|
Mod_1
Guest
|
 |
« on: April 12, 2010, 07:33:47 am » |
|
След твърдата
атака на пловдивския окръжен управител г-н Димитров, че лъже и че с такава агитация върши „партизанщина” , на страниците на в. „Тракия” /в който за първи път се появява информация за спора/, започва остър диалог между двамата в стил „вярно е, не е вярно”.
Спорът приключва в полза на Окръжния управител, с изказването на
М. Такев, че от покръстването на помаците той не прави агитационен
въпрос. За тази му позиция навярно е помогнала и заплахата на
Пловдивския митрополит, че „ако Такев продължава с тая
антихристиянска агитация, той ще бъде отлъчен от църквата....”
Категоричната и решителна реакция на църквата е логична. Тя
отчаяно се опитва да защити своето дело. Първите информации за
предизборната кампания се появяват в началото на октомври 1913 г.
По това време България вече е загубила Междусъюзническата война, а
Цариградския договор от 29 септември 1913 г., я задължава да върне
религиозните свободи на своите поданници.
Докладите на църковните мисии свидетелстват, че движението за
връщане към стария начин на живот сред помаците започва
повсевместно в края на август и нищо не е в състояние да спре този
процес.
Енергичните действия на духовенството, комбиниращи
увещания и заплахи и призиви не постигат успех. Държавата се
оттегля от ролята си на ням свидетел и забранява насилственото
кръщение, а негативните чувства и сред помашкото и сред
българското население, по места ескалират във физическа
саморазправа.
Загубило подкрепата на властите, духовенството
хвърля основното си обвинение към правителството на Радославов,
което според техните думи е извършило национално предателство,
„изнасилвайки” свободната съвест на новопокръстените.
Междувременно от страниците на в. „Народни права”,
правителството застава на твърдата позиция че: „...Досега нито едно
българско правителство не е посягало на гражданските и религиозни
свободи на помаците...”
Очевидното противоречие не е толково
интересно, колкото въпросът, защо Радославов не използва шанса да
хвърли вината върху предишните правителства, които и без друго
обвинява във всички смъртни грехове? При това, те наистина са
отговорни за станалото. Официалната информация за окончателното
връщане на религиозните свободи, е поднесена смекчено: „...на ония
от тях, които във вихъра на освободителната война бяха преминали в
праотеческата си вяра.
|
