|
Mod_1
Guest
|
 |
« on: April 12, 2010, 07:32:46 am » |
|
Сред помаците има една значителна част, която решава да се
примири със ситуацията докато „отмине бурята” и твърдо вярва, че: „
...щом се въдвори мирът... ний пак ще си станем мохамедани...”.
Същите тези хора се крият по горите и извършват молитвите си към
Аллаха. Младите семейства не кръщават новородените, а мъртъвците
са погребвани набързо без опело на свещеник. Вън християни, в
домовете си те остават мюсюлмани.
В своите изследвания В. Арденски, отбелязва, че част от
помаците наистина приемат доброволно християнството, но това в
никакъв случай не е масово явление.
И докато църквата покръства, преустройва джамиите в църкви и училища и заменя мюсюлманския морал с християнски, единствено „Църковен вестник” дава гласност на този процес.Разбира се в положителна светлина.
Опозиционната преса, активизирала критиките си с избухването на Междусъюзническата война / 16 юни 1913 г./ мълчи.
Първите съобщения се появяват в края на 1913 г. под формата на кратки хроники и то по
повод предстоящите избори.
Пловдивските вестници и в. „Народни права” публикуват предизборна реч на М.
Такев в Пазарджишко. „Искате ли, - казвал Такев пред помаците –
...Искате ли щото камбаните на църквите да бъдат изляти във звънци,
които да красят вратовете на вашите говеда, искате ли...да получите
вярата си – гласувайте за Демократическата партия.”Самият Такев,
един от малкото политици открит противник на покръстването на помаците, отрича да е правил подобно изказване.
|
|
|
|
|
|
|
|
