Истинското лице на мафиотката клика ДПС ! Тук е ужасно! Всеки ден заплашват хората, че ако не гласуват за ДПС, ще останат без работа...04.10.2011 / 10:42 от: Сайме Дениз*
През 2009 година бях в Кочан. Когато Доган направи великото изказване за порциите, което докара Бойко Борисов на власт. Предната вечер, на делтата в с. Огняново, той до сутринта пи уиски и се правеше на велик. Говореше, че идват трудни дни за България, и се моли да не е в управлението. Казваше, че трябва да дойде Бойко Борисов, защото така както са я подкарали, кризата идела и щяла да ги помете, а след това с ДПС щяло да бъде свършено... С Борисов трябвало да си измият ръцете.
Бях взела решение да се боря за ДПС. Но колкото повече влизах в системата, толкова по-голямо беше разочарованието. Защото никой не спазваше правилата. Събранията бяха формалност, а решенията спуснати отгоре. В началото на тази година бях на семинар на ДПС, който се проведе в луксозен хотел. Това, което се говореше там, беше обратното на това, което виждах да се случва в селото ми. Накрая на лекцията Емел Етем каза: "Моля ви, колеги, да не говорим за корупция, корупция има навсякъде". Душата ми се преобърна. Докога да се примиряваме с нея, се питах?
Живея в малко село в Родопите. Сега тук в селата е ужасно! Всеки ден хората биват заплашвани, че ако не гласуват за ДПС, ще останат без работа. Машината на ДПС е добре смазана. Обръчите от фирми така са се задействали, сякаш знаят, че ако го няма Доган, няма да ги има и тях. На мен не ми е трудно да видя много истини, но колкото повече знам, толкова по-безсилна се чувствам! Защото хората като мен сякаш са излишни.
Обезверена съм. Хората са болни. Само в моето село колко млади хора си отиват на година. Няма работа. Разликата между мен и хората от големия град е, че аз мога да работя и на нивата и на компютър, но се чувствам излишна. Но не искам да хленча.
И сега пак ще се започне – Доган пак ще дойде и ще започне да ни говори за нов „възродителен процес“. А уж сме членове на НАТО и ЕС. Ние, българските граждани, трябва да се интегрираме, да работим, да правим проекти, да усвояваме европейските фондове. Трябва да се опрости системата и парите да стигат до хората, които искат да работят. Само, че народът ни е по-неориентиран и от едно стадо овце, защото стадото поне има стадни чувства, а народът и това е изгубил. Спасяваме се и се унищожаваме поединично.
“Обичам те, България!”… кога ли за последно съм чувала някой да изрича тези думи на глас в моето село? Чудя се дали изобщо съм чувала думите “обичам” и “България” в едно изречение… Тъжно, нали? Може би времето ни е такова. Твърде съм малка, за да си спомня как е било преди. Дали хората са обичали страната си повече, или просто са го показвали по-често?
Иска ми се моето поколение да е това, което ще се бори за България със зъби и нокти и ще се пребори с това, с което не успя да се пребори предишното.
Мисля, че политиката трябва да бъде организирана така, че да отговаря на специфичните потребности на хората. Независимо от религията или идеологията, която изповядваме, народът трябва да се обединява.
Сега подкрепям Касим Дал и Корман Исмаилов, защото това, което говорят, е истина. И все пак понякога се питам дали и те не играят по някакъв сценарий, който пак ще ни върти в омагьосан кръг още 20 години... Дано не се излъжа. Имам толкова много въпроси и не зная как да намеря техния отговор.
*Името на автора е измислено. Нашата читателка се притеснява да подпише текста с истинската си самоличност, защото тя и семейството й могат да бъдат подложени на репресии от страна на функционери на ДПС.
http://www.glasove.com/tuk-e-uzhasno-vseki-den-zaplashvat-horata-che-ako-ne-glasuvat-za-dps-shte-ostanat-
