Все повече и повече хора ще осъзнаят, че Ахмед Шейтан е чудовишето на ДС , който закопава България. '"Турските" комунисти от ДПС и българските шовинисти от посестирмата им партия са опасни мира и просперитета в страната.
Да отгледаш чудовищеКак се отглежда "политическо чудовище"?
Грижливо поливаният имидж на Доган като загадъчен и мъдър владетел не помръкна, дори когато му се наложи да се легитимира във властта и да говори повече и по-конкретно, четем в анализа на Любослава Русева от "Дневник".
"Да вървим да живеем! – предложи Доган. И го ударихме на живот.
Арена ни бе нощният бар на хотел "Родина". Още с влизането си в него открихме, че тази "родина" е всъщност вилаетът Доганов. Посрещнаха ни салтанатите на управителя, на цяло ято от сервитьорки, изсипа се върху масите (най-хубавите, разбира се, баш на ачик!) цялото богатство на рая.
…Балерините, както се е полагало за балерините на всеки султан, постепенно превръщаха бара в харем. (…)
Нощта завърши призори в дома на Доган… В дома ни посрещна неколкомесечен доберман, красиво, расово кученце. Красиво, но бе сторило грешка. Не помня каква, кучешка грешка, гледаше виновно и жалостиво, посягаше да близне ръка на стопанина си… Грешките се наказват, отвърна му той.
Изхлузи бавно колана си, сгъна тежката му кожа на две и раздаде възмездие…"
От книгата "Лъжата, Жан, Иван и другите" на Тошо Тошев, главен редактор на в. "Труд". Описаната случка е от декември 1992 г.
Години наред опиянен от своята недосегаемост?
Истината все някога излиза наяве.
Забелязахте ли колко години са минали от гуляя в хотел "Родина"? През това време (а то е кажи-речи целият български преход) Ахмед Доган се опияняваше от своята недосегаемост, напълно убеден, че никой не би дръзнал да оспори неговото лидерство, както и че истината как функционира ДПС някога ще излезе наяве.
Това му позволяваше комфорта да не подава данъчни декларации, да не стъпва на работа в парламента, да не се съобразява с каквито и да било правила. А, и да не плаща данък обществено мнение!
Грижливо поливаният му имидж на загадъчен и мъдър владетел, който "дава знаци" и зад чиито нищо неказващи изречения една известна журналистка ни убеждаваше да търсим втори план, не помръкна особено, дори когато на Доган му се наложи да се легитимира във властта и да говори повече и по-конкретно.
Това очевидно дотам заслепи "големия философ", който уж щеше да се оттегли от политиката, за да се занимава с наука, че той загуби бдителността и преценката си какво, докога и колко още може да си позволява.
Но Доган не беше сам в политането към дъното на политическата (а и личностната) си деградация. За да се случи неговата игра, той имаше нужда от съучастници и те, нека признаем, му помагаха наистина самоотвержено.
Това улесни претенцията му да се държи във властта по същия начин, по който се държеше в собствената си партия, в собствените си сараи и със собствените си хора. И тъкмо негласният консенсус, че лидерът на ДПС е над законите, че може да бъде охраняван от жандармерията, че му е позволено да вдига палати без каквито и да е обяснения, че е в реда на нещата да казва: "Да дойде, ако му стиска!" (към Бойко Борисов, тогава все още кмет на София, но, разбирай – и към прокуратурата, ДАНС, Сметната палата, съда), създаде и отгледа едно политическо чудовище.
Не всички следи могат да бъдат заметени.
Фалшивият образ се пропука
Грешките обаче се наказват, както сам е забелязал Доган, докато бавно е изхлузвал колана си в далечната 1992 г. А какво освен много груба грешка е да си въобразиш, че можеш да разчиташ на познатата подкрепа, когато вече няма как да кажеш "аз съм властта, аз съм този, който разпределя порциите в държавата"?
Тези дни Доган не само "се изпусна от страх" (по главния редактор на "Труд"). Той е бесен. Но не защото на повърхността изплува скандалният му "консултантски хонорар" от 1.5 млн. лв., колкото заради нанесения удар от довчерашния медиен тил. Фалшивият му образ се пропука с усилията на онези, които на практика го изградиха.
Същите, които го промотираха като незаобиколим политически фактор и с които беше в отношения "по пантофи", сами свалиха опаковката от своя продукт и се отрекоха от него. Светлините вече гаснат, а веселите балерини, които превръщаха стария бар в султански харем, започнаха да се изнасят към по-актуални питейни заведения…
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5406895,00.html
