Защо Рибново отказва да ни говориЕВГЕНИЯ ИВАНОВА, НБУ
В НАЧАЛОТО на май заведох студенти на теренен практикум в Родопите - в Кърджалийско, Доспатско и Гоцеделчевско. Преди това в лекциите си им бях разказвала за преминалото през какви ли не изпитания традиционно разбирателство между българи и турци, между християни и мюсюлмани. Така се наричаше и изследването, което през 1996-2000 г. провеждах там: “Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите”.
Занимавам се с изследване на междуетническите и междурелигиозните отношения от 20 г. Пътувала съм в тези региони дори в месеците, следващи възродителния процес. Тогава хората правеха разлика между комунисти и българи и не бяха настроени враждебно към нас, обикновените граждани - заради действията на властта.
Едва ли бих преувеличила, ако определя чувството, което сега преживях в любимите си Родопи, като шок - изследователски, но преди всичко човешки. Преживях шок не защото хората внезапно бяха станали агресивни или враждебни, не толкова защото се отнасяха към “чуждите” с ясно изразено подозрение, а защото усетих категоричния им отказ от общуване. Никога - дори по времето на комунизма и след “възродителния” процес - не съм виждала турците от Кърджалийско толкова капсулирани, категорично чертаещи разделителна линия между “нас” и “вас”, отчетливо индиферентни към “не-своите”.
Такова поведение имат изплашените хора. Или хората, на които им е писнало. Или и двата типа хора.
Вече 20 г. с тези хора се извършват експерименти. Всеки път, когато някой лидер бъде осенен от идеята да си повиши рейтинга, упражнява красноречието си по техен адрес. “Етническата карта” се размахва, за да плаши и “нас”, и “вас” и да дълбае разделителни линии.
Вече 20 г. разликата между “власт” (независимо чия е) и “българи”, между “власт” и “турци” постепенно се заличава. Политическите чистки в тези райони получават етнически смисъл. Етнизират се дори социалните помощи и детските надбавки. Нагнетява се непрекъснато страх от “другите”.
През последните години нагнетяването на страх придобива все по-истеричен тон. “Атака”, ВМРО и Яне Янев (нерядко и ГЕРБ) плашат българите с “радикален ислям” без да разбират същността на понятието, а ДПС плаши турците с “Атака”, ВМРО, Яне Янев и Бойко Борисов. Резултатът е всеобща изплашеност.
А изплашените хора са опасни. Когато влязохме в Рибново и видяхме красивите руси момичета в традиционните им носии, студентите възкликнаха: “Това ли е радикалният ислям?” После посърнаха, защото почти никой не искаше да разговаря с тях. “Всички вие до един лъжете!” - каза жена, за която “вие” е станало синоним на православни българи.
Така се оказах в една и съща група с Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Яне Янев. Шокиращо, наистина.
Вероятно щях да си остана с шока и огорчението и нямаше да напиша този текст, ако не бях видяла във форума на с. Корница, Годелчевско (http:// kornitsa.com/forum/oeto /'ae-a-e-aam-a-aot-e-a-ko'/), една анкета, разпространявана сред българите мюсюлмани от региона. Неин автор е неизвестна за мен изследователка от университета в Тилбург, Холандия. Предназначена е за родителите (само!) на момчета от 8-и до 12-и клас и започва така: “Скъпи родителю,
Със следните твърдения бихме искали да разберем повече за вашия син, какво му харесва и какво не му харесва. Моля, напишете неговото име тук... и мислете за него, когато отговаряте. Уверяваме ви, че вашите отговори ще бъдат третирани анонимно.”
Следват 78 твърдения за идентификацията на младите хора с една или друга общност, които всъщност се свеждат до три:
- Той се смята за българин.
- Той се чувства силно привързан към семейството си.
- Радва го фактът, че е член на своята религиозна общност. Всички останали твърдения са варианти на цитираните. Очевидно, за изследователката е важно да измери степента на принадлежност на детето към “българщината”, към семейството (патриархалната среда) и към религията (ислям). И задава въпросите си с маниакална настойчивост, докато на родителя му писне. Или - докато се изплаши.
Попълнените “анонимни” анкети се предават на “учителя” (не е посочено кой). Ако не са съгласни да опишат сина си в зададените параметри, родителите трябва да съобщят това пак на “учителя”.
Един от участниците във форума на Корница допуска, че някой извършва преброяване на потенциални ислямски терористи. Възможно е, разбира се, да става дума и за най-обикновено невежество.
Питам се къде са блюстителите на националната сигурност, които преди 3 г. направиха международен скандал заради опита да се проведе една научна конференция. Къде са бдителните патриоти, изпратили ДАНС да арестува по бели гащи един кмет и един учител? Къде са ескадроните родолюбиви българи, които изпадат в екстаз, стане ли дума за паметник на ислямския воин и други оперетно-налудни инициативи на братя Юзеирови?
Няма ги. Не зная в колко села са изпратени тези анкети. Не зная дали са стигнали до Рибново, или до Кърджалийско. Зная обаче, че хората от Рибново и от Кърджалийско ми нямат доверие: заради натиска на “чуждите” и/или на “своите патриоти”, заради научната некадърност (не ми се иска да подозирам конспиративни сценарии зад напъните на колежката от Тилбург) и/или медийната безцеремонност - все едно. Резултатът е един и същ - страх и самозатваряне. Разделителни линии. Отказ от общуване.
Темата на онова, моето изследване - “Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите” - започва да ми звучи все по-носталгично. И се чудя какво да говоря на студентите си през следващата учебна година…
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=506048 