|
Mod_1
Guest
|
 |
« on: April 12, 2010, 07:37:48 am » |
|
Странното в случая е, че българската политика на асимилация е насочена не към етнически различно население, а към българи, чийто единствен грях е
изповядването на исляма.
Помаците и този път се оказват едно затворено отритнато
общество, до които християнската църква въпреки вложената голяма
енергия не успява да стигне. Може би, защото желанието да се
поправят грешките и несправедливостите на историята често се
оказва утопично, а всяко насилствено пренасочване на човешките
желания, съвсем логично поражда съпротива, но не и положителен
резултат.
Покръстването е определено и от съвременници и от
изследователи като голяма политическа грешка, която отдалечава
българите мохамедани от техните етнически корени и ги прави
податливи на турската пропаганда. А според Св. Елдъров, вложените
усилия в покръстването отклоняват вниманието на църквата от
важния въпрос за съдбата на българите в Македония.
След 29 септември 1913 г. започва поголовното завръщане на
покръстените помаци в мюсюлманската религия. Към средата на
февруари 1914 г. от делото на Българската православна църква,
подето с ентусиазъм и осъществено с размах не остава нищо. Само
тежкото обвинение към България, като държава нарушила правата на
своите поданници и своите собствени закони, които тя по принцип би
трябвало да защитава. 
|
|
|
|
|
|
