Message #84

[Mod_1]

И така в условията на еуфория от победите на българските
войски от края на 1912 г. до лятото на 1913 г. са покръстени стотици
населени места /села, махали, колиби/ в Родопите, Западна Тракия и
Македония. Покръстените в тези области са приблизително 200
хиляди души. Няма място за избор: „Поставихме въпроса прямо на
помаците – че те трябва да се кръстят”. Притиснати от църквата, от
официалната власт, а и от бродещите чети, които тормозят помашкото население и всяват страх, българите мохамедани бързо преминават в
редовете на християнската вяра.
Често кръщенетата се извършват масово за цялото село.

Хората
се свикват на мегдана, поръсват се със светена вода, целуват кръста
и отхапват парче свинско месо – символ на отказа им от исляма. След
това мъжете заменят фесовете с шапки, а жените свалят фереджетата
и се забраждат. От своите кръстници християни, новопокръстените
получават и християнски имена. Изказвания като: „Аз съм турчин,
българско не щем!”, се определят като фанатични, а криещите се по
домовете, са изкарвани с охрана и също кръстени. Има свидетелства
за взривове на минарета, изнудвания, откупуване правото за
запазване на религията, както и за истински човешки драми
завършващи със самоубийства.
Трудно е да се опише трагедията на тези хора, обвинени от
инициаторите на покръстването, че 35 години са чакани да се проявят
като българи, т.е. след Освобождението да отхвърлят исляма.