Message #85

[Mod_1]

Насилствената смяна на религията преобръща целият им свят.
Макар и запазили българския език, техният мироглед векове наред е
пречупван през мюсюлманската вяра. Смяната на имената им,
свалянето на фереджетата от жените, чийто лица би трябвало да са
скрити за чужди очи, заставянето на мъжете, имащи повече от една
съпруга да отпратят втората, принудата да отхапят парче месо от
животно, което те като мюсюлмани смятат за нечисто, е драматична
намеса в техния живот.
И макар официално Църквата да тръби, че покръстването е
доброволно, а желанието за това идва едва ли не от самите помаци,
докладите на църковните мисионери разкриват истинското отношение
към ставащото: „Особено на старите хора се забелязва, че им е голяма
мъка новата вера”.
Твърдата позиция на църквата за ненасилие при „кръщавката”,
ще остане непоклатима и след сгромолясването на тази инициатива, а
в своята автобиография пловдивския митрополит Максим още веднъж
ще отрече злоупотребите с уговорката, че ако е „имало някъде това
са били частични случаи на местна почва”.
За сметка на това активната и пасивна съпротива на помаците е
често срещано явление, и тя придобива различни форми и размери в
зависимост от успехите на българската армия по бойните полета.

В началото на 1913 г. жителите на селата Ер Кюприя (или Ер
Кюпрю, от 1934 г. Мостово), Дряново и Богутево изпращат писмо до
председателя на Народното събрание С. Данев, в което протестират
срещу насилието при християнизацията и откровено правят аналог с
помохамеданчването им преди 500 години. Писмото е анонимно.
Авторите не са посмели да поставят имената си.
Това не е единственият документ с който българите мохамедани ще се опитат да
изразят своя протест, но той както и всички останали остава без
резултат.