Полицаите заради чието бездействие бе убl

[asker]

Здравейте,

Може би влизам във форум със една от най неприятните за коментиране, и не много желана за коментиране тема,но този "проблем" и факт,или не знам как да го нарека съществува и е релност.
Както казва автора това е
една лична история, която всъщност не е частен случай. Тя е разказ за една съдба - съдбата на хиляди български жени, които доброволно или по принуда проституират в страната и в чужбина.
 
Проституцията не е съдба

26-годишната българка Ива Захариева ни потърси сама. Тя е едно от т. нар. бивши "момичета от бранша". В момента иска само едно - да покаже на жените, които продължават да проституират, че има и друг начин на живот, различен от този, който водят в момента. С Ива Захариева разговаря Йорданка Йорданова:

Какво Ви накара да се свържете с българската редакция на Дойче Веле?

"Просто исках жените и момичетата със съдба като моята да чуят и да разберат, че няма нищо страшно да избягаш, че изход има..."

Каква е Вашата история?

"Моите родители не се интересуваха много от мен. Бях на 8 години, когато майка ми започна да ме оставя сама или при баща ми, който е алкохолик и ме пребиваше всеки ден. Тъй като никой не се интересуваше от мен, трябваше да започна като малка работа като сервитьорка."

Бременската полиция отвръща на удара с български визиткиBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Бременската полиция отвръща на удара с български визитки

На колко години започнахте работа?

"Работа съм започнала на 15 години - в дискотека. Оттам започна цялата история. Един ден си поръчах такси след работа, чаках в една странична уличка. Дойде някакъв мъж, удари ми два шамара, напъха ме в колата, откара ме в близка горичка и ми каза: „Ти ще работиш като проститутка в Холандия”. Аз му казах, че това няма да стане. Но при всяка една дума, с която аз отказвах, той ме удряше.

След това ме заведе в една хижа, където ме държа близо два месеца заключена. Непрекъснато ме биеха. Този мъж стоеше нон стоп с мен, никъде не са ме извеждали. Казаха ми, че чакаме паспорт, който да "удостоверява", че съм на 18, за да мога да мина границата. Един ден аз просто не издържах, обърнах се към един полицай и започнах да викам за помощ."

Къде беше този полицай?

"Те бяха пред блока. Момчето, което ме заключваше, каза, че излиза за пет-десет минути. В този момент аз надникнах на терасата и за мое щастие долу имаше двама полицаи, които си ремонтираха нещо по колите. Аз започнах да викам. Те естествено ме чуха и се качиха. Видяха ме и ме закараха в районното. Разпитаха ме, казаха ми, че сестра ми е пуснала молба за издирване. Не смеех да потърся помощ. Не знаех към кого точно да се обърна. Те ми казаха, че ако викна еди кой си полицай и той се окаже техен човек - най-много да ме пребият. Все пак аз бях много малка и ме беше страх. Не знаех кой е полицаят, който наистина би ме закрилял. След като ме разпитаха, в полицията ми казаха, че ще насрочат дата за делото и че дотогава трябва да се укривам. На въпроса ми къде да се скрия те ми казаха: „Ами, някъде, където искаш.” Отидох в Казанлък при мои близки и останах там, докато един ден въпросният човек дойде в къщата, където живеех. Аз не бях там, леля ми беше сама в къщата. Той й опрял пистолет и я попитал: „Къде е тя, къде е тя?” Ходил е на мястото, където тогава аз работех също като сервитьорка. Не знам откъде е научил адреса. Когато ме закараха в Германия за първи път, бяхме общо девет момичета. Не знаех дума немски. Това се случи в деня след рождения ми ден, 10-ти март. В Хановер имаха нает апартамент, закараха ни там и чакаха да ни направят фалшиви паспорти за работа."

Какво Ви бяха казали, защо се съгласихте да тръгнете?

"Ами доста бях притисната от нещата тук, тъй като нашите оправници само на думи знаят много. Тук в Сливен, а и не само в Сливен всеки първи е сутеньор, а всяка втора е проститутка. Лесно е да се попадне на хора, които са без закрила. Вече не знаех, мислех си, че като отида там ще имам възможност да потърся помощ. Тъй като помощ от българска страна не получих."

Колко време бяхте в Германия?

Изход имаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Изход има

"4 месеца. Два месеца чаках паспорт, на третия месец дойде норвежкият ми паспорт - с друго име, с други данни, но с моята снимка. Радвам се, че поне там ни пускаха свободно да се разхождаме. Там имах доста приятни запознанства, например с германеца Патрик Щер. Той много ми помогна. Отиде и разговаря с хановерските полицаи, след което те ми обещаха, че ако им съдействам, ще ми дадат германски паспорт и ще мога да работя съвсем нормална работа и да остана да живея там.

Аз естествено се съгласих. На следващия ден ме закараха в град Пайне, където ме настаниха в къща за жени, за всякакви жени. Дадоха ми документи, обявиха ме за социално слаба. Всяка седмица ме викаха в Хановер за разпити. Внедрих се постепенно в различни български групи, живеещи там, и докладвах на полицията какво правят българските сутеньори."

Успяха ли да осъдят някой от сутеньорите, какви са Вашите наблюдения?

"Имаше заловени и осъдени сутеньори, но на мен не ми даваха конкретни отговори. Аз просто отивах и казвах къде живее, какво работи и колко момичета държи."

Не Ви ли беше страх?

"Не, не ме беше страх. Господин Шове от полицията ме увери, че имам пълна подкрепа и закрила от тяхна страна и аз я имах може би една година. След това отидох да ми подновят паспорта и ми казаха, че трябва да ме екстрадират. Започнах съвсем нов живот. Изпратиха ме тук в София, пак ме настаниха в агенция за закрила на жени. Престоях един месец, после си намерих работно място, изнесох се на квартира. При толкова много трудности никога не съм си представяла нещо по-добро."

Вярвате ли в доброто?

"Вярвам, разбира се. "Не" на насилието! Това е моята фраза."
 

С Ива Захариева разговаря Йорданка Йорданова
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5784277,00.html
 

[samvoin]

Бивша проститутка има, колкото има и бивш негър...
Проституцията е едно отявленията които трябва да бъдат не само забранени, а и преследвани с цялата строгост на законите, особено сред младежтта, редом с порнографията и пропагандата на хомосексуализма като "мода", а не дефинирането му като заболяване и отклонение! Така както се преследват и наркотиците...

[samvoin]

Полицаите заради чието бездействие бе убит Боби - оневинени! Предполагаемият убиец - на свобода, етническото напрежение и деление на българската нация нараства...



Полицията арестува нов заподозрян за убийството в ромската махала


Нов заподозрян за убийството на 24-годишния Борислав Райнов на 4 юли в столичния квартал Овча купел е задържан от полиция във вторник. Арестуваният е на 29 г., има три присъди - две за кражби, една за грабеж. Регистриран е за средна телесна повреда и за измама. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че "задържаният е лицето, което явно е причинило смъртта на младежа"

Борислав Райнов издъхна от раните си след сбиване в ромската махала между Овча купел и Факултета. Според разследващите именно 29-годишният С.Д. последен е нанесъл удара по главата на Райнов, с кой е причинил смъртта му. Веднага след убийството беше задържан друг мъж - 30-годишният ром Тр. Б., който намушка по цялото тяло Райнов. Аутопсията обаче показа, че смъртта е настъпила от черепно-мозъчна травма, а не от ударите с нож. Поради тази причина първият арестуван бе освободен.

Очаква се прокуратурата да поиска 72-часова мярка "задържане под стража" за С. Д.

Министърът на вътрешните работи каза още, че до края на работния ден ще приключи проверката за работата и дейността на полицията по случая с убийството. Тя бе разпоредена заради твърдения на близките на убития, че при възникването на инцидента съвсем наблизо е имало полицаи, които не са се намесили.

Няколко дни след убийството пред Народното събрание се състоя граждански протест с участието на роднини и близки на Райнов. Тогава майка му Галина Райнова обвини полицията в бездействие, както и Бърза помощ, която според нея е дошла прекалено късно.

След убийството на Райнов в София имаше още два инцидента между българи и роми - единият със стрелба на мъж по роми, които той набеди за виновни за смъртта на кучето му, а вторият - побой на пътник в автобус на градския транспорт от роми.
http://www.mediapool.bg

[samvoin]

Българските представители в европейските ръководни органи пазят в тайна от обществото позициите на страната и обикновено подкрепят чужди решения. Знаете ли защо България членува в Европейския съюз? Така си мислите… Ако знаехте, щяхте да имате поне малка представа какво тя прави там. Но едва ли са повече от дузина запознатите как България гласува за изработването на общата европейска политика, кои решения подкрепя, срещу кои е против, каква позиция заема и дали са отчетени националните ни интереси. За нашите евродепутати от време на време се чува какво правят, защото си изработиха навик да контактуват с медиите и обществото. Миналия петък 12 от тях публично отчетоха по какви приоритети са работили през първата година от новия Европарламент. Общото впечатление е, че всеки си е избрал европейски образ, като е фокусирал вниманието си върху определени проблеми, които могат да интересуват българските граждани. Андрей Ковачев (ГЕРБ) се вълнува от участието на България в общата външна политика на ЕС, Ивайло Калфин (БСП) – от бюджетната политика на ЕС, Владимир Уручев (ГЕРБ) – от енергетиката, Филиз Хюсменова (ДПС) – от регионалните фондове, Илиана Йотова (БСП) – от социалната политика, Антония Първанова (НДСВ) – от здравеопазването и пр. Евродепутатите обаче не са изразители на обща национална позиция, защото в ЕП разделението е според политически семейства, а не по национални делегации.

 

Законите в ЕС се формират по две направления:

освен чрез Европарламента, който е носител на доминиращата политическа и гражданска воля в ЕС, важна роля има и Съветът на ЕС (съветът на министрите в неговите девет формата), чиито решения показват каква е преобладаващата национална и правителствена воля на държавите членки. Най-важните актове, които се прилагат незабавно във всички държави със силата на национални закони, се приемат само след съгласие между ЕП и Съвета на ЕС и по инициатива на Еврокомисията. Това означава, че евродепутатите поне трябва да знаят какво мислят правителствата.

На въпрос на в. “Сега” дали българските евродепутати са запознати какви позиции изразяват българските министри в Съвета на ЕС всички потвърдиха, че няма система за тяхното информиране. Даже постоянното представителство на България в ЕС се държи загадъчно и не им казва нито как гласуват българските министри, нито какви въпроси поставят пред другите държави, нито каква подкрепа търсят в защита на едни или други национални интереси.

“Нямаме информация от заседанията на Съвета. За една година само двама министри са искали среща с евродепутати – Николай Младенов (МВнР) и Томислав Дончев (еврофондовете). Когато човек се опита да се добере до такава информация, не се гледа с добро око на нашето любопитство”, каза Илиана Йотова. Димитър Стоянов от “Атака” добави, че “ако от сегашното правителство двама министри са се срещнали с евродепутати, от предишното не е имало нито един”. Думите му възмутиха бившата министърка по европейските въпроси Гергана Паси, която напомни, че редовно е запознавала евродепутатите от всички политически групи с решенията на Съвета по европейски въпроси (СЕВ) към Министерския съвет. Друг евродепутат, пожелал анонимност, каза на “Сега”: “Не само ние не знаем какви позиции защитават българските министри. Навярно и те не знаят, защото редовно изпращат на заседанията на Съвета своите заместници, които присъстват като фигуранти”.

Ето че България членува в ЕС, без да каже нито чрез своите евродепутати, нито дори чрез министрите си какви свои приоритети изразява и каква насока желае да даде с гласа си на общата европейска политика. А нейният глас съвсем не е за пренебрегване, защото в Съвета на ЕС има тежест колкото Австрия и Швеция. Ако в Европарламента ни се полагат 17 от 736 места (2.5%), в Съвета имаме право на 10 гласа от общо 255, или на 4%. Не е много, но при достатъчно дипломатически умения България би могла да си поставя цели и да ги постига чрез гъвкави вътрешни съюзи с едни или други държави. Тя трябва да знае какви последици могат да настъпят за нея от определени общи решения, как да ги приложи във вътрешното си законодателство, за да не попадне под санкции, да предвижда отрано с кого може да съгласува действията си. При това трябва да има съюзници не само сред чуждите министри, но и сред евродепутатите, защото европейското законодателство минава през врата с два ключа.

По принцип държавата има структури точно за тази работа. Механизмът на вземане на решения по европейските въпроси е тристепенен. Първата степен са 31 работни групи към Съвета за европейска интеграция, където се подготвят проектите на съответните документи. Следващото равнище е самият Съвет по европейските въпроси. Негови членове са основно заместник-министрите по европейските въпроси в различните министерства и ръководителите на работните групи към СЕВ. Той заседава в понеделник, но може да се събира и извънредно. Изготвените от него документи се внасят на редовните заседания в сряда на Министерския съвет, който е третата степен в механизма за формиране на българската политика по европейските въпроси. Само най-важните и политическите въпроси се решават на това ниво, като стремежът е другите да приключват с решения още в работните групи и СЕВ. Препоръчаните от тях позиции се използват при подготовката на заседанията на КОРЕПЕР – работния орган на дипломатическите представители в Брюксел на страните членки. Координацията по европейските въпроси е разделена условно на вътрешна и външна. Вътрешната е с ресорните министерства и ведомства в България, като се осъществява от дирекция “Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции” в администрацията на МС. Външната координация е с Постоянното представителство на България към ЕС и с посолствата на държавите – членки на ЕС, като се осъществява от дирекция “Европейски съюз” в МВнР. Главното външно звено в механизма по европейските въпроси е Постоянното представителство на България към ЕС. Висшите дипломати обаче не могат да бъдат компетентни по всички въпроси и затова разчитат на документите, подготвени от “шерпите” (специалистите) в 250-те работни групи и комисии към Съвета на ЕС. В тях участват експерти от държавите членки и дипломати от постоянните представителства в Брюксел. Там кипи основната работа, там става сблъсъкът на мнения и се оформят доминиращите позиции и компромиси. Как обществото би могло да следи какво се решава от негово име и за негова сметка? Формално – много лесно. На електронната страница на правителството има рубрика “Координация по въпросите на ЕС”. Там се публикуват съобщения от СЕВ – каква позиция ще изразят българските пратеници на предстоящите заседания на Съвета на ЕС. Текстовете обикновено са образци на чиновническата стилистика и съдържат малко полезна информация за неспециалисти. Например на 5 юли бе решено, че на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси на 13 юли ще бъде изразена следната позиция: “България подкрепя засиленото внимание на Европейската комисия върху националните фискални рамки в рамките на превантивната роля на Пакта за стабилност и растеж, както и предложението за стартиране на процедура по свръхдефицит само при нарушение на критерия за публичния дълг.” С други думи, тя не е съгласна да бъде подлагана на такава процедура само заради надвишаването с 0.8% на пределния бюджетен дефицит от 3%, защото по другия показател – дела на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт, е много под пределното равнище от 60%. Наказателната процедура обаче е стартирала.

Дебатите в Съвета могат да се наблюдават на неговата електронна страница, а как България е гласувала, става ясно от рубриките Документи/Прозрачност на законодателния процес/Явно гласуване. Там по години и по заседания може да се установи, че правителството почти винаги е подкрепяло предлаганите решения, гласувани с квалифицирано мнозинство. Щом е така, защо трябва да има такъв сложен механизъм за изработване на собствена държавна позиция?

“Прилагаме принципа решенията да се съгласуват на възможно най-ниско равнище”, обясни на “Сега” компетентен по европейските въпроси източник във външното министерство. Целта е общата позиция да бъде изработена още от “шерпите”, а началниците да й придадат официална сила. Изследване на Университета Комениус в Братислава (Словакия), огласено в Брюксел на 1 юни, потвърждава, че така постъпват в повечето случаи почти всички държави в ЕС. Поразително е, че откакто членува в ЕС, България повтаря много точно сумарните резултати от гласуванията на Франция: през 2007 г. – 100% подкрепа за решенията в Съвета, през 2008 г. – 99.7%, през 2009 г. – 100%. Когато е имало спорни въпроси, пак се получава съвпадение – 100% през 2007 г., 98.1% през 2008 г. и 100% през 2009 г. Трудно е да се намери обяснение, защото интересите на България и Франция не винаги съвпадат. Но все пак имаме общ знаменател – нали сме все франкофони. Същото съвпадение се наблюдава и с Чехия, но с нея пък сме бивши “братски страни”…

Автор: Светослав Терзиев, в. “Сега”

[samvoin]

Франция забрани забулването на мюсюлманките

18:31 / 13 юли 2010 / По света

Френското национално събрание - долната камара на парламента, гласува днес закон, забраняващ забулването на мюсюлманките на обществени места.

За да влезе в сила законът трябва да бъде ратифициран и от Сената през септември, съобщава Би Би Си.

С решението на френските депутати се забранява носенето на бурка или никаб от мюсюлманките на всички обществени места. Жените, които пренебрегнат забраната ще бъдат глобявани със 150 евро. Санкцията за мъжете-мюсюлмани обаче, които принуждават жените си да се забулват, е много строга - глоба от 30 000 евро и 1 година затвор.
 
Очаква се законът да породи бурни протести от страна на 5-те милиона мюсюлмани, които живеят във Франция, макар че според последни данни само около 2000 жени в страната ходят забулени на обществени места.

Френският Държавен съвет, най-висшата административна съдебна инстанция във Франция, беше изразил резерви относно планираната по-рано от десницата пълна забрана за носене на ислямското було, предаде БТА. Тогава той препоръча забраната да се сведе само до определени обществени места, като административни учреждения, транспортни средства и търговски площи, припомня Франс прес.

Франция е втората страна в Европа, която въвежда подобна забрана. Първа това стори в края на април т.г Белгия. За нарушаването на закона в Белгия се предвиждат глоба и/или затвор от един до седем дни. Позволени са изключения само за празненства като карнавали.

http://dnes.dir.bg/


Повече от милион каталунци демонстрираха за по-широка автономия

Повече от един милион каталунци протестираха в Барселона с искане за повече автономия в рамките на Испания, съобщи Би Би Си. Шествието се проведе в събота, ден след като Конституционният съд на Испания отсъди, че няма законова база каталунците да бъдат офциално обявени за нация.

Съдът също постанови, че каталунският език не трябва да има предимство над испанския. Настояването каталунците да бъдат признати като нация в рамките на Испания е централна част от съдържанието на проектостатут за автономия, одобрен от каталунците на рефендум през 2006 година.

Документът предвиждаше областта  да се сдобие с повече автономия. Той увеличава правомощията на местния парламент в сферите на съдебните въпроси и данъчното облагане. Този акт бе отхвърлен от съда.

Според анализатор на Би Би Си, въпросът за това точно колко власт да се даде на каталунските органи, е процес на постоянни преговори, при който конституционният съд действа като арбитър.

На шествието в централната част на Барселона са се развявали знамена и транспаранти с надписи "Ние сме нация" и "Независимост".

Част от управляващата коалиция в Каталуня критикува протеста. "Това е смешно. Ще има повече развети испански знамена по време на финала, отколкото каталунски знамена имаше в събота", коментира вицепрезидентът на автономията и лидер на Каталунската републиканска лява партия Хосеп-Луис Карод Ровира.

Като противоположност на това събитие е нарастващата с невероятни темпове испанска национална еуфория, предизвикана от футболните успехи на испанския национален отбор на световното в Южна Африка, подчертава репортаж на британския в. "Гардиан". Има голям шанс вълната от национална гордост да проникне и в най-сепаратистки настроените територии на страната и да изтласка националистите в сянка, продължава изданието.
"Не е имало толкова много испански знамена по улиците от гражданската война насам.", пише в."Ел паис".

Барселона не преживя същите по размери празненства след победата на Испания над Германия, допълва "Гардиан". Броят на разветите испански знамена в Барселона е нараснал, въпреки че развяването им или носенето на фланелки на националния отбор е старо табу в Каталуня.

http://www.dnevnik.bg



Полицейски произвол и в Испания!

На 12.06.10г. е било запланувано частно парти в “Boxroom House”, Каталуния-място където се събират националисти от цяла Европа. В 15.30ч., преди приготвянето на барбекюто за обяд на присъстващите, полицията на Каталуния обгражда мястото. Спецчасти с ванове предназначени за потушаване на размирици, облечени в бронирани екипи и с оръжия нахлуват в имота. На всички хора пред къщата им е наредено да легнат на земята без да мърдат. Хората вътре в къщата са проснати също на земята и са им поставени белезници. Всички от къщата са преместени отвън и отделени от другите. На всички са им взети документите и мобилните телефони. След това е започнала проверка за собствеността на имота и кой е собственик. Конфискувани са били ножовете от кухнята и знамена, както и материали на гостите от чужбина, след което всички чужденци са били снимани. Полицията конфискува също и всички дискове, тениски и различни материали намиращи се в къщата. На всички хора им е казано, че фестивала няма да се състои и след като си оправят багажа, и им се регистрират колите могат да си тръгват. Междувременно полицаите започват проверка в имота с металотърсачи, търсещи незнайно какво, след което изкопават и няколко големи дупки, в търсене може би на бомби или криещият се Осама Бен Ладен… Вечерта към 20.00ч. пристига адвокат, но не му е позволено да влезне в имота при клиента си. В полунощ собственика на имота е откаран в полицейския арест, обвинен в това, че “проповядва расова омраза”…

В неделя сутрин, той е трябвало да признае вината си в полицията, но отказва. В понеделник е принуден да признае вината си пред съда, и след като изчаква 2 дни в ареста, да заплати 3000 евро за да го пуснат. Единственият арестуван и обвинен е собственика на имота, всички останали присъствали са пуснати да си отидат.На чужденците им е позволено да си отидат по страните си, а тези които са нямали превоз им е заповядано да не излизат от къщата, до деня на полетите си. Този пореден акт на репресия от страна на органите на реда спрямо националисти само потвърждава всеобщия стремеж за премахването на национализма под каквито и да е форми. Случаят много напомня за някои концерти в България, където полиция, прокуратура и други трупат активи и си оправдават заплатите, като хващат хора, които не пречат и не заплашват никой, но спрямо тях се действа като опасни терористи или наркодилъри. Явно трябва да заключим, че точно националистите, които си правят барбекю заплашват изконната демокрация, а хората избрани от нас нареждат заповеди за  тези “спецакции”, с парите на обикновения данъкоплатец, докато цигани убиват свободно хора под път и над път.

Altermedia България

[Atilla Blazhev]

Бивша проститутка има, колкото има и бивш негър...
Проституцията е едно отявленията които трябва да бъдат не само забранени, а и преследвани с цялата строгост на законите, особено сред младежтта, редом с порнографията и пропагандата на хомосексуализма като "мода", а не дефинирането му като заболяване и отклонение! Така както се преследват и наркотиците...

И нали знаеш поговорката която е много вярна, че ЗАБРАНЕНИЯ ПЛОД Е НАЙ-СЛАДЪК. През 20 - 30 г. на 20 век. САЩ са били на сух режим, но точно тогава процъфтява спекулата с нелегален алкохол и изстрелват на върха в мафиотският бизнес и структура Ал Капоне.

Така че който забрани тези пороци, значи казва негласно, давайте, тънете в мизеиря консулираите забраненото.

Например през комунизма порнографията беше забранена, а си спомням, като малък се събирахме на тайфи и ходихме да гледаме скришно порнофилми, защото ни беше интересно, също и друго си спомням че си разменяхме порно снимки, така че колкото повече ограничаваш един човек в едно нещо, то става контрабандна стока а от контрабандата нали се досещаш кой печели, мафията. А нали не искаш мафията да печели от пороците на хората.

Единственното решение на проблемът е, узаконяването на проституцията, вкрването на ясен регламент как да се практивкува тази най-древна професия, да се облагат жриците на любовта с данаци, да се узакони порнографията и нея да я вкарат в ясен регламент да не се продава на всякаде както е сега а само в специализирани секс - шопове като по този начин данаците ще се повишат и вместо да влизат приходите в касите на сенчестият бизнес на сутиньори и порно продавачи на тези продукти, данаците ще влизат в държавната хазна.

Ама от къде толкова мозък. Кара се на старият принцип, НА СИЛА ХУБОСТ ИСКАТ ДА ПРАВЯТ НЯКОЙ ХОРА.

Ако това не е болезнен комунистически комплекс за малоценност, просто здраве му кажи.