Serbest Forum
March 29, 2024, 06:46:13 am
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

IYI

Pages: 1 2 [3] 4 5   Go Down
  Print  
Author Topic: IYI  (Read 7197 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #30 on: March 22, 2012, 03:02:06 pm »

Гагаузи

Гагаузите са православни християни, говорещи особен диалект на турския език. Макар че историята им е тясно свързана с българските земи, повечето са се изселили по време на Османската империя. В България е останала малка група по Северното Черноморие, Добруджа, Ямболско. Гагаузи живеят днес в Молдова /Автономна република Гагауз Ери/, около 153 000 души според последното съветско преброяване, Украйна, Турция /около 10 000 души/, Гърция, Македония, малки групи има в Русия, Казахстан и други бивши съветски азиатски републики. Всички те са потомци на преселници от България. В България на преброяването от 1992 г.  1 478 души са се самоопределили като гагаузи. Експертните оценки говорят за около 40 000 души. Векове думата “гагаузин” е определяла по-скоро обособена културна и езикова общност. Затова не е чудно, че голямата част от гагаузите в България са предпочели да се идентифицират като българи, съхранявайки същевременно специфичните си културологични особености. В преброяванията между 1880 и 1926 г. броят им варира от 12 000 души до 3 669. /По-ниските цифри са от периода, когато Южна Добруджа е била в границите на Румъния/.

Хипотезите за произхода на гагаузите са много. Някои търсят корените им в прабългарските племена, други говорят за турцизирани езиково славяни, трети ги свързват с узи, огузи, печенези, селджукски турци, кумани, хуни. Която и от хипотезите да е вярна, очевидно е, че в Османската империя те не са били разглеждани като народ /милет/, не се споменават в никакви документи и са броени заедно с българите християни. Голяма част от гагаузите заедно с българи колонисти се преселват в Бесарабия. Там те се установяват в съседни или смесени села.  И до днес в много гагаузки семейства там се знае и български, и турски език. Царските руски статистики също не отбелязват гагаузите като отделен етнос. Многонационалната и многоезична Бесарабия обаче всъщност е била консервираща и съхраняваща културните различия среда. И до днес там са съхранени и се развиват религиозни и етнически групи, отдавна асимилирани другаде. Гагаузко самосъзнание ясно изразено се формира в годините на съветската власт. Известна е сталинската национална политика, която е едновременно насочена към съхраняване на етническите различия и етапи на жестоки репресии към едно или друго национално малцинство. Повечето от гагаузите в Русия и Азия са потомци на изселени по време на сталинските репресии. Днес  гагаузите в Молдова, макар да са свързани с Турция поради езиковата и културна общност, се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз Ери обяви 24 май – Деня на славянската писменост и култура – за един от четирите национални празника на страната. В университета в столицата Комрад се изучава българска филология, като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти – българи от Бесарабия – има и гагаузи.

В България е трудно гагаузите да бъдат разгледани отделно етнографски, тъй като фолклорът им /както на турски, така и на български/ и религиозните им практики и обичаи са в много пряка връзка с тези на околните групи българи. Исторически известни като земеделци и скотовъдци, по поминък не се различават от околното население. Участвали са и участват в  обществения и политически живот. След войните от началото на века заедно с бежанците българи от останали в други държави територии в България търсят приют и гагаузи. Исторически гагаузите са силно религиозни, като в определени периоди голямо влияние сред тях е имала гръцката патриаршия. От една страна, въобще влиянието на патриаршията в Добруджа е било по-силно, тъй като до завладяването на България от османците официалният език в Добруджанското деспотство е бил гръцки, от друга – гръцката религиозна пропаганда винаги е отделяла специално внимание на малки езикови и етнически групи. Тук се е разпространявала т. нар. Караманлийска книжнина – богословски съчинения на турски език с гръцки букви. Днес остатъци от гръцко влияние могат да се открият в религиозните практики, силно примесени с влияния от дохристиянския пласт.
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #31 on: March 22, 2012, 03:08:22 pm »

ЗА ГАГАУЗИТЕ

А. И. Манов.

Турските народи, преди да нахлуят в Европа, живели в Монголия, под общо название Огузи. Намерените загадъчни надписи по скалите на брега на реката Орхан (приток на р. Енисей), които са прочетени при съдействието на известния ориенталист Томсен, принадлежат на особено тюркско племе, наречено Тюрк-Огуз. Тези турски народи, след дълго съжителство, са били най-сетне принудени да се движат по направление към южноруските степи поотделно и в отделна политическа самостоятелност, като:
1) печенеги, ;
2) узи;
3) кумани.
В IХ век те заемали вече областта между р. Волга и Янк. В 1055г. узо-тюрките, гонени от куманите, за пръв път нападнали на руското Переяславско княжество. Руските князе се опълчили против тях в 1060г. и тъй ги победили, че те били принудени да бягат по дирите на печенегите към югозапад. През 1064г. те минали Дунава. Една част от тях е попаднала под византийската власт, а друга част се е завърнала и се е настанила край руската граница под название "Черни Клобуки" (Черни Калпаци, на турски Кара - калпаклъ). Според гръцкия историк Папаригопуло се е появил в 1065г. по бреговете на Дунава, един турски народ, наречен Узи или Огузи. Според Скилица той се е състоял от 600 000души, а според Зонар само от 60 000 души; те преминали Дунава с лодки и разпръснали българо-гръцката войска, която била изпратена да попречи на преминаването им. След това те се установили в северна България. Една част от тях е заминала към Солун и Гърция, като е плячкосвала и грабила. Навръщане тя е била обаче, принудена по причина на тежка зима, да хвърли плячката; тя се завърнала в окаяно положение при своите край Дунава. От тука те плячкосвали Тракия и Македония. Тогавашният византийски император Константин Дукас опитал се да ги подкупи чрез подаръци, за да се завърнат, но не успял. Тогава той се е принудил да се опълчи против тях. Но по онова време е било положението на императора толкова окаяно, че императорът не е могъл да излезе срещу узите с повече от 150 (?) души! За щастие на императора, получено било известие, че те били погубени от глад, чума и от българите и печенегите, които ги нападнали. От узите, които останали от по-напред под властта на византийците, като техни съюзници и поданици, мнозина се установили да живеят около Дели-орман, където те намерили техните сънародници печенеги. Тая компактна там маса, служила като гнездо и място за прибежище на всички придошли едноплеменни разни тюркски племена, които с време се асимилирали с другите, като е останало общото им име Турци. Това обстоятелство е спомогнало да пазят и до днес националното си съзнание като Турци.
 Един поглед върху названията на делиорманските села ще ни убеди за някогашните там турски племена и семейства. Напр. с. Узлар, (уз-лар = узите), Хорозлар, Азаплар, Герзалар, Сонгулар, Сиахлар, Каспичан (название на едно от турските племена), Кочулар, Дураклар, Гейкчилер и др.
 Християнството не е могло да разбие тая компактна маса и да я приеме в лоното си, както е станало с другите турски племена, живущи между християнското население. И до днес Делиорманците си запазили отделното от османските турци национално съзнание и затова, запитани какви са, не отговарят "турци сме", но "биз ислямъс" (ние сме ислямци), по същия начин както и християнските узи (гагаузи) отговарят често "биз християниз" (ние сме християни), в различие от гърци, българи и др.
Евлия Челеби, който е писал пътуването си през ХVII век (1651г. и др.) из българските земи, обиколил е и областта "узи-еялет". Значи през 1651г. областта в североизточна България се е казвала узска (гага-узска). Челеби казва, че населението в Силистра е от среден ръст, здраво телосложение и веселяци; те носят татарски калпаци и са от татарско произхождение. Освен тях има добруджански племена Читаци, произлезли от смесване на татари, българи, власи и молдованци. Жените им ходят забулени; те са много целомъдрени, срамежливи и се закриват добре. Читаците почитат всичките си гости и ги канят на гощавка. Хората са кротки, искрени, с добри нрави и характер. Раите на гр. Добрич (Хаджи Оглу Пазарджик) се наричат добришки читаци; те образуват едно чудно общество. Добруджанци и Делиорманци са отделни племена; те са смели и храбри юнаци .
 Челеби намира различие в техния език от османлийския. Отбелязваме тука някои от тези думи, които са до днес в употребление между гагаузите. Например: калаик (гагаузки халаик) робиня, кавра (кавра) донеси, мечекли (мечикли) чума, гивенде (гювенде) проститутка и др.
 Както се вижда, Челеби нарича добруджанците и делиорманците Читаци, особено племе, които са раи на османските турци, макар мюсюлмани. Всичко това иде да потвърди, че делиорманците не са османци, изпратени там от Анадола или друго място, но са същите ония племена, особено узи, които са образували компактна маса в Делиормана, под общо название Турци. По характера Делиорманците имат сходство повече с гагаузите, отколкото с османските турци. Когато османският турчин е свиреп и неотстъпчив спрямо другите вери, делиорманецът е тих и не прави разлика между него и християните. Гостоприемството у тях е развито до висша степен. По говора, делиорманците имат също по-голямо сходство с гагаузите отколкото с османците. Между много други можем тук да приведем още, че когато османците употребяват за потвърждение думата евет (=да), делиорманците и гагаузите употребяват думата  яа (=да). По-обширно ще говорим за това на друго място. Между гагаузите има предание, според което, между делиорманските турци и гагаузите има разлика колкото между ципите (обвивките) на лука: "бизим арамъз бир сован зар кадардър". Делиорманците се наричат обикновено амуджа (=чичо). Предполагаме, че делиорманците са турци от узко произхождение.
Византия е имала особени полкове, наречени узки, които се отличавали по юначество и храброст. Тези полкове служили като погранични, против нахлуванията от север. Същите обаче, полкове, изпращани против османците често се съединявали с османците, вместо да се бият с тях.
За началото на създадената първа огузка или узка държава Г. Баласчев  разправя следното: Селджуският султан Изедин Кайкавуз, през нашествието на монголите в Мала Азия, изгубил престола си и се е предал в ръцете  на Палеолог (в 1261г.). Султанът живял с християните като добър християнин, а между турците изповядвал мюсюлманската вяра. Нагласено било от императора да се даде помощ на Изедин, за да завземе северозападния кът на черноморското крайбрежие, което тогава съставлявало част от българското царство. Тази крайбрежна област е била известна в ХІІІ и ХІV век под названието Карвунска  с главния град Карвуна или Карбона, сега Балчик. Българският цар Константин Тих не е успял да прогони новия си опасен неприятел, който се е вече настанил в богатата черноморска област. Византия посочила тази област на съплеменниците и сподвижниците на Кайкавуз с цел да й служи като опора против чуждите нашествия откъм север. Веднага след организирането на държавата си, Огузите пратили тайно известие на сродните им турски семейства в Анадола, отдето много турски семейства са заминали в Добруджа. Много тюркменски племена се поселили тогава в източните провинции на Никейското царство и приели гръцкото поданство. От тях Изедин рекрутирал многочислени войски. Византийският император заселил част от тях в карвунската област и в одринско, дето и до днес се намират християни, които говорят турски. Тази новосъздадена държава на Кайкавуз, била поставена под църковното ведомство на Цариградската Патриаршия. Изедин се представлявал като християнин; той намерил в Карвунската си държава едноплеменниците си узи и с тяхното участие е засилил значително мощта си, като основал една самостойна и независима в политическо отношение, държава.
Днешните гагаузи, според Баласчев, са потомци на сподвижниците на султана Изедин Кайкавуз, от когото са получили прозвището си гагаузи.
Около 1346г. в Карбона (Балчик) се е намирал болярски род Баликас.  Това име е турско (балък = риба).  След неговата смърт огузгия престол заел Добротица (Добротич), брат на Баликас, с висока владетелска християнска титла, деспот. През владичеството на Добротич огузката държава толкова се е усилила, щото тя е имала много връзки със съседните си държави. Оттогава още тя почнала да се нарича вместо карвунска земя - Добротишка. Турските писатели я наричат Добруджа. Тая огузка държава на Кайкавуз или Гайгавуз съществувала независима 130 години с отделен екзарх, подчинен на цариградския патриарх. След падането на огузкото царство под Османците, голяма част от огузите била принудена да приеме ислямизма. Друга част пък, която била по-твърда в религията си, криела се дълго време, като представлявала, че е мохамеданска. Това те могли толкова лесно да сторят, колкото те и така почти по нищо не се отличавали от османците, освен по религията си. По такъв начин османското население с приемане в редовете си на разни други турски племена, като узи, кумани и печенеги и др., значително се увеличило в тия страни.
Известно е, че след падането на Цариград в турски ръце, султанът признал като глава на всички православни християни, без разлика на тяхната народност, само цариградския патриарх. Доколко османците продължавали да бъдат опиянени от успехите си, нито дума не могла да става за черкви, училища и за раята. Религиозните обреди се извършвали скришно. Когато, обаче, патриархът почнал да се вслушва от великия везир, а владиците от пашите, християните почнали вече по-открито да извършват религиозните си обреди и да отварят училища. Узите, като народност без култура, били изоставени съвършено в ръцете на цариградския патриарх, който разполагал с тях по национално и религиозно отношение. Голяма част от узите взимат гръцкото образование и възпитание и се наричат елини; друга част остава под влияние на българите и друга на турците. Това е причината дето гагаузите, потомци на старите узи, ги разделят на същински и на български. Първите живеят край Черно море, те са били под гръцко влияние. Българските са били под българско влияние ( в Провадийско). Всъщност обаче, едните и другите са гагаузи. Българските казват напр. "свети, како, леля и др.", когато гръцките казват ай (свети), абла (како), тийзе (леля) и др. Турските гагаузи в с. Дормушкьой казват на иконата по турски пут тахтасъ (дъска на идола), в с. Войводакьой таптъъмъз тахта (дъска, на която се кланяме), а пък българските и гръцките казват икона. Преследванията, на които гагаузите са били изложени от турците, ги принудили да се преселят, заедно с българите, в Бесарабия. Според Мошков в Бесарабия са се преселили 70 000 гагаузи.
След покоряването на узката държава от Беазит, узите не се споменуват вече. Ев. Челеби (ХVІІ век) нарича областта узка (узи еялет), без да споменува за узите, той ги нарича Делиорманци, Добруджанци и Читаци. Узите се вече наричат гагаузи (гага-узи). Това прозвище не е ново, както някои предполагат, нито се счита като псувня, както казва Иречек. Напротив, гагаузите помежду си, не се наричат с друго национално име, освен: "бен гагаузум", т. е. аз съм гагаузин. Особено, когато той иска да даде важност на себе си и казва "бана гагауз дерлер", т. е. на мене казват гагаузин - сир. аз не съм обикновен човек, но съм благороден и юначен гагаузин.
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #32 on: March 22, 2012, 03:13:02 pm »

Гагаузите нямат доверие на никой народ, като ги считат по-долни от тях. Когато се срещнат двама непознати гагаузи, за да се уверят дали са едноплеменници, те се питат "сен миннет ми син?" т. е. от нашите ли си (от народа ли си), значи гагаузин ли си? Щом получи отговор "миннетим", тогава само си говорят без стеснение (откровено). Според казаното се вижда, че днешното прозвище гагаузин не е псувня, но напротив, то се произнася с гордост. Наистина, има случаи, когато гагаузинът, запитан за народността си, отбягва да се нарече гагаузин, като в такива случаи се нарича християнин. Това, обаче, е следствие на преследванията и налагания от разни органи на властите, които не признават гагаушки народ; те ги накарват да се казват българи.
Колкото се отнася до произхождението на думата гагаузи, мнозина са дали разни тълкувания. Академикът Радлов смята, че думата гагауз е съкращение на думата агуз или огуз, название на племето, известно в историята под името узи, огузи. Г. Димитров е написал цяла статия за филологическото развитие на думата гагауз с всевъзможни тълкувания. Ив. Николау счита гагаузите за най-старите местни жители на гр. Варна, Балчик и Каварна, наречени Агави, Катузи и Кробизи, които споменува Плиний. Думата гагауз тълкува от Агавуз. Апостол Андрей, който посетил Варна ги нарича Агавуз.
От всичко дотук казано се вижда, че всички национални или прилагателни думи, предназначени да обозначат гагаузите са сходни и се въртят около думата гагаузи. За нас е важно, дали под думата гагаузи се разбират узите, за което ние сме уверени не само поради досега казаните причини, но и заради това, че и езикът и обичаите им са едни и същи, а главно защото между народа има предание за идването на техните прадеди откъм Дунава. Даже до днес се говори между гагаузите за бившето гагаузко знаме, което един ден щяло да бъде поставено на върха Чаракмана до Каварна, дето щели да се съберат всички гагаузи. Това знаме, както чухме да разправят гагаузите във весело настроение, се състояло от разярен петел на червено поле.
Колкото за нас, ний съвсем не се безпокояваме от представката гага, гаг, ага и др. пред думата уз, тъй като за каквито и да считат гагаузите, те всички са от "минета", както те казват. Жалкото е, че те са осъдени на изчезване като малък и некултурен народ. Това е причина, дето ние се наехме по възможност да издадем в отделна книга всичко, що се отнася до тях. Това правим особено като имаме предвид, че мнозина незнаещи техния език, обичаи и др. писали за тях неверни съобщения.
По езиково отношение не съществува почти никаква разлика между говора на всички гагаузи. Езикът им е много сходен с онзи на османските турци и заради това те, когато искат да знаят дали неговият събеседник знае неговия език, не запитва дали знае гагаушки, но дали знае турски; той запитва "тюркча билиормусум". От това става ясно, че признава за неговия език турския. До освобождението ни, гагаузите употребявали гръцката азбука. За книги за прочит им служили така наречените караманлийски написани с гръцки букви на турски език. Обаче те не го разбирали напълно. Доста голяма разлика има обаче, гагаузкия език от куманския. Ако сравните куманския речник (Codex cumanicus) на Д-р В. Радлов с гагаушкия словар на В. Мошков, ще изпъкне голямото им различие.
Колкото се отнася до облеклото на гагаузите, то не е било еднакво в разни времена. Преди около 150 години, доколкото узнахме от стари хора, облеклото у мъжете се е състояло от бир гьошлю чаашир; той е бил един вид тесен потур със или без гайтан, с широки крачоли (пача), джамадан, един вид жилетка с двойни копчета от гайтан, контош горна дреха и широк кушак (пояс). Контошът се е наметвал обикновено върху лявото рамо, вместо да се облече. На главата тургали чалма (широк шал). Главата остригвали като оставяли перчем. На краката носили бели чорапи и емении (турски пантофи). Изобщо гагаузинът обичал да се гизди; такива наричали кърнак (наконтен).
Преди около сто години облеклото почнало да се изменя, като тесните чаашири станали широки. На главата тургали таке, около което обвивали шервиет (черен шал). По-после почнали да носят фес и го обвивали с копринена или обикновена кърпа, докато най-после е останал само фесът. Във Варна носили и широки шалвари както гърците от Измир.
Жените носили дон (гащи), дълга риза (гьомлек), дълга антерия с къси ръкави, подобни на кримските татаркини, контош, обшит със сърма, кушак (пояс), мамука (забрадка), фес, обвит с чембер и най-горе голям шал. На краката терлик (един вид чехли) и зимно време лалъни. По-после почнали да обшиват феса с разни украшения. По-богати тургали на феса желтици, тас тепе. Около шията тургали огърлица от маргарити, махмудиета и др. По-после се изхвърли антерията, като употребили шалварите, които се носят до днес. Най-горе - шала. Лицето се мазало с белило, червило, както и с бенки.
Телосложението у мъжете е правилно, среден ръст, широки гърди, силни ръце и крака, мургава кожа, голям нос, повече брюнети и пъргави. Момите са красиви, кожата е бяла, валчесто и пълно лице и развити гърди. Момата не се крие сега от момъка; когато говори с него покрива устата с пръсти. По характер гагаузинът е весел и щедър, даже разсипник; той е много гостоприемчив. Докачен в честолюбие, защитава се до смърт. Търпелив и безстрашен. За да докаже безстрашието, предприема най-опасни работи, даже с нож се наранява за да покаже, че не е малодушен. Такива наранявания неведнъж са ставали във Варна при весело настроение. Имало даже случаи, дето гагаузите си отрязвали месо от кълката си, за да покажат безстрашието. Чупвали с ръце джамовете на прозорците и строшавали със зъби стъклени чаши. Такива работи са били нещо обикновено, както показват следните стихове от гагаушка песен:
Миханее вармалъ
Тезкяхтара чатмалъ
Кадехи кърмак
Елини сармак
Ховардая, ховардая
Пек намдър
(т.е. да се отива на механата, да се закачи тезкяхтарина, да се чупи чаша, да се завие ръката на ховарда (гулайджия), това е много славно).
В семейството мъжът е главата; той заповядва. Жената е послушна на мъжа си. Да се води мъжа по жената, счита се за унижение. За мъжете, които се водят по жената казват "сенин башина кара койор феси" (на твоята глава жената турга феса, т. е. водиш се по жената.
В религиозно отношение гагаузите са фанатици. Най-древните черковни постановления се изпълняват от тях с фанатизъм, даже ако те са криви и против изискването на черквата. Никой не може да ги убеди в противното: бойле булдук, бойле япаджаиз (така ги намерихме, така ще ги направим). Народността и вярата са днес за тях еднозначующи. Това се вижда от следните стихове на гагаушката песен, съставена в навечерието на освободителната война, когато каварненският гражданин Амира със 70 души негови другари са защитавали града Каварна от нападенията на черкези, татари и турци.
Аалеме бе нинем аалеме биз гене гелириз
Християн огруна биз кан дьокериз
(т. е. не плачи майко, не плачи, ние пак ще дойдем, заради християнина леем кръв).
И в последната всесветска война, както говорят, гагаузите са показали безстрашие, особено в атаката.
Report Spam   Logged

OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #33 on: March 23, 2012, 03:04:04 am »

Uvajaemi Mustafa,

Predlagam da se otkajesh da sporish sas saforumetsa GAGAUZ. kakto razbrahme po negoviyat "gagauzki" ezik, toy nyama nishto obshto s gagauzite. Spored negovoto napisano uja na gagauzki ezik izrechenie razbirame che v balgariya ima nyakakva forma na mutiran Gagauzki-tsiganski ezik. Predpolagam che ima mutirali gagauzi koeto e mnogo normalno. Majete sa zaminali na zapad da izkarvat prehranata si a tsiganite sa varnati ottam po obektivni prichini. Predpolagam si nayasno kakvo bi sledvalo ot tova. Mladite momicheta edva li biha ostanali bez maje a momchetata edva li biha ostanali bezchuvstveni pri vida na mladi sineoki i rusi momisheta.

Sledovatelno tryabva da ochakvame broyat na murgavite sanarodnitsi sas sini ochi  da se uvelichi. Razbira sev tova nyama nishto nechoveshko. Nay interesnoto koeto shte se poluchi e preplitane na edna izopachena balgarska istoriya s edna napalno izmislena, ot koeto vijdame v sluchaya sas saforumetsa ni izkrivena istoriya.

Zatova predlagam da gi izslushvame bez da komentirame tehnite izkriveno izopacheni izkazvaniya tuk. Shte ni bade interesno da posaberem tehnite izkazvaniya za da oformim edin nov mirogled.

A inache kakto razbirame saforumetsa ni GAGAUZ e dobro momche koeto e tragnalo da uchi istinata za svoya rod koyato istina ne moje da mu se obyasni nito ot negovata mayka nito ot negoviya bashta. Prichinata e edna, mayka mu znae izopachenata istoriya a bashta mu istoriyata na svoite chuvstva.

Predlagam na vsichi saforumtsi da ne obrashtata vnimanie na podobni nashi sagrajdani i nay veche na nashi saforumtsi. Nie v nashiyat forum sme opisali i prodaljavame da pishem istinite za balgarskata istoriya.

Istinskite  potomtsi na Osmanskata Imperiya bez razlika ot vyara i etnicheska prinadlejnost vinagi sa bili tolerantni kam vsichki narodi po sveta i vinagi sa uvajavali tehnite mirogledi i mneniya.

Priemame che ot dnes natatak podobni saforumtsi shte badat imenno ot tozi rod t.e. Gagauzo-tsiganski proizhod zatova neka da gi izslushvame. Ako te iskat da se obuchat mogat spokoyno da prochetat tuk i po prostorite na internet za istinskata balgarska istoriya. A ako sa bavnorazvivashti se koeto sashto e choveshko shte imat razlichno mnenie.

Ochakvame tezi novi balgari da se vklyuchat tuk. Ne gi ogranichavayte.

Ako iskate da poslushate tehnite bolni izkriveni misli mojete najivo da gi slushate v tv SKAT.

S uvajenie kam vsichki   
Report Spam   Logged
antiES
Newbie
*

Karma: +0/-0
Posts: 37


« Reply #34 on: March 24, 2012, 01:57:19 am »

до Гагауз
слушай бе мишок,това което е направил Блажев,шматарок не може да го направи.Шматароците си траят като ученички .Това беше бунта на един смел мъж,заслужаващ уважение въпреки някои по-крайни негови идеи по мое мнение.
Report Spam   Logged
Suleyman
Full Member
***

Karma: +0/-0
Posts: 116



« Reply #35 on: March 24, 2012, 03:32:47 am »

Оказа се, че така нареченият "гагаузин" е дошъл от форума на Атака. Сигурно са го баннали там и е дошъл тук. Толкова са "демократични" в техния форум, че една дума против "вожда" да кажеш получаваш ритник.
Единственото което обединява така наречените "патриоти" е омразата към турци, "мангали" , "унтери" , "подчовеци"..
Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #36 on: March 24, 2012, 05:03:56 am »

Uvajaemi saforumtsi

Molya ne otgovaryate na GAGAUZ. S tova si povedenie toy podtvarjdava moyata teoriya koyto izlojih po gore. Dayte mu vazmojnost da se izkaje. Tova e realnostta v Balgariya. Balgarskiyat narod strada imenno ot takiva kato nego no badete uvereni edin den shte gi osadi.

Samo shte pomolya admina da publikuva IP adresa na nashiyat nov priyatel GAGAUZ. Neka vsichki da razberem kade se namira za da go ostavim negoviyat problem da bade razreshen ot horata koito sa okolo nego.

Podobni biseri shte gi premestvam v nova tema koyato shte ozaglavya BISERI.

S uvajenie
Report Spam   Logged
Analizator
Sr. Member
****

Karma: +1/-0
Posts: 262


« Reply #37 on: March 24, 2012, 08:48:10 am »

Май че най-добре ще бъде радикалното му унищожение от форума защото специално на мен тук ще ми вони на прогнила и вмирисала се българщина.  Бой по каската и дим да го няма. Да си стои в селската си кръчма и там да си пуска лигите на свобода.
Report Spam   Logged
bna
Newbie
*

Karma: +0/-0
Posts: 5


« Reply #38 on: March 24, 2012, 03:18:21 pm »

Интересни въпроси, ще се включа тия дни с още нещо, но засега искам да питам следното. Кога турците са приели мюсулманската религия и в какво са вярвали дотогава? Ако понятието турчин е географско понятие (както има и различни типове или видове българи), то какви групи турци живеят в Турция днес? За гагаузите разбрах. Има още и кюрди, които в последните х - години не са имали собствена държавност.
Report Spam   Logged
Deli kurt
Jr. Member
**

Karma: +0/-0
Posts: 68



« Reply #39 on: March 24, 2012, 06:24:15 pm »

Sazhialiavam OTTOMAN no tozi go iztrih veche, ne ti vidiah postingat. No go iztrih, zashtoto vse pak narushava pravilata na foruma, no sam mu zapazil cinizmite mu, shte gi obrabotia na snimkov material, i shte gi izpratia na tozi koito proiavi zhelanie. I chestno kazano, ne smiatam da go toleriram poveche tozi tuk.
Niama da mu dam i edno mnenie da napishe poveche, mislili da se darzhi taka po tozi provokativen nachin, pak ako iska da vika che mu se otnema svodobata na slovoto za da psuva i zaplashva.
Tova ne e gaguz, a e nahalen slavianski provokator, opetniavasht na horata identichnostta, i az poznavam takiva momcheta, vse buini gaguzi, i shte gi uvedomia za na tozi povedenieto mu da se predstavia ot tiahno ime, i ne znam kakvoshte mu se sluchi.
Izviniavam se za pribarzanata mi sega reakcia, no tozi na LS lichno go predupredih da ne se zanimava sys saforumcite i iavno ne si e vzel belezhka.
Tuk v tozi forum, e forum za hora sas raznoobrazni mnenia i ubezhdenia, ubezdenia ne zasiagashti ostanalite saforumci po tozi unizitelen i nprovokativen nachin.
I ISKAM DA PRIZOVA SAFORMUCITE. OTTOMAN E PRAV. NE MU ORTGOVARIATE NA TOZI PROVOKATOR KATO ZAPOCHNE DA VI OBIZHDA. A MI PISHTE NA LS MOLIAVI, ZA DA GO TRIA NA VREME TOVA NEDORAZUMENIE. V KRAINA SMETKA TEMATA E ZA TOZI STAR TURKSKI ZNAK IYI A NE ZA KOMPLESKITE NA NIAKOGO SI.
Savetat mi e i kam Mustafa. Prosto ne mu otgovariai na provokaciite na tozi provokator, a go dokladvai. Moderator Deli_kurt
Report Spam   Logged

Gagauz
Newbie
*

Karma: +0/-0
Posts: 33



« Reply #40 on: March 25, 2012, 06:17:59 am »

Българите не са турци факт-Няма как да сме тюрки или татари,. Защо ли? Ами и тюрките и българите са конни народи. Ама тюрките казват на коня "йилки" или "ат", а я погледни в най-точния календар на света, признат и от Юнеско, (древнобългарския) за годината на коня се мъдри "имен шегор" но му викаме и "теку". За да се убедиш, потърси някои по-стари български народни песни и ще се изненадаш...
 и още
 ние казваме: кана субиги, а те хан и забележи при нас титлата е предпоставена т.е. пред името (кана субиги Аспарух) а при тях е след името (Чингиз хан);
 на змията сме казвали дилом, а те илан;
 цървули, а те еминии;
 хубост, а те гюзеллик;
 батко, а те ака;
 кака, а те апа. (Не се опитвай на славянин или турчин да кажеш някога "кака", може да си купиш боя.)
 Дали сме тюрки?
 Още нещо, този път от Ибн Фадлан -пътешественик от Хв.
 "Те (волжките българи) имат много търговци, които ходят в земята на тюрките, при което докарват овце в страната наречена Вису(до Ладожкото и Онежкото езера) а носят със себе си самури и сребърни лисици..."
 Та питам аз, ако да сме тюрки как ще стане така да ходим в земята на тюрките?
 И само за информация, според Ибн Руста и Ал Гардизи (9-10 в.) българите се делят на три клона:
 Берсула (Барсил)
 Булгар
 Есегел
Ха сега ми разтълкувай имената на клоновете (ако изобщо те интересува).
 Да си чувал за "формулата на професор Свадеш" за определяне на езиковите родства? Едва ли. Та според тази формула приложена към роднинските степени и думи с които си служат днес българите 63% съвпадат с памирски образци. Ако се приложи към народните облекла и украшения резултата е 50% памирски . За народните музикални инструменти съвпадението е 80% . Според класическия списък от 100 основни и най-важни думи от "формулата на Свадеш", съвпадението е 34% с памирски образци.
 А сега част от обещания списък с български думи, които имат съвпадение с такива от памирския край. Само част защото вече са около 1000.(пояснение-след тирето е памирската дума)
 майка - май или мой
 татко - тат
 дущеря - дъшд и духтар
 девер - девар и левар
 брат - бра и врай (от там и брайно)
 жена - жен и жинка
 мъж - монж
 стрина - стри
 вуйчо - вуй
 кум - кум и каум
 кака - кака
 булка - вула и от там сватба - вола
 хъш - хъш
 дойка - дойя
 кушле - кушне
 леля - лалай и ийа
 чичана - чачи
 чана - чона
 буля - буа
 шаяк - шай
 сая (носия) - сай (обличам се)
 антерия - андрика
 пелерина - пелер
 потури - пот
 цървули - цармин
 келепош(балканджиите така казват на кърпата за глава) - келепош
 пош - пош
 таке - таке
 обеци - обоца
 юнак - левент
 дрехи - дреши
 гетри - гетрай
 пендари - пендарай
 коприна - копра (тънък плат)
 къща - къшт, къждий, къжда и каоща
 кочина - коче
 търла (овчарска сграда) - тарло
 яхър - ахор
 бачия(мандра по македонски ) - бачия
 път - понд
 почит - чит
 хубав - хуб и хуби
 лош - лош
 тичам - тич
 вик - вик (тази е персийска)
 вървя (хорезмийска) - кар (движа, работя)
 кокиче - кукича (малко цвете)
 цветя - кука и коко
 джоджен - джоджен(осетинска от аланите които са дошли от памир)
 мента("нане" в някои села) - нане
 целувам - бацам
 храня се - хран (храна)
 чук - чук
 лост - лост
 гайда - гай и джай
 свирня - гайга
 кавал - кав (пея)
 кавал се наричат кюрдските певци на религиозни химни
 тъпан - дъп
 гъдулка и цигулка - чунгурпищялка - пиштак
 цафара - сафар
 кукуряк - кукурай
 риган - риган
 тамбура - тамбур и дамбур
 дръмбой - дръмб
 аз - аз
 ти - ти
 ние - мих и мие
 кой - куой
 не - не
 умирам - мър, мар
 казвам - каз
 лафя - лаф
 пия - пив
 жълт - жърд
 сур(червен) - сурх
 драс (дълъг, висок човек) - драз
 черва - чарв (коремна тлъстина)
 кожа - пост и от там постули(кожени гащи)
 малък - ситен, къс
 Името на славяните с които сме били в съюз е АНТИ, а в памир имат думата "анда" със смисъл на съюзник и събрат.
 Единствените народи, които днес могат да произнесат правилно нашето име са памирските народи и техните роднини - талишите и осетинците в Кавказ, а също потомците на древните "болги" и "кимри" на британските острови. Това може да ни насочи към това кои са нашите близки роднини и от къде започва корена ни.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                прабългарски                                                                                                                                                                    
дилом
дохс
шегор
верени
текучитем
тох
имен шегор
сомор                                                                                                                                                       дванш                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        на турски                                                                                                                                                      илан
домуз                                                                                                                                                       инек                                                                                                                                                        курт                                                                                                                                                         кьопек                                                                                                                                                     таук                                                                                                                                                      ат                                                                                                                                                            съчан                                                                                                                                                       таушан                                                                                                                                                           прилика на прабългарския с тюркски нет                                                                                                                                                             Печенегите, маджарите и куманите са били индоевропейски племена,а не тюрки Попаднали сред множество тюркски племена, впоследствие на което си тюркизирали езика.Външният им вид издавал съвсем различен антропологичен тип- куманите и печенегите били високи,снажни и светли хора.Техните потомци са днешните гагаузи.Куманите са родствени по генетика на прабългарите ,но по език не са-едните са от булгарската група на огурските езици,а другите от кипчакската!.Освен това не са турци/както някой все още смятат ,че тюрк е турчин!Я да видим знака на Кайъ- http://de.wikipedia.org/wiki/Kay%C4%B1    Май изобщо не прилича на българския IYI.  Научете историята хора не пишете фантасмагории,ограмотете се. БЪХЪТЛЕ БУЛ
                                                                                                                                         
Report Spam   Logged

IYI Дуло нека Тангра бди над нас
Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #41 on: March 25, 2012, 07:00:57 am »

Панславизъм

Панславизмът е движение от средата на XIX век, чиято цел е единството на славянските народи. Главният му център са Балканите, където южните славяни са били под контрола на две големи империи, Австро-Унгария и Османската империя.

Често използвани символи на панславизма са панславянските цветове (червено, бяло, синьо) и панславянският химн, "Хей, славяни".

Панславянски идеи за първи път са изложени от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17 век. Въпреки това панславизмът като цялостно движение се заражда до голяма степен по подобие на пангерманизма, като чувство за единство и национализъм при отделни етнически групи под френско господство по времето на Наполеоновите войни.

За пръв път терминът панславизъм е бил използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на Руската империя, много славянски активисти свързват мечтите си за еманципация спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на Санкт Петербург. Други, като чехът Ф. Палацки, се надявали Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След транссформирането ѝ само в Австро-Унгария той променя възгледите си.

В самата Русия в края на 30-те години на XIX в., основно в трудовете на М. П. Погодин, се развили идеите за превъзходството на славяните над "западняците". Други известни славянофили като И. Аксаков, А. С. Хомяков, И. В. Киреевски противопоставят православния свят на "болната Европа". През 1867 г. в Москва е проведен първият Славянски конгрес, след което започват да се сформират славянски комитети. Агитацията на панславистите до голяма степен допринася за преобръщането на общественото мнение в Руската империя в полза на военната помощ за балканските славяни и най-вече за разпалването на Руско-турската война 1877-78 г., при която са дадени близо 170 хил. жертви. Редица висши руски офицери, като княз В. Черкаски, генералите М. Г. Черняев, М. Д. Скобелев, Р. А. Фадеев, са били привърженици на панславизма.

В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на неославизъм. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чехът К. Крамарж, словенецът И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в Прага (1906 г.) и София (1910), с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.

Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на Великата отечествена война. През август 1941 г. в Москва се учредява Всеславянски комитет. В САЩ, Англия, Канада и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в Белград се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между СССР и Югославия всички славянски комитети прекратяват дейността си.

След провалите на маломащабни проекти като обединението на Чехословакия и Югославия, идеята за обединение в цялостен мащаб се смята за мъртва. Славянските държави по принцип поддържат добри отношения една с друга, но нищо освен организации, ориентирани към общите култура и наследство не се предвижда като обединителен подход сред славянските страни в Европа.
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #42 on: March 25, 2012, 07:08:36 am »

Тюркски народи

Тюркските народи са северно- и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти. За терминът „тюркски“ се смята, че представя широко езиково охарактеризиране, а не задължително етническо такова. Тюркските езици са подразделение на алтайското езиково семейство и са едни от географски най-широко разпространените в света, като се говорят в обширен регион, простиращ се от Европа до Сибир.

Тюркските народи имат много различни разклонения и техният общ брой е около 160 милиона. Около една трета от тях са турци от Турция (60 милиона). Другата половина от тюркските народи е концентрирана в Централна Азия, Русия, Южен (Малък) Кавказ и Северен и Централен Иран.

В наши дни има шест независими тюркски държави: Азербайджан, Казахстан, Киргизстан (Киргизия), Туркменистан (Туркмения), Турция и Узбекистан, както и СКТР в Северен Кипър (призната само от Турция). Има и няколко автономни тюркски републики и региони под тюркско управление в Руската федерация: Алтай, Башкортостан (Башкирия), Чувашия, Дагестан, Хакасия, Карачаево-Черкезия, Татарстан, Тува и Якутия. Всяка автономна тюркска република в Руската федерация си има собствено знаме, парламент, закони и официален език.

Има и още два важни автономни тюркски района: Синдзян-уйгурски автономен регион (познат също като Източен Туркестан) в Западен Китай и автономният район Гагаузия, намиращ се в Южна Молдова и граничещ с Украйна на изток. Освен това има няколко региона с тюркско население без специален статус в Иран и части от Ирак, Грузия, Таджикистан, Афганистан и западна Монголия. Азербайджанците от Иран (живеещи главно в Южен Азербайджан и в основните градски центрове) са най-големия тюркски народ без статус в света. Турците са около 70 милиона, включително и емигрантите и малцинствата в Европа, а втори по брой тюркски народ са азербайджанците, които са повече от 35 милиона по света, като повечето от тях живеят в северозападен Иран — район, наричан от някои Южен Азербайджан.

Наименованието „тюрк“ и използвано за първи път официално като политическо име през 6 век. Експанзията на пратюркските народи през Евразия е включвала скити (ишкуз), хунну, хуни, сармати, хазари, печенеги, алани, кимери, масагети и други степни народи. При все, че някои от тези народи биха могли да представляват в някаква степен пратюркски или тюркски племена или племенни съюзи, повечето от тях се смятат широко за нетюркски. Определено в по-късни времена хазарите и печенегите са били тюрки, но за кимерите, аланите, масагетите, сарматите и скитите се смята, че са ранни индоевропейци.

Въпреки че са водили уседнали начин на живот, по-старата традиция на номадството е създала културна норма, която в най-добрия случай е представена от войнствения им дух, чувство за водачество, навици за подвижен живот, майсторство, храброст, елегантно ездаческо изкуство, и необикновени умения в стрелбата с лък яздейки. Тюркските народи са използвали свои собствени писмености като руническата орхонска писменост и уйгурската азбука. Традиционните, националните и културните символи на тюркските народи включват звездата и полумесеца, използвани за символи на тюрките още от доислямски времена, когато те практикували шаманизъм, също така вълка, част от тюркската митология и традиция, както и синия цвят, желязото и огъня. В епохата на национализъм тюрките са сред първите ислямски народи, които приемат западните идеи на либерализъм и секуларни идеологии. За първи път това се събужда в Руската империя и е развито от татарски интелектуалци като Исмаил-бей Гаспирали и Юсуф Акджура като реакция на панславистките и русифициращи политики на Руската империя. Първите напълно демократични и светски републики в мюсюлманския свят са тюркски: злочестата Идел-Урал, основана през 1917 г., Азербайджанската демократична република през 1918 г. (и двете погълнати от Съветския Съюз) и през 1923 г. Република Турция.

Първото познато споменаване на термина „тюрк“ по отношение на тюркска група е относно гоктюрките през 6 век. Писмо на китайския император до гоктюркския хан Избара през 585 г. го титулува „Великият Тюркски Хан“. Орхунските надписи (735 г.) използват наименованието „тюрук“.

Предишната употреба на подобни наименования е с неизвестна значимост, въпреки че някои сериозно мислят, че те са свидетелство за историческата приемственост на наименованието и народа като езикова единица от далечни времена. Това включва един китайски документ от 1328 г. пр.н.е., наричащ един съседен народ „ту-кю“.

Думата „тюрк“ означава „силен“ или „могъщ“ на старотюркски.

В древния зороастрийски текст „Зенд-Авеста“ един от внуците на Йима (подобен на Ной като единствен оцелял от бедствие, което обезлюдява Земята) се казва Тур или Тура — предполагаемият праотец на т.нар. „турански“ народи — наименование, използвано в Древен Иран за всички обитатели на Средна Азия. Думата „турански“ е производна на иранската дума „тур“ или „тар“, означаваща „тъмен“ (в израз на начинът, по който западноиранците виждали земите на Север от тях като тайнствена „тъмна земя“), но твърденията, че има някаква етимологическа връзка с думата „тюрк“ са предметна горещи спорове между различни изторици.

Този традиционен персийски произход се обърква от някои с творбата от късния 16 век „Акбарнама“ от Абул-Фазел, където той описва няколко мюсюлмански традиции, като прави „Турк“ най-големия син на Яфет и внук на Ной. През 19 век, също така, е обичайно в християнските кръгове за праотец на тюрките да се смята Тогарма, внук на Яфет в Битие 10.

Според Махмуд от Кашгар, тюркски учен от 11 век, и различни други традиционни ислямски учени и историци, името „Турк“ произлиза от „Тур“, един от синовете на Яфет, и има един произход с Гомер (кимери) и Ашкеназ (скити, ишкуз), които традиционно се приемат за едни от най-ранните тюрки (повечето съвременни смятат тези племена за ирански). Едно подобно име, „Дур“, също се споменава в една средновековна унгарска легенда като легендарен племенен вожд на кавказките алани (арани, ирони - съвременните осетинци), чиито дъщери станали жени на маджарските праотци Магор и Хунор. Според някои [1] това е същия владетел Дуло (Дула) от рода Белар, рода на прабългарите.

В най-ранния запазен тюркски речник, епонимичния герой на тюрките, Алп Ер Тунга, се идентифицира с героя Афрасиаб (Франгасян в „Зенд Авеста“) от персийскат алитература. Алп Ер Тунга е символична фигура в тюркските предания. Гоктюрките от 6 век предават това предание и те също вярват, че са потомци на вълк. Според „Книга на царете“, написана от персийския автор Фирдоуси, Афрасиаб е преследван и убит в Азербайджан.

Общоприето е да се смята, че първите тюрки са обитавали Средна Азия. Някои учени разглеждат хуните като едно от най-ранните тюркско-монголски племена. Основната миграция на тюркски народи е станала между 1 и 10 век от н.е., когато те се разпръскват в по-голямата част от Средна Азия и Европа.

Точната дата на първоначалното преселение от древната родина остава неизвестна. Първата държава, позната като „Тюрк“ или Тюркски хаганат дала името си на много държави и народи след нея, е тази на гоктюрките (гйок (gök) означава „син“ или „небе“) в 6 век от н.е. Главатарят на рода Асена довежда хората си от Ли-джиен (съвременната Желайжай) в Джуан Джуан, търсейки включване в техния племенен съюз и защита от Китай. Хората от племето му са били прославени ковачи и получили земя близо до планинска кариера, която изглеждала като шлем, откъдето те получили името си. Един век по-късно мощта им се увеличила дотолкова, че те завлядяли Джуан Джуан започнали да установяват своята „Гок империя“.

По-късни тюркски народи са карлуките (главно през 8 век), уйгурите, киргизите, огузите и туркмените. Създавайки държави в региона между Монголия и Трансоксиана, те влезли в контакт с мюсюлмани и повечето от тях постепенно приели исляма. Имало (и все още има) обаче и тюркски народи, принадлежащи към други религии, включително шаманисти, християни, юдаисти (виж хазари), будисти и зороастрийци.

Турски войници в армията на абасидските халифи станали де факто господстващи в по-голямата част от мюсюлманския Близък Изток (без Сирия и Египет), особено след 10 век. Огузите и други племена завладяват и управляват различни държави под предводителството на селджукската династия и накрая завладяват териториите на абасидската династия и Византийската империя.

Междувременно киргизите и уйгурите воюват едни с други и с Китайската империя. Киргизите накрая се заселват в района, наричан сега Киргизстан. Татарите побеждават волжките българи в днешен Татарстан, следвайки нашествието на Запад на монголите, водени от Чингис хан през 12 век. Тюркските групи навсякъде се смесват с местните населения в различни степени. Монголските нашествия на запад коренно променят етническия и политически живот на тюрките в Централна Азия и Източна Европа.

Упадъка на Селджукската империя идва след нашествието на монголите , а по-късно след това Османската империя се очертава като новата важна тюркска държава, която достига господство не само над Близкия Изток, но и над югоизточна Европа, части от югозападна Русия и северна Африка.

Османската империя постепенно отслабва поради лоша администрация, неколкократни войни с Русия и Австро-Унгария и появата на националистически движения на Балканите и арабските държави, и накрая отстъпва място на днешната република Турция.
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #43 on: March 25, 2012, 07:10:54 am »

Тюркските езици са една от групите алтайските езици. Различните тюркски езици обикновено се разглеждат като географски групирания, тъй като високата подвижност и размесване на тюркските народи в историята прави точната класификация изключително трудна: огузки (или югозападни) езици, кипчакски (или северозападни) езици, карлукски езици (като уйгурски) и северни езици (като алтайски и якутски) и изолирани езици (западнотюркски езици като чувашки).

Различни доислямски тюркски цивилизации от 6 век са били шаманистки и тенгристки. Шаманистката религия се основава на духовните и естествени елементи на земята. Тенгризмът, от своя страна, се състои в култ към бога Тенгри като бог, който господства на небесата. Някои изповядвали също зороастрийската религия (основно в Азербайджан), будизъм, юдаизъм и преди всичко ислям.

Днес повечето тюрки са мюсюлмани сунити. Това са повечето от балканските тюрки, башкирите, кримските татари, карачаевците, казахите, кумиките, киргизите, балкарците, ногайците, казанските татари, туркмените, турците, уйгурите, жълтите (саръ-)уйгури и узбеките. Азербайджанците от Република Азербайджан и Южен Азербайджан (северозападен Иран) са единствените важни тюркски народи, които остават верни на шиитския клон на мюсюлманската вяра, но напоследък има много случаи на преминаване към сунитство. Кашкайските номади и хорасанските турци, както и различни тюркски племена, разпръснати из Иран, също са шиити. Алевите в Турция са май-голямото религиозно малцинство в страната. Въпреки че се твърди, че те вярват в доктрина на исляма, тясно свързана с шиитското течение, шиитите смятат алевите за еретици.

Основните християнски тюркски народи са чувашите от Чувашия и гагаузи от Молдова. Караимите от Източна Европа са юдаисти, а много тюрки с юдаистко потекло живеят в големи градове като Истанбул, Анкара и Баку (виж дьонме и турски евреи). В района на Сибир алтайците, тувинците и хакасите са шаманисти, запазили първоначалната религия на тюркските народи. Якутите от Якутия в североизточен сибир са традиционно шаманисти, но много са покръстени. Саръуйгурите (жълтите уйгури) от западен Китай са единственият будистки тюркски народ. Освен това, има и малки разпръснати групи тюрки, които носят други религии като бахайската вяра и зороастризма.

Въпреки че много тюркски народи са станали мюсюлмани под влияние на суфисти, често шиитски настроени, повечето тюркски народи днес са сунити, като не се забравя внушителната група алеви в Турция. Алевите, които някога са живеели предимно в източна Анадола, днес са концентрирани във важни градски центрове в западна Турция.

Чувашите-езичници в Русия смесват древни тюркски вярвания, зороастризъм, хазарски юдаизъм и ислям. Чувашкият религиозен календарен цикъл е основан на земеделски култ, тясно съчетаващ култовете към земята, водата и растителността с този към прадедите. Покръстването на чувашите предимно през 19 век има забележим ефект върху празниците и обичаите им, които са адаптирани, за да съвпадат с православните празници и с християнските ритуали. Въпреки че съвременните чуваши се броят за православни християни, едно малцинство се продължава да изповядва традицонните си вярвания. [2].

Гагаузите от Молдова са повечето християни.

Някои тюркски народи (особено в руските автономни райони и републики Алтай, Хакасия и Тува са предимно шаманисти. Шаманизмът е бил преобладаваща религия в различни тюркски групи преди 8 век, когато мнозинството приема исляма.

В наши дни сред тюркските народи има и малко будисти (например калмики), юдаисти, зороастрианци и бахайци.

Забележка: Тенгри отдавна е променен в „Танръ“(на турски език Tanrı) в съвременния турски (поне на Република Турция), което означава буквално „Бог“. По традиция обаче Бог е наричан „аллах“ в ежедневната употреба, където „аллах“ е едно от многото имена на „Бог“, както се казва в Корана. Така че думата тенгри=танръ все още се използва от гражданите на Турция, където ислямът е главна религия в момента.

Някои историци разглеждат „тюркски“ като езикова категоризация, а не като стриктно етническа такава. Това не е чудно, тъй като тюркските народи често се различават сериозно един от друг по външен вид, отразявайки изобилните преселения, завоевания и заселвания из цяла Евразия. По тази причина вече значителните проблеми, съществуващи при всяка расова класификация, са много по-трудни в случая с тюрките.

Мнозинството тюркски народи, от бившите османски земи до западен Китай и от сибирските равнини до централен Иран, имат видими физически черти, вариращи от средиземноморски европеидни до северни монголоидни. Някои имат много светли черти, включително сини очи и русолява или червеникава коса, други са с определено северноазиатски вид, но могат да имат и сини или сиви очи.

В западни тюркски страни като Турция и Азербайджан изключително много хора имат „средиземноморски“ външен вид с европеидни черти, тъмна коса и очи и мургава кожа. Това може да се обясни предимно с наследството от гръко-римляните в Мала Азия, както и от черкези, евреи, асирийци, араби, кюрди и др., които били покорени от османците и имали много смесени бракове с тях.Друг пример за смесване може да се намери в Унгария. Унгарците са до голяма степен асимилирани в Европа, но последните ДНК данни подсказват, че съвременните унгарци (маджари) са уралци по произход. Връзката на маджарите с тюркски групи е неясна. Независимо от това, съвременните унгарци са придобили голям славянски и германски ДНК примес, след като са дошли.

В Централна Азия се срещат успоредни, но различни, картини на разнообразието в земи, които някога са били на Пътя на коприната — основен път между Запада и Китай в продължение на много векове. При обитателите на тези региони могат да се видят крайности на расовия фенотип от европеидни до монголоидни с вероятни примеси от персийски, еврейски, арабски, индийски и китайски произход, но оставащи културно хомогенни в своите райони. Светлата кожа, коса и очи заедно с монголоидна структура на лицето преобладават сред някои тюркски групи от Северна Азия като казахи и киргизи, въпреки че нормата клони към тъмната коса и светла до светлокафява кожа. Един пример са уйгурите от Синдзян в Китай, между които могат да се видят черти на лицето, вариращо от монголоидни до северноевропейски, абсолютно независими от смесването с китайските имигранти. В области със значително руско влияние (от Азербайджан до Киргизстан) е обичаен славянския примес.

Много е спорено за расовата природа на първоначалните тюркоезични праотци, като някои предполагат съществуването на „урало-алтайска раса“, която има предимно кавказоидни черти в единия край на спектъра и предимно монголоидни в другия. Широко се приема обаче, че корените на тюркските езици са алтайски, произхождащи от планинския регион Алтай, който се простира в съвременна Русия, Китай, Монголия и Казахстан и може би те имат по-слаба връзка с уралците отколкото се предполага.

Племената, населяващи района на Алтай е наши дни, с най-малко навлизане на руснаци и китайци, са с преобладаващо азиатски/монголоиден вид и със светла, макар и не бяла, кожа и това е може би най-доброто свидетелство за вида на първоначалните тюркски прародители. На ръст те са ниски и набити и не стават високи като европейците.

Понастоящем се провежда широкообхватно и подробно ДНК изследване, за да се установят генетичните родословия на тюркските народи. Очевидно в наши дни голям брой тюрки нямат този генетичен фенотип. Генетични изследвания, направени в четири града из цяла съвременна Турция показват разреждането на тюркската жилка. Само около 30% от изследваните са притежавали генен маркер, свързващ ги с централноазиатски (т.е. тюркски) прародител, но всички изследвани са турски граждани. Общо погледнато, историята за тюркските народи и история на смесване и двустранна културна асимилация.

Следователно тюркската идентичност съществува на две нива. На едното, това е раса от (преобладаващо монголоидни) хора от централна Азия. На другото тя е като океанско течение, разстилащо се и смесващо се с докарани отдалече води и раждащо обширна обща история, език и културни ценности над гените и расовите категоризации.

Някои смятат тюркските държави, региони и народи за част от Турския свят. Други се тревожат, че това е резултат от и пример за пантюркизма, използван, за да насърчи хегемонистки или дори империалистични намерения на съвременна Турция. Все пак може и да не е така, защото много се твърди, че пантуркизмът се подкрепя широко извън Турция. Официалната позиция на Турция като национална държава не подкрепя пантюркизма, но и не го отхвърля.

Защитниците на концепцията посочват, че по същия начин много араби се чувстват като част от един по-голям „Арабски свят“. Твърди се[кой го твърди?] също, че насърчаването на тази културна и езикова връзка може да се използва за движеща сила за ускоряване на развитието и подобряване на сигурността в региона.

Опонентите обръщат внимание върху отрицателните елементи, които могат да съществуват във всеки вид национализъм (бил той турски или не), върху ролята на пантюркисткото движение в революциите в Русия и върху културното, религиозно и политическо разнообразие сред много от тюркските народи и етнически групи и смятат, че едно движение към по-силно пантюркско единство може да има отрицателно влияние върху региона.
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #44 on: March 25, 2012, 07:23:59 am »

Прозиходът на булгурите, единствено и убедително може да се докаже на 100% след като всеки и вземе да си направи ДНК изследвания на геномът си, и се построи един голям етнически пъзел, и тогава може да се говори убедително кой от какво е по потекло.

Защото сега всякакви теории и шизофрении се лансират, за произходът на българите.

Аз вече го сторих това, и се доказа че съм тюрк. Хайде сега тези твърдящи че булгурите са славяни, да вземат и да си направят ДНК изследвания, и да се види, те какъв мелесак ще излезнат в гените си, размесени с много други гени, особенно пък тук на балканите.

Всеки минал, оставил си семката, и след това си говорим за чистота.

Най-забавни са ми били разните турбо-национаистически ненормалници като кажат. Аз съм чист българин, и същевременно твърди че е и славянин, но инак е чист българин бил.

Лечение майка, лечение им трябва на тези чисти и неопетнени българи, а не само вразумление.
Report Spam   Logged

Pages: 1 2 [3] 4 5   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy