Serbest Forum
March 29, 2024, 02:32:52 am
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

"Възродителния процес"СЕКРЕТНИТЕ АРХИВ

Pages: [1]   Go Down
  Print  
Author Topic: "Възродителния процес"СЕКРЕТНИТЕ АРХИВ  (Read 7163 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« on: April 12, 2010, 06:31:19 am »

"Възродителния процес" Комунистически терор  V

18 февруари 1988
Доклад на Комисията за човешките права на ООН обвинява България в преследване на мюсюлманската религия.
23 февруари 1988
В условия на засилено външно внимание към насилствената асимилация и все по-голяма външнополитическа изолация България се отказва от политиката си да не преговаря с Турция. Външният министър Петър Младенов и турският външен министър Месут Йълмаз подписват протокол за "добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество" и за създаването на двустранни групи за разрешаване на въпросите с търговията, транспорта, комуникациите и културата, както и "хуманитарни въпроси" - проблемите с турското малцинство. Две последващи срещи в София и Анкара не дават резултати.
12 март 1988
Пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. Според Живков преименуването не е дало желания резултат: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда."
22-23 март 1988
В Аман на среща на министрите на външните работи на страните от организацията Ислямска конференция турският външен министър Месут Йълмаз говори за третирането на турското малцинство в България. Абдулла Омар Насеф от Саудитска Арабия, който през юни 1987 е в България начело на тричленна делегация, за да разследва ситуацията с турското малцинство по поръка на Ислямска конференция, разпространява доклад за "политиката на насилствена асимилация, предприета от българското правителство, която нарушава личния живот, свободата и естествените права на турското население."
25 април 1988
Върховният съд осъжда на смърт тримата турци, обвинени в извършването на терористичните актове през 1984 и 1985. Четирима други са осъдени на различни срокове затвор. След 4 месеца присъдите са изпълнени. Съмненията за вината им, както и за ролята на Държавна сигурност, остават.
3 юни 1988
В София е създаден казионен Комитет по правата на човека с председател висшия партиен функционер Константин Теллалов.
13 ноември 1988
Създадена е Демократичната лига за защита на правата на човека. Сабри Искендер, който е излязъл от старозагорския затвор, се свързва с Али Орманлъ, с когото е бил в концлагера Белене, и с Мустафа Юмер и тримата основават организацията. Основаването става във Врачанско, където в селата Каменно поле, Кунино и Драшан са интернирани тримата след концлагера и затвора. Мустафа Юмер е избран за председател, тъй като е завършил философия в Софийския университет, а Искендер и Орманлъ за секретари на организацията. През декември 1988 програмата на Демократичната лига е изпратена по пощата на Тодор Живков, Станко Тодоров, главния прокурор, на вестниците "Работническо дело" и "Земеделско знаме". Малолетният син на Искендер, Хюсеин, я предава в английското консулство и е прочетена по радио "Свободна Европа". Целта на организацията е връщане на майчините имена; защита на човешките права в България; борба срещу асимилацията на мюсюлманските малцинства и срещу забраната на ислямските практики и традици; възстановяване на демократичните принципи в обществения живот. Организаторите смятат да постигнат това с легална борба с мирни средства и убеждават турците да не прибягват до насилствени действия и саботажи. До май 1989 в организацията членуват неколкостотин (по други сведения над 3 000) души, предимно турци, в множество региони на страната не само с компактно турско население. Местните ръководители се избират между лежалите в Белене добре образовани турци. В началото на май 1989 тримата лидери на Демократичната лига са експулсирани в Турция, но ръководството се поема от предварително определени хора. Председател става инж. Хюсеин Нух, бивш кмет на Ябланово. През май и юни 1989 след протестите в Североизточна България много от членовете на организацията са прогонени от страната.
23 декември 1988
Българските власти прекратяват заглушаването на предаванията за България на Радио Свободна Европа.
януари 1989
Етнически турци създават Дружество за подкрепа на Виена'89. Целите му са мониторинг върху спазването от България на виенските споразумения на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, защита на гражданските права и противопоставяне на асимилаторската кампания. Водачи на Дружеството са Авни Алиев Велиев и Исмет Емрулахов от Джебел. И двамата са експулсирани от България през май 1989.
17 януари 1989
На заключителната сесия на конференцията във Виена турският външен министър Месут Йълмаз критикува третирането на турското малцинство от българските власти и заявява, че споразумението между двете правителства от февруари 1988 е останало безплодно. В отговор българският външен министър Петър Младенов обвинява Анкара в "миниране на диалога и дискредитиране на общоевропейския процес".
март 1989
Засилва се ненасилствената съпротива на турците в България. Те започват открито да нарушават забраната да се говори на турски на публични места, а жените отново обличат традиционното си облекло. С отворени писма до прокуратурата и партийния орган "Работническо дело" настояват за връщане на имената.
април 1989
Първите гладни стачки на преименувани турци в селата Климент, Шуменско, и Таслаково, Силистренско.
15 април 1989
Членове на Независимото дружество за защита правата на човека създават организацията Мюсюлманска инициативна група. В нея влизат 35-40 етнически турци от района на Казанлък. Цели: защита на човешките права и религиозните свободи в България и борба срещу насилствената асимилация. Водещи фигури: Рамадан Рунтов, Ибрям Рунтов, Ферат Рунтов, Хюсеин Аджерлов.
22 април 1989
Десет български граждани - етнически турци, искат политическо убежище в посолството на република Турция в Будапеща.
май 1989
Предстоящата в края на месеца в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа на Виена'89 са основните организации, които подготвят протестите на българските турци срещу насилствената асимилация.
6 май 1989
Севзи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов от с. Правда, Хакъ Хакъев Мехмедов от с. Любен и Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, Разградска област, започват гладна стачка с искания за връщане на рождените турски имена и прекратяване на политиката на етническа асимилация. Планирано е протестът да продължи до откриването на конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж на 31 май. Това слага началото на масовите гладни стачки и протести на етническите турци в България.
7 май 1989
Интервюиран по телефона от Румяна Узунова от Радио Свободна Европа, Желю Желев прочита "Декларация за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България" с искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и информацията, свобода на сдружаването, равноправие на националните малцинства.
7 май 1989
ОУ на МВР - Хасково и Шесто управление - ДС осуетяват събрание на 14 членове на НДЗПЧ в Хасково, между които Илия Минев, Константин Тренчев, Николай Колев - Босия, Борис Лафчиев (Лъхчиев?) и четирима преименувани турци от Хасковска област. Целта на събранието е да се създаде клон на дружеството в Хасковска област. Иззети са учредителният протокол и молбите за постъпване в дружеството, а участниците са принудително изпратени по местоживеене.
8 май 1989
Седем етнически турци от с. Престое и от гр. Каолиново се присъединяват към гладната стачка.
10 май 1989
36 етнически турци от Североизточна България се присъединяват към гладната стачка, в това число всички близки на Хакъ Мехмедов - един от четиримата гладуващи от 6 май, на когото е съобщено в управлението на МВР в Дулово, че заедно със съпругата си и малкия си син трябва да напусне страната. Към стачката се присъединяват и семейства от Асеновград и Крумовград.
17 май 1989
По Радио Свободна Европа е прочетено протестно писмо до Тодор Живков от Сабри Искендер, лидер на Демократичната лига за защита на правата на човека, експулсиран в Турция заради друго свое писмо от 14 май, с което настоява Живков да прекрати асимилаторската си политика. Същия ден шуменското окръжно ръководство на Демократичната лига решава на всеки пет дни по петима турци да обявяват щафетна гладна стачка до окончателното решаване на въпроса с връщането на майчините имена, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации от 18 май, като решението изпращат до главния прокурор, министъра на правосъдието, централните вестници и радио "Свободна Европа".
18 май 1989
200 етнически турци се присъединяват към гладната стачка срещу политиката на насилствена асимилация. Гладните стачки започват да се разпространяват и в Югоизточна България.
19 май 1989
Арестуването на местния лидер на съпротивата срещу "възродителния протест" предизвиква мирен протест на 3-10 000 души в центъра на родопския град Джебел. Протестиращите скандират лозунги в подкрепа на преустройството и на Горбачов. Шествието поздравява гладуващите в квартал Изгрев и протестиращите се разотиват мирно с намерение на следващия ден да бъдат отново на площада. През нощта Джебел е блокиран, извършени са масови арести и побои над арестуваните в милицията. Исмет Исмаил Хасанов, секретар на Дружеството за подкрепа на Виена'89, е разпитван за ролята му в организирането на протестите.
20 май 1989
В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият в Североизточна България митинг на български турци срещу "възродителния процес". Демонстрацията продължава в Каолиново, участват около 5000 души от околни села. При сблъсъците с милицията загива 47-годишният автобусен шофьор Неджеб Османов Неджебов от с. Кус. На 21 и 24 май милицията разпитва Гюлтен Османова, член на Независимото дружество за защита на правата на човека, за организирането на демонстрацията в Каолиново.
21 май 1989
В близкото до Каолиново село Тодор Икономово след ареста на правозащитника Тахир Алиев избухват протести. Милиционерите от спецотряд използват оръжие. Загиват трима демонстранти - Хасан Алиев Арнаудов, на 45 г., Мехмед Лорн (?), на 55 г., и Мехмед Салиев Рашидов, на 37 г., 16 са ранени.
21 май 1989
Сблъсъци в Силистренски окръг. В Дулово демонстрират 3000 души.
При опит да влязат в Дулово около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево са спрени от милиционерски кордон в покрайнините на града и се стига до ръкопашен бой.
Демонстрация в село Правда, която трябва да се присъедини към демострантите в Дулово, е разтурена мирно.
Със сила е разпръсната демонстрация в село Босна с участници и от селата Искра, Бащино и Дичево, която трябва да се присъедини към демонстрацията в Дулово.
Report Spam   Logged


Pages: [1]   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy