Message #69

[Admin]

"Възродителния процес" Комунистически терор VII
15 юни 1989
Турският министър-председател Тургут Йозал предлага на българското ръководство да разговарят за ситуацията с турското малцинство в присъствието на Комисаря за бежанците на ООН.
15 юни 1989
Съветът на Европа изразява загриженост от "все по-жестокия натиск върху турското малцинство в България".
16 юни 1989
Решение на Централния съвет на профсъюзите за мобилизиране на трудовите ресурси за справяне с недостига на работна ръка след напускането на етническите турци.
16 юни 1989
Канада и САЩ осъждат действията на България срещу турското малцинство на конференцията на ОССЕ в Париж.
17 юни 1989
Турският премиер Тургут Йозал посещава граничните райони, в които са настанени пристигащите от България турци. Техният брой вече е 35 000.
19 юни 1989
Българските медии засилват пропагандата си, като правят репортажи от границата с разочаровани от условията в Турция изселници.
19 юни 1989
Броят на етническите турци, преминали в Турция, е вече 44 000.
21 юни 1989
Външният министър Петър Младенов прави изявление за БТА, с което предупреждава за усложненията, които могат да бъдат предизвикани от заселването на бежанците от България в Северен Кипър и кюрдските региони в Югоизточна Турция. Той отново отрича, че етническите турци са принудително прогонени от България.
21 юни 1989
Бежанците от България са вече 53 000.
22 юни 1989
Протестно писмо на Антонина Желязкова срещу "възродителния процес" е огласено по Свободна Европа и Дойче Веле.
22 юни 1989
На пресконференция в София заместник-министърът на външните работи Иван Ганев съобщава, че 7 души са загинали и 28 са били ранени при турските протести за човешки права през май; 150 000 български мюсюлмани са получили паспорти, а 100 000 други са подали документи; 49 души са арестувани за "нарушаване на обществения ред" и се водят 33 следствени дела.
23 юни 1989
Турското правителство внася оплакване в ООН за депортацията на етнически турци от България.
24 юни 1989
Десетки хиляди протестират на площад Таксим в Истанбул срещу действията на българските власти спрямо турското малцинство.
26 юни 1989
Белият дом критикува политиката на българското правителство спрямо турското малцинство.
26 юни 1989
Работна визита на главнокомандващия на Обединените въоръжени сили на държавите от Варшавския договор съветски генерал Пьотър Лушев в София, срещи с Тодор Живков и министъра на отбраната Добри Джуров.
27 юни 1989
Турският президент Кенан Еврен посещава КПП Капъкуле и двата палаткови лагера при Одрин и Къркларели и се среща с новопристигналите бежанци. Потвърждава, че Турция ще приеме всички бежанци и призовава за преговори по емиграционно споразумение. В Анкара премиерът Тургут Йозал заявява, че Михаил Горбачов трябва да се намеси, за да бъде прекратено масовото напускане на турските бежанци.
28 юни 1989
Турция потвърждава, че турският посланик в София и българският в Анкара са се прибрали в страните си за неопределено време.
1 юли 1989
96 877 са бежанците влезли в Турция.
4 юли 1989
В Държавен вестник е публикуван указ № 1253 на Държавния съвет "За гражданска мобилизация в мирно време" за осигуряване необходимата работна сила и техника при кризата в селското стопанство и производството, създадена с изселването на българските турци, което намалява с близо 50% работната ръка в селското стопанство. Започват масови бригади на служащи, студенти и ученици за прибиране на реколтата и в местни индустриални преприятия, в които са работели турци.
8 юли 1989
Представител на организацията Ислямска конференция посещава турската граница при Капъкуле и бежанските лагери при Одрин и Къркларели и заявява, че ще препоръча на страните-членки на Ислямска конференция да въведат политически и икономически санкции срещу България.
10 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че президентът Кенан Еврен е изпратил писма до държавните глави на 40 западни, ислямски, социалистически и необвързани държави с молба за помощ в разрешаването на конфликта с България за масовото изселване на етническите турци.
12 юли 1989
Турските бежанци са 137 000 души, 25 000 от тях са намерили работа.
12 юли 1989
Върховният комисар на ООН за бежанците постановява етническите турци напускащи България за Турция да бъдат определени за бежанци и да получат помощ от организацията.
13 юли 1989
Българското представителство в ООН разпространява писмо от министъра на здравеопазването и социалните грижи Минчо Пейчев до Световната здравна организация, с което я призовава да разследва условията, при които живеят бежанците в Турция, заявявайки, че българското правителство е "силно разтревожено", че неговите граждани живеят в "нехигиенични и нездравословни условия в палаткови лагери или на открито".
18 юли 1989
Блага Димитрова депозира в Народното събрание обръщение на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, съставено през юни. Клубът осъжда етническото насилие и нарушенията на правата на човека, извършени от българските власти над турците в България, погазването на традицията на толерантност и заветите на Левски, настоява за връщане на имената, освобождаване на затворените за съпротивата си срещу насилието и прекратяване на насилственото прокуждане на българските турци. Клубът апелира към българските турци да останат в общата родина България, да не се поддават на провокации и внушения, да не използват насилие в съпротивата си и да преодолеят обидата си и желанието за мъст.
18 юли 1989
Сенатът гласува поправката Бърд-Декончини № 279, с която осъжда насилието над турското малцинство в България и предоставя на Турция помощ от 10 милиона долара, за да се справи с огромния поток бежанци.
19 юли 1989
Кувейт повиква своя посланик за консултации за положението на мюсюлманското малцинство.
19 юли 1989
Бежанците от България са 161 000 души.
20 юли 1989
Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на турското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.
20 юли 1989
Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо турското малцинство.
24 юли 1989
Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 турски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.
26 юли 1989
Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.
28 юли 1989
Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на турското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване.
31 юли 1989
Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на българското правителство срещу турското малцинство.
1 август 1989
Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямска конференция Хамид ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.
8 август 1989
България отхвърля предложението на Турция за преговори за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.
9 август 1989
Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на българските власти над етническите турци и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба с Турция. "Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от турски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа."
11 август 1989
Група съветски бойни кораби пристига на официално приятелско посещение във Варна.
Граждански протести в Гоцеделчевско срещу правителствената политика на асимилация и отказа да бъдат издавани паспорти на помаците, които искат да емигрират в Турция. Части на Червените барети смазват протестите. Въведен е вечерен час. На 17 август членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев пристига в района за разговори с местното партийно и административно ръководство.