Message #4947

[Serbest Korkmaz]

Едно от най-стойностните интервюта, които съм прочел от дълго време.


Хюсеин Юмер*: Доган е вирус, вкаран от самото начало в организма на ДПС

21.04.2011 г. 11:08 ч.


Хюсеин Юмер*: Доган е вирус, вкаран от самото начало в организма на ДПС

В началото на януари 1990 г. помаците се бяха събрали в София пред „Александър Невски”, където организираха спонтанен митинг с лозунги: „Върнете ни имената”. Аз бях там. Изведнъж от нищото се появи една милиционерска кола, от която слезе лицето Ахмед Демир, дадоха му един микрофон от колата и той извика: „Аз ще ви помогна да си върнете имената”. Така беше поднесена легендата, че този човек е борец за правата и свободите на турците и мюсюлманите, разказа пред ГЛАСОВЕ Хюсеин Юмер, който е един от учредителите на ДПС. И още: Ние създадохме ДПС. Това е наша партия. Ахмед Доган беше внедрен. Той е като кукувицата, която влиза в чуждо гнездо. По-късно всички, които не бяхме агенти на ДС, бяхме изтикани по един или друг начин. Доган направи пълна лустрация на неагентите в ръководството на ДПС.

Г-н Юмер, вие сте един от създателите на ДПС...

Аз съм основател на ДПС в Разградско. Бях делегат на Учредителната конференция на ДПС на 26 и 27 март 1990 г.

Участвахте ли в нелегалната дейност преди 10 ноември 1989 година?

Не. За нелегалната организация разбрах по-късно.

Днес как преосмисляте участието си в политическите събития след 10 ноември? Предполагам, че тогава всичко е ставало много набързо, спонтанно и преобръщащо живота на един обикновен човек – влизате в политиката, ставате депутат.

Така беше. Сега отчитам, че съм подходил доста наивно и еуфорично, че съм бил измамен. Моят приятел Мирослав Дърмов, който също беше депутат от ДПС във Великото народно събрание (ВНС), казваше: „Чувствам се като измаменото камилче”. Ние коментирахме тези неща  още в началото на 1991 г. И аз споделям неговото мнение – чувствам се като измаменото камилче. Онова, което ни беше поднесено, е било с цел манипулиране и водене на нашите гласове и действия в друга посока, в интерес на друга част от обществото.

Кой ви манипулира и заради чии интереси?

Манипулира ни агентът на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност Ахмед Демир Доган, който всъщност има много имена и който тогава е бил воден от зам.-началника на ПГУ Тодор Генов с псевдоним Михайлов. Това е активно мероприятие, при това може би най-голямото в България, тъй като засяга много голяма маса от хора – гласоподавателите от тази група са близо 600 хиляди души. Това мероприятие е съгласувано с ЦК на КПСС, тъй като в някогашния Съветски съюз също са имали подобни проблеми. У нас ЦК на БКП взима решение да проведе социален експеримент за промяна на етническото самосъзнание чрез държавно насилие. И го направи. А всичко онова, което ни беше поднесено, е невярна информация. Тази част от историята на България трябва да бъде пренаписана наново. Това, което е написано и казано дотук, не е вярно. То не е истина, то е манипулирано.

Кое ви беше поднесено невярно? Говорим за учредяването на една нова партия, която, както сам признавате, в началото е  етническа, тъй като турците и мюсюлманите в България имат нужда именно от това след преживяното насилие.

Беше ни поднесен човекът на Първо главно управление с цел да ни отдели от недоволните българи. Тогава ние бяхме недоволни и обидени от политиката на БКП и се знаеше, че е съвсем нормално да се обединим с недоволните българи. За да не стане това, ни поведоха съвсем съзнателно и организирано и ни държаха встрани от недоволните българи.

Да, но този човек все пак е един от участниците в нелегалната организация, лежал е и в затвора.

Той е внедрен в нелегалната организация. В затвора е лежал проформа и на заплата. От ПГУ е получавал заплата на оперативен работник в троен размер.

Докато е бил в затвора?

Да, да.

Откъде имате тази информация?

Тази информация я имам от Мирослав Дърмов, за когото вече ви споменах и който беше зет на председателя на забранената някога в Турция Турска комунистическа партия И. Билен с партиен псевдоним Марат. Тъй като силите за сигурност на Република Турция разпиляват тази организация, Марат е бил принуден да избяга в България. Той е имал много сериозни връзки в ЦК на БКП и в КПСС. Мирослав Дърмов пък се жени за дъщерята на Марат и чрез него се добира до много важна информация, която е споделял с мен, тъй като сме много близки приятели. Така че информацията е от ЦК на БКП. Виждал съм и снимки на Марат с Тодор Генов, с Димитър Станишев... Затова казвам, че тази част от историята трябва да се пренапише. Онова, което ни е поднесено, особено на младите хора, не е истината, истината е съвсем друга.

А какви бяха първите ви лични впечатления от Ахмед Доган, кога го видяхте за първи път?

Ще ви разкажа един спомен. В началото на януари 1990 г. помаците се бяха събрали в София пред „Александър Невски”, където организираха спонтанен митинг с лозунги: „Върнете ни имената”. Аз бях там. Помаците бяха по-активни от нас, турците на площада бяхме по-малко. Изведнъж от нищото се появи една милиционерска кола, от която слезе въпросното лице Ахмед Демир, дадоха му един микрофон от колата и той извика: „Аз ще ви помогна да си върнете имената”. Така беше поднесена легендата, че този човек е борец за правата и свободите на турците и мюсюлманите. Тогава го видях за първи път. По-късно, на учредителната конференция, вече имах възможност да разговарям с него. Тогава му дадохме пари, които бяхме събрали по общини, като си мислехме, че няма с какво да се плати за салона и за другите разходи по конференция. Дадохме парите лично на Доган. Дотогава не знаех кой е този човек.

По време на самото учредяване какви хора се присъединиха към новата организация?

По време на учредяването на националната конференция усетихме, че в партията се опитват да влязат хора като Юнал Лютфи и Ибрахим Татарлъ. Ние вече бяхме чули за тях, някой подшушна, че това са агенти на ДС. По тази причина на самата учредителна конференция отблъснахме Юнал Лютфи. След това обаче Ахмед си ги пое и ги включи ги в листата за депутати във Великото народно събрание.

Въпреки вашето недоволство, така ли?

Да, да. Ще ви дам един пример. От Разградския район бяхме избрани четирима човека – Юлий Бахнев, Ибрахим Татарлъ, Кадир Кадир и аз. Тези тримата бяха много сериозно свързани с ДС, те бяха парашутисти, никой не ги познаваше. Само аз бях местен. Процентното съотношение е 75% към 25% в полза на агентите на ДС. Същата структура се е оформила – тогава не осъзнавах това – и в парламентарната група на ДПС. 75-80% от Държавна сигурност. Пак повтарям, целта е била да се държат турците и помаците далеч от недоволните българи и от тяхната опозиция, макар и тя да е била манипулирана. Чувал съм, че на Ахмед му е забранено да се среща и да разговаря с представители на опозиционните партии, освен с Константин Тренчев. И той така и правеше.

Много хора като вас, които не са били свързани с Държавна сигурност, по-късно като че ли бяха отстранени...

Не, не, не "като че ли", бяхме изтикани умишлено, целенасочено и съзнателно.

Вас как ви изтикаха?

През 1991 г. написах една докладна записка. Тогава бях председател на Централната контролно-ревизионна комисия (ЦКРК) в ДПС. Тъй като Ахмед внасяше в личната си сметка даренията, които постъпваха за партията, аз написах докладна до Централния съвет, че тези пари не идват за черните му очи, а защото сме организация и трябва да се внасят в сметка на организацията. Това беше първият случай. След това по време на дебатите за конституция Доган изкара парламентарната група на ДПС извън залата. Аз останах, като заявих, че затова съм дошъл в Народното събрание, за да изказвам позиции и то по основния закон на държавата. С мен остана и Яшар Шабан, тогава зам.-председател на ДПС. Доган използва тези две неща и на заседание на Централния съвет, което продължи близо 12 часа, с помощта на агентите на ДС замрази функциите ми като шеф на ЦКРК и на Яшар Шабан като заместник-председател на ДПС. След това вече не ни включи в списъците за следващите избори.

Напоследък много се говори за досието на Доган. Наскоро Веселин Ангелов, който написа книга за лидера на ДПС, заяви по телевизията, че като агент на ДС Доган не е предал никого, а по-скоро е писал анализи.

Веселин Ангелов е платен. Това е направено срещу солидно заплащане. На Ахмед вече не му пука, той има ресурс и може да плаща.

Този човек обаче твърди, че Доган не е предал никого през целия си съзнателен живот.

Не е вярно, не е вярно. Например той предава един човек от с. Хлебарово (дн. Цар Калоян) в Разградски окръг, който е служил заедно с него в строителни войски. Ахмед се сприятелява с него и му идва на гости – този разказ го има и в книгата на Тома Биков „Досието на Доган”. Та идва му на гости, провокира го с разни въпроси да говори за Турция, за турския език, за турците в България и оня си излива душичката, храни го, пои го и после го качва на автобуса и го изпраща. Четири часа след като му е гостувал, Ахмед сяда и пише донос срещу него с обичайното: „Един мой приятел ми каза, че...”. Този човек след това лежи 57 дни в ареста в МВР и оттам нататък целият му живот се проваля.

Имали ли сте възможност да разговаряте с него, или знаете за тази история от книгата на Тома Биков?

Търсих този човек, но той живее в Истанбул. Разговарях обаче със Сахлим Карамустафа от Хлебарово. Той е бивш учител, сега е към 73-годишен и пише книги за ДПС. Знам от него, че това е вярно. Потърпевшият е бил негов ученик. Знам и за други хора, които са пострадали от доносите на Доган и които сега са в Турция. Ще ви кажа следното – в България стана една голяма беля, която няма никакво разумно обяснение. През 1989 г. по време на т.нар. голяма екскурзия заминаха около 400–500 хиляди души. Тези хора бяха изгонени предимно по такива доноси, писани от Ахмед Доган и други агенти на Държавна сигурност. Хората, които са пострадали от доносите на Доган и на агенти като него, в никакъв случай не са единици. Така че не му вярвам за нищо.

Кога започна този прелом, след като ви отстраниха от ръководството на ДПС ли?

Още през 1991 г. започнах да се съмнявам, че Ахмед не работи за нас, а за нещо друго или за някой друг, но не можех да определя за какво или за кого. Веднъж видях моят приятел Мирослав Дърмов да се среща във ВНС с генералът от МВР Иван Кръстев, който беше депутат от БСП. И тъй като бях ядосан на БКП заради смяната на имената и изгонването на хората, казах на Дърмов: „Защо разговаряш с този човек, те са наши врагове”. А той, като ме дръпна настрани, ми отговори следното: „Запитах ген. Иван Кръстев защо БСП и ДС изграждат ДПС от агенти на ДС, а отдалечават от партията достойните хора”. Иван Кръстев се усмихнал иронично и му отговорил: „Мирославе, с агентчетата ще връткаме турците още 20 години и те ще гласуват за това, което ние искаме”. Точно така и стана. 20 години ни връткаха и гласувахме за това, което искат те.

Познавате ли хората, които са участвали в създаването на нелегалната организация?

Да, познавам някои от тях. Познавам Неджметин Хак, познавам Касим Дал, познавам Заид Ваид и още няколко човека, от които повечето са в Турция. Тук е Касим Дал. Познавам и Емин Хамди, който е вече  възрастен – в неговата гарсониера във Варна се подготвя  организацията за създаването на ДПС, но пак под контрола на ДС. Така че нищо не е изпуснато от контрола на ДС и на ПГУ.

Каква част от хората, които създават нелегалната организация, са работили за ДС?

Т