Да отгледаш чудовищеВпрочем личната (дори прекалено лична) кореспонденция между лидера на ДПС, журналистката Валерия Велева, наречена с двусмисленото "Мадам В", и главния редактор на "Труд" показва като в "Биг брадър фемили" разпада на една дългогодишна връзка:
Тя изневерява, той я хваща. Тя му крещи да се маха, той сгъва тежката кожа на колана си и вдига ръка. Междувременно има скандал за пари в стилистиката на "а га яде кюфтетата" и дори намеци за мъжка "не осъщественост".
Всеки може да се представя за каквото си поиска.
Когато и двете страни вече не могат да се гледат...
"Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката", извиква той, преди да затръшне вратата, а тя започва да разказва на всичките си съседки как ще го под пука в съда. Въобще класика в жанра на едно грозно приключило съжителство на семейни начала, когато и двете страни вече не могат да се гледат
Тук обаче става въпрос за не регламентирано съжителство и точно това прави "шоуто" особено поучително.
Срутването на бариерата между политика и медии нанесе тежки поражения върху българската публичност, защото даде безконтролни възможности медийната картина на реалността да бъде представяна за самата реалност.
Тази подмяна позволяваше на аморалния да дава морални оценки, като етикетира "лошите" и "добрите" и даже съветва за кого да гласуваме. Интриги, конспирации и "реконтра дезинформации" бяха налети в основата на така и не до случилата се българска демокрация и в на моменти организирания погром над държавността.
В резултат българската публичност започна да отхвърля като чуждо тяло смислените гласове, а нейното проветряване се превърна в почти непосилна задача. Маскирана зад думите "свободна и независима преса", тази обвързаност с политическите звезди на деня роди несвободна и зависима публика, лишена от предлагане на обективност, смисъл и култура.
"Някои отдавна трябваше да загасят лампата и да си платят "цената"..."
"Ако искам, ще си купя и летяща чиния..."
В такава анаеробна среда днес вече всеки може да се представя за каквото си поиска и, по-важното, камерите продължават да са втренчени в едни и същи хора, които отдавна трябваше да загасят лампата, да затворят вратата след себе си и наистина да си платят "цената"
Но не говоря единствено за Доган, нито само за онези, които през годините ни сервираха циничните му изказвания като: "Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си както аз го разбирам. Ако искам, ще си купя и летяща чиния." Говоря за всеобхватната олигархична конюнктура, чийто текущ дневен ред винаги ни е пречил да изживеем също единствения си живот тук и сега, "както ние го разбираме". По една-единствена причина: опасният модел на не регламентираното съжителство се възпроизвежда непрекъснато, при това все по-неприкрито, а оттам и неприлично.
Е, "да вървим да живеем" (по Доган). Но веднага, без да чакаме да стигнем до момента, в който ще трябва да се спасяваме само с летящи чинии. Наше право, а и задължение е да разтурим гореописаната конструкция. Защото иначе ще продължат да ни се подиграват. Чудовищата, които сами си отгледахме.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5406895_page_2,00.html
