Message #90

[Mod_1]

Обясняват ли тези факти липсата на упрек към Българската църква? Дали пък действията и просто не са били в унисон мнението на управляващи,
на опозиция и на голяма част от българското общество? Защо
защитниците на помаците като д-р Георги Чичовски, познавачи на
помашкият въпрос като Николай Вранчев, Николай Попфилипов,
писателят А. Страшимиров и други, които сигнализират за насилията
до висши инстанции, не успяват да предизвикат интерес или някакъв
дебат? Навярно защото наистина съществува отношение на
нетърпимост и неразбиране към помаците. И тези настроения се
засилват след изборите, когато в парламента влизат повече
мюсюлмански представители. Войната едва е приключила, раните са
пресни, а непоносимостта към чуждата вяра е така голяма, колкото е
била и в навечерието на войната срещу мюсюлманската Османска
империя. Оказва се, че толерантна и свободна България, съвсем не е
толкова свободна, а толерантността и е доста разтегливо понятие.
Логично възниква въпросът – ако България беше излязла победителка
от тези Балкански войни, щеше ли да възвърне религиозните свободи
на своите похристиянчени поданници и то във време, когато в
асимилационната политика е едно от основните оръжия за създаване
на „хомогенни” нации на Балканите. А какво щеше да бъде
отношението и към другите новоприсъединени народи в нейните
граници? Дали политиката на българската държава към етническите и
религиозни малцинства би се различавала от тази на нейните
съседки Гърция и Сърбия в следвоенния период? Отговорът е по-скоро
отрицателен.
На тази мисъл ни навежда случилото се с българското
мюсюлманско население по време на войните. Покръстването също
така засяга и част от други малцинствени групи, като циганите и
турците, покръстени въпреки резервите на Светия Синод, че с
последните трябва да се изчака.
Ако говорим за толерантност, трябва да имаме предвид писмото на пазарджишките активисти и да се запитаме колко ли българи биха припознали в гръцкото, турското или
румънското население от новоприсъединените земи. Събитията от
Първата световна война също са тема за размисъл. Тогава силата на
българското оръжие превръща Българската църква, във втора по
големина в православния свят след Руската, а българското
духовенство полага искрени усилия за приобщаването на завареното
население не само към българската църква, но и към Българската
държава и нация.
Следователно покръстването на българите
мохамедани е мярка аналогична на средствата, използвани от другите
балкански държави спрямо техните малцинства. Наистина няма ги
радикалните репресии характерни за сръбските и гръцки власти, но
този акт определено е насилствен.