Serbest Forum
March 28, 2024, 09:39:39 pm
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

История на Османската Империя !

Pages: [1] 2 3   Go Down
  Print  
Author Topic: История на Османската Империя !  (Read 4729 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Serbest Korkmaz
Global Moderator
Hero Member
*****

Karma: +4/-0
Posts: 845


« on: March 11, 2012, 10:32:05 pm »

   Османската Империя е била демократична, справедлива, състрадателна  и модерна за времето си империя.

Приятел за черни дни

Петте Османски кораба, които оставят паметна следа в Ирландия

от Благодарственото писмо на ирландските благородници..."Към Негово Величество Османския падишах Султан Абдулмеджид Хан,
Нека Бог да е доволен от Негово Величество..."

Заради материалната помощ на Османската държава по време на Големия Картофен Глад, започнал през 1845 г., понамалял през
1849-а и окончателно завършил през 1852-а г. в Ирландия, през май 1995 година в намиращия се на 70 мили от Дъблин град Дроида с официално честване беше закачена "Благодарствена табела" в сградата на общината, останала от онези времена(а сега Hotel Westcourt), в името на благодарност към турския народ.

Всичко започва от трагичната 1845-а година, когато настъпва Картофеният глад, в който умират около един милион хора и над два милиона емигрират в Америка. Трагедия превърнала се в най-черната страница от
ирландската история.

Узнавайки за тази събития в онези времена, османският султан Абдулмеджид се решава да дари помощ на стойност от 10 000 стерлинга на страдащия ирландски народ, но английската кралица Виктория, която е фиксирала 2 000 стерлинга нейно дарение, чрез посланика си в Истанбул, отхвърля петкратно надвишаващата сума на турския султан и решава помощта му да бъде не повече от 1000 стерлинга. Тука е редно да споменем и факта, че тогава именно Ирландия е част от Английската империя.

След това султан Абдулмеджид натоварва 5 кораба със зърно и ги изпраща към Ирландия. Но англичаните не разрешават на турските кораби да акостират в пристанището на Дъблин и те се насочват към намиращия се на 70 мили град Дроида и през 1847 година разтоварват зърното там. Въпреки че в онези времена, когато в Англия и континентална Европа се развива индустрията и се трупат огромни състояния, никоя страна не се решава да протегне ръка на Ирландия, а Османската държава, която изживява финансови проблеми и географски намираща се далеч от бедстващия район, решава да помогне на страдащото ирландско население.

‎"Благодарствената табела", подготвена в памет на 800-годишнината от създаването на града, беше закачена с почести през май 1995 година за старата сграда на общината ( а сега Hotel Westcourt ) в Дроида, в памет към турските моряци притекли се на помощ преди около 150 години.

Ето и Благодарственото писмо на ирландците
(Това писмо, което в момента се съхранява в архивния отдел на музея в двореца Топкапъ
сарай, е изпратено от ирландските благородници, като благодарност към помощта на турския султан).
И ето съдържанието му:

"Към Негово Величество Османския падишах Султан Абдулмеджид Хан,
Нека Бог да е доволен от Негово Величество,

Долуподписаните ние ирландски благородници, с най-дълбока благодарност от името на всички господа и жители на нашата страна благодарим за щедростта на Негово Величество, като в страдални времена застанахте зад нас и с голямо уважение оценяваме подадената ви ръка и помощта от
1000 стерлинга, която облекчи страданията и нуждите на ирландския народ.
Внезапният глад, появил се в страната ни, което е рядко явление, изправи бедното ни население сам срещу отчаяността, изпратена ни от Божията мъдрост и за да спасим семействата си от глад и смърт, бяхме принудени да търсим състраданието и щедостта на другите страни. И благородният
отговор на Негово Величество, спрямо нашия зов за помощ, беше ценен пример за пред големите европейски държави.
Тази бърза реакция от ваша страна, облекчи и спаси много хора от явна смърт. От името на всички, още веднъж ви поднасяме благодарността, и уважението си към цялата ви страна и подвластния ви народ, и принудени от трудностите, потърсихме вашата помощ и чрез вашето позволение намерихме решение. 1847"

Кметът на Дроида Alderman Frank Goddfrey, по време на церемонията през май 1995-а г. направи изказване в което посочи, че именно към спомена за тези събития заимстват османския полумесец и звезда за емблемата на града си, и "Благодарствената табела" да бъде символ между двата народа. А също и директорът на Музея на Големия Картофен Глад поднесе уважението и благодарността си към турския народ и Османската държава.


Report Spam   Logged

Share on Facebook Share on Twitter

Serbest Korkmaz
Global Moderator
Hero Member
*****

Karma: +4/-0
Posts: 845


« Reply #1 on: March 11, 2012, 10:36:40 pm »

Картофеният глад в Ирландия

Едно от най-важните събития в ирландската история е именно Големият глад, или Картофеният глад, възникнал след отравянето на ирландския картоф, за сметка на което около един милион хора стават жертва на това бедствие и над два милиона
емигрират в Америка. През XIX в. населението достига 8 милиона, но Големия Картофен глад в периода 1845-1849 г.,когато умират над 1 млн. души и вълната на последвалата емиграция го стопяват до 4,4 млн. Оттогава емигрантството се превръща в масово явление за Ирландия.
Причината за това натряване на картофа идва от микроскопичната гъба Phytophthora infestans, която е идентифицирана преч 1844-а година в Америка, и през 1845-а прониквайки в Ирландия, опустошава една трета от реколтата, а в следващата година и 80-90 процента от картофените производства, които са основна храна на местното население. Вследствие на това през 1847-а бедствието достига зенита си, тъй като населението консумира и картофените семена, предназначени за сеитба. През следващата година почти половина от внесените картофени семена изгарят и стават негодни за консумация, а през 1849-а трагедията намалява и окончателно изчезва през 1852-а година, когато картофът се възстановява. Това натравяне на картофа се нарича и картофен бич, оставило завинаги непоправими следи в историята на страната.

В онези времена Католическа Ирландия е английска колония и почти цялата обработваема земя е в ръцете на англичаните. Около 600 хиляди ирландски фермери всяка година наемат земите си от 10-те хиляди английски арендатори и се задължават да им плащат големи ренти, за сметка на което англичаните живеят като лордове в страната си. Заради гъстата населеност, наеманата обработваема земя е много скъпа. Реколтата от най-плодородните части се заделя за износ в Англия. Именно, когато започва кризата през 1845-а година, за Англия се изпращат 1 милион тона картофени семена и 258 хиляди овце. Работниците не получават заплати, за сметка на това им се преотстъпва по една малка обработваема площ, от която над 4 милиона ирландци изкарват прехраната си, именно от картофената реколта.
Сполетялата картофена трагедия, стопява за няколко години ирландския народ от 8 до 4,4 милиона, принуждавайки принудителна емиграция в Америка и оставяйки след себе си неизлечими следи и безброй тъжни истории.

Османският султан Абдулмеджид, узнавайки за трагедията в далечната, намираща се на 4000 хиляди километра бедна Ирландия, не се спира пред възникналите трудности от английска страна и изпраща петте си кораба, натоварени със зърнени продоволствия с което показва великодушие и рядко срещан пример в световната история.

Въпреки че в онези времена Ирландия е нейно владение, постъпката на английската кралица Виктория, ограничавайки османските помощи до една десета е неоспорим фактор и ярък пример за нейната личност.

Тези четири, пет заделени реда, под формата на "Благодарствена табела" закачена за сградата на бившата община, а сега Hotel Westcourt и заимстваните символи на Османската държава в емблемата на град Дроида, имат голямо значение в паметната история на ирландците и стойност много повече от многотомни архиви, която ще бъде светлина пред бъдещето.
Report Spam   Logged
Serbest Korkmaz
Global Moderator
Hero Member
*****

Karma: +4/-0
Posts: 845


« Reply #2 on: March 11, 2012, 10:41:54 pm »

Емблема на Ирландският футболен клуб Drogheda United




Emblema na Drogheda Ireland.

Report Spam   Logged
YUZEIROV
Full Member
***

Karma: +1/-0
Posts: 133



WWW
« Reply #3 on: March 12, 2012, 08:23:18 am »

Blagodariya Serbes

Nikoga nesam chuval za tozi sluchai, koito e mnogo pokazatelen.
Sigoren sam che zad informatsionoto zatamnenie ima stotistci podobni.
I se nadiyavam che shte ni gi predostavish kakto i sultanskite fermani
za zashtita pravata na etnicheskite i religiozni maltcinstva v teritoriyata
na Ottomanskata imperiya.
Report Spam   Logged



Uploaded with ImageShack.us
shana66
Newbie
*

Karma: +0/-0
Posts: 7


« Reply #4 on: March 12, 2012, 05:27:04 pm »

1. Из султанска заповед от 1631 г.

„...Ако в този ден на празника и молитвата някой неверник излезе извън вратата си, веднага да го убиват... Без да му дадат време и да му оказват пощада, обрязват му половия орган и го правят мюсюлманин...”

‎2. „...През тази година(1393) Амуратовият син Челеби... тръгна с войска срещу българския цар (Шишман) и завзе престолния град Търново и техния цар направи пленник, и патриарха, и светите мощи с огън запали, и Съборната църква, която е патриаршията, в мезгит превърна, и всички техни хора покори на себе си и тази земя превзе...”

Из „Троицка летопис”, ХV век

‎3. „Воеводата(турчин, когото султан Баязид постави да управлява града) повика при себе си божиите люде, които превъзхождаха другите по име, и по доблест, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни неща... Когато ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр ги изкла сред църквата, или по-добре да се нарече, ги освети без да се засрами от белите коси, без да им пощади младостта; гърлата им превърна в играчка на ножа...”

Из „Похвално слово за Евтимий”

От Григорий Цамблак, ХV век

‎4. „...Мюсюлманите изпитват такова презрение към всички, които изповядват друга религия, че обикновено в дела, които ги засягат, не допускат показания на евреите и християните, които са противна страна на турските свидетели;... десет свидетели не струват колкото един мюсюлмански свидететел...”

Кадийски съд според френския пътешественик Гийом Оливие, ХVІІІ век

‎5. „... Кяфирите(неверници) да личат чрез облеклото и външния си вид, че са презрени и унижени, като не яздат коне, не се обличат в дрехи, приготвени от разни копринени и атлазени материи, не надяват самурени кожуси и калпаци, а жените им да не се разхождат с облекла като тия на мюсюлманките...”

Из султанска заповед от 1631 г.

‎6. „...В лето 1598. В кратце ще и изрека безбожните и люти татари села и градове палеха и църкви много опустяха, и свети икони изкрадоха, и светите места оскверниха и тогава в лютото зимно време мнозина влачеха голи по земята, едни съсечени, други стреляни. И не остана място, където мъртви да не лежаха – и бродове, и долини, и върхове и поля, всичко бе изпълнено с мъртви тела. Други в чужда земя бяха водени и разпръксвани(продавани в робство). Бе тогава голямо ридание и плач, един от друг ги разделяха, брат от брат, син от баща... Горко нам, по-добре един общ гроб всички нас да бе приел, отколкото отвеждани да бъдем в чужда земя...”

Приписка към църковна книга, ХVІ век

‎7. „...Ако е истина, че църквата е наново построена, тъй като не са допустими кефирски обреди до джамии, да се разруши и унищожи според изискванията на свещения закон...”

Из султанска заповед от 1693 г.

 ‎8. „Угнетението е дотам непоносимо, че даже цели села избягват и се преселват в пустини, защото християните са принудени да дават на всеки турчин конете си, децата си, храни, вино, които са спечелили през годините с труд и пот, а освен това изтърпяват много бой.”

Из „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград”

Стефан Герлах(St.Gerlach, op.cit., p.49, 369)

‎9. „Когато минавахме през Ниш, видяхме много стотици пресни човешки глави на християни, бедни български селяни, побити една до друга в чест на султана от двете страни на пътя... Те се нижеха чак далеч в полето...”

Чужденец, пътувал по османските земи(Ив.Пастухов, пос.съч, с.483)
................

Толкоз за османската империя....
Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #5 on: March 12, 2012, 05:51:23 pm »

Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #6 on: March 12, 2012, 05:52:15 pm »

Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #7 on: March 12, 2012, 05:53:05 pm »

Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #8 on: March 12, 2012, 05:54:15 pm »

Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #9 on: March 12, 2012, 05:56:17 pm »

Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #10 on: March 12, 2012, 05:57:33 pm »

Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #11 on: March 12, 2012, 05:58:36 pm »

Report Spam   Logged
Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #12 on: March 13, 2012, 07:12:15 am »

И мислиш че с тези изсмукани буквално от пръстите свободни славянски съченения, ще убедиш когото и да е било, че през времето на Османската империя, е било нещо много лошо.

Хайде като сте толкова отворени, нека да се види какво все пак е казал самият Достоевски, на който му се кланяте като в църква.


1. Из султанска заповед от 1631 г.

„...Ако в този ден на празника и молитвата някой неверник излезе извън вратата си, веднага да го убиват... Без да му дадат време и да му оказват пощада, обрязват му половия орган и го правят мюсюлманин...”

‎2. „...През тази година(1393) Амуратовият син Челеби... тръгна с войска срещу българския цар (Шишман) и завзе престолния град Търново и техния цар направи пленник, и патриарха, и светите мощи с огън запали, и Съборната църква, която е патриаршията, в мезгит превърна, и всички техни хора покори на себе си и тази земя превзе...”

Из „Троицка летопис”, ХV век

‎3. „Воеводата(турчин, когото султан Баязид постави да управлява града) повика при себе си божиите люде, които превъзхождаха другите по име, и по доблест, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни неща... Когато ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр ги изкла сред църквата, или по-добре да се нарече, ги освети без да се засрами от белите коси, без да им пощади младостта; гърлата им превърна в играчка на ножа...”

Из „Похвално слово за Евтимий”

От Григорий Цамблак, ХV век

‎4. „...Мюсюлманите изпитват такова презрение към всички, които изповядват друга религия, че обикновено в дела, които ги засягат, не допускат показания на евреите и християните, които са противна страна на турските свидетели;... десет свидетели не струват колкото един мюсюлмански свидететел...”

Кадийски съд според френския пътешественик Гийом Оливие, ХVІІІ век

‎5. „... Кяфирите(неверници) да личат чрез облеклото и външния си вид, че са презрени и унижени, като не яздат коне, не се обличат в дрехи, приготвени от разни копринени и атлазени материи, не надяват самурени кожуси и калпаци, а жените им да не се разхождат с облекла като тия на мюсюлманките...”

Из султанска заповед от 1631 г.

‎6. „...В лето 1598. В кратце ще и изрека безбожните и люти татари села и градове палеха и църкви много опустяха, и свети икони изкрадоха, и светите места оскверниха и тогава в лютото зимно време мнозина влачеха голи по земята, едни съсечени, други стреляни. И не остана място, където мъртви да не лежаха – и бродове, и долини, и върхове и поля, всичко бе изпълнено с мъртви тела. Други в чужда земя бяха водени и разпръксвани(продавани в робство). Бе тогава голямо ридание и плач, един от друг ги разделяха, брат от брат, син от баща... Горко нам, по-добре един общ гроб всички нас да бе приел, отколкото отвеждани да бъдем в чужда земя...”

Приписка към църковна книга, ХVІ век

‎7. „...Ако е истина, че църквата е наново построена, тъй като не са допустими кефирски обреди до джамии, да се разруши и унищожи според изискванията на свещения закон...”

Из султанска заповед от 1693 г.

 ‎8. „Угнетението е дотам непоносимо, че даже цели села избягват и се преселват в пустини, защото християните са принудени да дават на всеки турчин конете си, децата си, храни, вино, които са спечелили през годините с труд и пот, а освен това изтърпяват много бой.”

Из „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград”

Стефан Герлах(St.Gerlach, op.cit., p.49, 369)

‎9. „Когато минавахме през Ниш, видяхме много стотици пресни човешки глави на християни, бедни български селяни, побити една до друга в чест на султана от двете страни на пътя... Те се нижеха чак далеч в полето...”

Чужденец, пътувал по османските земи(Ив.Пастухов, пос.съч, с.483)
................

Толкоз за османската империя....
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #13 on: March 13, 2012, 07:13:41 am »

Достоевски за руската завист към българите

Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.

Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…

Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”

И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.

Ф. М. Достоевски
Report Spam   Logged

Atilla Blazhev
Hero Member
*****

Karma: +7/-1
Posts: 996


Севлиево


« Reply #14 on: March 13, 2012, 07:38:27 am »

Аман от душевно болни, човешки, славянски сенки. Който смятат, че пренаписаните, и силно изопачени, с пропаганден характер, османски източници, да ги пробутват за достоверни исторически извори сега.

Знае се отлично, славяните как обичат да творят историческо творчество, и да нагласяват всичко да е в тяхна полза, и задължително да е срещу всички останали, като от това изпитват някаква перверзна наслада, да лъжат и да мажат, като кравешки изпражнения по кирпичена къща, но най-вече срещу хората, който са им помогнали да отхвърлят византийският гнет, да плюят, и да се стремят да ги унищожават, и за благодарност, за освбодителният поход на Кан Атилкасъ (Аспарух) в земите отвъд Дунав, подкупуват предателя и ренегата борис, един изключително страхлив, и много посредствен, но най-вече, бездарен военачалник на тюрк-булгурите, за да избие цветът на тюрк-булгурската интелегенция, в лицата на бойлството, осигурявайки така по този начин, предимство на славяните, да се саморазправят с непокорните булгурски войни, залагайки историческата мина, така по този начин, за византийската империя, разсипана пак от кръвните събратя на славянизираните булгури, печелейки временно стратегическо приемущество на Византия, в борбата и срещу тюрките на север, и разните славяни, сега си мислят?! че историята като е пренаредена от центровите им за манипулация, и че бъдещето им принадлежи.

Миналото е на славяните, и на техните човешки сенки, но бъдещето е на единните тюрки и, Обединеният, Сребърен, Турански Съюз.

Съюз, простиращ се, от Великата Китайската Стена, до Адриатическо море.

И от Северният ледовит океан, до върховете на Памир и Хиндокуш.
Report Spam   Logged

Pages: [1] 2 3   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy