Message #66

[Admin]

"Възродителния процес" Комунистически терор  IV


28 февруари 1985
С окръжно I-28 вътрешният министър Димитър Стоянов нарежда да се удвои агентурата по турска линия и незабавно да бъдат вербовани всички кметове и ходжи в районите, където се провежда "възродителния процес". На 3 април 1986 е отчетено, че в Кърджали броят на секретните сътрудници е увеличен само с 21%, а в Хасково - с 55%.
март 1985
Завършено е насилственото преименуване на 850 000 етнически турци и започва прилагането на мерки за затвърждаване на асимилацията. Терминът "турци" е изключен от официалния дискурс и е заменен с "граждани с възстановени имена" (българите са "граждани с традиционни имена"). Употребата на турски език на публични места е забранена и се наказва с високи глоби. Мюсюлманските религиозни ритуали и обичаи също са забранени. Обрязването е строго забранено и се наказва с до 3 години затвор или глоба до 1000 лева (около 5 средни работни заплати). Забранено е традиционното мюсюлманско облекло; има забрана мюсюлманите облечени с традиционно облекло да получават медицинска помощ в местните медицински пунктове и да бъдат обслужвани в административните служби, обществените заведения и магазините. Под забрана попада и турската музика. Тъй като се очаква международна анкетна комисия, комунистическата власт започва мащабно и спешно заличаване на всички следи от турската идентичност. Мюсюлманските гробища са разрушени, а в общинските съвети се променят имената на починалите родители и деди. В училищата и детските градини са изцяло преписани училищните дневници с новите имена, унищожени са дори тетрадките на учениците с турски имена и свидетелствата за преминаване в по-горен клас. Един от най-вандалските актове на властта е унищожаването на здравните картони и архивите на болниците и клиниките за хронично болни. Започва спешна подмяна на традиционни топоними, дори в белетристични творби.
9 март 1985
В 21,31 часа във вагон за майки с деца на влака Бургас-София избухва взривно устройство, в момент когато влакът навлиза в гара Буново. На място са убити седем души, сред които и две момчета на 12 години, а девет са ранени. В 22,02 ч. друга бомба избухва в хотел “Сливен” в Сливен. Ранени са 14 души.
21 юни 1985
На пленум на ОК на БКП в Хасково, на който присъства членът на Политбюро Йордан Йотов, е поставена задача да бъде доведен докрай "възродителният процес" и в замяна на традиционните религиозни ритуали да бъдат въведени нови граждански.
юли 1985
"Амнести интернешънъл" внася в Комисията по правата на човека на ООН доклад за положението на етническите турци в България.
юли-август 1985
Неджметин Хак, Касим Дал и Сали Ахмед от село Дръндар, Варненско, създават във Варна нелегалното Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Целите им са: съхраняване на единството и идентичността на турското малцинство; противопоставяне на асимилацията чрез протести; свободно изселване на турците от България. Средствата са ненасилствени, "борба без оръжие": стопански бойкот - да произвеждат малко и некачествено, да работят само за насъщните си нужди и да не поемат допълнителна работа, да произвеждат в личните стопанства само за собствените си нужди, да не работят безплатно за държавата в почивните дни на бригади и съботници; граждански бойкот - да не участват в избори или да задраскват имената в листите, да не участват в манифестациите, да не участват в събрания, да не подписват никакви документи, да не практикуват новоизмислените "социалистически ритуали", да не се абонират за български издания; правозащитна дейност: събиране на данни и снимков материал за репресии и за затворени джамии и изпращането им на международни политически и правозащитни организации. Първите членове са петима души от с. Дръндар, един от Провадия, двама от Шуменско и 11 от тогавашния Толбухински окръг. В ТНОДБ членуват около 200 души. Организацията има централно, областни, окръжни, регионални и местни ръководства и включва три района: Добруджа - Варна, Толбухин (Добрич), Силистра; Южна България - Кърджали, Хасково, Пловдив, Бургас, Сливен; Делиорман - Разград, Шумен, Търговище, Русе. През декември 1985 програмата на ТНОДБ е окончателно разработена с участието на научния сътрудник от Института по философия към БАН - Ахмед Доган, който като добре образован е избран за ръководител на ТНОДБ през 1986. През март 1986 г. програмата е разпространена в страната.
24 октомври 1985
Посещение на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов в България. Горбачов отхвърля българските искания за съветска икономическа помощ, защото СССР не е в състояние да ги удовлетвори. Все пак България получава отсрочка от 5 години за изплащането на 1 милиард рубли задължения. Тодор Живков обяснява "възродителния процес" с това, че се очаква към 2000 година турското население да стане 1 милион и че Турция гледа на него като на част от турската нация, концентрира го по границата и на стратегически места и го превръща в "пета колона против Варшавския договор".
26 ноември 1985
Среща на патриарх Максим с посланика на САЩ Мелвин Левицки. Присъстват Старозагорският митрополит Панкратий и главният мюфтия Миран Топчиев. Срещата е поискана от патриарх Максим по повод доклад на заместник-държавния секретар на САЩ Ричард Шифтър пред сенатската комисия за Европа за свободата на религията и правата на човека в източноевропейските страни. В доклада българското правителство е остро критикувано за репресиите над вярващи и над религиозни общности и за насилствената смяна на имената на мюсюлманите. Патриарх Максим изразява протеста на Светия Синод и заявява, че докладът не отговаря на истината, съществува "взаимно зачитане между държавата и църквата" и църквата безпроблемно изпълнява "спасителната си мисия". Главният мюфтия декларира, че мюсюлманите се радват на свободно вероизповедание, а религията им не е ограничавана и преследвана. Главният мюфтия също пояснява, че "без никакво насилие, тези от етническата група, наречени турци навремето, възстановиха българските си имена и това не създаде никакво сътресение", а историческите изследвания доказват, че са "неразделна част от българския народ". Митрополит Панкратий също повтаря тезата за българския произход на мюсюлманите.
януари и март 1986
Турското национално-освободително движение в България (ТНОДБ) разпространява във Варненски и Толбухински окръзи листовки с призив за протести. Окръжните управления на МВР във Варна и Толбухин, координирани от Шесто управление на ДС, издирват авторите на позивите. Второ главно управление на ДС получава данни, че програмната декларация на ТНОДБ е била предадена в края на март на служител в турското консулство в Пловдив с цел да се предизвика външна намеса, да се "дискредитира политиката на НРБ пред световната общественост" и да се афишира създаването на нелегално движение от "лица с възстановени имена".
22 януари 1986
Решение на Светия Синод на Българската православна църква "да съдейства за по-нататъшното историческо осветление и патриотично подпомагане на възродителния процес сред мохамеданското население в България".
март 1986
Турция прекратява вноса на българска електроенергия като протест срещу смяната на имената на турците в България.
1 април 1986
В лагера в Белене етническите турци, останали след освобождаването на една голяма част от лагеристите, обявяват гладна стачка. Стачката продължава 30 дни, в началото на май повечето от лагеристите са освободени от ТВО и са интернирани в различни райони на страната.
31 май 1986
ТНОДБ разпространява във Варненски и Толбухински окръзи листовки с призив за бойкот на предстоящите на 8 юни избори. Листовките са разлепени по стени, пуснати са в пощенски кутии или в дворовете на етнически турци и призовават да се гласува с недействителна бюлетина. На 5 юни е арестуван член на ТНОДБ и ДС стига до ръководителя на организацията Меди Доганов (Ахмед Доган). Той е арестуван на 12 юни и прави признания. На 16 юни са арестувани още 22 души с ръководни функции в нелегалната организация. В процеси във Варна, Шумен и Толбухин са осъдени 18 души. Ахмед Доган е осъден на 10 години, останалите от 2 до 10 години лишаване от свобода.
2 април 1987
Среща в София на Тодор Живков със заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед. Въпреки че срещата събужда големи надежди в дисидентите и българските турци, Уайтхед не поставя остро въпроса с нарушаването на човешките права в България.
юли 1987
Трима български турци отвличат две деца в гр. Толбухин (Добрич) и ги отвеждат в Златни пясъци. Там правят изявление, че няма да убият заложниците, но демонстрират твърдостта на намеренията си като хвърлят гранати пред хотел "Интернационал". Искането им е да бъдат пропуснати в Турция. Според МВР близо до границата части на Червените барети застрелват единия от терористите, колата се блъска в друг автомобил, гранатите експлодират и колата се запалва. Двама от похитителите загиват на място, третият умира в болницата. Децата са ранени, но остават живи. Според съграждани на похитителите те са били сътрудници на Държавна сигурност, на които е възложено да взривят училище. Изплашени, те са искали да напуснат по този начин страната. В резултат на разследване на гл. редактор на сп. "Правен свят" Гергина Банкова, което показва съществени неответствия в разследването, през лятото на 2007 главният прокурор възложи проверка на делото.
13 август 1987
Арестувани са трима български турци, обвинени в извършването на терористичните актове през 1984 и през 1985.
16 януари 1988
В дома на Илия Минев на ул. "Загоре" № 16 в Септември 16 души създават Независимото дружество за защита правата на човека в България. За председател на НДЗПЧ е избран Илия Минев. Други от основателите са Григор Симов Божилов, Едуард Генов, Цеко Цеков, Божидар и Минка Статеви. Това е първата правозащитна, дисидентска организация в България и първата независима обществена организация след 1947. Създаването на Дружеството е предшествано от изпращането на открито писмо-апел до Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество във Виена на 19 декември 1986 и от предварителни разговори между някои от основателите през октомври - декември 1987. Дружеството основава дейността си върху Всеобщата декларация за правата на човека от 1948, заключителния акт на конференцията в Хелзинки и конституцията на България. Поставя си за основни задачи да наблюдава спазването на човешките права и свободи, да се обръща към властите при нарушаването им и да ангажира българското и световното обществено мнение с нарушенията. НДЗПЧ се обявява за спазването на правата на всяко национално или религиозно обособено малцинство; за защита на околната среда; против всяка форма на привилегии, освен за болни и социално слаби. В първите шест месеца от съществуването си Дружеството успява да изнесе на Запад случаи на нарушени човешки права, а Цеко Цеков и Димитър Томов привличат нови членове от турците, изселени в Михайловградско. След юни 1988 радио Свободна Европа все по-често провежда разговори по телефона с членове на НДЗПЧ, които дават публичност на нарушения на човешките права. Членовете на НДЗПЧ нарастват до 500 души.