Message #7098

[Atilla Blazhev]

В резултат на Съединението, към България преминава и окупационният дълг на бившата Източна Румелия в размер на 10 613 250 книжни рубли и 43 ½ копейки.

Източна Румелия не изплаща нито копейка от този дълг. Русия също не настоява за плащания и цели 15 години до 1896 г. никой не повдига въпроса около този дълг. След 1885 г. България също си мълчи по въпроса. През 1896 и 1898 г. Русия поставя въпроса чрез две свои ноти до българското правителство. Българското русофилско правителство на К. Стоилов на 29.10.1898г. решава изплащането на дълга да започне едва след като България изплати парите по конвенцията от 16.07.1883 г. В края на 1902 г. българският дипломатически агент в Русия Д. Станчов съобщава на руското правителство, че първата вноска по тоя дълг ще бъде направена на 01.01. 1908 г., след като се сключи нова конвенция между България и Русия, за да може в бюджета на страната да се впише нужната сума.

Въпросът за окупационния дълг на бившата Източна Румелия е поставен отново на дневен ред от Русия по повод на обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г., когато българската независимост е сведена до огромна парична компенсация на гарантираните от Берлинския договор интереси на великите сили като кредиторки на Турция и собствените материални интереси на Османската империя. Заедно със заема руският външен министър Ал. Изволски изготвя конвенция за изплащане и на руския окупационен дълг. Тя предвижда дългът да се изплати за 13,5 години като се внасят по 400 000 рубли на полугодие и първото плащане започне през юли 1909 г., като Русия се отказва от лихва „нито за минало време, нито за бъдеще до окончателното изплащане на дълга“. Конвенцията не предвижда никакви гаранции и никакви санкции от финансов характер. С нея руското правителство преследва важна политическа цел да спечели наново загубения политически престиж на Русия в България.

На 03.08.1909 г. Дирекцията на държавните дългове при Министерството на финансите прави изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия, подписано от министъра на финансите Иван Салабашев. В него за пръв път се настоява, в случай, че България започне да изплаща частта на Източна Румелия, да се настоява пред Русия от дълга да отпаднат разходите, дадени от българите под формата на реквизиции за руските войски (и неизплатени до момента), като хранителни продукти, фураж и др. – въпрос неразрешен нито при изплащане окупационния дълг на България, нито пък при обсъждането на изплащането на окупационния дълг на бившата Източна Румелия.

В условията на засилената подготовка по създаването на Балканския антитурски съюз под егидата на Русия и на предстоящата Балканска война министър-председателят Иван Гешов и руският пълномощен министър в България А. Неклюдов подготвят и подписват „Конвенция“ за изплащането на дълга на Източна Румелия. В нея се предвижда сумата от 10 618 250 книжни рубли и 43 ½ копейки да се изплаща по следния начин: на 14 февруари всяка година, начиная от 1912 г. – по 250 000 книжни рубли, до пълното му погасяване, като вноските са в лева (франкове), а руското правителство се отказва от лихвите.

На 24.02.1912 г. парламентът гласува конвенцията, а на 20.07. 1912 г. царят я утвърждава с указ № 17. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни. През периода на Балканските войни (1912-1913) България продължава да не плаща на Русия по този дълг, а след Първата световна война той е опростен със споразумение между кабинета на Ал. Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.