовать женщину, в тох.(а) tunk, тох.(б) tankw – любить женщину

Оказва се , че думата "кофа" на арабски е دلو(дельу) , което много прилича на думата делва . А е много ясно , че делвите от глина са измислени много преди кофите от какъвто и да е материал ...т.е "дельу" по значение ще е "съд за вода"

Леле какво открих : На персийски " Майка" било "Мадар"مادر
Значи " Мадара"  може и да е от " Майка" ,  не от Mağara"

Още персийски думи набедени за турски : панджаре (pencere) , нилюфер (nilüfer), фокат(fakat)

Който е изгледал този филм/лекция :
http://www.youtube.com/watch?v=MAWVwNutW5o
Вече е разбрал , че една от основните идеи е , че всяка дума се мотивира чрез някоя друга . На пример : от корена -глед- се мотивират думите : поглед , , гледам , гледка и т.н.
Кое обаче мотивира -глед-  обръща се обратно и се чете -даль- т.е старославяското "далечина" ( ;D е ,то на български не се получава , на руски трябва да е)
И така вчера се сетих за думата "клас" . Обръща ме я и с леки нагласявания получаваме "злак" ...т.е. "злак" на старославянски е "жито , зърнена култура"

Сряда — Чахаршамбе (на персийски: چهارشنبه)
Четвъртък — Панджшамбе (на персийски: پنجشنبه)
Петък — Джоме (на персийски: جمعه)

Пролет — Бахар (на персийски: بهار )
Зима — Земестан (на персийски: زمستان )


кафяв: кхахвхааи
قهوهای
оранжев: наренджи
نارنجی
черен: сииаах
سیاه
жълт: зард
زرد
зелен: сабз
سبز
червен  : кгхермез
قرمز

http://zaedno.okolosveta.com/index.php?p=article&c=ir&src=186


"От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра."

Пурпурен не било от гръцки , а било от индийски : "purba e преден и източен, свързан с изгрева "
т.е пурпурен цвят ще е изгревен цвят


А това ми идва като обяснение на думата "мелек" :
"...Вероятна връзка с дравидските *mal-ái – планина, джунгла, гора, горска страна (б.а. което обяснява и произхода на съвр.назв. Малайзия), или с по-вероятното *mē-[l-] – висок, красив, добър, в езика телугу mēli, mēlu – благородник, аристократ, протодравидски *mel-k-, *mäl-k-(*-a-) – блестящ, Мелуха – прекрасна, блестяща страна, страна на благородници. (DE) ..."



"...Според японският изследовател Нуриката Ясаки, границите на древната Камбоджа съвпада с разпространението на глагола shavati, shava, zav, zava – вървя, предвижвам се. Той отсъства от санскрит и индийските говори, но е типичен за източоиранските памирски и нуристански езици, фиксиран още в Авестата като sauuaiti (б.а. бълг. шавам). ..."

От тази статия може да се види връзката между тракийската и древноегипетската цивилизации / както и връзката на Древен Египет с Персия и Месопотамия /

http://www.aircrashconsult.info/BG/Mishkova_Niva/Temple_Mihos.htm

Обаче интересното в статията по темата е че : Озирис е Озаряващ , а Михос и Усмихващ ... ;) на древноегипетски

 ;D Интересна работа : Турчин от Турция не знае какво е тепигьоз ...

"Вихра" означавало "Радост от живота" на санскрит . Значи БГ израз : Какво се вихриш ? трябва да се задава в този смисъл , а не в смисълът : Какво беснееш ?

Произход на думата "джагатаец"

http://islam-today.ru/istoria/vest-kotoraa-zastavila-razrydatsa-cingishana/
Весть, которая заставила разрыдаться Чингисхана

За да не се мъчат някои : Чингиз хан имал няколко сина . Вторият бил  Чигатай  . Той управлявал южната част на Монголската империя ...и от там е дошло да им викат джагатайци ...

За думата "дербент"
Както каза професорът във филма "Тайнам нет. Русский + Араб = Близнецы-Братья "  , думата "брод" от славянският е "дарб" в арабския т.е. чете се обратно . А от "арабската" дума "дарб" прозлиза > турската дума "дербент"

 ;D Днес размишлявах въху демата " Тангра"
Поводън е , че вчера четох един блог , между многото фатнасмагории авторката е забелязала и верни работи . Като например ,  твъдият говор думи завършващи на -а , не на -я ; забелязала е че будисткото Ин и Ян се превежда като Мрак и Светлина . И думата "Слав_ян_ин"  Съответно означава "Славещ мрака и светлината " т.е. слави хармонията . А думата "Индра" - "Ин_Дера" е " Раздиращ тъмнината" т.е. Слънце

От там се сетих , че няма да е " Тангра" , ще е " Тан_Дара" -" Даряващ Зора" т.е. отново Слънце
Що се отнася до връх Тенгри , то може да е Тан_Уери т.е домът на зората ( в зависимост къде спрямо върхът се намираш- визуална измама)

Попадам на това :

tepelemeк - бия, удрям, тупам; убивам; прен. разбивам.

Което ми заприличва страшно много но думата "тепавица" и си викам : Чакай да пусна да проверя как е "бия" на персийски ...."маам" е т.е. " ще те на маам" е "ще те набия"
От това следва , че думата " тепа_м" ще произлиза от думата "трепя" т.е. тракийска дума
А "убивам" ще да е славянска

Относно думата  "оранжев "
В българският е дошла от френски - "оранж"
На турски " турунджу"
На персийски " неренджи "
На сръбски " наранджисто"
На испански " naranja "
Както забелязвате подчертаните срички "Ра"
На коптски/древно египетски "Ра" = " слънце"
На кюрдски "Ро" = " слънце"
На персийски " Хурашадел"
На хинди и на пенджаби " Sūraja"
На някои савянски диалекти " Райко" , " Ярило"
т.е. както се вижда връзката между коптската дума "Ра" и "Оранж" е явна , а в другите езици е явно коптското влияние ...и така " Оранж" ще да е "като/подобен на слънцето"

Наргилето се е появило първо в Индия, а след това чрез Персия бързо се е разпростралнило в страните от Близкия изток, Източна Азия, Египет, в Арабия, Северна и Източна Африка и на цялата територия на Османската империя. Навсякъде наргилето е наричано по различен начин и затова днес то има около 40 имена, всичките с персийски произход.

 
Преди няколко дена търся превод на времената в турския ( от английски на турски - нещо което за сега не се получава ) . И попадам на някакви тамги и родови знаци на огузките боили ( и те има ли боили )
Направи ми впечатлени е , че тотемните им животни са все соколи . Също , като на хан Кубрат , но толкова...
Те и други са забелязали , че тамгата на Кайъ прилича на тази на Дуло  ;D
После обаче попадам на един материал , че и в Перу са намерени наскални рисунки ...
Племето което живеело там се казвало ори .
Авторката прави асоциация с ари > българи . Изменили са някоя буква , но били българи
Аз обаче сега като съм на вълна древноегипетска теория се замислих :
хора > ора
Обаче има бог Хор , който е със глава на сокол и от там и соколите в тюркската символика
от там и Гаруда в индийската символика .
После Хор > хоро/хорон и както преди бях казала невероятната прилика между музиката на българска , гръцка и турска Тракия + лазите т.е. хорото е танц посветен на бог Хор
Какво представлява хорото : хора хванати в кръг - слънце , танцуват с разперени ръце - криле .
Хорото е колективен танц , но има и лезгинка . Там хора с разперени ръце танцуват в кръг - имитация на сокол
И на руски се казва хоровод и в техният фолклор има много за соколи . Респективно и в украинския .
Друго имаме Амон Ра , значи трябва да се казва Хор Ра т.е. сокол и слънце . И много често се рисува хищна птича със слънце в ноктите
т.е. хорра - собственост на Хор Ра , а иначе сме човеци или посветени на Хор Ра
Оттам много ясно може да произлязат димите Ори и Ари тъй ката характерно за множество езици е изтърването на "Х"
Като се сложи тюркската дума бол=много може до се проведе в смисъл много хора - Бол-г/х-ори - Общество  ;) демек

Отделно си спомнам , че било научно доказано , хърватите , живеели преди няколко столетия на брега на Каспийско море и носели името на древният ирански бог Хорват ...Хор- , ама без -ват според мен .
И между другото американците взеха да душат около тракийските исторически обекти  ;)

Не шумерски "Бог" означавало "Съдба" и преминало в славянските езици като "Рок" т.е. имаме изменение на първа и трета буква от типът "чул-недочул" . Обаче , ако се върнем към версията , че "Коран" е същност прочетената на обратно старославянска дума " На рок" (към съдбата) и като знаем , че в основана на всички древни писания и особено на Библията  стои произведението от шумерски източник " Плачът на Гилгамеш " , а в корана каквото е писано все излиза истина  ...става интересно .
Но пък може и  да е обратното първоначално да е било "Хор" после да е станало "Кор" > "Рох"> "Бох" > "Бог"

Оказва се "вода" е тракийска дума и има няколко топонима възникнали от нея чрез отпадане на звукът "В"
вода - в_одони(тракийско племе)
вода - во_Дон (р. Дон)

Шри Янтра е древно български рунически знак, който може да се види и до днес по българските шевици и килими. В последствие е занесен в Индия от древните българи скитите. Янтра означава буквално светлинна (Ян) извивка (тра). Aliya.blog.bg
Известният физик от ирански произход Насим Харамейн твърди, че Шри Янтра е всъщност структурата на цялата вселена!

http://altera-pars.narod.ru/S_J/postr4.htm
Построение Шри-Янтры.

Думата beş=5 произхождала от bаş=палец , тъй като броенето е започвало от кутрето=1

 Думата китара е свързана с тракийското кетри, което е архаичния вариант на българското четри, четири.

Тимпана - това е нашия тъпан. В древността тимпан се е произнасяло тумпан, а тази дума е свързана с българските тупам, тъпча, тонпание - биене.

Херодот и Страбон споменават една много интересна дума – пейан, която те превеждат като пеене.
 ПА-Я-ВО отговарящ на българската дума певец.
Нашата дума баене е също свързана с пейян
за погребалната песен – тореле. Българската дума е трела – песен на птица.
Ръченица и нестинар са тракийски думи. ринк – бърз Нестинар - от тракийския глагол нес - нося се (движа се) и анар – мъж. Старобългарските паралели са нести – нося се и ныръ – танцьор.

"И в седьмом году по хиджре Посланник Аллаха (мир ему и благословение Всевышнего!) взял Барру в жены, дав ей имя Маймуна, что значит «благословенная» "

Значи ,  маймуна не е обида  ;)

Хан/Каган
"5. "Kehan" (khaghan) - правитель слово алтайского происхождения или заимствовано из
китайского языка. По Рамстедту происхождение китайское: kę - большой + kuan -
правитель в алтайских языках. Титл известный у сяньби, ухуань и жужан, племен с
протомонгольского происхождения."

Няколко шумерски думи :

Adda (ata, baba), Ama (anne, ana), Aga (yönetici, ağa), An (tan, gök), Anu (Gök Tanrı), Ar(er, şeref), As (tek, biricik), Bab (baba), Dingir (Tengri), E (ev), Kıya (kıyı), Es (esmek), Gisko (şişko), Dim (dik), Kol (kol), Uiku (Uyku), Kus (kuş), Sag (sağ) Mesu (meşe), Ag (akıl), En (engin, yüce), Ge (gel), Ka (kan), Kanal (kan damarı), De (demek), Duru (durmak), Kur (dağ, kurgan), Kusu (koşmak), Güles (güleç) Bur (delik,burgu), Bal (balta), Bar (barla/parla), İb (ip), Alım (alımlı), Ulu (ulu), Utu (Güneş, Uçtu), Kup (gitmek, kop), Gim (kim), Ir (er), Odun (odun,
Ot-un)

.....................................
Обаче да Ви кажа много  е забавно и интересно да се пише на орхоно-енисейска писменост . аз се научих за няколко часа
http://tr.wikipedia.org/wiki/G%C3%B6kt%C3%BCrk%C3%A7e
Göktürkçe

"Зор" е персийска дума т.е. прабългарска  ;)

https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-xpa1/v/t1.0-9/10660316_361377477348058_8661949637951246696_n.png?oh=e95bf8adf984b277b345870b61fa112b&oe=54987391

" Внук "
Това е името на големият син на легендарният праславянски идол " Златната жена " изобразяващ огромна статуя на жена с две деца , едното бебе което държи на ръце , а другото момче по име Внук . Статуята олицетворявала Слънцето и Огъня .
За нея свидетелства ръкопис на римският легат Юлий Памплоний , който е посетил в 480 г от н.е  Урал .
Тя е принадлежала на племето остяки .

"Bay">"Bey"
"Богат " на  персийски .

https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-xfa1/v/t1.0-9/10665788_361981253954347_8870189668301320874_n.jpg?oh=b638ad867807d20f406ef9968611eb2f&oe=548EB7EF

 ;D
Имам идея от къде идва думата "кюрд" ...следете ми мисълта :
Ак юрт > А_кюрд

Според мен "заман" е арабска дума нищо че твърдят , че е персийска . А тюрската дума  ÖD много ми напомня за ПЕРИОД

https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/v/t1.0-9/10689437_363473317138474_1431931756646113820_n.jpg?oh=f56d1b28c24e2cc2ff30856f3df9580e&oe=548F8849&__gda__=1418981617_785be5a25c3180fe3f5fa16538dd2181

Не било , значи "будалъ" , а било "будаклъ" :o

чепа̀т - прил. budaklı.

"Ошаф" от персийски "Хошаф" = компот

Гледам вчера един филм и там / действието се развива в Мардин - все едно са кюрди / един казва " полуг " , което си е "полог" /за кокошки - обяснявам за гражданите  ;D / ... Проучвам въпроса и се оказва , че официално е "Fulluk , Ful" .....Обаче "полог" произлиза от "полагам" т.е. имаме подмяна на първи звук от "П" на "Ф" и в случаят турската дума е взаимствана от славянската

"Буламач"
тюркское слово «булгамак» означает «смешивать»


Население «Великой Болгарии» состояло из многочисленных племен, подразделяясь, в первую очередь на оседлые (земледельческие) племена, именовавшиеся «утургурами» (сидячими уграми), где слово «утур» означает «сидеть» и на кочевые (скотоводческие) племена, именовавшиеся «кутургурами», где слово «куту» (кĕтÿ) означает «стадо». Кроме того, «пулугуры» подразделялись на «передних», «задних» {«кутигуры»), «степных» («уйгуры»), «черных» («карагуры»), «желтых» («сарагуры»), «восточных», «западных» и т.д., где слово «кут» означает «зад», «уй» — «степь», «кара» — «черный», «сара» (сарă) — «желтый» (белый) и т.д.

«чăваш ăрăвĕ», что означает «племя чувашей»

 «биляр»  «всезнающий»

 «Билъга» в гуннских языках значило «мудрость», «биль-гар» — «мудрец»

«а ученый у болгар называется — балар».

ЛЕЛЯ

Леля е името на дъщерята на древнославянската богиня на семейството Лада
Това е била златна статуя унищожена от християните ок. 12-13 в.

ЛАДА < Налаждане = Уредница / Домакиня

 ;D От къде била идвала думата " Джаанабетин"

http://islam-today.ru/veroucenie/nacinausim/dlinnye-i-pokrytye-lakom-nogti-bunt-protiv-vsevysnego/
Длинные и покрытые лаком ногти – бунт против Всевышнего


"...состоянии религиозной нечистоты (джанабат)." ....т.е. арабски

http://cs4741.vkontakte.ru/u51111819/109745731/x_af4b54f1.jpg
Надпись рунами Тенгри

http://cs4741.vkontakte.ru/u51111819/109745731/x_d8c854f1.jpg
Интерпретация рунической надписи Тюрк

http://cs4741.vkontakte.ru/u51111819/109745731/x_2ec5632f.jpg
Волк - Бүре - Бөрі

http://cs4741.vkontakte.ru/u51111819/109745731/x_3211f8c2.jpg
Интерпретация рунами Оленя
Болан - Бұғы

 семейство
   
‫عائلة‬
oaYle - арабски

Кермен = Крепост - от татарски , вероятно видоизменено Келе

------------------------------------
Много интересно ! Открих , имало хакаси и шорци , които са тюрки . Характерно за хакаският език било , че няма арабски заемки , количеството на персийски и монголски е съвсем минимално ....
Има една таблица вътре където може да се сравнят български , турски още няколко езика ....
Интересно , че думата " Гарга" е 1:1 . Явно си е чисто хунска дума .

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
Хакаски език

ekmek < ek(gök türkçe)=buğday

Yarkırayan (parlayan) yıldızım benim

Намен ли ми се струва , че има прилика със бг. дума "ярък" и въобще не е parlayan-блестящ

Мълния

"...В скандинавской мифологии молот бога Тора назывался Мьёльнир..."
Научно е доказано , че скандинавцине произхождат от траките , тако че думата  е  от тракийски(гетски) произход

http://www.nkj.ru/news/26222/
В Норвегии нашли редкий серебряный «молот Тора»

хайвер

Първи започват да приготвят ястия с него в Персия , улавяйки есетра в Каспийско море ( малко отклонени , за да ви кажа , че до ХХ в.от н.е. се е наричало Тенгиз булгар/Българското море) . Продукта бил наречен още тогава кхайвер -"Ястие на силата"

Оказва се , че в Исляма яденето на есетрови риби и техния хайвер е забранено 

Кера , Керамет и Кьор Амет  ;D

Чудехме се от къде произлиза името Кера и аз нали поддържам идеята за шумерският произход на прабългарите , решавам да пусна търсачката в тази насока и пиша - излиза ми думата Керамет , Чудо на кюрдски ...ми , да ! защоне , звучи логично , ако дълго време нямаш дете да го наречеш Чудо , обаче се оказва , че не било това Кера произлизало от Керка - Дъщеря на западно български диалект
Под Кьор Амет се има предвид удача някаква кьорав късмет , обаче всъщност Керамет на Трабзонски /Лазки диалескт звучи точно така - Кьорамет - Чудо

"Мяза " било от гръцки - глагола "миязи" - "прилича"

masraf  произхожда от арабски  - исраф = раззточителство

 ;) Разточителството особено по време на Рамазана е един от най-големите грехове