|
samvoin
Guest
|
 |
« on: August 21, 2010, 08:40:12 pm » |
|
Националните движения в Източна Европа – от перестройката до сега. Равносметка и перспективи
Иван Митев
В първите години бяхме незрели и робувахме на следните илюзии:
1.Всеки, изповядващ нашите идеи, е дъбре дошъл при нас, независимо от социалната му реализация.
2.Партийната организация на националното движение е достатъчна за неговата реализация.
3.Ние сме във възход и увличаме все повече последователи.
Все пак това време не беше пропиляно, то ни научи на много неща. През изминалите години ние преосмислихме тези илюзии. Основните проблеми на нашето движение си остават вътре в него. То се състои от хора от различни социални типове, с присъщите за тях мотиви. Познаването на тези типове и мотиви ще ни даде възможност да управляваме процесите в движението, за да съхраним и засилим съзидателните сили в него.
Първият проблем, с който се сблъскахме в началото, е недостигът на качествени хора. В първоначалната еуфория, когато преобладаваше емоционалната нагласа, редиците ни се напълниха с множество декласирани елементи: безделници, алкохолици и дори клошари. Самоопределяйки се с нашите идеи, те избиват комплекси за собствената си житейска нереализираност. На тях все системата им е виновна за личните неудачи, затова в националистическата идеология те виждат едно утопично решение на житейските си проблеми. Идеологията за такива всъщност е без значение – при едно национално управление те биха преминали към левите идеологии. В организационния живот маргиналните елементи не принасят полза, напротив – те са тежест. С неконтролируемото си повечение (често под въздействието на алкохол) те системно вършат провокации и нарушения на обществения ред. Следват полицейски репресии и медийни кампании, при които ни квалифицират като крайнодесни екстремисти. Така си спечелихме лошо име и отблъснахме много почтени хора от националната кауза. За съжаление в първите национално-патриотични организации взе надмощие алкохолизмът и с това те бързо изчерпаха потенциала си.
От първостепенно значение е подборът на качествени кадри в нашето движение. След като се считаме за най-добрата част от нацията, ние националистите трябва да сме живият пример за това. В нашата общност трябва да присъстват реализирани хора с изградено обществено положение: с влиятелни професии в социалното сфера – лекари, адвокати, преподаватели; прочее научна и творческа интелигенция; представители на частния бизнес. Ако няма подходящи хора, по добре нищо да не се прави. За съжаление след първоначалния подем в националните общности настъпи отлив на хора, поради причини от различен характер: икономическа емиграция, разочарование от неуспехите, семейни и социално-икономически причини. Изтичането на мозъци, целенасочено организирано от неоколониалната система, е удар по националния генофонд и пречка за структурирането на националния елит. Все пак, въпреки икономическия натиск, в Родината остават най-волевите личности, решени да се борят за достоен живот тук. Потенциално попълнение в нашите редици са научните кадри от академичните институти. С орязвянето на научните бюджети неоколониалния режим показа, че те вече не са му нужни, затова последните станаха дисидентски настроени към него.
Друго тревожно явление, което в голяма степен подменя чистите подбуди, е функционерщината. В нашите дела многократно се сблъскваме със стереотипа на партийния функционер. Той говори обещаващо, фарисейски, само да привлече членове в неговата организация и да натрупа актив (т.нар. рейтинг). Него впоследствие преобразува в политически дивиденти – финансиране и избираеми места в партийни листи. Той е производно на познатия от близкото минало комсомолски активист. Многократно видяхме що е то демократичните избори. Партийните функционери ни увещават да се включим в техните патрии или да встъпим в коалиции, само и само да постигнат изборен резултат. А след това всичко продължава по старому. Ясно е, че политическите функционери не могат да осъществят нашите идеи. Напротив, те паразитират върху тях. Парламентарната демокрация е търгашество с доверието на хората. В последните години тя се изроди в безкрупулно купуване на гласове. Ние се борим за идеи и това не е нашата игра. В нея никога няма да победим.
Функционерщината е вездесъща подмяна на водачеството. Тя се разпростря като зараза във всички неправителствени рганизации, свързани с националните традиции: национално-патриотични организации, исторически дружества, исторически възстановки (казачество, древнобългарски традиции), родновери, бръснати глави (движението Кръв и Чест). Нейните плодове са разколите, разпокъсаността и отливът на редови членове, съпричастни заради идеята.
Въз основа на нашия личен опит и познание на родната история, ние считаме че истинските национални водачи могат да се докажат единствено в условия на война или изострена политическа борба. Само в бойна обстановка се вижда кой кой е, за какво се бори и дали действително се бори. Нашият критерий за водачество и организация са воинските добродетели. Въпреки че не държим оръжие в ръце, ние сме воини защото ратуваме за идеи. Националната идеология е нашият духовен меч.
В общността, основана на воинските добродетели, има водач и верни воини. Един за всички и всички за един. Всички те са силни личности – както водачът, така и воините. Истинският водач се познава не по самочувствието, а по високата отговорност към съратниците, с която го задължава тяхното доверие. Редовият воин също не претендира че е велик и изключителен, а търпеливо изчаква да се докаже по заслуги.
Там, където няма воински добродетели, възникват организации от сектантски тип. В тях има един водач и множество малодушни индивиди, сгрупирани около него. Хората от множеството се самоопределят с организацията и търсят упование във водача – като компенсация за неосъществена си активна лична реализация. Водачът е чиста проба функционер, при това с месиянско самочувствие – умее да настройва, да влиза под кожата, но винаги се води от собствените си амбиции. Той еднолично развива идеологията на организацията, дори да е в противоречие с традициите. Мнозинството обаче във всички случаи следва тази идеология, водено от безусловната вяра в неговия авторитет. Водачът обаче има резервирана отговорност към своите последователи. Той използва последните преди всичко за осъществяване на собствените си амбиции. Огледайте се в познатите ви организации – пълно е с такива самовлюбени функционери и безхарактерни протежета около тях.
Значи ние имаме нужда от друга форма на организация: неформална, неполитична, некомерсиална и основани на воинските добродетели. Примери за такива общности можем да почерпим от родната история и народните умотворения. В българското народно творчество е изкристализирала идеята за войводата и дружината, като народен идеал за организация. Същото е и казачеството в Украйна и Русия. Дружината е проява на обичайното право, тя няма нищо общо с тия натрапени ни отвън търгашески партии и неправителствени организации. Пример за такава общност са някои казашки братства в Украйна и Русия. В тези страни има много организации с етикета „казачество” (модерно напоследък), но истинско е само обичайното казачество. Казачеството такова каквото е, основано на обичаите. По същество казашките общности са школи за традиционните бойни изкуства (Спас, Бойови гопак, Козацка вежа) или просто групи за възстановка на казашките традиции. Всяка общност развива дейността си според материалните си възможности, но достойното е, че истинските казаци не се подават на пошли увлечения, като политически флиртове или глобалистични шоута. Запазвайки чиста воинска нравственост, казашките общности привличат много млади хора в редиците си. В обичайното казачество се възпитават воинските добродетели, държи се на другарството. Като цяло отношенията там са много по-принципни, отколкото в масовите национално-патриотични организации. В нашето време, когато възможностите за доказване на личните достойнства са ограничени, въпросът за водачеството е много деликатен. Другарството и единството постоянно са застрашени, затова на тези неща се обръща особено внимание. Когато няма жив авторитет, върховен критерий е Традицията и предписаните от нея етически норми.
|
