Message #89

[Mod_1]

Не е пояснено що за вихри са се вихрили около тази смяна на вероизповеданието, още по-малко кой е отговорен за тях.
Позицията на вестник „Пряпорец”, традиционно неласкав към
Гешовото и Даневото правителства, е анологична. Защо така
единодушно мълчат толкова различни по убеждения вестници и
правителства? Навярно, защото въпросът за покръстването на
помаците добило международна известност представя стараната ни в
много неприятна светлина. Освен това фактите са използвани много
умело и от турската, и от гръцката дипломации. Според В. Арденски
пресата мълчи, отчасти заради наложената военна цензура, отчасти
заради убеждението на голяма част от журналистите, че
покръстването е начин да се реши един болезнен национален
въпрос. Но те грешат, защото покръстването го задълбочава.
Въпреки това „кръщавката” е единственото позорно петно, което не е
хвърлено директно върху Гешов. Едва след обвинението на в. „Мир”,
че Радославов насила е върнал към исляма покръстените с цел да
спечели изборите, в. „Народни права” заплашително повдига
завесата:
Не за изборни цели... правителството даде религиозна свобода в
страната. И ако за това вместо похвали получава обиди и то тъкмо от
тези, които би трябвало най-много да си мълчат, поради некрасивите
дела на народняшко-цанковисткото правителство, нека знаят, че
либералното правителство разполага с документи, които ще хвърлят
светлина по помашкия въпрос. В тях ясно личи, кой покръсти
помаците и как стана това покръстване. Ако „Мир” продължава да
върви по този път ще докара вълка до кошарата.
Рязък отговор, но обвинения не са повдигнати, а от църковните
органи не е потърсена отговорност за дейността им по време на
войната.
Църквата е в достатъчно деликатно положение. След края на
Междусъюзническата война екзархът напуска Цариград и се връща в
България. Няма нужда да се стоварва едно тежко обвинение към
институция, която ще трябва да помага с всички сили на изпадналата
в тежка криза разгромена държава. При стеклите се обстоятелства
Църквата не просто губи своето паство в присъединените към съседите
на България земи. Тя губи символа на стожер и потенциален
обединител, както и правото си да поддържа и подхранва българското
съзнаниев загубените територии.
Неуспяла да защити покръстителното си дело, тя реагира с гневен упрек към
„антибългарската политика”
на Радославовото правителство и
горчиво констатира, че „спечелeното се изгубва”