Serbest Forum
March 28, 2024, 12:45:13 pm
Welcome, Guest. Please login or register.

Login with username, password and session length
 
  Home Help Gallery Staff List Login Register  

Рамкова конвенция за защита на националнl

Pages: [1]   Go Down
  Print  
Author Topic: Рамкова конвенция за защита на националнl  (Read 1633 times)
0 Members and 1 Guest are viewing this topic.
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« on: April 12, 2010, 06:17:49 am »

Ратифицирана от 38-o Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. - ДВ, бр. 18 от 1999 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 3.09.1999 г., в сила за Република България от 1.09.1999 г.

 

Държавите- членки на Съвета на Европа, и другите държави, подписали тази Рамкова конвенция;

считайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между неговите членове с цел съхраняване и осъществяване на принципите и идеалите, които са тяхно общо наследство;

считайки, че един от начините за осъществяване на тази цел е защитата и по-нататъшното развитие на правата на човека и основните свободи;

водени от желанието да продължат прилагането на Декларацията на държавните и правителствените ръководители на държавите - членки на Съвета на Европа, приета във Виена на 9 октомври 1993 г.;

решени да защитят съществуването на национални малцинства в рамките на съответните си територии;

считайки, че досегашните превратности на европейската история са доказали, че защитата на националните малцинства е от съществено значение за стабилността, демократичната сигурност и мира на този континент;

считайки, че едно плуралистично и истински демократично общество следва не само да зачита етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но и да създава подходящи условия за изразяване, запазване и развитие на тази идентичност;

считайки, че е необходимо да бъде създадена атмосфера на търпимост и диалог, за да може културното многообразие да бъде източник и фактор не за разделение, а за обогатяване на всяко общество;

считайки, че изграждането на една толерантна и благоденстваща Европа не зависи единствено от сътрудничеството между държавите, но изисква и трансгранично сътрудничество между местните и регионалните власти, като се зачита конституционното устройство и териториалната цялост на всяка държава;

имайки предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея;

имайки предвид ангажиментите по отношение защитата на националните малцинства, съдържащи се в конвенциите и декларациите на ООН, както и в документите на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, по-специално в Документа от Копенхаген от 29 юни 1990 г.;

решени да определят принципите, които следва да се спазват, и произтичащите от тях задължения за осигуряване в държавите членки и в други държави, които могат да станат страни по настоящия документ, на ефективна защита на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, при зачитане върховенството на правото, териториалната цялост и националния суверенитет на държавите;

решени да прилагат принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, чрез националното законодателство и чрез подходяща правителствена политика,

се споразумяха, както следва:
РАЗДЕЛ I
Член 1

Защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, е неделима част от международната защита на правата на човека и като такава представлява област от международното сътрудничество.
Член 2

Разпоредбите на тази Рамкова конвенция се прилагат добросъвестно, в дух на разбирателство и търпимост и в съответствие с принципите на добросъседство, приятелски отношения и сътрудничество между държавите.
Член 3

1. Всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, има правото на свободен избор дали да бъде третирано като такова или не, като нито от този избор, нито от упражняването на правата, свързани с този избор, не могат да произтекат каквито и да било неблагоприятни последици.

2. Лицата, принадлежащи към национални малцинства, могат да упражняват правата и да се ползват от свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, както индивидуално, така и съвместно с други лица.
РАЗДЕЛ II
Член 4

1. Страните се задължават да гарантират на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. В това отношение се забранява всякаква дискриминация, основана на принадлежност към национално малцинство.

2. Страните се задължават да приемат, ако е необходимо, подходящи мерки за утвърждаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национални малцинства, и тези от мнозинството. В това отношение те надлежно отчитат специфичните условия, в които се намират лицата, принадлежащи към национални малцинства.

3. Мерките, приети в съответствие с т. 2, не се считат за проява на дискриминация.
Член 5

1. Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно - религия, език, традиции и културно наследство.

2. Без това да засяга мерките, приети в рамките на общата им политика за интегриране, страните се въздържат от провеждане на политика или дейности, насочени към асимилиране на лица, принадлежащи към национални малцинства, против тяхната воля и защитават тези лица от всяко действие, целящо такава асимилация.
Член 6

1. Страните насърчават духа на търпимост и диалога между различните култури и приемат действени мерки за поощряване на взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между всички лица, живеещи на тяхна територия, независимо от етническата, културната, езиковата или религиозната им идентичност, по-специално в областта на образованието, културата и средствата за масово осведомяване.

2. Страните се задължават да приемат подходящи мерки за защита на лицата, които могат да бъдат подложени на заплахи или дискриминационни, враждебни или насилствени действия, поради тяхната етническа, културна, езикова или религиозна идентичност.
Член 7

Страните осигуряват зачитане правото на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, свобода на сдружаване, свобода на изразяване и свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието.
Член 8

Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да изповядва своята религия или убеждения, както и правото да създава религиозни институции, организации и сдружения.
Член 9

1. Страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да изразява мнение, да получава и разпространява информация и идеи на езика на малцинството без намеса на държавни власти и независимо от границите. Страните осигуряват, в рамките на своите правни системи, лицата, принадлежащи към национално малцинство, да не бъдат дискриминирани по отношение на достъпа до средствата за масово осведомяване.

2. Точка 1 не препятства страните да въвеждат разрешителен режим без дискриминация и на основата на обективни критерии за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

3. Страните не препятстват създаването и използването на печатни средства за масово осведомяване от лица, принадлежащи към национални малцинства. В рамките на правната уредба на радиоизлъчванията и телевизионните предавания, доколкото това е възможно и в съответствие с разпоредбите на т. 1, страните осигуряват на лицата, принадлежащи към национални малцинства, възможността да създават и използват свои собствени средства за масово осведомяване.

4. В рамките на своите правни системи страните приемат подходящи мерки за улесняване достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, с цел насърчаване на търпимост и допускане на културен плурализъм.
Член 10

1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото свободно и без намеса да използва езика на неговото малцинство в личния и обществения живот както устно, така и писмено.

2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, при заявено желание от тези лица и при положение, че това желание съответства на действителна необходимост, страните полагат усилия за осигуряване, доколкото е възможно, на условия за ползване на езика на малцинството в отношенията между тези лица и административните органи.

3. Страните се задължават да гарантират на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да бъде уведомено в най-кратък срок на разбираем за него език за причините за арестуването му, за естеството и основанието на предявеното срещу него обвинение, както и правото да се защитава на този език, като ползва при необходимост безплатни услуги на преводач.
Член 11

1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да използва своето фамилно (бащино) име и лични имена на езика на малцинството и правото на тяхното официално признаване, съгласно условията, предвидени в правната им система.

2. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да излага публично на езика на неговото малцинство обозначения, надписи и друга информация от частен характер.

3. В области, традиционно населени със значителен брой лица, принадлежащи към национално малцинство, страните се стремят в рамките на своите правни системи, включително, ако това е уместно, и на споразумения с други държави, и отчитайки своите специфични местни условия, да поставят също така и на езика на малцинството надписи за традиционни местни наименования, имена на улици и други топографски обозначения с обществено предназначение, ако съществува достатъчна потребност от такива обозначения.
Член 12

1. Страните, ако е необходимо, приемат мерки в областта на образованието и научноизследователската дейност за насърчаване познанията за културата, историята, езика и религията на техните национални малцинства, както и на мнозинството.

2. В този контекст страните по-специално осигуряват възможности за обучение на преподаватели и достъп до учебници и улесняват контактите между ученици и преподаватели от различни общности.

3. Страните се задължават да утвърждават равни възможности за достъп до образование на всички степени за лицата, принадлежащи към национални малцинства.
Член 13

1. В рамките на своите образователни системи страните признават на лицата, принадлежащи към национално малцинство, правото да създават и управляват свои собствени частни учебни заведения за образование и професионално обучение.

2. Упражняването на това право не предполага каквото и да е финансово задължение за страните.
Report Spam   Logged

Share on Facebook Share on Twitter

Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #1 on: April 12, 2010, 06:19:05 am »

Член 14

1. Страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, правото да изучава езика на своето малцинство.

2. В области, населени традиционно или в значителна степен с лица, принадлежащи към национални малцинства, ако съществува достатъчна потребност, страните се стремят, доколкото е възможно и в рамките на своите образователни системи, да осигурят възможност лицата, принадлежащи към тези малцинства, да изучават езика на малцинството или да бъдат обучавани на този език.

3. Точка 2 на този член се прилага, без това да накърнява изучаването на официалния език или преподаването на този език.
Член 15

Страните се задължават да създават необходимите условия за ефективното участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства, в културния, социалния и икономическия живот, както и в обществените дейности, по-специално онези, които ги засягат.
Член 16

Страните се въздържат от мерки, които, променяйки съотношението на населението в области, населени с лица, принадлежащи към национални малцинства, целят ограничаване на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция.
Член 17

1. Страните се задължават да не създават препятствия за правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да установяват и поддържат, свободно и безпрепятствено, контакти през границите с лица, законно пребиваващи в други държави, и по-специално с тези, с които те имат обща етническа, културна, езикова или религиозна идентичност или общо културно наследство.

2. Страните се задължават да не създават препятствия за правото на лицата, принадлежащи към национални малцинства, да участват в дейността на неправителствени организации както на национално, така и на международно ниво.
Член 18

1. Страните полагат усилия за сключване, ако е необходимо, на двустранни и многостранни споразумения с други държави, по-специално съседни държави, с цел осигуряване защитата на лицата, принадлежащи към съответните национални малцинства.

2. Страните, ако е уместно, приемат мерки за насърчаване на трансграничното сътрудничество.
Член 19

Страните се задължават да зачитат и осъществяват принципите, съдържащи се в тази Рамкова конвенция, като въвеждат, ако е необходимо, само онези ограничения, рестриктивни мерки или изключения, които са предвидени в международноправните документи, в частност в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, доколкото те са приложими по отношение на правата и свободите, произтичащи от горепосочените принципи.
РАЗДЕЛ III
Член 20

При упражняването на правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, зачита националното законодателство и правата на другите, в частност правата на лицата, принадлежащи към мнозинството или към други национални малцинства.
Член 21

Никоя от разпоредбите на тази Рамкова конвенция не може да се тълкува като предполагаща каквото и да е право на лице да предприема дейност или да извършва действие, противоречащи на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите.
Член 22

Никоя от разпоредбите на тази Рамкова конвенция не може да се тълкува като ограничаваща или накърняваща правата на човека и основните свободи, които биха могли да бъдат гарантирани съгласно законите на която и да е договаряща страна или съгласно всяко друго споразумение, по което тя е страна.
Член 23

Правата и свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, доколкото те са предмет на съответна разпоредба на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, се разбират в съответствие с тези техни разпоредби.
Report Spam   Logged
Admin
Administrator
Full Member
*****

Karma: +1/-0
Posts: 186



« Reply #2 on: April 12, 2010, 06:20:15 am »

РАЗДЕЛ IV
Член 24

1. Комитетът на министрите на Съвета на Европа следи за прилагането на тази Рамкова конвенция от договарящите страни.

2. Страните, които не са членки на Съвета на Европа, участват в механизма на прилагането съгласно условия, които ще бъдат определени допълнително.
Член 25

1. В срок от една година след влизането в сила на тази Рамкова конвенция по отношение на договаряща страна последната предоставя на генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация за законодателните и други мерки, приети от нея за осъществяване на принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция.

2. Впоследствие всяка страна предоставя на генералния секретар, периодично и винаги когато Комитетът на министрите отправя искане за това, всяка друга допълнителна информация, отнасяща се до прилагането на тази Рамкова конвенция.

3. Генералният секретар предава на Комитета на министрите информацията, предоставена в съответствие с разпоредбите на този член.
Член 26

1. При преценяване доколко мерките, приети от страните, са подходящи за осъществяване на принципите, провъзгласени в тази Рамкова конвенция, Комитетът на министрите се подпомага от консултативен комитет, чиито членове притежават призната компетентност в областта на защитата на националните малцинства.

2. Съставът и процедурните правила на консултативния комитет се определят от Комитета на министрите в срок от една година след влизането в сила на тази Рамкова конвенция.
РАЗДЕЛ V
Член 27

Тази Рамкова конвенция е открита за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа. До датата на влизане в сила на конвенцията тя е открита за подписване и от всяка друга държава, поканена от Комитета на министрите да я подпише. Тя подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 28

1. Тази Рамкова конвенция влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която дванадесет държави - членки на Съвета на Европа, са изразили своето съгласие за обвързване с конвенцията в съответствие с разпоредбите на чл. 27.

2. По отношение на всяка държава членка, която впоследствие изрази своето съгласие за обвързване с Рамковата конвенция, същата влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобряване.
Член 29

1. След влизането в сила на тази Рамкова конвенция и след консултации с договарящите държави Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани за присъединяване към конвенцията, с решение, прието с мнозинството, предвидено в член 20.d от Статута на Съвета на Европа, всяка държава - нечленка на Съвета на Европа, която, след като е била поканена да я подпише в съответствие с разпоредбите на чл. 27, все още не е направила това, и всяка друга държава нечленка.

2. По отношение на всяка присъединила се държава Рамковата конвенция влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за присъединяване при генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 30

1. Всяка държава може, при подписването или при депозирането на своя документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване, да посочи територията или териториите, за чиито международни отношения тя е отговорна, по отношение на които тази Рамкова конвенция ще се прилага.

2. Всяка държава може по всяко време след това с декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на тази Рамкова конвенция върху всяка друга територия, посочена в декларацията. Рамковата конвенция влиза в сила по отношение на тази територия от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такава декларация от генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни точки, може да бъде оттеглена по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, чрез писмено уведомление, адресирано до генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такова уведомление от генералния секретар.
Член 31

1. Всяка страна може по всяко време да денонсира тази Рамкова конвенция чрез писмено уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Такова денонсиране влиза в сила от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.
Член 32

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на съвета, другите подписали държави и всяка държава, която се е присъединила към тази Рамкова конвенция, за: а. всяко подписване; b. депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване;c. всяка дата на влизане в сила на тази Рамкова конвенция в съответствие с чл. 28, 29 и 30;d. всяко друго действие, уведомление или съобщение, отнасящо се до тази Рамкова конвенция.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази Рамкова конвенция.

Съставена в Страсбург на 1 февруари 1995 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия от него на всяка държава - членка на Съвета на Европа, и на всяка държава, поканена да подпише или да се присъедини към тази Рамкова конвенция.

http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=fcnm
Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #3 on: September 06, 2010, 04:38:28 am »

Uvajaemi admin

Za sajalenie tozi dogovor ne raboti i imenno tova se izpolzva ot partiite v Balgariya. Po neya ne mogat da se osajdat nito darjavi nito partii nito kakcato i da e organizatsiya.

Ne raboti po slednata prosta prichina

Национално малцинство е понятие,
което към момента (2005 г.) няма общоприета дефиниция в международното право, а във вътрешното българско право няма легална дефиниция. Въпреки това, то се използва в различни международни документи, като рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства.


Възникване

Понятието е възникнало след I-вата световна война, когато държавните граници са прекарани в разрез с етническите. За да се намалят евентуалните протести, са дефинирани някакви права за тези малцинства които се е препоръчвало да се спазват.

В Европейското право

Въпросът „Що е национално малцинство“ е спорен и не съществува общоевропейска правна норма. Определения за „национално малцинство“ съществуват само в „препоръки“, но не и в закони. Тоест, за момента са валидни определенията по вътрешното право на страните - членки на ЕС.

Документи на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Освен дефинициите на Препоръка 1134 и Препоръка 1220 на ПАСЕ, както и информация за Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, дадени в тази статия, трябва да се отбележи, че на среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет. Тази резолюция официализира дефиницията в рамките на Европейския съюз.

Дефиниция в Препоръка 1134 на Съвета на Европа

В Препоръка 1134 (1990 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) се дава следното определение на понятието „национално малцинство“:

    Обособена и утвърдена на територията на съответната страна група от хора, членовете, на която са граждани на държавата и проявяват отличителна религиозна, езикова, културна или друга характеристика, различаваща ги от мнозинството от населението.

Дефиниция в Препоръка 1201 на Европейския парламент

Тя е част от Препоръка 1201 от 1 февруари 1993 г. на Европейския парламент, която изисква от страните членки на съвета да приемат проект за допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Член първи на проекта за протокол съдържа обхватно определение, основано на предложеното през 1979 г. от проф. Франческо Капоторти в доклада му от името на подкомисия за малцинствата на ООН. Според препоръка 1201, за национално малцинство може да става дума при наличието на пет условия:

    Понятието национално малцинство описва група от граждани на дадена държава, които:

        а. Живеят постоянно на територията на държавата и са нейни граждани;
        б. Имат стари, солидни и трайни връзки с държавата;
        в. Притежават типични етнически, културни, религиозни или езикови характеристики;
        г. Достатъчно репрезентативни са, бидейки по-малко от останалата част на популацията в страната или даден неин регион;
        д. Проявяват обща воля и тенденции към запазване на общностната им идентичност, в частност културата, религията или езика.[2]

На среща в Страсбург на 8 юни 2005 г. Европейският парламент излиза със становище, че „такава дефиниция се съдържа в препоръка 1201“, потвърждавайки критериите на Европейският съвет.

Дефиниция 2 на Съвета на Европа

Виенската среща на най-високо равнище събира на 8 и 9 октомври 1993 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа. И там става въпрос за националните малцинства. Подходът е доста по-ограничителен от този в Препоръка 1201. А именно: „националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира“

Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства

Тази конвенция[3] е от 1 февруари 1995. Ратифицирана е от 38-мото Народно събрание със закон, приет на 18.02.1999 г. Тази конвенция не е общоевропейска, защото не е подписана от всички държави. Сред неподписалите са Франция, Белгия, а и нашите съседи Турция и Гърция. Тя не съдържа дефиниция на „малцинство“ или „национално малцинство“.

Все пак, към нея има Обяснителен доклад [4] В точка 4 на този доклад се казва,

    „че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални малцинства".“ В точка 12 изрично се подчертава: „рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално малцинство"“

В точка 5 обаче е записано, основанието за създаване на Рамковата конвенция:

    „Решаващата стъпка бе предприета, когато държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа се събраха на Виенската среща на най-високо равнище на 8 и 9 октомври 1993 г. Там те се съгласиха, че националните малцинства, които превратностите на историята са създали в Европа, трябва да бъдат защитавани и уважавани като принос към мира и стабилността.“

Видно е, че в решението за създаването на тази конвенция се визират точно исторически създадениете национални малцинства, а не кои да са етнически и/или религиозни малцинства.

В българското право

Легална дефиниция (законововалидно определение) на „национално малцинство“ в българското право няма. Български закон не дефинира това понятие, подписаната от България „Рамкова конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства“ (виж по-горе) също не дефинира понятието.

Конситуционен съд на Република България и "националните малцинства"

В свое решение [5] по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство".

Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните малцинства". В нея се казва:

    "В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. Като "най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение."

Видно е, че тези елементи са отчетени в решението на Конституционния съд.

Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално малцинство":

    "Определение на термина "национални малцинства" за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" - т. 26 от Обяснителния доклад."

От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално малцинство".

Конституционният съд, в т. 11 отбелязва, че този термин не е чужд на българското законодателство:

    "От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално малцинство" не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително".

Международен пакт за гражданските и политическите права

Според Конституционния съд, определение на "национално малцинство" може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:

    "В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език. "

В Конституцията на Република България се казва:
Конституция на Република България

    Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
    (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

По въпроса е питан Конституцонния съд и той е излезнал с решение. По-точно, искано е да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията изцяло. Решението е, че те съответстват на Конституцията на Република България. В мотивите на решението се казва:

    „7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства" (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални малцинства" не е дадено. ...“
    и:
    „9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални малцинства" на преценката на всяка договаряща държава“[7] (Край на цитатите)

Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейният чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът "национално малцинство" е конвенционен термин.“ т.е. - не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане.

До момента България все-още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“ във вътрешното си право. Тоест, дефакто политиката ни е като френската - съгласни сме с рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Report Spam   Logged
OTTOMAN
Hero Member
*****

Karma: +0/-1
Posts: 978



« Reply #4 on: September 06, 2010, 04:41:38 am »

Български национални малцинства в чужбина

Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини.

В Румъния българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като депутат в долната камара на парламента.

Според информация от посолството на Украйна в България, на територията на Украйна компактно живее българското малцинство (204,574 хиляди души – съгласно преписа на населението от 2001 година), което е концентрирано, предимно, в Одеска и Запорожка област.[8].

Българската общност в Унгария е призната за национално малцинство, съгласно приетия през 1993 г. Закон за правата на националните и етническите малцинства.
Report Spam   Logged
samvoin
Guest
« Reply #5 on: September 06, 2010, 11:49:35 am »

Български национални малцинства в чужбина

Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини.

В Румъния българското национално малцинство получава субсидии от държавния бюджет за свои издания, има правото на ефирно време в държавните електронни медии, и излъчва един свой представител като депутат в долната камара на парламента.

Според информация от посолството на Украйна в България, на територията на Украйна компактно живее българското малцинство (204,574 хиляди души – съгласно преписа на населението от 2001 година), което е концентрирано, предимно, в Одеска и Запорожка област.[8].

Българската общност в Унгария е призната за национално малцинство, съгласно приетия през 1993 г. Закон за правата на националните и етническите малцинства.
То по тая логика изписана тук ако погледнем, в България няма национални малцинства, но има в съседство от нас доста непризнати български национални малцинства.

"Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини."

Коя съседна нам страна е предала свои територии с небългари, на България? Мисля че е обратното.

"както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини."

Ако погледнем тези критерии, на тях отговарят само цигани, арменци, палестинци и част от останалите арабски общности.
Отговарят и евреите /дошли специално в следствие на руските и испански гонения, в миналите два века, макар че тук не е пояснено ако са граждании на друга страна, дали трябва да бъдат наши граждани, в редица включително европейски страни, двойното гражданство от всякакъв тип е забранено. При лобизъм в полза на чужда страна или съпричастност към чужди служби и армия, също така в редица страни се снемат гражданства или подлежиш на съд./.
Не ми е например ясно, по - каква логика има еврейско национално малцинство, а няма палестинско руско или друго арабско? Броя на евреите поне за сега, е не много по - голям от този на останалите изброени общности.
Да не говорим на евреи и турци как се дават на килограм български паспорти, ана палестинци бракосъчетани с български граждани, на руснаци и на етнически българи се отказват и се влачат с години? При това хора с професии и постоянен трудов договор на наша територия, като лекари, учители и пр...владеещи отлично писмено и говоримо български език. На англичани също се дават на килограм български паспорти за 24 часа.
Ето я сериозната дискриминация и бих казал очевидна корупционна схема.
В България има и германци /като известния ТВ водещ Ник Щайн/, на които не се дават паспорти също.
Относно турците и власите, бих казал тук че според определението за национално малцинство което си посочил, ако погледнем обективно и строго юридически, е меко казано спорно дали отговарят на критериите за национално малцинство /влашко не е признато, макар че има такава компактна група на наша територия/. Тъй като България нито е заграбила територии от Румъния или Турция, нито пък повечето, т.е. предците им, са емигранти по - политически или други исторически причини на наша територия или бежанци с други думи, а е факт че са дошли като колонизатори или доста са българи с променено етническо самосъзнание.
Това мисля че са го признали в дадени исторически моменти и самите страни на двата етноса - с Румъния имаме една почти изцяло изпълнена Изселническа спогодба, за размяна на равен брой население, когато си връщаме Южна Добруджа.
С турският националист Мустафа Кемал Ататюрк имаме далеч по - рано, същата Изселническа спогодба, касаеща турското население в България и българското /наистина национално малцинство/ в Турция. Сиреч самия той, който е имал желанието за мирни отношения с България /историческите обстоятелства са го налагали на Турция/, е смятал че това е пътя за трайно историческо помирение между двете страни и двете нации.
Тази спогодба както и Ангорския договор, незнайно обаче поради какви причини /може би са от наша страна и при нашите тогавашни политици, слугуващи и тогава не малко на тоя и ония отвън, както сега стана с дълга на Ирак.../, не са изпълнени.
Мисля си че това особено при следващите антинационални режими, доведе до тежките нови спорове и отваряне на стари рани между България и Турция, но както и да е - "минало,заминало", както казва народа...
Днес аз въпреки всичко не съм против власите и турците, да бъдат признати за национални малцинства на наша територия /както и са признати турците вече/, а това против което съм, е да се злоупотребява с това, да се иска културна автономия, да се изменя официалния език на територията на България - заложен в Конституцията на страната, Национален Химн /той отдавна бе променен, Химна който аз лично зачитам е "Шуми Марица"!/, да се цепят територии от България, да се притискат други етнически групи от когото и да било и от овластените представители на дадена етническа група, защото в противен случай да бъдат лишавани от работа, образование, здравеопазване, общински жилища и хранителни продукти дори ако са крайно нуждаещи се. Да има която и да било етническа група привилегировано положение в България и особено нейните овластени представители, да бъдат ненаказуеми защото това щяло да излезе "разправа на етническа основа и нарушаване правата на националните малцинства". Дори когато тези представители са крадливи и корумпирани и нарушават правата и свободите на подчинените си от собствения си етнос или наричат с обидни думи подчинените си представители на друг етнос.
Или с няколко думи казано, рекет от страна на едно малцинство над мнозинството и натиск над други етнически групи чрез злоупотреба с тази Конвенция и четенето и като "дявола - Евангелието".
Именно това четене на тази Конвенция, осигури ненаказуемост на ционистите, на политическия мутант - ДПС и създаде един друг - квазинационалистически мутант, уж като "отпор на ДПС" - наречен "Атака", друг политически мутант - наречен БНС, бандата мачкаща собствения си етнос/ако въобще е углавена от негов представител/ - "Евророма", а БНС беше техен "български дубликат и образ и подобие"...
Всяка форма на етнически рекет и на етносепаратизъм, трябва да бъде безпощадно преследвана и наказвана на наша теитория, както и всяка форма на обида срещу целокупната българска нация или срещу един или друг етнос, утвърден в нашето Законодателство и международни споразумения!
Против гореизложените явления съм със същата сила, с която съм против проведения в края на 80 - е на миналия век "възродителен процес", който разбира се трябва да бъде отречен и осъден от нашата страна категорично, обаче редом с македонизацията на Вардарска и Пиринска Македония и излагане на абсолютен показ на истината за "македонската нация" и държавата БЮРМ, редом с помацизацията и турцизацията на Родопите през втората половина на 20 - и век, които бяха далеч по кърваво проведени от "възродителния процес" за който се говори твърде много, отколкото за тези процеси, редом с още по кървавата гърцизация и етническо прочистване на българите от Егейско море, също през втората половина на 20 - и  век! Не само трябва да се осъдат, а да се предяви искане пред Хага, да бъдат признати като геноциди над българският народ и да се търси правна отговорност на живите участници във всичко това! Тогава може да се помисли и за разследване на установени престъпления свързани с "възродителния процес" под международно наблюдние, редом обаче с разговораи за арменския геноцид и за геноцида и гоненията срещу тракийските българи, въобще за всички престъпления през 20 - и век на Балканите, срещу етнически българи и други наши съграждани.
Аз иначе не виждам тая Конвенция защо трябваше да се ратифицира, преди всички наши съседи да са я ратифицирали и всички Балкански и Европейски държави поне, както и при положение че тези права на малцинствата, бяха заложени още в ратифицираната след ПСВ от нас Женевска Конвенция /която не всички наши съседи ратифицират отново/, а далеч преди това тия права се даваха на малцинствата у нас, още в Търновската Конституция /друга тема е тя колко пъти е била също погазвана, както и днешната, както и онази от 1972 - а година.../?
Тая Конвенция просто беше ратифицирана, за да бъде четена както "дявола - Евангелието" и да бъде анклавирана и сепарирана България чрез нея, посредством легализиралите се и реабилитиралите се соросови пипала, благодарение на нея и под брюкселски натиск и натиска главно на новия - син масонски коминтерн от Запад.
Тя е тълкувана днес, изцяло с категориите на титово - сталиновия коминтерн и на победителите във ВСВ - българофобски.
Затова и истинските намерения на нейните "архитекти", са меко казано "съмнителни", доколко са правата на някакви малцинства на наша територия, както и загриженост за тях.
Нима тази Конвенция ограничи бедствието сред ромския етнос, както и му даде повече власт и го изведе от гетата? В същото време уж тая Конвенция защитава идентичността на едни групи и не им внушава че трябва да се "интегрират" като се лишат от нея /предимно групи с дойни гражданства/, а и внушава че ромите трябвало да се "интегрират", като или пречупят своята идентичност или останат в гетата - дискриминирани. В същото време, "интеграцията" на турците, значело да имат новини на свой език по БНТ. Хубаво нека имат, но да има и в Турция на български, в национален ефир! Да имат и други етноси - признати като национални малцинства или да няма никой! Ако един етнос ще има такива, то поне да е втория по - големина у нас /както е в Турция/! Ето тези варианти считам за по - справедливи и неунизителни, от този който е сега. И най - вече, че ще избегнат нагнетяването на негативизъм срещу турците.
Никой още не е изяснил значението на думата "интеграция", тъй като аз не искам българите от Западните покрайнини например, да се "интегрират" в сръбското общество, за сметка насвоята идентичност, ставайки "горди сърби по - етнос" или пък България да се "интегрира" в някакваси абстрактна Европа, отстъпвайки от своите национални интереси, нрави и идентичност и отваряйки широкосвоите граници, докато съседите ни ги затварят и укрепват, като разбие своята държавност, както и стана!
С една дума - против всеки двоен стандарт, при това крайно исторически несраведлив и то срещу България!
Тази Конвенция, поне според сегашните и тълкувания, доведе точно до това - до двойни стандарти у нас - заплаха за етническия мир и българската национална и териториална цялост, макар привидния и замисъл да беше уж премахването на такива.
Всички правни двойни стандарти до тук и то срещу българи най - вече, се оправдават с нея.
 
Report Spam   Logged
Serbest Korkmaz
Global Moderator
Hero Member
*****

Karma: +4/-0
Posts: 845


« Reply #6 on: September 06, 2010, 11:57:25 am »

То по тая логика изписана тук ако погледнем, в България няма национални малцинства, но има в съседство от нас доста непризнати български национални малцинства.

"Български малцинства в чужбина може да се формират вследствие на предаването на населена с българи територия на съседни страни, както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини."

Коя съседна нам страна е предала свои територии с небългари, на България? Мисля че е обратното.

"както и на емиграцията на големи групи българи поради политически, икономически или други причини."




  Самвоин престани вече с глупoстите си. Ставаш смешен и сваляш нивото на форума с празнословието си. На глупостите, че България граничела със себе си се наслушвахме в този форум. Всички българи в чужбина са малциство, а всички други в България са натрапници  Grin Grin Grin.

  Хайде престани да се излагаш и да сваляш нивото на форума с тези лъжи. Ти Иса си огромна жертва на българската лъжеистория. Не се опитвай да ни зaблудиш и нас със своята заблуда. Нека си имаме уважението - престани с лъжите си. 


 
Нарушаваш правилата на форума :

10.Целенасоченото разпостраняване на невярна информация в този форум е забранено.




Report Spam   Logged
samvoin
Guest
« Reply #7 on: September 06, 2010, 01:46:13 pm »


  Самвоин престани вече с глупoстите си. Ставаш смешен и сваляш нивото на форума с празнословието си. На глупостите, че България граничела със себе си се наслушвахме в този форум. Всички българи в чужбина са малциство, а всички други в България са натрапници  Grin Grin Grin.

  Хайде престани да се излагаш и да сваляш нивото на форума с тези лъжи. Ти Иса си огромна жертва на българската лъжеистория. Не се опитвай да ни зaблудиш и нас със своята заблуда. Нека си имаме уважението - престани с лъжите си. 


 
Нарушаваш правилата на форума :

10.Целенасоченото разпостраняване на невярна информация в този форум е забранено.





Първо на първо, не съм казал че всички българи в чужбина са малцинство. За невъзвръщенците приели чужди имена и паспорти доброволно, чужди страни, чужди войски, Химни, национална принадлежност и пр., въобще не ми пука и не са българи според мен, тъй като доброволно както и изселниците от 1989 - а година са се самоотлъчили от българската нация /тези които са искали да са част от нея ,останаха тук и воюваха да си върнат имената, заедно с българите/.
Такива хора не могат да мислят за доброто на България и нямат право на абсолютно никакви имотни или други претенции към тази страна.
После, не съм казал че всички са натрапници, а само ако разгледаме обективно параграфите на въпросната Конвенция - цитирана тук, кой може и кой не да е национално малцинство, а всъщност какво се случва и дали наистина се спазват реалните параграфи на тази иначе много съмнителна Конвенция.
Спрямо турците били под Османско владичество и под експериментите на маскираната юдео - талмудска управленска върхушка /и нейната заветна мечта - да пие християнска кръв!/, изпитвам само съчувствие, както и към всички останали народи били под това владичество.
Само че турците в огромната си част, за разлика от останалите народи, също не осъзнаваха че са своего рода роби, а не "правоверни господари", каквито им внушаваха че са и че ги размятаха като куфари из цяла Европа, за постигане целите на тая върхушка, както и че целите на тая върхушка, не отговарят на техните жизнени цели и потребности.
Османската империя, беше само едно от многото оръдия на вековния заговор за заличаване на българите.
Турците бяха точно толкова жертва на Османската империя, колкото днес са на ДПС което ги държи като заложник на своя рекет и искания за паразитното и крупно обогатяване на една нищожна част от туркоезичното население, за сметка на българското. Колкото руснаците бяха жертва на маскираните талмудо - юдеи /хазари/, зад псевдосоциалистическата "революция" в Русия и на СССР, както и колкото французите бяха жертва на погрешно наричаната "френска" буржоазна и псевдодемократична "революция"...
Изселническите спогодби че ги има, има ги и съм ги чел с очите си, така че няма как да убедиш някого че ги няма. Интересно по коя логика само попитах, едно международно споразумение сме длъжни да изпълняваме, а друго не? Но това както и да е. Има го и Ангорския договор и тези въпросни документи са подписани не от друг,а от национален герой номер едно на Турция - Мустафа Кемал Ататюрк - лично.
Аз само цитирам неговото мнение, а то явно е било че в името на двустранните добри отношения между България и Турция, хората с етническо българско самосъзнание трябва да дойдат в България, а хората с етническо турско самосъзнание и майчин език - да заминат за Турция. Без да се ангажирам прав ли е бил или не /може би първо трябва да бъдат попитани самите хора, от двете страни какво искат и всичко да стане по тяхното желание/.
Между впрочем, Мустафа Кемал Ататюрк е бил влюбен в българска девойка - дъщеря на български генерал /упорито се лансира тезата за българският произход на майката на Ататюрк, от някои турски и български историци/, но като истински турски националист, решава че такъв брак е недопустим - брак с лице от чужда национална принадлежност и така и не споделя и не реализира своята любов до края на живота си. Черта достойна за уважение според мен, че в името на своята отговорност пред нацията към която чувства и мисли че принадлежи, е избрал държавния дълг - дълга на държавник, а не на личния си живот и желания и своето лично его и чувства.
Накрая, да, България граничи сама със себе си и това ако се разходиш в първите три села, в която и да било посока излизайки от границите на днешната така наречена България, ще го забележиш като попиташ първите срещнати какви се чувстват и им заговориш на български език...
Когато твърдиш че лъжа, вземи ме опровергай с документи, видеоматериали, снимки и пр... Тогава ще приема че лъжа или греша.
Искаш да ми кажеш че Трция се е отказала от териториални претенции и поделяне на етнически принцип на Кипър ли? Когато Турция признае кипърска "нация и език", тогава и ние трябва да призаем македонски, помашки, тогава и ние трябва да отхвърлим свои териториални претенции към БЮРМ и претенции за българско малцинство и правата му там, а когато Турция признае целия Кипър за част от Гърция, може и аз да кажа че трябва да признаем цяла Македония за част от Сърбия, Гърция, Албания /които далеч не са оттеглили дори официалните си териториални претенции към части от нея и дори към цялата или поне някои неслабо представени в парламентите им партии, каквато ние нямаме и до днес/.
Report Spam   Logged
Pages: [1]   Go Up
  Print  
 
Jump to:  

Powered by EzPortal
Bookmark this site! | Upgrade This Forum
Free SMF Hosting - Create your own Forum

Powered by SMF | SMF © 2016, Simple Machines
Privacy Policy