Безразличието в българското общество.......

[Atilla Blazhev]

Пускам тази философска тема! за да акцентирам на един наистина много наболял проблем в последно време. А тои е безразличето в целокупното българско общество, относно нашата личност и нашите лични приноси за развитието на общественото пространство и начало.

Убеден съм че много от вас са ставали жертва на безразличие и човешко бездушие, по много не само вътрешно индивидуални, но и общественно - отговорни въпроси и стремежи.

Защо е така? Защо е това състояние на духа в българското общество? Никои не би могъл да си отговори, ако не си зададе правилно въпроса.

Искаме да постигнем един даден идеал или дадена идея, но неизменно стигаме до човешката ненавист, безразличие, глупост и завист, само защото по някакъв начин ги превъзхождаме другите индивиди. И това кара хората да търсят поле за изява не в самите тях, а в самите нас. Като по този начин ни ограничават в избора ни и се стига до абсурдната ситуацията, че нищо не сме направили, че нищо не сме постигнали накрая според тях, относно осъществяването на идеята ни или на нашият личностен стремеж, само защото при тези паразитни хорица, чувството на завист и нуждата от избиване на комплекси за малоценност, е по силно от чувството на съпричастност и отговорност.

Бием се в гърдите че сме хора, че сме личности! даваме си вид че сме силни в идеите си относно безсмъртният идеал, а всъшност нищо не постигаме, защото на някого това не се харесва, защото този някои не може да постигне тези успехи които ние сме ги постигнали и прибягват задължително до политиката на дискриминация над даденият човек, за да отбележат своето си миниатюрно величие и жалко съществуване на една най-елементарна амеба.

Единственното предимство на тези хора е! че са се намърдали в една властова нисша, от която направляват събитията и нещата в посока желана от самите тях задкулисно. Застават на пътя на всичко ново и прогресивно, до тогава до като това не заработи в техен интерес.

Пречат по всякакви начини, човек да не постигне нещо наистина смисленно в живота си, от което да има реален резултат на лице! и след това се обръщат и казват с най-голямата си наглост, че всъшност от нас нищо не било ставало, само защото сме по способни от тях и го доказваме на практика.

Как да стане това обединение? като тези хора са застанали на вратата и не пускат нито да се влиза, нито да се излиза. И след това вменяват вината не на тях си, а на хората станали жертва на техният себелюбив, егоцентричен егоизъм.
Тези хора! мен лично не ме дразнят особенно много. Но най-силно ме дразнят хората които гръмко се афишират че са родолюбци, правят си автобиогафични филми по "национални" доказани про-комунистически медии, като канал 1 например. Твърдят че работят за България, а всъшност подлагат собствените си сънародници на дискриминация, само защото искат да се доближат до тях и по някакъв начин са различни от общо приетата славянска конюктура, определяна от същите тези малки човечета с неизбиваеми комплекси за малоценност славяните.

И това става повод за враждебното им отношение, спрямо тези хора. Хора които като нямат какво да отговорят и предпочитат да се крият зад мълчанието и игнора на живота, за да си скрият гузните душици, че всъшност са едни слаби и страхливи същества, просто нямат достойнството да се нарекат хора с чест и достойнство.

Слабият човек е най-опасен! и от най-големият тиранин. Тази най-древна аксиома, е изстрадана през вековете, за да е в пълна сила и сега в днешни дни.

Слабият човек е страхлив по природа. Слабоста и страха е признак на саморазрушение, което дадени сили в този свят, искат да наложат това като разрушителна формула за деградиране на световното общество, като официална държавна политка. Бихме ли повече търпяли слаби хора да вземат политическите решения на България? За мен лично си казвам! аз не искам да живея със слаби страхливци, защото ми изяждат правото ми на чисто физическо и емоционално съществуване.

Слабоста е признак на благородство от по силният човек по принцип. Тогава когато слабият наистина се нуждае от помощ в безпомощното си състояние, но когато слабият онаглее до такава степен, че всичко и всички му дължат всичко, а тои нищо не дължи на никого, е тогава наистина става много опасен за околните около себе си.

Слабият човек кои е всъшност? Не онзи физически и духом е слабият човек, а слабият човек е страхливият лумпен, които избира да е в тон с този които е силен на деня, за да оцелее не само физически, но и емоционално, на кратко казано! тези слаби хора са подмазвачите и подлезурковците, готови на всичко само и само да са от страната на печелившите. Ето това поражда проблемите в България, относно безразличието в българското общество.

Подопеченоста не ни позволява да се обединим, защото тогава придобива размерите на вулкан. В страна къде силните духом са в повече процентно от по слабите и страхливи мижитурки, тогава обединението е на лице. За жив пример давам Р. Турция, където силата на хората и на Турското обществото е на лице и от там идва обединението на Турската нация в трудни за тях моменти.

Но който си мисли!!! че обединение ще стане сега в българия, до като се допускат подобни нищожни и страхливи хора да живеят дори на майката земя и да се размножават като гъсеници, много тежко се лъже, че промяна или обединение ще се постигне в общество! на алчни и себелюбиви хиени.

Нека всеки по своят си начин да се замисли и сам да избере пътя на обединението, като се почувства наистина силен и да забрави дребнавият си и личностен егоизъм и да даде приоритет на обществената си ангажираност в полза роду, а не на личните си амбиции. Нека да се вземе жив пример, национлното и родолюбиво чувство на Турците, спрямо тяхната родина.

Личното си е лично, но общественното начало на една държава, е много по важно от дребнавата и страхлива природа на малцина в тази абсурдна държава, но това дали много хора го осмислят че е така?! само АЛЛАХ си знае, защото аз не вярвам в осмислената нужда от обединение на това сборно, предимно славянско и паразитно погрешно наречено българско общество.

[Serbest Korkmaz]

   По тази тема цял роман в десет тома може да се напише Мустафа. Ще се постарая по-подробно да пиша, когато имам повече време.

   Засега само мога да кажа, че в България ционистите направиха експерименти за овчата търпимост на масите. Според мен резултатите минаха най-оптимистичните очаквания на екпериментаторите.

 Незнам още какви изпитания за търпеливост е приготвил чичко Моше, но предполагам, че ще се пробват най-екстримните възможни унижения. Затова от време на време българските политици отиват на хаджилък, за да получат указанията от първа ръка и на четири очи.

[Atilla Blazhev]

По тази тема цял роман в десет тома може да се напише Мустафа. Ще се постарая по-подробно да пиша, когато имам повече време.

Засега само мога да кажа, че в България ционистите направиха експерименти за овчата търпимост на масите. Според мен резултатите минаха най-оптимистичните очаквания на екпериментаторите.

Незнам още какви изпитания за търпеливост е приготвил чичко Моше, но предполагам, че ще се пробват най-екстримните възможни унижения. Затова от време на време българските политици отиват на хаджилък, за да получат указанията от първа ръка и на четири очи.

Сербест, темата наистина е философска и като такава трябва да се разглежда. Не бързаи, обмисли всичкото което искаш да кажеш като коментар и тогава го публуикувай тук в тази тема.
Мога само да кажа, че това безразличие, не е само едно най-обикновенно безразличие, а си е чисто болестно състояние на това сбъркано генетично населениеот държавата Абсурдиния, изработено от много племена и кланове, наречено българско общество и само точната оценка може да даде правилното лечение на разболелите се индивиди. А за да се излекува трябва наистина огромно търпение и постоянство.

Чисто и просто, на милиони светлинни година са тези тук в тази територия наречена Абсурдиния ("българия") от Турското общество и нация. Не случайно споменавам този факт, не случайно вмъквам в заглавният си постинг примери от Р. Турция, че там се борят за да се спасят от задушаващата прегръдка на болеста наречена шовенизъм, а тук е обратното, тук се борят за да се докажат колко са големи психично болни шовенисти и колко са потънали в тази проказа, наречена славянски национал-шовенизъм.

Разликата е че Турското общество се чисти, макар и бавно и постепенно, но факта си остава факт, че го прави, че прави нещо по въпроса от тези психологически недъзи и умствено изостанал товар, а тук славяните ги дозатвърждават тези деградивни и асоциални недъзи на човешката и национална психология и живеят с недъзите си втори живот, защото те всъшност нямат истински живот.

Нямат щастие, нямат цел в живота си, обезверени хора са от комунизма и неговата отрова, а отатак Босфора, тези неща отдавна са ги надраснали и надживяли и това ги прави издигнати духовно Турците. Е! има и неща който не са лицеприятни и в Р. Турция, все пак няма идеални хора на тази земя, но да си говорим честно, къде са Турците?! къде са славяните по манталитет, колкото и да си прехвърлят енергиният товар, разните обременени примати с психични разстройства, цяла медицинска енциклопедия са.

И най-смешното и жалкото на славяните е, че твърдят че не ги било интересувало за Турците, за Тюрко-Българите и за всички хуманно разсъждаващи хора в света. Но постоянно злободневаната им тема на разговор е Турция, предатели, ренегати, йени-чери и не знам си още какви определния. Само за това приказват, защото няма за какво друго да говорят, освен да се обърнат срещу собствените си палачи-господари и да говорят срещу тях, а на тях това им е забранено да се усъмняват в светоста на техните комунисто-ционистки кумири и идоли и по този начин се обвързват в една невидима нишка с тези така мразени от тях понятия, хора и нации, но инак не ги било интересувало. Абе жалка гротеска е тази славянска нация, имаща се за българи.

От хора, който самите себе си мразят, какво единство и обединение може човек да очаква?! освен една лицемрна солидарност само за пред хората, но инак са си едни зверове мислещи единственно и само за себе си.