Тук е спокойно, но тормозът разваля народа. Няма какво да си приказваме излишни работи, всеки ден петкратна молитва, лъжа няма, шпионство няма, одумване няма, гледам си работата, направил съм всичко, което трябва и още дишам. И съм сам, висяща круша... Зорлем душа не излиза, пак ще се мъчим, защото така ни е писано...", казва Юсеин, един от жителите на селото.
