Serbest Forum
September 24, 2017, 02:07:31 pm
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

"Възродителния процес"СЕКРЕТНИТЕ АРХИВ

Pages: [1]   Go Down
  Print  
Author Topic: "Възродителния процес"СЕКРЕТНИТЕ АРХИВ  (Read 5711 times)
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« on: April 12, 2010, 06:24:26 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор  I

 СТРОГО СЕКРЕТНИТЕ АРХИВИ

4 януари 1948
Пленум на ЦК на БРП(к). Взето е решение за изселване на "небългарско" (турско и помашко) население от южната граница на страната.

1 август 1949
Нови ноти на САЩ и Великобритания за нарушаване от българското правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи.

3 август 1950
Политбюро на ЦК на БКП решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите турци в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България.

10 август 1950
Нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава изселническа вълна.

22 септември 1950
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се български турци да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в трудно положение пред настъпващата зима.

7 октомври 1950
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната.

2 декември 1950
След като България приема циганските семейства да бъдат върнати обратно и поема задължение да не допуска изселването на лица без турски визи, границата е отворена отново.

26 април 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за подобряване работата сред турското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на многонационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на турското население с цел "откъсването му от исляма и приобщаване към социалистическото строителство".

19 октомври 1951
Решение на Политбюро дава свобода на етнокултурното обособяване на турското население. Открива се специалност "Турска филология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители - в Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.

7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци.



21 юни 1958
Нов завой в политиката спрямо малцинствата. Политбюро решава да бъдат слети турските и българските училища, задължително обучение на български в началните и прогимназиалните степени, майчиният език се изучава като отделна дисциплина.

2-4 октомври 1958
Пленум на ЦК на БКП утвърждава "Тезиси за работата на партията сред турското население", според които ходжите и религията са използвани за политически цели, за да бъде отделено турското население от българското.

5 април 1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 в Гоцеделчевско протича без особен шум.
На същото заседание е обсъдена проверката на лагера в Ловеч, извършена през март от партийна комисия начело с Борис Велчев. ТВО край Ловеч е създаден веднага след закриването на останалите лагери през 1959 с въдворяването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков след зачестили случаи на хулиганство през 1957. От 10 август 1961 лагерът не е ТВО, а "трудова група". Дотогава въдворяването е ставало с подпис на окръжния прокурор, първия секретар на окръжния комитет и началника на МВР, след това без подпис на прокурор. През лагера са преминали над 1200 души, 150 са загинали от тежкия режим или са били убити (най-много убийства са извършени от август до ноември 1961, когато насилието е прехвърлено от милиционерите на звеневите и бригадните), 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани (300 души през септември 1961, 462 души в началото на февруари 1962), по време на проверката в Ловеч са 223 мъже, в Скравена - 31 жени. Комисията описва непоносимите условия на живот и труд и физическото насилие. Решено е лагера да бъде закрит, основната отговорност е възложена на Мирчо Спасов, който отговаря пряко за лагерите, но не става и дума за наказателна отговорност, а за партийно наказание и преместване на друга, по-висока в йерархията работа. На 23 април са освободени всички 30 жени от лагера в с. Скравена, а до края на месеца са освободени 209 лагерници от Ловеч, 5 са предадени на съд. "Трудовата група" край Ловеч е закрита на 8 май със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков.

22 март 1964
На съвещание на градския комитет на БКП в Гоце Делчев представителите на ОК на БКП в Благоевград дават за пример извършеното преименуване в Якоруда и Белица. Градският комитет начело със Съботин Генов, Петър Дюлгеров и К. Малинов предприема мерки за смяната на имената. Първоначално се оказва натиск върху българите мюсюлмани, които са партийни членове, да си сменят имената, за да служат за пример на останалите. След като съпротивата им е пречупена, те сменят имената си, но го запазват в тайна. Градският комитет в Гоце Делчев решава да бъдат създадени специални комисии по преименуването във всяка община, в които да има представители на милицията. Под предлог за учения армията също трябва да бъде на разположение за блокиране на селата. Предвижда се преименуването да бъде извършено с натиск, но без прилагане на сила.
края на март 1964
Насилственото преименуване на българите мюсюлмани предизвиква вълнения, особено силни в Рибново, Корница и Брезница. В Рибново комисията по преименуването е набита, а придружаващите я войници и милиционери стрелят във въздуха. След като силите се изтеглят от селото, хората организират денонощно дежурство и опожаряват единствения мост, за да спрат достъпа до селото. Армията и милицията блокират селото, спряно е водоснабдяването и доставката на храни. 200 души от Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Една част от населението търси спасение в гората. Опитът за покръстване трае седмица. Местните функционери като Кръстю Тричков са за насилствено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати старите паспорти. ЦК изпраща комисия, която спира преименуването и хвърля вината за насилията върху местното партийно ръководство. Редът е възстановен през април. На 12 май 1964 Политбюро осъжда местните функционери, които са изпълнили погрешно решението от началото на март.
23 март 1967
На пленум на ЦК на БКП председателят на КДС Ангел Солаков докладва, че през периода 1963-1966 "престъпна дейност с политически отенък" са имали 5260 младежи и девойки на възраст от 15 до 28 години, от които 718 са участвали в "нелегални младежки контрареволюционни организации, във вражеска агитация и пропаганда, кражба на оръжие и терор". През 1963 са разкрити нелегална младежка група в Перник и нелегална младежка контрареволюционна организация в Габрово. Младежи от с. Бели Искър създали контрареволюционна група, която "си поставяла за цел да вдигне язовира във въздуха". "Връх на контрареволюционната дейност" за този период били извършените от младежи в Шумен терористични актове. От 1963 до 1966 опит или подготовка за бягство през граница извършили 4192 младежи, от които 407 успели да избягат, а 25 били убити. "Под влияние на китайската пропаганда" са били групата на Захари Харалампиев Свинарски и Петрана и Пенчо Стоилови, разкрита през 1963, групата на Т. Златков в ДИП "Комуна" в София, разкрита през 1963, групата на Методи Ташев в Казанлък, разкрита през 1964, групата на Горуня и Цоло Кръстев, групата на Лиляна и Методи Десови и Иван Марваков в Перник, разкрита през 1966, прокитайска група в Ямболски окръг, разкрита в началото на февруари 1966, група на Георги Заркин за въоръжена борба срещу народната власт. Само през 1966 са разкрити 12 нелегални групи със 101 участници и 88 автори на анонимни материали, 10 от които са били осъдени.

20-26 март 1968
Официално посещение на Тодор Живков в Турция. Подписана е спогодба за изселване, отнасяща се за близките на изселилите се до 1952. Спогодбата влиза в сила през март 1969, когато е ратифицирана от Турция. До края на ноември 1978, когато изтича срокът на спогодбата, се изселват около 115 000 етнически турци. Има единични случаи на принудително изселване.

25 февруари 1969
Решение № 84 на Политбюро за заплахата от "културно-национална автономия" на турците. Закрити са множество вестници на турски език и турски театри, спряно е книгоиздаването на турски език, изучаването му е ограничено и постепенно ликвидирано.

15-17 март 1972
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са бити, за да сменят имената си. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити. Убити са Неджибе Келосманова и Емине Ибрахимова, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.

май 1972
Смяна на имената на българите мюсюлмани в Якоруда и Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в София е убит един човек от групата; по-късно в Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския комитет на ОФ в Якоруда, агитиращ за смяната на имената.

декември 1972
Мюсюлмани от с. Корница са привиквани в милицията в Гоце Делчев и са принуждавани да подпишат декларации за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна сигурност в Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват. В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за турци, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им. По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на ОК на БКП в Благоевград Петър Дюлгеров, военни начело с командващия Първа българска армия ген. Борис Карамфилов, местният партизански командир ген. Крум Радонов.
28 март 1973
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат село Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечари. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на ГК на БКП в Гоце Делчев Борис Аврамов.
Report Spam   Logged

Social Buttons

Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #1 on: April 12, 2010, 06:25:58 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор  II

25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.
14 ноември 1977
В Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между България и Турция от 1968. До края на ноември 1978, когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите за изселване. Към септември 1977 са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души.

5 януари 1978
Писмо на Тодор Живков до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавния съвет приема документ за "празнично-обредната система", според който традиционните християнски и мюсюлмански обичаи трябва да бъдат заменени с изкуствено създадени церемонии, "в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически моменти".

ноември 1978
Изтича срокът на споразумението между Турция и България за изселване на желаещите български турци. Общият брой на изселилите се от март 1969 е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително изселени.



22 февруари 1982
Политбюро на ЦК на БКП прави първата стъпка към "възродителния процес" като приема тежка ограничителна мярка спрямо етническите турци. Забранено им е да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг и дори да бъдат приемани там на временна работа. От ръководствата на тези окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на българските турци, които сега живеят в указаните селища".


есента на 1984
В изпълнение на решенията на ЦК на БКП за приобщаване на българските турци през есента на 1984 г. в Кърджалийски и Хасковски окръг започва подмяна на турско-арабските имена на "българо-мохамедани и лица от смесени бракове". Подмяната на имената се извършва от местните държавни и партийни органи с участието на окръжните управления на МВР.


ноември 1984
Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов насочва следствието за терористичните актове, което още няма конкретен заподозрян и подозира "вражеската емиграция", "изменници на родината" или репресирани, към "протурските националисти" и поставя като задача пред МВР "борбата с тероризма". След взривовете в Пловдив и Варна усилената охрана по повод юбилейните деветосептемврийски тържества не е снета, а удвоена. Мерките са особено силни в селата в Източните Родопи, където в помощ на милиционерите са включени цивилни, на които се раздава дългоцевно оръжие (в градовете е раздадено късоцевно оръжие). В Кърджалийски и отчасти в Пловдивски и Варненски окръг започва охрана на централни и второстепенни пътища, нощни и дневни патрули с извадено на показ оръжие, проверки на колети, писма, телеграми, усилено подслушване на телефоните, удвоено милиционерско присъствие.
21 ноември 1984
На съвещание в МВР е отчетено, че през есента на 1984 до края на ноември в Кърджалийски и Хасковски окръг са преимунавани 25 000 "българомохамедани и лица от смесени бракове". Министърът на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там, където се налага, ще вземе участие и МВР. Ще спомена цифра, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и лица от смесени бракове..."
10 декември 1984
Оперативка на ръководството на МВР. Началникът на Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов докладва, че към 9 декември 1984 вече са преименувани 33 129 "лица с доказан или общественопризнат български родов корен": в Кърджали - 17 437, Хасково - 8200, Силистра - 3450, Пловдив - 3216, Бургас - 826 души. Ген. Стоянов заявява, че това става без нито един случай на остра съпротива, а в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг става доброволно и с опашки пред народните съвети, без "органите" да се явяват на сцената, като "се върви само с партийните секретари, с кметовете..." Ген. Стоянов предлага да се изучи настроението в още 7-8 окръга, преди да се премине към "втория етап, за който Вие, др. Министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво..." На ръководството на МВР е прочетена заповедта за започването на масовото насилствено преименуване на етническите турци, издадена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов до началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов (седем от деветте отдела на Шесто управление работят по етническите и религиозни малцинства): "Възродителен процес. Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов."
23 декември 1984
Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 контролно-пропускателни пунктове, които спират свободното движение на хора навън и навътре в района. Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен вечерен час - 19.00 часа. Две седмици преди акцията е иззето цялото ловно оръжие. Милицията на окръга от 443 сержанти и офицери е подсилена с милиционери от Сливен и Ямбол и 718 офицери и сержанти от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище, сержантската школа от Долни Богров, въоръжени с късоцевно и дългоцевно оръжие и палки. В следващите дни към тях се присъединяват 4-и и 5-и отряди на Гранични войски, управленията на МВР в Смолян, Пловдив, Бургас, Враца и Плевен, районните управления от по-малките градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение от Голо Бърдо, поделенията на армията в Момчилград и Крумовград. Подготвени са 15 коли на пожарната и една машина с реактивен двигател за разпръскване на тълпи. През нощта срещу Коледа на заседания в големите градове и села от окръга представители на БКП, ДКМС, ОФ, АПК, ТКЗС, МВР, МНО, местните заводи, фабрики, предприятия, училища, читалища, кметствата и "доброволните отряди на трудещите се" разработват план за преименуването в следващите дни.
24 декември 1984
В 4 часа сутринта десетки села в Кърджалийски окръг са обкръжени от милицията. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният секретар на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни. В 6 часа милиционерите започват да влизат в къщите и да извеждат хората под дулата на автоматите. Първи са семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството или друга административна сграда им взимат паспорта, показват им списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях. Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки. Машинописката напечатва трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва да се подпише. Ако се съпротивлява, подписът е получаван с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки турци, непожелали да се откажат от името си.
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #2 on: April 12, 2010, 06:27:32 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор  III

24 декември 1984
Даден е първият изстрел срещу невинни хора в обкръженото село Млечино, в което се опитват да влязат 200 души от съседни села. Това е основният модел на сблъсъците със силите на милицията и Вътрешни войки при насилственото преименуване: жители на малки села тръгват към близкото голямо селище, за да говорят с кмета, да си вземат обратно паспортите и да кажат, че не са съгласни да си сменят имената, като се надяват по-голям началник да спре насилието, но големите селища са обкръжени и протестиращите са спрени преди тях.
25 декември 1984
Протестен митинг до село Бенковски на около 3000 души от съседните села. Милицията успява да излъже хората, че отнетите паспорти са в селата им и трябва да говорят с кметовете си, които са взели решението за преименуването. Хората се връщат обратно в селата си, но паспортите не са в канцелариите на кметствата. На следващия ден митингът е много по-решителен, към голямото село Бенковски тръгват три организирани лъча от 2 000 демонстранти. Силите на реда откриват стрелба с автомати при приближаването на протестиращите. Убити са четирима души, между които 17-месечната Тюркян и лелята на детето, която го носела на гърба си. Тежко ранени са осем човека, сред тях 3 жени. Останалите участници в митинга прекарват два часа по очи в снега с насочени към тях автомати, заливани с вода от пожарната. Температурите в този ден са минус 15 градуса.
25 декември 1984
Протести в Момчилград, Джебел и с. Груево, в които са убити още четири човека, ранени са десетки, арестувани са стотици. В потушаването на протестите участва и армията. Голяма част от арестуваните са изпратени в лагера на остров Белене. По данни на МВР в тези няколко коледни дни в Кърджалийски окръг е имало 11 протестни митинга, в които са участвали около 11 000 души. От протестиращите е иззето следното въоръжение - 4 ножа, няколко брадви и клони от дървета. Митингите скандират "БКП е наша майка" с надеждата висшето партийно ръководство да спре репресиите.
29 декември 1984
Заседание на колегиума на МВР. Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов пояснява, че "превенцията на терора" означава да не се допускат лица, които ще бъдат преименувани, да напускат Кърджалийски окръг и да отиват другаде; вече напусналите не бива да бъдат приемани на работа и трябва да бъдат върнати, откъдето са дошли, за да бъдат преименувани.
31 декември 1984
Студентите турци от Кърджали и Момчилград тръгват от София към родните си места за Нова година и с намерение да направят мирен протестен митинг. На гарите в двата града са посрещнати от милиция и ескортирани до домовете си със заповед три дни да не излизат. След завръщането си в София след Нова година много от тях са арестувани, някои са изпратени в лагера в Белене.
края на 1984
Външният дълг е 2 милиарда и 165 милиона долара.
края на декември 1984 - януари 1985
Най-активните участници в протестите срещу смяната на имената са въдворени в трудово-възпитателното общежитие в Белене без разследване и присъда. Няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане в Белене по чл. 39 от закона за народната милиция под ръководството на Боян Велинов, зам.-началник на Шесто управление-ДС. Комисията разглежда предложения, подписани от съответния началник на ОУ на МВР и всеки случай за въдворяване се утвърждава от министъра на вътрешните работи и главния прокурор на НРБ. По-късно е създадено и поделение 72001 към ЦИОИ-МВР под ръководството на Иван Ачанов, което се занимава с въпросите на въдворяване и разследване на българските турци, противопоставящи се на "възродителния процес". По официални данни общо за периода 1985-1986 по този ред в Белене са въдворени 423 етнически турци. През март 1986 повечето от тях са освободени, 85 души (по данни на МВР) са интернирани в Михайловградско, Кюстендилско, Видинско и Врачанско. До октомври 1988 г. постепенно мярката за принудително заселване е прекратена и интернираните са освободени.
януари 1985
В окръжните комитети на БКП са сформирани щабове по "възродителния процес", ръководени от първия секретар на ОК на БКП. В щабовете са включени секретарите на ОК на БКП, председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, началникът на окръжното управление на МВР, председателят на ОК на ОФ, секретарят на БЗНС, първият секретар на ОК на ДКМС, партийни и държавни ръководители от общински мащаб, както и представители на обществените организации. Етническите турци, които не могат да представят паспорт с новото си име, не могат да получат заплата или пенсия и да теглят от спестяванията си в ДСК. Актовете за раждане и за брак се издават само с новите славянски имена.
януари 1985
Акция по преименуването на етническите турци в селата в Герлово, Сливенския Балкан. Армия и милиция обсаждат в продължение на няколко дни селата, в които населението се е събрало на площадите и провежда денонощен протест. Нахлуването в селата става с БТР-и и танкове, пожарни коли обливат с вода протестиращите мъже, жени и деца при минус 15-20 градуса, специални части прилагат уменията си по бойни изкуства. Десетки са арестувани и бити в сливенската милиция.
17-20 януари 1985
Село Ябланово, община Котел, става център на съпротивата срещу насилственото преименуване в Герлово. На 17 януари служители на община Котел изнасят от селото документи и регистрите с имената и става ясно, че за селото започва "възродителния процес". В Ябланово се стичат мъже от околните села Малко село, Филаретово, Топузово, Соколарци, Орлово, Тича, Остра могила, Братан и Стрелци, които са научили за събраните в Котел армейски части и БТР-и и за танкове, пристигащи от Сливен. Част от хората подготвят саморъчни оръжия и каменарски взрив и се готвят да взривят моста на Ябланово и да се бият до смърт, ако армията и милицията открият огън по мирните жители; други смятат да заснемат насилията и да изпратят документите в ООН и ОССЕ. Населението се събира на площада и се противопоставя на пристигналия да ги уговаря общински секретар на БКП. Партийният секретар на Ябланово Хасан Берберов (по-късно политически затворник) изпраща протестна телеграма до Тодор Живков, а селяните изпращат до ЦК на БКП и Държавния съвет декларации, че не са съгласни с преименуването. След тридневна обсада танковете на Трета българска армия, БТР-и, милиция и "червени барети" влизат в селото. Очевидци съобщават, че в акцията участват и бойни хеликоптери. Офицерите от Държавна сигурност-Сливен извършват насилственото преименуване. Различни източници съобщават между 1 и 34 убити, 30 са настанени в болница с огнестрелни рани.
18 януари 1985
Среща на Политбюро и Секретариата на ЦК с първите секретари на окръжните комитети на БКП за хода на "възродителния процес". Към 14 януари според доклад на зам.-председателя на Държавния съвет Георги Атанасов са сменени имената на 310 000 души, от които в Кърджалийски окръг - 214 000, в Хасковски - 41 000, в Пловдивски - 22 000, в Пазарджишки - 5 000, в Старозагорски - 11 000, в Бургаски - 9 000, в Благоевградски - 3 000. Атанасов отбелязва, че преименуването в страната е извършено след успеха в Кърджалийски окръг, където организаторската работа на окръжния и общинските комитети на БКП по "възродителния процес" е под личното ръководство на първия секретар на окръжния комитет на БКП Георги Танев. ЦК на БКП изпраща до партийните ръководители документ "Укрепване на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената" и се заявява, че е "документално установено", че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и трябва "окончателно и безвъзвратно" да получат българско национално съзнание.
20 януари 1985
В централните поделения на МВР са сформирани 12 работни групи. В тях участвуват представители на ВГУ-ДС, Шесто управление-ДС, Главно следствено управление, "Инспекторат"-МВР и управление "Кадри". Същия ден министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов им провежда инструктаж, на който съобщава, че по решение на висшето партийно ръководство започва смяната на имената на българските турци в останалите окръзи и поставя задачата всяка група в съответния окръг да окаже методическа помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на мероприятието. Обръща внимание, че самата подмяна се извършва от кметствата и съветите, а Държавна сигурност трябва да получава информация за подготовка на организиран отпор от населението. На 20-21 януари 1985 г. част от оперативния състав на ДС е запознат с предстоящото мероприятие.
20 януари 1985
Към тази дата по места са съставени списъци, утвърдени от началниците на ОУ на МВР, на "лицата, за които има оперативни данни, че са националистически настроени и е възможно да окажат съпротива на мероприятията". Съвместно с МНО хора от тази категория са мобилизирани в други райони на страната, където се насилствено преименувани.
28 януари 1985
На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София е отчетено, че в цялата страна преименуването е приключило и че е поставено началото на "възродителен процес, който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация".
4 февруари 1985
Димитър Стоянов прави оценка и анализ на преименуването пред ръководството на МВР. "Първият етап - преименуването, завърши. Като се изключат случаите в Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово, никъде в страната не се е налагало нашите органи да влязат и да действат. Те бяха резерв на окръжните комитети на БКП. Остават за преименуване още около 24 000 лица." Стоянов разпорежда сформирането на групи от служители на Шесто управление-ДС, ВГУ-ДС и Инспекторат-МВР да контролират втория етап - "затвърждаване на възродителния процес в 12 окръга".
6 февруари 1985
Сформирана е група за ръководство дейността на МВР по "възродителния процес" в състав: Григор Шопов - първи зам.министър на МВР, Васил Коцев - началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов - зам.началник на ВГУ-ДС, Васил Георгиев - началник на ЦИОУ-МВР, Никола Черкезов - началник "Инспекторат"-МВР, Антон Мусаков - началник на Шесто управление-ДС, Иван Димитров - директор на Дирекция на народната милиция.
12-13 февруари 1985
Пленум на ЦК на БКП отчита резултатите от преименуването на българските турци.
27 февруари - края на март 1985
Представители на висшия партиен и държавен апарат обикалят районите с преобладаващо турско население, за да разясняват новата партийна линия: "България е еднонационална държава; по време на османското робство цели райони са насилствено потурчени и така се е стигнало до турцизиране на част от българския народ; в края на 1984 и началото на 1985 г. спонтанно и всеобхватно, лавинообразно сред това население се разгръща процес на възстановяване на българските имена; не става дума за асимилация, а за връщане към това, което е било с кръв и насилие изтръгнато от сърцата на българския народ; всички, възстановили българските си имена, са българи, макар и тяхното българско национално съзнание да е замъглено." Категорично се заявява, че няма да има никакво изселване в Турция и няма да се водят преговори с нея по този въпрос, "защото няма част от българския народ, която да е част от друга нация".
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #3 on: April 12, 2010, 06:29:32 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор  IV


28 февруари 1985
С окръжно I-28 вътрешният министър Димитър Стоянов нарежда да се удвои агентурата по турска линия и незабавно да бъдат вербовани всички кметове и ходжи в районите, където се провежда "възродителния процес". На 3 април 1986 е отчетено, че в Кърджали броят на секретните сътрудници е увеличен само с 21%, а в Хасково - с 55%.
март 1985
Завършено е насилственото преименуване на 850 000 етнически турци и започва прилагането на мерки за затвърждаване на асимилацията. Терминът "турци" е изключен от официалния дискурс и е заменен с "граждани с възстановени имена" (българите са "граждани с традиционни имена"). Употребата на турски език на публични места е забранена и се наказва с високи глоби. Мюсюлманските религиозни ритуали и обичаи също са забранени. Обрязването е строго забранено и се наказва с до 3 години затвор или глоба до 1000 лева (около 5 средни работни заплати). Забранено е традиционното мюсюлманско облекло; има забрана мюсюлманите облечени с традиционно облекло да получават медицинска помощ в местните медицински пунктове и да бъдат обслужвани в административните служби, обществените заведения и магазините. Под забрана попада и турската музика. Тъй като се очаква международна анкетна комисия, комунистическата власт започва мащабно и спешно заличаване на всички следи от турската идентичност. Мюсюлманските гробища са разрушени, а в общинските съвети се променят имената на починалите родители и деди. В училищата и детските градини са изцяло преписани училищните дневници с новите имена, унищожени са дори тетрадките на учениците с турски имена и свидетелствата за преминаване в по-горен клас. Един от най-вандалските актове на властта е унищожаването на здравните картони и архивите на болниците и клиниките за хронично болни. Започва спешна подмяна на традиционни топоними, дори в белетристични творби.
9 март 1985
В 21,31 часа във вагон за майки с деца на влака Бургас-София избухва взривно устройство, в момент когато влакът навлиза в гара Буново. На място са убити седем души, сред които и две момчета на 12 години, а девет са ранени. В 22,02 ч. друга бомба избухва в хотел “Сливен” в Сливен. Ранени са 14 души.
21 юни 1985
На пленум на ОК на БКП в Хасково, на който присъства членът на Политбюро Йордан Йотов, е поставена задача да бъде доведен докрай "възродителният процес" и в замяна на традиционните религиозни ритуали да бъдат въведени нови граждански.
юли 1985
"Амнести интернешънъл" внася в Комисията по правата на човека на ООН доклад за положението на етническите турци в България.
юли-август 1985
Неджметин Хак, Касим Дал и Сали Ахмед от село Дръндар, Варненско, създават във Варна нелегалното Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Целите им са: съхраняване на единството и идентичността на турското малцинство; противопоставяне на асимилацията чрез протести; свободно изселване на турците от България. Средствата са ненасилствени, "борба без оръжие": стопански бойкот - да произвеждат малко и некачествено, да работят само за насъщните си нужди и да не поемат допълнителна работа, да произвеждат в личните стопанства само за собствените си нужди, да не работят безплатно за държавата в почивните дни на бригади и съботници; граждански бойкот - да не участват в избори или да задраскват имената в листите, да не участват в манифестациите, да не участват в събрания, да не подписват никакви документи, да не практикуват новоизмислените "социалистически ритуали", да не се абонират за български издания; правозащитна дейност: събиране на данни и снимков материал за репресии и за затворени джамии и изпращането им на международни политически и правозащитни организации. Първите членове са петима души от с. Дръндар, един от Провадия, двама от Шуменско и 11 от тогавашния Толбухински окръг. В ТНОДБ членуват около 200 души. Организацията има централно, областни, окръжни, регионални и местни ръководства и включва три района: Добруджа - Варна, Толбухин (Добрич), Силистра; Южна България - Кърджали, Хасково, Пловдив, Бургас, Сливен; Делиорман - Разград, Шумен, Търговище, Русе. През декември 1985 програмата на ТНОДБ е окончателно разработена с участието на научния сътрудник от Института по философия към БАН - Ахмед Доган, който като добре образован е избран за ръководител на ТНОДБ през 1986. През март 1986 г. програмата е разпространена в страната.
24 октомври 1985
Посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в България. Горбачов отхвърля българските искания за съветска икономическа помощ, защото СССР не е в състояние да ги удовлетвори. Все пак България получава отсрочка от 5 години за изплащането на 1 милиард рубли задължения. Тодор Живков обяснява "възродителния процес" с това, че се очаква към 2000 година турското население да стане 1 милион и че Турция гледа на него като на част от турската нация, концентрира го по границата и на стратегически места и го превръща в "пета колона против Варшавския договор".
26 ноември 1985
Среща на патриарх Максим с посланика на САЩ Мелвин Левицки. Присъстват Старозагорският митрополит Панкратий и главният мюфтия Миран Топчиев. Срещата е поискана от патриарх Максим по повод доклад на заместник-държавния секретар на САЩ Ричард Шифтър пред сенатската комисия за Европа за свободата на религията и правата на човека в източноевропейските страни. В доклада българското правителство е остро критикувано за репресиите над вярващи и над религиозни общности и за насилствената смяна на имената на мюсюлманите. Патриарх Максим изразява протеста на Светия Синод и заявява, че докладът не отговаря на истината, съществува "взаимно зачитане между държавата и църквата" и църквата безпроблемно изпълнява "спасителната си мисия". Главният мюфтия декларира, че мюсюлманите се радват на свободно вероизповедание, а религията им не е ограничавана и преследвана. Главният мюфтия също пояснява, че "без никакво насилие, тези от етническата група, наречени турци навремето, възстановиха българските си имена и това не създаде никакво сътресение", а историческите изследвания доказват, че са "неразделна част от българския народ". Митрополит Панкратий също повтаря тезата за българския произход на мюсюлманите.
януари и март 1986
Турското национално-освободително движение в България (ТНОДБ) разпространява във Варненски и Толбухински окръзи листовки с призив за протести. Окръжните управления на МВР във Варна и Толбухин, координирани от Шесто управление на ДС, издирват авторите на позивите. Второ главно управление на ДС получава данни, че програмната декларация на ТНОДБ е била предадена в края на март на служител в турското консулство в Пловдив с цел да се предизвика външна намеса, да се "дискредитира политиката на НРБ пред световната общественост" и да се афишира създаването на нелегално движение от "лица с възстановени имена".
22 януари 1986
Решение на Светия Синод на Българската православна църква "да съдейства за по-нататъшното историческо осветление и патриотично подпомагане на възродителния процес сред мохамеданското население в България".
март 1986
Турция прекратява вноса на българска електроенергия като протест срещу смяната на имената на турците в България.
1 април 1986
В лагера в Белене етническите турци, останали след освобождаването на една голяма част от лагеристите, обявяват гладна стачка. Стачката продължава 30 дни, в началото на май повечето от лагеристите са освободени от ТВО и са интернирани в различни райони на страната.
31 май 1986
ТНОДБ разпространява във Варненски и Толбухински окръзи листовки с призив за бойкот на предстоящите на 8 юни избори. Листовките са разлепени по стени, пуснати са в пощенски кутии или в дворовете на етнически турци и призовават да се гласува с недействителна бюлетина. На 5 юни е арестуван член на ТНОДБ и ДС стига до ръководителя на организацията Меди Доганов (Ахмед Доган). Той е арестуван на 12 юни и прави признания. На 16 юни са арестувани още 22 души с ръководни функции в нелегалната организация. В процеси във Варна, Шумен и Толбухин са осъдени 18 души. Ахмед Доган е осъден на 10 години, останалите от 2 до 10 години лишаване от свобода.
2 април 1987
Среща в София на Тодор Живков със заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед. Въпреки че срещата събужда големи надежди в дисидентите и българските турци, Уайтхед не поставя остро въпроса с нарушаването на човешките права в България.
юли 1987
Трима български турци отвличат две деца в гр. Толбухин (Добрич) и ги отвеждат в Златни пясъци. Там правят изявление, че няма да убият заложниците, но демонстрират твърдостта на намеренията си като хвърлят гранати пред хотел "Интернационал". Искането им е да бъдат пропуснати в Турция. Според МВР близо до границата части на Червените барети застрелват единия от терористите, колата се блъска в друг автомобил, гранатите експлодират и колата се запалва. Двама от похитителите загиват на място, третият умира в болницата. Децата са ранени, но остават живи. Според съграждани на похитителите те са били сътрудници на Държавна сигурност, на които е възложено да взривят училище. Изплашени, те са искали да напуснат по този начин страната. В резултат на разследване на гл. редактор на сп. "Правен свят" Гергина Банкова, което показва съществени неответствия в разследването, през лятото на 2007 главният прокурор възложи проверка на делото.
13 август 1987
Арестувани са трима български турци, обвинени в извършването на терористичните актове през 1984 и през 1985.
16 януари 1988
В дома на Илия Минев на ул. "Загоре" № 16 в Септември 16 души създават Независимото дружество за защита правата на човека в България. За председател на НДЗПЧ е избран Илия Минев. Други от основателите са Григор Симов Божилов, Едуард Генов, Цеко Цеков, Божидар и Минка Статеви. Това е първата правозащитна, дисидентска организация в България и първата независима обществена организация след 1947. Създаването на Дружеството е предшествано от изпращането на открито писмо-апел до Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество във Виена на 19 декември 1986 и от предварителни разговори между някои от основателите през октомври - декември 1987. Дружеството основава дейността си върху Всеобщата декларация за правата на човека от 1948, заключителния акт на конференцията в Хелзинки и конституцията на България. Поставя си за основни задачи да наблюдава спазването на човешките права и свободи, да се обръща към властите при нарушаването им и да ангажира българското и световното обществено мнение с нарушенията. НДЗПЧ се обявява за спазването на правата на всяко национално или религиозно обособено малцинство; за защита на околната среда; против всяка форма на привилегии, освен за болни и социално слаби. В първите шест месеца от съществуването си Дружеството успява да изнесе на Запад случаи на нарушени човешки права, а Цеко Цеков и Димитър Томов привличат нови членове от турците, изселени в Михайловградско. След юни 1988 радио Свободна Европа все по-често провежда разговори по телефона с членове на НДЗПЧ, които дават публичност на нарушения на човешките права. Членовете на НДЗПЧ нарастват до 500 души.
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #4 on: April 12, 2010, 06:31:19 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор  V

18 февруари 1988
Доклад на Комисията за човешките права на ООН обвинява България в преследване на мюсюлманската религия.
23 февруари 1988
В условия на засилено външно внимание към насилствената асимилация и все по-голяма външнополитическа изолация България се отказва от политиката си да не преговаря с Турция. Външният министър Петър Младенов и турският външен министър Месут Йълмаз подписват протокол за "добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество" и за създаването на двустранни групи за разрешаване на въпросите с търговията, транспорта, комуникациите и културата, както и "хуманитарни въпроси" - проблемите с турското малцинство. Две последващи срещи в София и Анкара не дават резултати.
12 март 1988
Пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. Според Живков преименуването не е дало желания резултат: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда."
22-23 март 1988
В Аман на среща на министрите на външните работи на страните от организацията Ислямска конференция турският външен министър Месут Йълмаз говори за третирането на турското малцинство в България. Абдулла Омар Насеф от Саудитска Арабия, който през юни 1987 е в България начело на тричленна делегация, за да разследва ситуацията с турското малцинство по поръка на Ислямска конференция, разпространява доклад за "политиката на насилствена асимилация, предприета от българското правителство, която нарушава личния живот, свободата и естествените права на турското население."
25 април 1988
Върховният съд осъжда на смърт тримата турци, обвинени в извършването на терористичните актове през 1984 и 1985. Четирима други са осъдени на различни срокове затвор. След 4 месеца присъдите са изпълнени. Съмненията за вината им, както и за ролята на Държавна сигурност, остават.
3 юни 1988
В София е създаден казионен Комитет по правата на човека с председател висшия партиен функционер Константин Теллалов.
13 ноември 1988
Създадена е Демократичната лига за защита на правата на човека. Сабри Искендер, който е излязъл от старозагорския затвор, се свързва с Али Орманлъ, с когото е бил в концлагера Белене, и с Мустафа Юмер и тримата основават организацията. Основаването става във Врачанско, където в селата Каменно поле, Кунино и Драшан са интернирани тримата след концлагера и затвора. Мустафа Юмер е избран за председател, тъй като е завършил философия в Софийския университет, а Искендер и Орманлъ за секретари на организацията. През декември 1988 програмата на Демократичната лига е изпратена по пощата на Тодор Живков, Станко Тодоров, главния прокурор, на вестниците "Работническо дело" и "Земеделско знаме". Малолетният син на Искендер, Хюсеин, я предава в английското консулство и е прочетена по радио "Свободна Европа". Целта на организацията е връщане на майчините имена; защита на човешките права в България; борба срещу асимилацията на мюсюлманските малцинства и срещу забраната на ислямските практики и традици; възстановяване на демократичните принципи в обществения живот. Организаторите смятат да постигнат това с легална борба с мирни средства и убеждават турците да не прибягват до насилствени действия и саботажи. До май 1989 в организацията членуват неколкостотин (по други сведения над 3 000) души, предимно турци, в множество региони на страната не само с компактно турско население. Местните ръководители се избират между лежалите в Белене добре образовани турци. В началото на май 1989 тримата лидери на Демократичната лига са експулсирани в Турция, но ръководството се поема от предварително определени хора. Председател става инж. Хюсеин Нух, бивш кмет на Ябланово. През май и юни 1989 след протестите в Североизточна България много от членовете на организацията са прогонени от страната.
23 декември 1988
Българските власти прекратяват заглушаването на предаванията за България на Радио Свободна Европа.
януари 1989
Етнически турци създават Дружество за подкрепа на Виена'89. Целите му са мониторинг върху спазването от България на виенските споразумения на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, защита на гражданските права и противопоставяне на асимилаторската кампания. Водачи на Дружеството са Авни Алиев Велиев и Исмет Емрулахов от Джебел. И двамата са експулсирани от България през май 1989.
17 януари 1989
На заключителната сесия на конференцията във Виена турският външен министър Месут Йълмаз критикува третирането на турското малцинство от българските власти и заявява, че споразумението между двете правителства от февруари 1988 е останало безплодно. В отговор българският външен министър Петър Младенов обвинява Анкара в "миниране на диалога и дискредитиране на общоевропейския процес".
март 1989
Засилва се ненасилствената съпротива на турците в България. Те започват открито да нарушават забраната да се говори на турски на публични места, а жените отново обличат традиционното си облекло. С отворени писма до прокуратурата и партийния орган "Работническо дело" настояват за връщане на имената.
април 1989
Първите гладни стачки на преименувани турци в селата Климент, Шуменско, и Таслаково, Силистренско.
15 април 1989
Членове на Независимото дружество за защита правата на човека създават организацията Мюсюлманска инициативна група. В нея влизат 35-40 етнически турци от района на Казанлък. Цели: защита на човешките права и религиозните свободи в България и борба срещу насилствената асимилация. Водещи фигури: Рамадан Рунтов, Ибрям Рунтов, Ферат Рунтов, Хюсеин Аджерлов.
22 април 1989
Десет български граждани - етнически турци, искат политическо убежище в посолството на република Турция в Будапеща.
май 1989
Предстоящата в края на месеца в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа на Виена'89 са основните организации, които подготвят протестите на българските турци срещу насилствената асимилация.
6 май 1989
Севзи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов от с. Правда, Хакъ Хакъев Мехмедов от с. Любен и Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, Разградска област, започват гладна стачка с искания за връщане на рождените турски имена и прекратяване на политиката на етническа асимилация. Планирано е протестът да продължи до откриването на конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж на 31 май. Това слага началото на масовите гладни стачки и протести на етническите турци в България.
7 май 1989
Интервюиран по телефона от Румяна Узунова от Радио Свободна Европа, Желю Желев прочита "Декларация за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България" с искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и информацията, свобода на сдружаването, равноправие на националните малцинства.
7 май 1989
ОУ на МВР - Хасково и Шесто управление - ДС осуетяват събрание на 14 членове на НДЗПЧ в Хасково, между които Илия Минев, Константин Тренчев, Николай Колев - Босия, Борис Лафчиев (Лъхчиев?) и четирима преименувани турци от Хасковска област. Целта на събранието е да се създаде клон на дружеството в Хасковска област. Иззети са учредителният протокол и молбите за постъпване в дружеството, а участниците са принудително изпратени по местоживеене.
8 май 1989
Седем етнически турци от с. Престое и от гр. Каолиново се присъединяват към гладната стачка.
10 май 1989
36 етнически турци от Североизточна България се присъединяват към гладната стачка, в това число всички близки на Хакъ Мехмедов - един от четиримата гладуващи от 6 май, на когото е съобщено в управлението на МВР в Дулово, че заедно със съпругата си и малкия си син трябва да напусне страната. Към стачката се присъединяват и семейства от Асеновград и Крумовград.
17 май 1989
По Радио Свободна Европа е прочетено протестно писмо до Тодор Живков от Сабри Искендер, лидер на Демократичната лига за защита на правата на човека, експулсиран в Турция заради друго свое писмо от 14 май, с което настоява Живков да прекрати асимилаторската си политика. Същия ден шуменското окръжно ръководство на Демократичната лига решава на всеки пет дни по петима турци да обявяват щафетна гладна стачка до окончателното решаване на въпроса с връщането на майчините имена, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации от 18 май, като решението изпращат до главния прокурор, министъра на правосъдието, централните вестници и радио "Свободна Европа".
18 май 1989
200 етнически турци се присъединяват към гладната стачка срещу политиката на насилствена асимилация. Гладните стачки започват да се разпространяват и в Югоизточна България.
19 май 1989
Арестуването на местния лидер на съпротивата срещу "възродителния протест" предизвиква мирен протест на 3-10 000 души в центъра на родопския град Джебел. Протестиращите скандират лозунги в подкрепа на преустройството и на Горбачов. Шествието поздравява гладуващите в квартал Изгрев и протестиращите се разотиват мирно с намерение на следващия ден да бъдат отново на площада. През нощта Джебел е блокиран, извършени са масови арести и побои над арестуваните в милицията. Исмет Исмаил Хасанов, секретар на Дружеството за подкрепа на Виена'89, е разпитван за ролята му в организирането на протестите.
20 май 1989
В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият в Североизточна България митинг на български турци срещу "възродителния процес". Демонстрацията продължава в Каолиново, участват около 5000 души от околни села. При сблъсъците с милицията загива 47-годишният автобусен шофьор Неджеб Османов Неджебов от с. Кус. На 21 и 24 май милицията разпитва Гюлтен Османова, член на Независимото дружество за защита на правата на човека, за организирането на демонстрацията в Каолиново.
21 май 1989
В близкото до Каолиново село Тодор Икономово след ареста на правозащитника Тахир Алиев избухват протести. Милиционерите от спецотряд използват оръжие. Загиват трима демонстранти - Хасан Алиев Арнаудов, на 45 г., Мехмед Лорн (?), на 55 г., и Мехмед Салиев Рашидов, на 37 г., 16 са ранени.
21 май 1989
Сблъсъци в Силистренски окръг. В Дулово демонстрират 3000 души.
При опит да влязат в Дулово около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево са спрени от милиционерски кордон в покрайнините на града и се стига до ръкопашен бой.
Демонстрация в село Правда, която трябва да се присъедини към демострантите в Дулово, е разтурена мирно.
Със сила е разпръсната демонстрация в село Босна с участници и от селата Искра, Бащино и Дичево, която трябва да се присъедини към демонстрацията в Дулово.
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #5 on: April 12, 2010, 06:33:03 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор VI
23 май 1989
В село Езерче, Разградско, става най-ожесточеният сблъсък в Североизточна България между протестиращи български турци и органи на реда. Убити са двама демонстранти.
23 май 1989
Антон Запрянов от Независимото дружество за защита на правата на човека в България и отец Христофор Събев от Комитет за защита на религиозните права огласяват декларации, с които осъждат извършеното на 20 и 21 май насилие от милицията и армията срещу протестиращите етнически турци и апелират към сдържаност и мъдрост и за спазване на гражданските права на етническите малцинства.
23 май 1989
БТА съобщава за демонстрациите в районите с компактно турско население с обяснението, че те са били предизвикани от неверни слухове за промяната в законите за паспортите и гражданството и са били инспирирани от чужди радиостанции и местни екстремисти. Съобщено е за смъртта на трима души при сблъсъците със сили на реда, но е казано, че единият е умрял от инфаркт, а другите двама от рикуширали куршуми при предупредителни изстрели. БТА не съобщава, че демонстрантите са етнически турци и че протестират заради нарушаването на малцинствените им права.
23 май 1989
Министърът на външните работи на Турция Месут Йълмаз прави изявление, че Турция ще постави въпроса за репресиите срещу турци в България на конференцията на ОССЕ в Париж.
24 май 1989
Демонстрация на няколко хиляди турци в Шумен.
24 май 1989
Демонстрации в Дългопол (Варненско), Бели Лом (Разградско), гара Хитрино (Шуменско), Ябланово (Сливенско), Орляк (Толбухинско) и няколко други села във Варненско.
24 май 1989
Изявление на министър-председателя на Турция Тургут Йозал за тревожните новини от България. Турската страна отменя предстоящите на 25 май преговори с България за подновяване на спогодбата за събиране на разделените семейства и заявява, че ще постави въпроса за разделените семейства на конференцията за човешките права в Париж. Три турски опозиционни партии, включително Социалдемократическата народна партия и Партията на верния път, правят в турския парламент обща декларация за насилието срещу турското малцинство в България и критикуват правителството на Тургут Йозал, че е направило твърде малко за решаване на въпроса.
24 май 1989
Изявления на Държавния департамент на САЩ и Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа срещу насилственото смазване на демонстрациите на етнически турци на 20 и 21 май.
24 май 1989
Министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто, която е на посещение в Анкара, критикува третирането на етническото турско малцинство в България и заявява подкрепа за усилията на Турция да разреши проблема.
24 май 1989
Девет етнически турци и българи мюсюлмани, експулсирани от България през последните седмици, започват гладна стачка в Бурса, Турция, която смятат да продължат до края на конференцията за човешки права на ОССЕ, започваща в Париж. Сред протестиращите са Мустафа Юмер и Сабри Искендер, лидери на Демократичната лига за защита на правата на човека, и Зайнеб Ибрахимова и Юсуф Бабечки от Независимото дружество за защита на правата на човека.
25 май 1989
С министерска заповед е създадена Централна оперативна група по линия на "възродителния процес" под ръководството на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов. Нейните задачи са: да събира данните за масовото изселване; да "регулира потоците на заминаващите"; да разкрива сред завръщащите се бежанци вербуваните от турското разузнаване; да събира данни за "нарушаване на човешките права на българските мюсюлмани в Турция"; да осигури "опазване недвижимото имущество на заминалите в Турция"; да предотвратява завръщането в България на активно съпротивлявалите се срещу "възродителния процес" и активисти на правозащитни организации, които вече са били експулсирани; да изяснява случаите на оказван психически и физически тормоз над българските турци, нежелаещи да заминат за Турция и да осигурява тяхната защита.
26 май 1989
Заради декларациите срещу насилието върху протестиращите турци в Североизточна България в Главно следствено управление в София са задържани Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Николай Колев - Босия членове на независимия профсъюз "Подкрепа" и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Следствието се опитва да докаже, че те, заедно с арестуваните по-късно отец Христофор Събев и Тодор Гагалов, са подстрекателите на майските вълнения. Освободени са на 4 септември 1989.
26 май 1989
Многолюдна демонстрация в гр. Хлебарово, Разградско.
27 май 1989
Демонстрации в Търговище, Омуртаг, село Бенковски (Добричко), село Медовец, Варненско. В с. Медовец са убити двама души: Назифе Хасан и Шакир Мехмед.
27 май 1989
Демонстрация на около 2000 души в Шумен.
27 май 1989
Реч на Тургут Йозал в Анталия пред парламентаристите от НАТО за трагедията на турското малцинство в България и призив за намеса на Запада.
28 май 1989
Около 500 имигранти от България провеждат протестна демонстрация пред българското консулство в Истанбул. Демонстрация има и пред консулството в Одрин. Изгорени са портрети на Тодор Живков.
29 май 1989
Тодор Живков прави официално изявление по телевизията за напрежението "в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили", обвинява Турция, че провежда антибългарска кампания и подстрекава към изселване на "ислямизираното българско население" и я призовава да "отвори границите си за всички български мюсюлмани, които искат да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там".
30 май - 21 август 1989
Изявлението на Тодор Живков предизвиква вълна на масово изселване в регионите с компактно турско население - "Голямата екскурзия". В периода май-август 369 839 етнически турци продават имуществото си и потеглят за Турция. От тях около 320 000 успяват да пресекат границата преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война. Държавата оказва натиск за изселване чрез спешно раздаване на паспорти и документи за пътуване по домовете и работните места на българските турци. Не се прави и опит за прикриване на етническия принцип, по който става издаването на паспортите. Властите неофициално обещават по-бързо уреждане на документите на всеки, който продаде веднага недвижимото си имущество, за да бъде прекъсната възможността за завръщане. В бързината на депортацията хиляди български турци продават къщите си за символични суми. Психологически натиск за изселване се оказва и върху учениците в училищата и върху работниците в предприятията.
31 май 1989
Митинг в подкрепа на изявлението на Тодор Живков от 29 май, организиран от софийския градски комитет на ОФ и воден от градския лидер на ОФ Лазар Стамболиев, се провежда пред НДК. След това шествието минава по бул. "Толбухин", сега "Васил Левски". Пред турското посолство организаторите се опитват да връчат декларация, която е отказана от служителите в посолството. Участват между 20 и 50 000 души - служители в столични предприятия и студенти в софийските ВУЗ, задължени с подпис да присъстват. На участниците са дадени инструкции какво да скандират и плакати с надписи: "Българската нация - единна и неделима", "Социалистическата младеж подкрепя изявлението на другаря Тодор Живков", "Съд над родоотстъпниците и подстрекателите" (за обявилите се срещу "възродителния процес" български дисиденти). Шествието минава пред дома на Блага Димитрова и скандира лозунги срещу "родоотстъпниците".
1 юни 1989
Митинги срещу "намесата на Турция във вътрешните работи на България", организирани от Отечествения фронт, се провеждат в Шумен, Плевен, Разград, Търговище, Кубрат, Попово и Бургас. На митингите се отправят поименни нападки срещу "родоотстъпниците" от правозащитните и опозиционни групи. На честванията на Ботевия празник в София ген. Христо Добрев, зам.-министър на отбраната, отправя обвинения срещу дисидентите.
7 юни 1989
Турция отваря границите си за масовото изселващите се български турци и създава приемателни пунктове за пристигащите при контролно-пропускателните пунктове Капъкуле (Капитан Андреево) и Дерекьой (Малко Търново).
10 юни 1989
Турската телевизия започва серия от предавания за лагера в Белене.
10 юни 1989
Турското правителство създава палатков лагер с капацитет за 10 000 души край Люлебургаз за пристигащите изелници от България.
13 юни 1989
Като протест срещу насилието върху турското малцинство Държавният департамент на САЩ отказва да приеме заместник-министъра на външната търговия Константин Главанаков, който е във Вашингтон за преговори по приемането на България в ГАТТ (Генералното споразумение за митническите тарифи и търговията).
13 юни 1989
Турският външен министър съобщава, че депортираните от България се удвояват всеки ден и са вече 20 000 души. BBC World Service съобщава, че 10-километрова опашка от коли при Капъкуле чака влизане в Турция. В реч в Анкара министър-председателят Тургут Йозал заявява, че Турция ще приеме всички изселници и че България един ден ще трябва да отговаря за масовата депортация на етнически турци.
13 юни 1989
Американската делегация на конференцията на ОССЕ в Париж се среща с българската делегация, за да протестира срещу действията на София срещу турското малцинство и защитниците на човешки права. Западни дипломати на конференцията в Париж се опитват да убедят България да приеме неутрално посредничество за разрешаване на конфликта с Турция за турското малцинство, но България отхвърля предложението.
14 юни 1989
В българската преса се появяват информации за сериозния недостиг на работна ръка, предизвикан от заминаването на българските турци.
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #6 on: April 12, 2010, 06:34:50 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор VII
15 юни 1989
Турският министър-председател Тургут Йозал предлага на българското ръководство да разговарят за ситуацията с турското малцинство в присъствието на Комисаря за бежанците на ООН.
15 юни 1989
Съветът на Европа изразява загриженост от "все по-жестокия натиск върху турското малцинство в България".
16 юни 1989
Решение на Централния съвет на профсъюзите за мобилизиране на трудовите ресурси за справяне с недостига на работна ръка след напускането на етническите турци.
16 юни 1989
Канада и САЩ осъждат действията на България срещу турското малцинство на конференцията на ОССЕ в Париж.
17 юни 1989
Турският премиер Тургут Йозал посещава граничните райони, в които са настанени пристигащите от България турци. Техният брой вече е 35 000.
19 юни 1989
Българските медии засилват пропагандата си, като правят репортажи от границата с разочаровани от условията в Турция изселници.
19 юни 1989
Броят на етническите турци, преминали в Турция, е вече 44 000.
21 юни 1989
Външният министър Петър Младенов прави изявление за БТА, с което предупреждава за усложненията, които могат да бъдат предизвикани от заселването на бежанците от България в Северен Кипър и кюрдските региони в Югоизточна Турция. Той отново отрича, че етническите турци са принудително прогонени от България.
21 юни 1989
Бежанците от България са вече 53 000.
22 юни 1989
Протестно писмо на Антонина Желязкова срещу "възродителния процес" е огласено по Свободна Европа и Дойче Веле.
22 юни 1989
На пресконференция в София заместник-министърът на външните работи Иван Ганев съобщава, че 7 души са загинали и 28 са били ранени при турските протести за човешки права през май; 150 000 български мюсюлмани са получили паспорти, а 100 000 други са подали документи; 49 души са арестувани за "нарушаване на обществения ред" и се водят 33 следствени дела.
23 юни 1989
Турското правителство внася оплакване в ООН за депортацията на етнически турци от България.
24 юни 1989
Десетки хиляди протестират на площад Таксим в Истанбул срещу действията на българските власти спрямо турското малцинство.
26 юни 1989
Белият дом критикува политиката на българското правителство спрямо турското малцинство.
26 юни 1989
Работна визита на главнокомандващия на Обединените въоръжени сили на държавите от Варшавския договор съветски генерал Пьотър Лушев в София, срещи с Тодор Живков и министъра на отбраната Добри Джуров.
27 юни 1989
Турският президент Кенан Еврен посещава КПП Капъкуле и двата палаткови лагера при Одрин и Къркларели и се среща с новопристигналите бежанци. Потвърждава, че Турция ще приеме всички бежанци и призовава за преговори по емиграционно споразумение. В Анкара премиерът Тургут Йозал заявява, че Михаил Горбачов трябва да се намеси, за да бъде прекратено масовото напускане на турските бежанци.
28 юни 1989
Турция потвърждава, че турският посланик в София и българският в Анкара са се прибрали в страните си за неопределено време.
1 юли 1989
96 877 са бежанците влезли в Турция.
4 юли 1989
В Държавен вестник е публикуван указ № 1253 на Държавния съвет "За гражданска мобилизация в мирно време" за осигуряване необходимата работна сила и техника при кризата в селското стопанство и производството, създадена с изселването на българските турци, което намалява с близо 50% работната ръка в селското стопанство. Започват масови бригади на служащи, студенти и ученици за прибиране на реколтата и в местни индустриални преприятия, в които са работели турци.
8 юли 1989
Представител на организацията Ислямска конференция посещава турската граница при Капъкуле и бежанските лагери при Одрин и Къркларели и заявява, че ще препоръча на страните-членки на Ислямска конференция да въведат политически и икономически санкции срещу България.
10 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че президентът Кенан Еврен е изпратил писма до държавните глави на 40 западни, ислямски, социалистически и необвързани държави с молба за помощ в разрешаването на конфликта с България за масовото изселване на етническите турци.
12 юли 1989
Турските бежанци са 137 000 души, 25 000 от тях са намерили работа.
12 юли 1989
Върховният комисар на ООН за бежанците постановява етническите турци напускащи България за Турция да бъдат определени за бежанци и да получат помощ от организацията.
13 юли 1989
Българското представителство в ООН разпространява писмо от министъра на здравеопазването и социалните грижи Минчо Пейчев до Световната здравна организация, с което я призовава да разследва условията, при които живеят бежанците в Турция, заявявайки, че българското правителство е "силно разтревожено", че неговите граждани живеят в "нехигиенични и нездравословни условия в палаткови лагери или на открито".
18 юли 1989
Блага Димитрова депозира в Народното събрание обръщение на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, съставено през юни. Клубът осъжда етническото насилие и нарушенията на правата на човека, извършени от българските власти над турците в България, погазването на традицията на толерантност и заветите на Левски, настоява за връщане на имената, освобождаване на затворените за съпротивата си срещу насилието и прекратяване на насилственото прокуждане на българските турци. Клубът апелира към българските турци да останат в общата родина България, да не се поддават на провокации и внушения, да не използват насилие в съпротивата си и да преодолеят обидата си и желанието за мъст.
18 юли 1989
Сенатът гласува поправката Бърд-Декончини № 279, с която осъжда насилието над турското малцинство в България и предоставя на Турция помощ от 10 милиона долара, за да се справи с огромния поток бежанци.
19 юли 1989
Кувейт повиква своя посланик за консултации за положението на мюсюлманското малцинство.
19 юли 1989
Бежанците от България са 161 000 души.
20 юли 1989
Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на турското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.
20 юли 1989
Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо турското малцинство.
24 юли 1989
Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 турски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.
26 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.
28 юли 1989
Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на турското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване.
31 юли 1989
Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на българското правителство срещу турското малцинство.
1 август 1989
Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямска конференция Хамид ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.
8 август 1989
България отхвърля предложението на Турция за преговори за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.
9 август 1989
Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на българските власти над етническите турци и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба с Турция. "Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от турски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа."
11 август 1989
Група съветски бойни кораби пристига на официално приятелско посещение във Варна.
Граждански протести в Гоцеделчевско срещу правителствената политика на асимилация и отказа да бъдат издавани паспорти на помаците, които искат да емигрират в Турция. Части на Червените барети смазват протестите. Въведен е вечерен час. На 17 август членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев пристига в района за разговори с местното партийно и административно ръководство.
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #7 on: April 12, 2010, 06:36:31 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор  VIII

16 август 1989
Бежанците в Турция са 287 000.
21 август 1989
Делегация на Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа, водена от сенатор Денис Декончини, посещава турско-българската граница и разговаря със служители и бежанци в двете държави.
22 август 1989
Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продължава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.
22 август 1989
БТА съобщава, че "хиляди пътници - български мюсюлмани", все още чакат да пресекат границата във временни лагери край Свиленград и Малко Търново и че "неочакваното решение" на Турция ги поставя в "изключително тежко положение". Министерството на външните работи изказва официално неодобрение на турското решение пред турския посланик в София.
29 август 1989
САЩ повикват своя посланик в България Сол Полански за консултации във връзка с продължаващото нарушаване на човешките права от българските власти.
30 август 1989
Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият турчин Мустафа Алиев, е починал след гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интернешънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други турци, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсинов Мустафов (?) от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 за отказ да приеме българско име.
30 август 1989
Висшият духовен мюсюлмански съвет осъжда "антибългарската кампания на турското правителство" и заявява, че мюсюлманите в България се радват на пълна религиозна свобода.
31 август 1989
Министерството на вътрешните работи кани чужди журналисти в районите на Гоце Делчев и Благоевград, за да се уверят, че информациите за сблъсъци между местното население и сили на реда са "изфабрикувани".
август-септември 1989
В квартал Хисаря в Хасково са разрушени над 500 къщи на изселници в Турция под предлог, че са незаконни строежи, въпреки че 150 собственици притежават нотариални актове, а повечето имат документи за плащани данъци. Завърналите се от Турция семейства изпадат в безизходица без дом и покъщнина, има случаи на самоубийства и психически разстройства. През 1992 Димитър Велев е обвинен в престъпление по служба по чл. 282 от НК за това, че като секретар на общината през 1989 г. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си с цел причиняване вреда другиму. Обвинени са и тогавашният кмет Георги Жеков и заместникът му Иван Костов. Делото дълго се бави, защото Велев е народен представител от БСП в три поредни парламента. През 1997 съдът освобождава тримата от наказателна отговорност, но решава, че Велев е нанесъл щети за 314 165 лв., Жеков - за 177 194 лв., а Костов - за 88 618 лв. В Кърджали са съборени около 30 постройки на изселници.
5 септември 1989
Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завърнали в България.
6 септември 1989
Среща в София на Тодор Живков с емира на Кувейт шейх Джабер ал-Ахмед ал-Сабах, който след това отпътува за среща с президента и с министър-председателя на Турция.
7 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти за отказа да издават входни визи на български граждани и че целят "създаването на психоза и напрежение" сред желаещите да пътуват и "влошават положението на разделените семейства".
 
12 септември 1989
Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучването на масовото изселване на етнически турци от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на ООН взел решение да не публикува изводите на комисията.
13 септември 1989
Българското външно министерство обвинява турските власти в лошо третиране на "българските граждани, влезли в Турция след май". Според българското външно министерство 12 898 души са се завърнали и много от тях се оплаквали от "безкрайни разпити, физическо насилие и кражба на собствеността им".
14 септември 1989
Европейският парламент приема резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на турското малцинство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.
19 септември 1989
Шуменският съд осъжда трима етнически турци на затвор за участието им в демонстрациите за граждански права в Шумен на 27 май. Злати Щерев Манолов, на 31 години, получава 5-годишна присъда, а Юлиан Игнатов Анев, на 25 години, 15 месеца затвор за това, че са "попречили на милицията при изпълнение на задълженията й". Фидан Демиров Горанов, на 59 години, е осъден на 18 месеца затвор по член 273 от НК за "разпространяването на клевети срещу властта".
20 септември 1989
Британският заместник-министър на външните работи Уилям Уолдгрейв изразява пред българския посланик в Лондон Димитър Жулев загриженост, че двама български граждани - Шукри Шерифов и Марлена Ливиу, са осъдени заради контактите си със западни радиостанции, както и че телефонните разговори от България с ББС Лондон са прекъсвани.
26 септември 1989
Съветът на Европа приема резолюция, с която настоява България да прекрати политиката си на асимилация на етническите турци.
28-30 септември 1989
Около 1000 души от завърналите се от Турция изселници са събрани в София в кино "Сердика" на среща под мото "България - наше отечество, съдба и бъдеще". Срещата трябва да покаже, че турската пропаганда е подвела българските турци да се изселят и Турция не е отговорила на очакванията им.
есента на 1989
Няколко хиляди български турци, завърнали се от Турция, принудително са заселени в Северозападна България по решение на МС на НРБ, със съдействието на Министерство на икономиката и планирането и местните народни съвети. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи от користни подбуди от служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 души.
3 октомври 1989
На 44-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов декларира готовност за преговори с Турция за нова изселническа спогодба. На следващия ден турският външен министър Месут Йълмаз обвинява остро българските власти в провеждане на етническа чистка и асимилация на турското малцинство. Българската делегация отговаря с обвинения към Турция за арменските кланета и преследването на кюрдите.
6 октомври 1989
В народното събрание е внесена подписка на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религиозни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
13 октомври 1989
Тодор Живков се среща с главния мюфтия Недю Генджев, който "изразява благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската религия в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата".
14 октомври 1989
Журналистът от Радио Свободна Европа Румяна Узунова, емигрирала през 1980, пристига в София с едномесечна виза за отразяването на екологичната конференция на ОССЕ - Екофорума. Румяна Узунова, която през 1988 и 1989 прави телефонни интервюта с дисиденти и политически затворници и дава публичност на декларациите на опозиционните групи, е посрещната на летище София от около 100 защитници на човешките права като признателност за нейните усилия да популяризира каузата им.
16 октомври - 3 ноември 1989
В София се провежда международният Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. България е критикувана от западногерманския министър на екологията Klaus Toepfer за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху турското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации. Подобна критика отправя и британският делегат сър Антъни Уилямс.
17 октомври 1989
На Екофорума българското правителство е критикувано от водачите на американската и турската делегации за нарушаването на гражданските права.
18 октомври 1989
Британската делегация на Екофорума кани Антон Запрянов за свой официален гост на откритите сесии на конференцията. Запрянов е арестуван през лятото в продължение на три месеца след като се обявява в защита на човешките права на етническите турци.
18 октомври 1989
Водачът на канадската делегация на Екофорума Derek Fraser критикува българското правителство за преследването на независимите екологични активисти.
19 октомври 1989
В реч пред Екофорума заместник-помощник държавният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър критикува действията на България спрямо турското малцинство и призовава българското правителство да осигури юридическа регистрация на независимите правозащитни и екологични организации.
27 октомври 1989
Завърналите се от Турция бежанци са 50 000 души.
0 октомври 1989
Турският външен министър Месут Йълмаз и българският заместник-министър председател Георги Йорданов имат петчасова среща в Кувейт - първи контакт, осъществен с посредничеството на Кувейт. Договорена е следваща среща през ноември.
30 октомври 1989
Заместник-помощник държавният секретар на САЩ Джошуа Гилдър разказва в София за впечатленията си от посещението в районите с турско население и за атмосферата на страх там.
8 ноември 1989
Унгарската информационна агенция MTI съобщава, че неназован българин (Антон Запрянов?) е получил политическо убежище в Унгария. Според MTI той се е застъпвал за правата на етническите турци в България и в резултат животът му е бил направен непоносим.
9 ноември 1989
На заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на ЦК на БКП. По предложение на Георги Атанасов Политбюро решава на пленума на ЦК на следващия ден за нов генерален секретар да бъде издигната кандидатурата на Петър Младенов (който е и съветският избор за поста). По поръчение на Политбюро Живков се среща с Шарапов, за да му съобщи за взетото решение и съветският посланик уведомява Москва.
9 ноември 1989
Пада Берлинската стена.
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #8 on: April 12, 2010, 06:38:00 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор IX
25 ноември 1989
Генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов се среща с колегиума на МВР, началниците на централните управления и основните самостоятелни отдели на ДС, началниците на областните управления и секретарите на РК на БКП при МВР. Присъства ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Николаевич Фьодоров. Петър Младенов и началникът на Шесто управление ген. Антон Мусаков обсъждат бъдещето на Шесто управление на ДС, което в този момент се смята за политическата полиция между останалите управления на ДС. Антон Мусаков предлага да бъде обявено закриването на Шесто управление и прекратяването на дейността по "престъпленията по чл. 273", за да бъде успокоено общественото напрежение и да не бъде допуснато "улицата да смачка не само състава на Шесто управление, но и състава на други наши звена, в случая имам предвид и народната милиция". Петър Младенов обещава, че на мястото на Шесто управление "ще бъде създадено друго от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане."
10 декември 1989
Между 50 000 и 100 000 души участват в митинг на СДС. Желю Желев призовава за Кръгла маса и преговори между БКП и опозицията. Митингът аплодира резолюция, призоваваща за премахване на ръководната роля на БКП; премахване на партийните организации по месторабота, в милицията, армията, съда и прокуратурата; оставка на целия Централен комитет на БКП, включително на шефовете на отдели на ЦК и на всички окръжни и градски комитети на БКП; финансова ревизия на БКП и другите казионни обществени организации. Оратори са Петко Симеонов, Желю Желев, Янко Янков, Славомир Цанков, Христофор Събев, Румен Воденичаров, Марко Ганчев, Михаил Иванов, Николай Василев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Васил Митров, Петър Слабаков, Константин Георгиев, Георги Спасов, Ангел Ахрянов. Илия Минев отново не е допуснат да говори.
10 декември 1989
Повече от 5 000 етнически турци и помаци се присъединяват към митинга на СДС в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.
26-28 декември 1989
Митинги пред парламента на български мюсюлмани с искане да се върнат имената им.
29 декември 1989
По доклад на Александър Лилов пленум на ЦК на БКП "осъжда като груба политическа грешка провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на “етнически монолитна българска нация” и свързаните с нея извращения на конституционни права на български граждани". На събраните пред Народното събрание протестиращи мюсюлмани е съобщено: "Партията ви връща имената!" Решението предизвиква остра съпротива в членовете на компартията и служителите на МВР в страната. Ръководството на БКП е засипано с протестни телеграми от партийни организации. Служителите на МВР са възмутени, че вината за "възродителния процес" е хвърлена върху тях, а Министерството на народната отбрана и армията са оневинени като неучаствали.
края на декември 1989 - началото на януари 1990
В етнически смесените райони започват протести срещу връщането на мюсюлманските имена. В Кърджали се провеждат стачки. В Кърджали, Хасково, Русе, Шумен, Пловдив, Търговище, Смолян и София многолюдни митинги протестират срещу връщането на имената и възстановяването на гражданските права на мюсюлманите. Участниците отхвърлят решението на ръководството на БКП за осъждане на "възродителния процес" и искат оставката на ЦК и правителството, като заплашват с политически стачки. На основата на местните организации на националистическия протест на 7 януари 1990 е учреден Общонародният комитет за защита на националните интереси. В ръководството му влизат и офицери от Държавна сигурност, участвали във "възродителния процес". Митинги в подкрепа на възстановяването на правата на мюсюлманите, организирани от опозиционните групи, се провеждат в София, Варна, Кърджали.

   
Report Spam   Logged
Pages: [1]   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines