"Възродителния процес"СЕКРЕТНИТЕ АРХИВ

"Възродителния процес" Комунистически терор II

25 април 1973
В 5.00 сутринта в Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за ООН" и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин, извършена от 350 активисти.
14 ноември 1977
В Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между България и Турция от 1968. До края на ноември 1978, когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите за изселване. Към септември 1977 са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души.

5 януари 1978
Писмо на Тодор Живков до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавния съвет приема документ за "празнично-обредната система", според който традиционните християнски и мюсюлмански обичаи трябва да бъдат заменени с изкуствено създадени церемонии, "в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически моменти".

ноември 1978
Изтича срокът на споразумението между Турция и България за изселване на желаещите български турци. Общият брой на изселилите се от март 1969 е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително изселени.

22 февруари 1982
Политбюро на ЦК на БКП прави първата стъпка към "възродителния процес" като приема тежка ограничителна мярка спрямо етническите турци. Забранено им е да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг и дори да бъдат приемани там на временна работа. От ръководствата на тези окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на българските турци, които сега живеят в указаните селища".

есента на 1984
В изпълнение на решенията на ЦК на БКП за приобщаване на българските турци през есента на 1984 г. в Кърджалийски и Хасковски окръг започва подмяна на турско-арабските имена на "българо-мохамедани и лица от смесени бракове". Подмяната на имената се извършва от местните държавни и партийни органи с участието на окръжните управления на МВР.

ноември 1984
Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов насочва следствието за терористичните актове, което още няма конкретен заподозрян и подозира "вражеската емиграция", "изменници на родината" или репресирани, към "протурските националисти" и поставя като задача пред МВР "борбата с тероризма". След взривовете в Пловдив и Варна усилената охрана по повод юбилейните деветосептемврийски тържества не е снета, а удвоена. Мерките са особено силни в селата в Източните Родопи, където в помощ на милиционерите са включени цивилни, на които се раздава дългоцевно оръжие (в градовете е раздадено късоцевно оръжие). В Кърджалийски и отчасти в Пловдивски и Варненски окръг започва охрана на централни и второстепенни пътища, нощни и дневни патрули с извадено на показ оръжие, проверки на колети, писма, телеграми, усилено подслушване на телефоните, удвоено милиционерско присъствие.
21 ноември 1984
На съвещание в МВР е отчетено, че през есента на 1984 до края на ноември в Кърджалийски и Хасковски окръг са преимунавани 25 000 "българомохамедани и лица от смесени бракове". Министърът на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там, където се налага, ще вземе участие и МВР. Ще спомена цифра, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и лица от смесени бракове..."
10 декември 1984
Оперативка на ръководството на МВР. Началникът на Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов докладва, че към 9 декември 1984 вече са преименувани 33 129 "лица с доказан или общественопризнат български родов корен": в Кърджали - 17 437, Хасково - 8200, Силистра - 3450, Пловдив - 3216, Бургас - 826 души. Ген. Стоянов заявява, че това става без нито един случай на остра съпротива, а в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг става доброволно и с опашки пред народните съвети, без "органите" да се явяват на сцената, като "се върви само с партийните секретари, с кметовете..." Ген. Стоянов предлага да се изучи настроението в още 7-8 окръга, преди да се премине към "втория етап, за който Вие, др. Министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво..." На ръководството на МВР е прочетена заповедта за започването на масовото насилствено преименуване на етническите турци, издадена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов до началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов (седем от деветте отдела на Шесто управление работят по етническите и религиозни малцинства): "Възродителен процес. Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов."
23 декември 1984
Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 контролно-пропускателни пунктове, които спират свободното движение на хора навън и навътре в района. Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен вечерен час - 19.00 часа. Две седмици преди акцията е иззето цялото ловно оръжие. Милицията на окръга от 443 сержанти и офицери е подсилена с милиционери от Сливен и Ямбол и 718 офицери и сержанти от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище, сержантската школа от Долни Богров, въоръжени с късоцевно и дългоцевно оръжие и палки. В следващите дни към тях се присъединяват 4-и и 5-и отряди на Гранични войски, управленията на МВР в Смолян, Пловдив, Бургас, Враца и Плевен, районните управления от по-малките градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение от Голо Бърдо, поделенията на армията в Момчилград и Крумовград. Подготвени са 15 коли на пожарната и една машина с реактивен двигател за разпръскване на тълпи. През нощта срещу Коледа на заседания в големите градове и села от окръга представители на БКП, ДКМС, ОФ, АПК, ТКЗС, МВР, МНО, местните заводи, фабрики, предприятия, училища, читалища, кметствата и "доброволните отряди на трудещите се" разработват план за преименуването в следващите дни.
24 декември 1984
В 4 часа сутринта десетки села в Кърджалийски окръг са обкръжени от милицията. В кметствата освен кметът на селото се намират партийният секретар на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от МВР цивилни. В 6 часа милиционерите започват да влизат в къщите и да извеждат хората под дулата на автоматите. Първи са семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството или друга административна сграда им взимат паспорта, показват им списък с български имена и ги карат да си изберат едно от тях. Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки. Машинописката напечатва трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва да се подпише. Ако се съпротивлява, подписът е получаван с бой. Неграмотните оставят отпечатък от палец. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки турци, непожелали да се откажат от името си.