Serbest Forum
March 28, 2024, 12:12:50 pm
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

Война в Босна (War of Bosna)

Pages: [1]   Go Down
  Print  
Author Topic: Война в Босна (War of Bosna)  (Read 3043 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« on: March 15, 2013, 07:15:47 pm »

На 06.04.2013 година, се навършват двадесет и една години, от началото на войната в Босна. Тази война продължава четиридесет и четири месеца, и отнема повече от 100 000 жертви, предимно от босненска мюсюлманска страна. Войната изправя сърби, добре въоръжени от предишната югославска армия, срещу мюсюлмани и хървати, заставяйки ги да влязат в един особен, и (не)стабилен военен съюз.

Преди двадесет и една години. През 1992 година. Сръбски шовинисти, въоръжени със снайперови пушки Драгунов. Все привърженици на Радован Караджич. Стрелят срещу мирен протест на смесени, мюсюлманско-сръбски демонстранти с югославски знамена. И портрети на Йосип Броз Тито, вярващи наивно, че сръбският национализъм, ще бъде спрян, преборен, и ще се даде шанс на много етническото и толерантно Сараево.

Войната започва официално на шести април, с убийството на босненска мюсюлманска демонстрантка. А обсадата на Сараево започва - на 2 май 1992 година, когато артилерията на тогавашния командир на босненската сръбска армия! Генерал Ратко Младич. Обстрелва железопътните и трамвайни линии в Сараево. А сръбската пехота обкръжава и подлага на блокада града. Обсадата на Сараево е една от най-дългите и трагични събития в съвременната история - 1395 дни.



За кой ли пореден път пред погледа на безучастна Европа, е извършен нечовешки геноцид и престъпление срещу човечеството в Босна. А в преобладаващата част от времето, светът отвръщаше лицемерно погнусен поглед от страданието на хората в тази многострадална земя, Босна и Херциговина (БиХ).

Двадесет и една години след началото на войната. Война приключила през 1995 година, с постигнатото от американска пряка военна намеса, Дейтънско "мирно" споразумение, раните от нея са все още съвсем не зараснали в Босна.

Мнозина и до сега в Босна. От всички страни в конфликта. Все още се чувстват предадени, по начинът, по който войната завърши. Резултата от войната, който резултат, само сипва, още и още сол в незарасналата рана Босна. И още повече я отваря тази стара рана. Създавайки така по този начин. Допълнителна сцена за още един много по кървав конфликт, за в бъдеще в Босна.

Дейтънското "мирно" споразумение. Слага край на войната. Оставяйки ситуацията в Босна такава каквато е била в края на 1995 година. И предизвиквайки недоволството сред най-голямата етническа група в Босна - мюсюлманите. Което недоволство си остава и до ден днешен. А именно хората в Босна смятат за голяма несправедливост, че на сърбите, които са били, и все още си остават, около една трета от населението на Босна. На тях им е позволено да си запазят отнетата и окупирана от босненските мюсюлмани земя. Земя която възлиза над 50 процента от босненската мюсюлманска територия.

Мюсюлманите, които са почти повече от половината, от босненското население, са гневни, защото сърбите си запазват и града мъченик, Сребреница - град, който се е превърнал в символ на сръбският шовинизъм и агресия, относно мюсюлманските страдания. През юли 1995 година, в последните месеци на войната. Сръбските сили нахлуват в Сребреница, УЖ защитен от ООН мюсюлмански анклав. И екзекутират 8, 600 босненски мюсюлмани, момчета и мъже. Международният наказателен съд през 2007 година. Постановява, че завладяването на Сребреница е геноцид. Но това с нищо не променя изобщо по никакъв начин положението в Босна.

Сръбският националистически проект за "Велика Сърбия". Процъфтява, заявява предишният босненски Президент, и мюсюлмански политически лидер, Харис Силайджич. Защото половин милион души етнически са прочистени. Но това изобщо не допринася за неговото осъждане. Конституционното устройство на Федерация Босна и Херциговина (БиХ) е такова. Че всъщност насърчава повторната сърбо-хърватска агресия в Босна, геноцид и етническото прочистване, заявява Харис Силайджич.

Дейтънското "мирно" споразумение, все още служи като Конституция на Босна. И не може да бъде променено, без съгласието на всички етнически групи. Сърбите, които отнемат насилствено по-голямата част от Босна, категорично отказват да приемат каквито и да било промени. Макар Сребреница и сръбската обсада на Сараево да са най-известните зверства в босненската война. Много други по-малко документирани несправедливости и сръбски жестокости, има в Босна. В края на войната. Всяка една от основните етнически и религиозни групи получава своя дял от Босна. Която държава днес се състои от парчета, етнически монолитни територии. Като всяка има парче земя, от което някой друг е бил прогонен.

От края на войната. Сараево лекува раните си. А това не е лесно в земя, парализирана от Дейтънското "мирно" споразумение от 1995 година. И от Конституция, насърчаваща етническото разделение, и сегрегация в Босна и Херциговина (БиХ). Страната е във все още дълбока икономическа криза, отколкото в останалата част на Европа. Където на 45 години си ветеран от войната. А 25-годишните университетски възпитаници, най-често са безработни.

По силата на Дейтънското "мирно" споразумение. Босна и Херцеговина (БиХ) си остава разделена официално на две части - Федерация Босна и Херцеговина, и Република Сръбска Крайна. На практика обаче тя е разделена на три. Така както сръбските, така и хърватските екстремисти, не искат близост с босненската централна мюсюлманска власт в Сараево. Нито искат да отстъпят спечелените с оръжие територии, и Босна и Херциговина (БиХ) е разцепена на три части. Сръбска, хърватска и мюсюлманска. Това е в момента проекта Босна – все още разделена на две националистически и религиозни движения - сръбско и хърватско. Всичките те използват същите етническо-религиозни аргументи от времето на войната, и ревниво си защитават на всяка една цена, икономическите си интереси, и си оправдават претенциите си.

Двадесет и една години са дълъг период в политиката. В центъра на Сараево, белезите са прикрити - на Булеварда на снайперистите е открит нов мол. На мястото, където има паметна плоча, която напомня, че през май 1992 година, при сръбски минометен обстрел, са били погубени шестнадесет човека. И сега и сега хората се редят за хляб. Онези военни събития, изглеждат като някаква древна и непозната история. Като някои от днешните младежи, дори не са били родени, когато войната свършва в ущърб на една съществена, и значителна част от населението на Босна и Херциговина (Бих). А именно босненските мюсюлмани. И все пак за хората от Босна и Херцеговина (БиХ), това все още е (не)довършена война.

Най-малко 20 000 жени тук са били подлагани на системни изнасилвания и мъчения, и други форми на изтезания и тормоз. В резултат на босненската война. Военните съдилища, включително и Международния наказателен съд. Вече признават изнасилването на жени във военно време, за престъпление срещу човечеството. Но при все това, голямата част от жертвите не са получили нито обезщетение, нито справедливост, посочва всекидневникът.

Жалкото е, че за двадесет и една години след началото на войната. Босна и Херцеговина (БиХ), продължава да носи военни белези, свързани с нея. За някои страни, имали късмета да успеят да продължат напред след подобна разрушителна война. Войната става част за тях част от историята им, и новите събития я оставят в миналото. Но за Босна и Херцеговина, обаче го няма този шанс. Войната и на Босна, да премине в учебниците по история. А е все още жива раната на войната. И белезите от нея могат да се видят и сега и сега по улиците на босненските градове и села. Но най-вече във град като Сараево. Войната за Босна е замръзнала там, където дейтънското "мирно" споразумение, я замрази в душите на хората. И логично е че все някой ден, това замразяване, ще по иска реванш и отмъщение, и ще се събуди с още по голяма сила, изпепелявайки шансовете за мир в тази многострадална, босненска земя.

Но вместо това. Всекидневното ожесточено, и напоително припомняне на неизлечими болки и страдания. Постоянните взаимни обвинения, и нефункционираща система във високите политически, и икономически етажи на властта в Босна. Допълнително ще до пренесе, за нов много по буен, и разгарящ се пожар. Но все пак историята и на Босна, е като чифт бетонни обувки. Който населението и е длъжно да носи на краката си, без да има възможността да ги събуе, или да ги отхвърли. Но все пак нека жертвите на тази никому не нужна война. Да почиват в мир, и да намерят покой. То ако не този, то поне на онзи много по справедлив свят. Да намерят онзи покои и справедливост, потъпкани тук на тази многострадална и грешна земя Амин...
Report Spam   Logged

Share on Facebook Share on Twitter

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #1 on: March 15, 2013, 07:22:30 pm »

Сръбските жестокости, над гражданите на Сараево



Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #2 on: March 15, 2013, 08:09:52 pm »

Једна си једина моя Домовина... Једна си једина – Босна и Херцеговина“.

Това е история, за една държава, в която до скоро мирно съжителстваха няколко националности (сърби, мюсюлмани и хървати), но в която в края на 20 век, бяха извършени жестокости, потресли съвременният свят тогава.

Това е апел, отправен към всички трезво-мислещи градивни сили в България, да не забравя вродената си толерантност, и да не се поддава на манипулативни, националистически въздействия, и да не позволява това да се случи и в България.

Това в момента е разговор, за една неразбираема война, в която спечелиха единствено политиците, предизвикали я, за да търгуват с оръжие. Всяко едно оцеляло семейство е зачернено, защото е изгубило поне един свой близък.

Тук няма да срещнете думите забрава, умиротворение, защото никоя майка не ще прости и прежали детето си.

Най-тежката участ остава за живите - онези хиляди жени, деца, братя и сестри, които не знаят гробовете на близките си, за да ги оплачат, тъй като, за да бъдат прикрити престъпленията, телата им са препогребвани многократно, а общите гробове са десетки...

В периода 1991-1992 година, в качеството си на върховен главно-командващ на въоръжените сили на Република Сръбска, извършва терор и геноцид срещу мюсюлманското и хърватското население на територията, в т.нар. части от република "Сръбска".

Това са областите около Сребреница, Баня Лука и Дервента до границата с днешна Войводина и Хърватска. Именно в Сребреница, в навечерието на 21 век, под ръководството на генерал Ратко Младич, се осъществява най-масовото клане. Цели две години от 1993 г., градът е под обсада, като няма дори течаща вода. През 1995 г., когато градът е превзет от ООН, жителите правят опит да избягат, разделени на две. По-голямата половина е обкръжена и подложена на няколкодневен терор. Жени и деца са разделени от мъжете и бащите им, като са изпратени в специални "мюсюлмански лагери". В града са оставени единствено мъже и момчета над 13 години. Голяма част от тях са екзекутирани в Сребреница, и са изхвърлени в река Дрин, а други отведени в концентрационен лагер в Братунац (в днешна североизточна република Сръбска), десетки са хората, които не издържат на гледките там, и се самоубиват.

От клането в Сребреница няма нито един оцелял мюсюлманин, а откритите по-късно масови гробове са над 30. От останалата част – единици успяват да се спасят през гората и да стъпят на босненска, неутрална територия, другите са заловени, съблечени голи и натоварени в камиони и разстреляни. Оцелели са само малцината, които са се престорили на умрели.

Общо са избити повече от 8 000 човека, от които само убитите момчета до 24 г. са над 1 500.

КЪДЕ Е ООН?...

Факт е, че в този период Сребреница е обявена от ООН за "защитена зона" и там са изпратени холандски миротворци, които да бранят мирното население. Това обаче не се случва, не е оказана необходимата въздушна подкрепа, когато босненските сърби завземат града и околностите. Умиротворителите не предприемат никакви действия, с които да направят дори бегъл опит да изпълнят мисията и дълга си - да помогнат на не въоръженото местно население. Кървавият геноцид се осъществява пред погледа на световната организация и на целия свят, тогава когато никой не е вярвал, че престъпленията през Втората Световна война могат да бъдат повторени в днешни дни.

По-късно над 6000 жени се обединиха в асоциацията "Майките от Сребреница" и създадоха прецедент в международното право със съдебният си иск срещу ООН, но им остана само мъката и сълзите пред мемориалният комплекс "Поточари".

Не беше осъдена и Сърбия в делото: "Босна срещу Сърбия", да изплати обезщетения за това, че е подпомагала финансово дейността на Радован Караджич.

И тримата, изброени по-горе (Караджич, Младич и Орич), са врагове във войната, но имат една и съща съдба – осъдени са от Трибунала в Хага за военни престъпления и особено тежки престъпления срещу човечеството.

Това обаче едва ли би направило трагедията по-лека за оцелелите свидетели и въобще за поколения напред босненци.

ВМЕСТО КРАЙ - "МОСТАР"

Преди време бях в Църквеница (Хърватия). Там, на търговската улица, видях картина на моста от Мостар (Босна). Дълго го гледах и се разплаках, защото това е емблема, също свързана с войната.

През май 1993 г. по-голямата част от населението на града са етнически хървати. Те предприемат военни действия срещу босненските мюсюлмани (босненци) и завземат западната част на града. В стремежа си да придобият и източната част започват бомбардировки, в резултат на което избиват стотици мирни граждани. Разрушават и моста, етикетът на града "Starij Most".

През 2002 г. е построен наново, а градът след "Дейтънското споразумение", с което се слага край на гражданската война в Босна, се разполага в границите на Федерация "Босна и Херцеговина".

Завършвам историята си с "Мостар", защото днес по него минават сърби, мюсюлмани, хървати и дори българи. Мисля си, че той би могъл да бъде символ на прошката, обединението и надеждата, че историята ще спре да се повтаря и че децата ни няма да бъдат свидетели на други подобни жестокости.

Началото от химна на Босна и Херцеговина до 1998 г. (Една си и единствена моята Родина. Една си и единствена Босна и Херцеговина ...)

Земя, пропита с кръв и сълзи: Десислава Димова 10 Април 2009,
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #3 on: March 15, 2013, 09:03:18 pm »

Войната в Босна (Снимки)















Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #4 on: March 15, 2013, 09:47:42 pm »

Автентичен разказ на потърпевша жена, за мъченията и сексуалните посегателства и насилия, който е преживяла по време на войната в Босна и Херциговина (БиХ) (1992 - 1995) от сръбските шовинисти, и военно-престъпници.

Лина живееше във Зворник, в североизточната част на Босна и Херцеговина (БиХ), когато през 1992 година, започва войната в Босна, която до тогава е била в състава на тогавашна Югославия.  Тогава Лина е имала син на една годинка и половина, и е била бременна с второ дете в стомаха и. Съпругът и е заминал в Хърватия, по работа там преди започването на войната в Босна.

Когато Зворник е превзет от сръбски пара-военни формирования. Лина успява да избяга, и да се укрие месеци наред в горите около Зворник, заедно с други спасили се жители, от сръбският геноцид.

Но през месец януари на 1993 година. Бежанците от Зворник излизат по принуда от скривалищата си, за да се отправят към град Тузла, в търсене на прехрана, и най-вече, на по-сигурно убежище. Защото зимата е непоносимо студена в гората без провизии, без топло облекло.  По време на прехода Лина и синът и се изгубват от останалите, и се оказват сами насред пустошта в гората посред зима. Лина губи съзнание от изтощение, и припада в снега. И когато се свестява. Тя вече е в болницата на Зворник. Болница превърната в тъмница, и инквизиторска база за изтезания за много жени като нея. Лина е била заобиколена от сръбски войници. Те и казват лошата новина, която никоя майка не иска да чуе в живота си. А именно че синът и е мъртъв, премръзнал до смърт. Но не се знае, дали не е убит от сърбите. След това започват да я измъчват бременната в осмия месец тогава Лина, докато не изгубва и второто си дете, с което е била бременна. Накрая войниците извеждат Лина от болницата, и я разкарват по-различни "затворнически" центрове в Зворник и Биелина, където е многократно изнасилвана, подобно на много други жени в нейното пленническо положение.

И до ден днешен. В едно от превзетите села в района на Зворник, има паметник с формата на сърце, издигнат в памет на над 120 местни жени, които подобно на Лина, са били многократно изнасилвани през войната от сръбските престъпници. Двадесет и седем от тях са убити.

Самата Лина е освободена по време на размяна на затворници. Успява да стигне до Тузла, където открива мъжа си.  Войната е вече свършила, и Лина и мъжът и, си създават още две деца. Но Лина е зле здравословно. Като нейното и физическо и психично здраве, са безвъзвратно погубени.  И въпреки това. Тя успява да се грижи за децата си, за съпруга си, и за неговите родители.

Почти седемнадесет години след Дейтънското "мирно" споразумение. Което слага край на този безумен конфликт. Конфликт разпален, и проведен от сръбските шовинисти. Лина и множество други жени от Босна и Херцеговина (БиХ), продължават да живеят с травмите от изнасилванията, и нечовешките сръбски мъчения, без да получат никаква адекватна, медицинска, или психологическа помощ. А да не говорим пък за икономическите помощи.

И всичкото това описано. Е от доклад, публикуван от право защитната организация Амнести-Интернешънъл, в края на месец март на 2012 година, като описва каква е ситуацията с тези жени в град Тузла. И сега на този етап. В североизточната част на Босна и Херциговина (БиХ). От 1992 година, до 1995 година. Град Тузла е обявен на зона за сигурност. Понятие което и до днес все още ужасява оцелелите от геноцида в Сребреница хора. В тази зона намират убежище хилядите жени, които са били подложени на насилие и инквизиции, или са се опитали, да избегнат сексуалните посегателства от страна на сръбските военни, и пара-военни престъпници, и са успели избягат в град Тузла. Някои се завръщат в онази част от Босна и Херцеговина (БиХ), която след Дейтън, се превръща в Република Сръбска, но не за много дълго.

Една от многото потърпевши жени, на име Мануела. Също се завръща в Зворник, в днешната Република Сръбска, след като е живяла девет години като бежанка в град Тузла.

Неин разказ за преживяното.

“Спомням си всичко, а не искам нищо да си спомням”, признава тя. “Спомням си мъченията. Биеха ме, докато престанех да се държа на краката си. После ме взимаха и ме оставяха сама в стая с някои мъж. Бях в затвора за три месеца, без да имам и най-малката представа къде са децата ми. Прекарвах нощите си да мисля какво се е случило с тях”, допълва тя. “Сега въпреки че взимам лекарства преди да заспя, сънувам все едно и също.

Днес живея в къщата на сина ми, неговата жена, и неговото момиченце на пет годинки. Всички преживяваме само с моята пенсия. Синът ми и съпругата му не получават държавни помощи. Нямат никаква възможност да си намерят работа. В Зворник нямам здравни осигуровки, така че трябва да пътувам сто километра до Тузла, за да отида на лекар”, разказва Мануела.


Много хора остават в Тузла. Нямат средства, за да се завърнат по домовете си. Но най-вече нямат никакво желание за да се завърнат по родните си крайща. Защото там нищо не им е останало на хората.

През 2010 година. Петнадесет години след края на войната в Босна и Херцеговина (БиХ). Благодарение на натиска на босненски, и международни организации. Правителството в Сараево обещава да постави началото на Национална програма за жените, станали жертви на сексуално насилие по време на войната в Босна, и непосредствено след нейният и край.  Но това в крайна сметка са все неизпълнени обещания и ангажименти. Три години по-късно. Програмата дори не е финализирана, и не се знае изобщо колко време ще трябва, за да се приеме отново.

А през това време в града Тузла. Жени, с които неотдавна се срещат експерти от Амнести-Интернешънъл. Казват, че страдат от пост-травматичен стрес. Страхова невроза. Венерически болести. Диабет. Безсъние. Или високо кръвно налягане. Почти нито една от тези жени няма нормална медицинска застраховка, и следователно те не могат да си позволят адекватно медицинско лечение. Оставайки си с травмите до края на живота си, от никого не потърсени. Нито една от тях не изпитва болка или състрадание, когато лицата, отговорни за тяхното мъчение, страдание, поробване, сексуалното посегателство, и неправомерно задържане, са съдени и осъдени от правосъдието в Хага, или във Босна.

От десетките хиляди документирани сексуални престъпления, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина (БиХ). По-малко от четиридесет, завършват в Международния трибунал за военните престъпления в предишна Югославия в Хага. Или в босненските национални трибунали. Това си е повече и от скандално!

Новото правителство в Сараево, съставено в края на 2011 година, трябва да отвори отново програмата за Подкрепа на жертвите на сексуалните престъпления, оповестена от предишните кабинети. Но може да се окаже. Че при смяната на властта. Тази програма е забравена. Както са забравени и жените на Босна и Херцеговина (БиХ)...
Report Spam   Logged

Serbest Korkmaz
Global Moderator
Hero Member
*****

Karma: +4/-0
Posts: 845


« Reply #5 on: March 16, 2013, 12:18:21 am »

  Войната в Босна и Херцеговина огромен срам за Европа. Тя показа двуличието на старата госпожа и импотентността й. В края на 20 век в уж на деморкатичният континент по зверски начин бяха избити хиляди мирни, невинни жители. Изпратените да охраняват мирното население холандски сини каски в навечерието на масовите убийства на босненските мюсюлмани ядат, пият и даже хоро играят заедно с Радко Младич. След тази война загубих всякакво доверие в Европа и не случайно я напуснах към края на войната. Добре, че беше САЩ да покажат на сърбите, че няма да могат да продължат да правят каквото си  искат . Всички видяхме грозното двойно лице на Европа и при геноцида на Милошевич над Косоварите. Когато пак САЩ ги защити тези клетници в тежката зима и за поука хвърли една бомба подарък на и накитайското посолство в Белград. Днес през 2013 година нямам никакво доверие на Европа , че би се справила с нов подобен конфликт. Европа мълча и когато се оказваше етническа и религиозна чистка над Турците и другите Мюсюлмани в България в продължения на десетилетия. Европа е ялова баба. Двуличница ,която само на думи говори за човещки права , но когато има нужда от действия пият, пеят и играят хоро с агресора. Не дай си боже да стане военен конфликст между САЩ, Русия и Китай страта госпожа Европа ще бъде заварена със свалени гащи.
Report Spam   Logged
Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #6 on: March 16, 2013, 08:09:54 am »

Категорично съм за излизането на BG от въпросният ЕС и без това този съюз е толкова безполезен и никому ненужен, но от НАТО BG за нищо на света не бива да се чува за излизането и. Пак го казвам. В някой отношения не съм изобщо съгласен със позицията на САЩ, относно по казуса Палестина. Но като оставим Палестина малко настрана, и си погледнем и собствените си интереси тук на балканите, то убедително САЩ са къде къде по голямата алтернатива, от пред избора Империята на злото Русия (СССР). И недоумявам и другото. Босна защо все още не е присъединена към НАТО. Като искат сърбите да се присъединяват към НАТО. Мюсюлманите и Хърватите със сигурност го имат това желание и намерения, но пусти му Дейтън, дава права на убийците и изнасилвачите на жени, наравно със жертвите им. Просто НАТО трябва да стане жизнено-важен партньор за всеки който се присъедини. И мога да заявя гордо Serbest братко. Че по времето на 78 дневните американски бомбардировки над Сърбия през 1999 година лично АЗ съм ходил на протести организирани тогава от ВМРО в подкрепа на натовските бомбардировки над сърбите, и пред парламента щяхме да бием едни леви дегенерати, събрали се на палаткови лагери в защита на сръбските престъпници. Ами9 пак тяхната им милиция ги спаси от тогавашният ни линч, като една бабичка комунистка, пред сръбското посолство, за много малко щеше да изяде шамарите, защото развя един плакат НЕ на ВойНАТО, скъсаха и го плаката. И единствено пак милицията им тогава я спаси тази бабичка, махайки я от там.

И знаеш ли в този дух на изказване. Европа традиционно винаги е била зад сърбите в миналото на балканите. Когато Македония след 1918 година е била разпределяна между тогавашните т.н. победители в първата световна война между сърби и гърци, Русия в едно с Европа застават твърдо зад сърбите и гърците. Франция и Русия зад сърбите, а Англия зад гърците. Единствен Удроу Уилсън и тогавашна държава САЩ застават зад угнетените македонци, като тогава този американски Президент прогласява в тогавашното Общество на народите. Предшествиникът на сегашното ООН прословутите 14 точки на Удру Уилсън.

Така че нека разни русофилски недоразумения и скотове още да обвиняват в колониализъм САЩ. Но се вижда кой ги извършва бруталните военни престъпения даде ли им се повече свобода на действие. Но в подобни случай, САЩ винаги са вземали правилното отношение, относно дадени политически събития в дадено време.

Сега. Че си има много трески за дялане и тази държава САЩ, това е безспорно. И не смятам да им ги спестявам на янките критиките, с малката надежда, не да им вредя толкова, или да ги обиждам с нещо. А да ги накарам да се осъзнаят че грешат, навличайки си така по този начин, гневът на хората, и ако ако са умни и далновидни, в което не се съмнявам и най-малко, ще си вземат поука от грешките си, и ще продължат да бъдат флагмана на цивилизацията. И както се вижда, че не им ги спестявам треските за дялане, но къде са САЩ, млада и енергична държава. Къде е застаряващата Европа, още по малко, новата Византия Русия (СССР).

Така че действително. Ако нещата бяха оставени на волята само на Европа, казусът Босна, все още щеше да е онзи, който беше от преди 16/17 години, и нямаше да се реши по този твърд и радикален начин. Единственото нещо което може да се направи за Босна. Е да бъде картографирана, и да и бъдат ясно маркирани границите и, като сърбите да се изтеглят от източната и част, и Босна да си стане Босна на отделни държави, със съответните държавни символи и атрибути. Извинявам се много. Но при така създалите се обстоятелства, безумие да се иска Босна да е единна и цяла, при положението, че махнат лис е войските на НАТО от територията на Босна, войната пак ще пламне още по неудържимо, като резултата сега ще е в полза на босненските мюсюлмани, чувстващи се на предадени и унизени.

Инак се рискува, отново да пламне войната, и да се разгори с още по голяма сила. Просто сърбите нямат нито място, нито работа в Босна. Хайде. Съгласен съм за хърватите в Херциговина да се отделят в отделна държава като искат, но сърбите изобщо нямат никаква работа в Босна, и в случаят са окупатори, а не че са на тяхна си земя.

Защото по абсолютно същата причина. Земите до Ниш и Пирот, някога са принадлежали на BG но и до ден днешен си съществува един административен етноцид по тези земи, и никой, казвам абсолютно никой не взема отношение по тези проблеми, проблеми създадени именно от тази стара вещица Европа преди 80 години. Така че пак го казвам. Единственият интерес на балканите който може да гарантира някаква що годе стабилност е САЩ, колкото и да не ми се иска да го казвам.
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #7 on: March 16, 2013, 10:39:19 am »

Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #8 on: March 16, 2013, 11:00:00 am »

В Белград на 12.09.2012 година е арестуван Сърджан Голубович, един от символите на зверствата по време на войната в Босна и Херцеговина.

На 2 април 1992 г. фоторепортерът Рон Хавив снима как Голубович, в униформа на пара-военните формирования на Желко Режнятович - Аркан, с автомат в едната ръка, и цигара в другата, повдига кубинката си, за да ритне в главата убитата преди това на тротоара от колегите му на този военно-престъпник, босненската мюсюлманка Тифа Шабанович. (вж. кадъра).


Именно за тази снимка става на въпрос.

Както стотици други, така и Сърджан Голубович, след края на войната сваля униформата, и започва уж нов начин на живот. В продължение на близо петнадесет години, той работи като диджей в Сърбия.

Под псевдонима Max DJ Max Голубович се превръща в един от ветераните на електронната музика в нощните клубове на сръбската столица Белград.

Задържането му сега, става не заради участието му във военните престъпления в Босна, а заради притежаването на наркотици.

Потресаващият кадър на Рон Хавив е направен в град Биелина, в североизточната част на Босна и Херцеговина, недалеч от границата със Сърбия.

Убийците на Желко Режнятович - Аркан. Нахлуват в града в началото на месец април на 1992 година, и за броени часове по улиците са убити четиридесет и осем души. Като общият брой на убитите босненски мюсюлмани, са 1400 души.

Над 10 000 босненски мюсюлмани напускат града. Превземането на града Биелина, се смята за начало на сръбската агресия срещу Босна и Херцеговина (БиХ).

След като Рон Хавив публикува снимките си, Желко Режнятович - Аркан, съпругът на турбо-фолк звездата Цеца Величкович, обявява огромна награда за главата на фотографа.

Рон Хавив е носител на множество награди за снимките си от Балканите, Мексико, Афганистан, Бангладеш и други държави, където е заснел нарушаването на човешките права.

Негови снимки са публикувани в най-авторитетните световни издания.

Снимката от град Биелина се превръща в един от най-стресиращите спомени за босненските мюсюлмани и до ден днешен.
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #9 on: March 16, 2013, 11:47:07 am »

Злото лице на войната в Босна


Report Spam   Logged

Pages: [1]   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy