Митове и легенди за 03.03.1878 г.

Каква е цената на руската окупация на България? Това е много важен въпрос, за който обикновено на 3 март не се говори.

В чл. 8 на Санстефанския договор е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „окупираната страна“. Почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор. В съответствие с тези клаузи, руското правителство стриктно следи за разходите по поддръжката на окупационните руски части и гражданската администрация през 1878-1879 г. и формира т. нар. окупационен дълг на България към Русия.

Докато е жив император Александър II и неговото правителство не правят никакви постъпки да си искат дълга си от България. Както казва Симеон Радев, чакат „щото българските министри да се сетят сами“.След смъртта на Александър ІІ на 1/14.03.1881 г., новият император Александър ІІІ (1881-1894) решава да си потърси дълга.За изчисление на разноските по дълга руското правителство създава специален съвет, в който влизат представители на военното министерство, министерството на финансите, министерството на вътрешните работи, министерството на външните работи и контролната палата. Те изчисляват дълга на базата на следните показатели: колко струва на правителството издръжката във военно време издръжката на един войник и един кон, какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време, какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците, какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца и каква е издръжката на разните руски учреждения. Вероятно от „любов“ към България нито един разход не е пропуснат.

След изчисленията са достигнати следните резултати: „за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия са се похарчили 21 236 500 рубли и 87 копейки“. Тази сума е разделена на две части – по равно между Княжество България и Източна Румелия, т. е по 10 618 250 рубли и 43 и ½ копейки (т.е. за издръжката на по 25 000 души от окупационния корпус). Управляващият Министерството на външните работи Кирияк Цанков е повикан от министър-председателя Леонид Соболев в Петербург и на 16.07.1883 г. подписва конвенцията за окупационния дълг. От руска страна тя е подписана от министъра на външните работи и държавен секретар на Русия Н. Гирс.

В конвенцията се признава, че българското правителство „припознава да дължи на руското императорско правителство за разходите по окупацията от императорските руски войски“ сумата от 10 618 250 рубли и 40 копейки. Някои изследователи пресметнаха, че тази сума, изчислена по тогавашен курс на рублата спрямо златото се равнява на 32 тона злато.

Указ № 1144 от 10.01.1884 г. на княз Александър I за утвърждаване и обнародване на Конвенцията от 1883 г. за изплащането от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Императорски войски
Предвидено е сумата да се изплаща на части: първата вноска от 400 000 рубли – на 13.09.1883 г.; след това в разстояние на 12 години (от 1884 до 1895 г.) – всяка година по 800 000 рубли, плащани два пъти годишно – на 13 януари и на 13 юли всяка година; на 13.01. 1896 г. – 400 000 рубли и на 13.07.1896 г. – остатъка от 218 250 рубли и 40 копейки.

В отсъствието на българския княз Александър І, на 26.09.1883 г. руският генерал Соболев внася за разглеждане в парламента „Доклад на комисията по конвенцията на императорското руско правителство с България“. Конвенцията е гласувана с пълно единодушие, което е последица от доминиращите ранни настроения в полза на Русия и вследствие управлението на страната от руски генерал и княз, одобряван от Русия. Против се обявяват само 6 души. Така Русия, разширявайки своята власт в княжеството, си гарантира, че България ще бъде дългосрочен неин длъжник, плащайки в буквалния смисъл за своето „освобождение“.

Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 г. През 1886 г. отношенията между България и Русия са прекъснати поради неодобрението от императора на Съединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър І. Изплащането на окупационния дълг спира. През 1890 г. са били изплатени 3 600 000 рубли, сума, която е следвало да бъде изплатена за времето от 1.01. 1886 до 1890 г. Към 1.01.1891 г. е останало да се изплатят 5 018 250 рубли и 435 копейки. По съглашение между българското и руското правителства от 20.07.1896 г. изплащането на остатъка е трябвало да стане така: на 13.07.1896 г. – 213 250 рубли и 435 копейки, а останалите 4 800 00 рубли в продължение на 6 години, начиная от 1897 г. (т. е по 800 000 рубли годишно, платими на два пъти (по 400 000 рубли на 13 януари и на 13 юли). Всъщност са били изплатени на 3.08. 1896 г. съответно 218 250 рубли и 435 копейки, през 1897 г. – 800 000 рубли, през 1898 г. само 400 000 рубли, а остатъка от 3 600 000 рубли или 8 639 256 лв. и 49 стотинки са изплатени през 1902 г. Така дългът, определен за Княжество България с Конвенцията от 1883 г., е бил изплатен.