Message #86

[Mod_1]

Покръстванията продължават, а помаците намират своите начини
да заобикалят новите християнски правила, като например бързите
годежи на 12-13-годишни момичета и момчета, за да се избегне
сродяването с християни. Ходжите системно заплашват по-
податливите помашки семейства с разправа, а богатите често укриват
някои от тях по домовете си . Много бащи не допускат поповете в
къщите си, и според последните този „азиатски фанатизъм”
възпрепятства спасението на техните домочадия, както иосвобождението на жените им, каквото само християнството може да даде.
Често мъжете бягат в планините или кръстосват със свои или
чужди стада, далеч от домовете си, където могат да бъдат принудени
да приемат кръщението. Според свещениците, за да се реши този
проблем, собствениците на стадата трябва да бъдат кръстени по места,
а останалите да бъдат върнати в селата и там да приемат
християнството заедно със своите роднини, които били много
неподатливи към новата вяра.
Не може да не се отбележи находчивостта на църковните
власти. Тяхна е инициативата за връщане по домовете на пленените
помаци, участвали в турската войска, ако последните се съгласят да
приемат кръщението. Тъй като пленниците трябва да подадат
официални молби за това свое желание, тези документи се използват
за бързото покръстване и на семействата им, „за да не изпаднат в
трудно положение кога се завърнат у свое си”.
Далновидно е и предложението на Църквата за отпускане пенсии
на бившите ходжи. Какъв по-добър начин за париране на острата им
съпротива, от даването им на алтернатива за отцеляване?
След всичко споменато до сега е трудно да се повярва, че някои
от помаците приемат и доброволно християнската религия, но такива
има, а съобръженията са различни. Някои от тях, според църковните
власти, са участвали в ексцесии над българското християнско
население и справедливо се опасяват от възмездие. Други са
военнопленници, които се кръщават, за да се завърнат по домовете
си. Трети, наистина многобройни молби са свързани с икономическия
фактор. Докладите и на учители и на свещенници от мисиите
свидетелстват за мизерия и лоша хигиена в която живеят помашките
семейства. Някои от селата са опожарени, в домовете, особено на
участващите във турската войска войници се гладува, а към зимните
месеци се прибавя и разразяването на холерна епидемия.
Много от помаците са ограбвани от християните и на
Пловдивската митрополия и се налага да призовава своето паство да
връща присвоените вещи.
Църквата организира благотворителни
акции и раздава помощи за „изстрадалото помашко население”, „за
тези завърнали се към вярата братя.”
За „незавърналите” се разорени помашки села обаче, има само
едно предложение за отпускане средства. С тях пострадалото
население трябва да си построи бараки за презимуване. Този „акт за
милосърдие” както е отбелязан в документа е тясно свързан с идеята
за бъдещото покръстване. Както се казва, няма нищо безплатно на
този свят